РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Разград, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20233300500238 по опИ. за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 397 от 27.06.2023 г. по гр.д № 100 /2023 г. на РС - Разград, е прието за
установено на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК, че Д. М. И. дължи на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК130460283 сумата 166,07лв. неплатени задължения за минал период,
включващи неплатени месечни абонаментни такси, лизингови вноски и застраховки и
сумата 261,80лв. дължими лизингови вноски, които вземания са част от посочените в
заповед за изпълнение № 903/12.10.2022г. по ч.гр.д.№1813/2022г. на РС-Разград.
Отхвърлени са исковете за установяване на задължения за заплащане на сумата 93,28лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата 232,12лв. представляваща
разлика в цената на предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена.
Постъпила е въззивна жалба от Йеттел България ЕАД чрез пълномощник против
решението в частта, в която са отхвърлени исковете срещу Д. М. И. за установяване на
вземане в размер на 93,28лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 10.06.2020г. за предпочетен номер ********** и вземане в размер на 232,12лв.
представляващи разлика в цената на предоставено устройство с отстъпка от стандартната
цена, за което е издадена Заповед № 903/12.10.2022г. по ч.гр.д.№1813/2022г. на РС-Разград.
Счита решението в цитираните части за неправилно. Сочи, че основанието на което са
предявени отхвърлените искове, е обективирано в букви а/ и б/ т.11 от Договор за мобилни
1
услуги от 10.06.2020г. за предпочетен номер ********** сключен с длъжника, които
предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи за всяка сим карта неустойка в размер на стандартните месечни
абонаменти. Както, че длъжникът е декларирал, че е запознат и съгласен с Общите условия
на Теленор, като относимият в случая текст от тях е чл.75 във вр. с чл.19б буква в/, според
който Йеттел България ЕАД/предишно наименование Теленор/ има право да прекрати
едностранно индивидуален договор срочен или безсрочен, в случай, че потребителят не е
заплатил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане. По тази причина
процесният договор е бил прекратен, след което операторът издал заключителна фактура, в
която посочил дължимите суми, като ответникът не е възразил срещу тази фактура. На
отделно основание счита, че дори да се приеме, че процесният договор е следвало да бъде
прекратен с изрично изявление от страна на Йеттел България, с подаването на молбата за
издаване на заповед за изпълнение, респ. молбата по чл.422 ГПК това условие е изпълнено и
облигационната връзка е прекратена. Иска присъждане на разноски. Не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна не депозира отговор на жалбата.
В съдебно заседание страните не се явяват, не се явяват и техните процесуални
представители.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Постановено от законен съдебен състав в рамките на правораздавателната му
компетентност и по надлежно предявен иск по реда на чл.422 вр. с чл.415 ГПК. Като при
разглеждане на делото и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК, не е нарушил процесуалните права,
гарантиращи правото на участие и защита на страните. Правилно и съответно на търсената
защита е разпределена доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на
чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.
В настоящото производство не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови
доводи, от които да следва различна от установената фактическа обстановка, поради което
препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на РРС. По отношение на правилността на
решението, настоящият съдебен състав не констатира неправилно приложение на
императивни материално правни норми при подвеждане на фактите към приложимата
нормативна уредба.
Съдът е сезиран с искова молба от “Йеттел България ЕАД/предишно наименование
Теленор България/“АД, против Д. М. И. по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимост
на сумата 166,07лв. неплатени задължения за минал период, включващи неплатени месечни
2
абонаментни такси, лизингови вноски и застраховки, сумата 261,80лв. дължими лизингови
вноски, сумата 232,12лв. представляваща разлика между страндартната цена на мобилно
устройство ********, 93,28лв. представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №
903/12.10.2022г. по ч.гр.д.№1813/2022г. на РС-Разград. Решението е обжалвано в частта, с
която е установено, че не е налице вземане в размер на 93,28лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 10.06.2020г. за предпочетен номер
********** и вземане в размер на 232,12лв. представляващи разлика в цената на
предоставено устройство ********, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща
на оставащия срок на договора, на основание чл.11., буква б) от Договор за мобилни услуги
от 10.06.2020 година, формирани в отчетен период 15.09.2020 година - 14.10.2020 година,
посочен във фактура *******/*** година. 261,80 лева - представляващи задължения за
вноски по договор за лизинг на мобилно устройство ******** от 10.06.2020 година,
представляващи 20 дължими вноски по договора, всяка по 13,09 лева за лизинг на ********,
които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилно
устройство ******** от 10.06.2020 година по вина на лизингополучателя с отстъпка от
стандартната цена. Задължението е възникнало в отчетен период 15.09.2020 година -
14.10.2020 година, посочен във фактура *******/*** година. 166,07 лева - представляващи
неплатени задължения за минал период, посочени във фактура ******/***** година за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1813/2022 г.
