Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, …………………….2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 1333 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
269235 от 08.11.2019 г. по гр.д. №13221 от 2019 г. по описа на СРС, 79 с-в е
отхвърлен предявения от М.Е.А., ЕГН ********** срещу „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******* установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на
ищеца, сумата от 500.00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20167740400328/2016 г. по описа на ЧСИ Я.Д.,
с рег. № 774 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Шумен, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.08.2018 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело №
57641/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца М.Е.А. с изложени
доводи за недопустимост на решението. Счита, че съдът е постановил недопустим акт,
тъй като се е произнесъл по непредявен иск, след като в исковата молба е
посочено правно основание на иска чл. 79, ал.1, т.1 ГПК, а не чл. 45 ЗЗД,
доколкото изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7,
пр.1 ГПК. Отправя искане за обезсилване на решението на СРС и връщане на
производството за произнасяне по предявения иск. При условията на евентуалност
оспорва постановеното от СРС решение, като неправилно и моли за отмяна и уважаване
на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Б.Д.“ ЕАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба,
като неоснователна. Счита постановеното решение за допустимо и правилно. Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулирано искане към съда
правилно е определена правната квалификация на спора от СРС, което е и служебно
задължение на сезирания съд. Моли за потвърждаване на решението и претендира
разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението на
СРС е допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
В исковата
си молба ищецът е изложил, че с влязло в сила на 19.01.2018 г. постановление по
изпълнително дело № 20167740400328 по описа на ЧСИ Я.Д., с рег. № 774 на КЧСИ,
последното е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.7, пр.1 ГПК, като в
хода на същото производство е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лв., които счита, че ответникът дължи да му възстанови, поради
което претендира същите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2018 г. до окончателното плащане.
Съдът
определя приложимата правна норма с оглед изложените в исковата молба
обстоятелства като основание на предявения иск. Той не е обвързан от дадената
от самия ищец правна квалификация на претенцията. При извършване на преценка
дали един иск е допустим, съдът се ръководи от заявените с исковата молба
обстоятелства, които определят приложимата правна норма. Съдът следва да я
определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства, а не да се счита
обвързан от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация.
Правната квалификация на иска е
свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е
нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки
се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на
търсената защита, а когато липсва такова нарушение - дадената от съда правна квалификация във
всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е
приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд такава, той следва да
реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно
приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на
първоинстанционното решение, и решаване на спора от въззивния съд по същество с
произнасяне по основателността на иска.
В случая
следва да се приеме, че правилната правна квалификация с оглед изложеното в
исковата молба и това, че претенцията по реда на чл.422 ГПК е насочена срещу
юридическо лице следва да се определи по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 49 ЗЗД, след като в
разглеждания казус се претендира заплащане на имуществени вреди настъпили в
резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно предприето
принудително изпълнение по инициатива на служител на ответника, което е довело
до разходи за ищцата за адвокатска защита в изпълнителното производството,
което от своя страна е приключило с позитивен за последната резултат –
прекратяване поради липса на вземане, подлежащо на събиране.
Отговорността
по чл.49 ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа,
включително с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да
възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.
49 ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод
изпълнението