Ответникът чрез особен представител счита исковете за допустими. По отношение на
иска за заплащане на неустойка, счита че такава се дължи при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при
нарушение на задълженията му по договора, вкл. и Общите условия. Счита, че развалянето
на договора поради неизпълнение следва да бъде направено в писмена форма, както сочи
разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, т.к. нито в договора, нито в Общите условия е
предвидено автоматично прекратяване поради изпадане на потребителя в забава.
Районният съд правилно е установил фактическата обстановка. В тежест на ищеца е
да докаже облигационно отношение между него и ответника като абонат на предоставените
от ищеца услуги, предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на
задълженията за плащане от страна на длъжника, поради което е възникнало задължението
за заплащане на претендираните суми - представляващи неустойка и вземане по отношение
на разликата между цената на предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се посочи
следното: Въззивната жалба, подадена от "Йеттел България" ЕАД касае решението на
районния съд само в отхвърлителната му част досежно претендираната сума като неустойка
в размер на 93,28лв. за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и 232,12лв.
неустойка по договора за лизинг, представляваща разлика между стандартната цена за
мобилното устройство съгласно ценова листа сключване на договора и заплатената от
3
длъжника при предоставянето на устройството. Окръжният съд споделя решаващите мотиви
и изводи на районния съд за неоснователност на предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимост на неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната. Тези изводи на районния
съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка по делото и въззивния
съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което препраща към
мотивите на обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК и по този начин те стават част
и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към приетото от
районния съд следва да се посочи следното: Спорен е въпросът дали е налице надлежно
упражняване на правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника. За
уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договора
съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му по вина на потребителя,
преди изтичане на срока и прекратяването е извършено по предвидения в договора и в
закона ред. В представените по делото договор за мобилни услуги от 10.06.2020г., е
предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора. Според чл.19б “в“ от Общите условия -
Теленор има право да прекрати едностранно индивидуален договор срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичане сроковете за плащане. В
конкретния случай обаче не е се установява, да е извършено едностранно прекратяване на
договора по инициатива на доставчика, както правилно е приел и районния съд. Единствено
уговарянето на това потестативно право в полза на мобилния оператор не е достатъчно да се
счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при
които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва
да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Не може да се приеме
твърдението на въвззивника, че е прекратил едностранно договорите, поради виновно
неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни услуги, още повече, че видно от
съдържанието на представените индивидуални договори, в липсват клаузи относно начина
за уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване чрез разваляне
на договора. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки,
то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да
е достигнало до другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, както
правилно е приел и районния съд. Страните са длъжни да съблюдават принципа, че формата
на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор и с оглед
писмения характер на процесните договори, то и едностранното волеизявление на ищеца
следва да бъде в писмена форма. По делото не са ангажирани доказателства в такава насока,
липсва писмено изявление от дружеството - мобилен оператор, достигнало до Д. М. И., с
което да е уведомена, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще
бъде прекратен. Действително в договора е предвидено едностранно прекратяване, но
същото не означава автоматично прекратяване, без насрещната страна да бъде уведомена.
4
Предвид и практиката в този смисъл/Решение №76/13.07.2017г. гр.д. №1037/2016г. т.о.
ВКС/ когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждението от длъжника и след изтичането на дадения
срок. Поради това, че по делото не е установено сключения с ответника договор за мобилни
услуги да е бил прекратен по посочеиня начин, преди изтичане на срока, то за ищеца не е
възникнало правото да начислява неустойка на това основание, съответно и да претендира
разликата в цената на мобилното устройство в съответния размер. Доводите на
жалбоподателя, че прекратяването на облигационната връзка е настъпило с подаване на
молба за издаване на заповед за изпълнение, респ. исковата молба, намира за неоснователно.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.09.2022г., а исковата
молба по реда на чл.422 ГПК е подадена на 18.01.2023г., което е след изтичане срока на
договора за мобилни услуги/на 10.06.2022г./ и договорът е прекратен поради изтичане на
предвидения в него срок. Ето защо правилно и законосъобразно предявените искове по реда
на чл. 422 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД като неоснователни, са отхвърлени от районния
съд.
По изложените съображения, окръжният съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част.
При този изход на спора в полза на "Йеттел България" ЕАД не се следва присъждане
на разноски.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 397 от 27.06.2023 г. по гр.д № 100/2023 г. на РС – Разград,
в частта с която са отхвърлени исковете против Д. М. И., ЕГН **********, адрес с.***,
общ.****, ул. ***** за установяване на задължения за заплащане на сумата 93,29лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и сумата 232,12лв. представляваща
разлика в цената на предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5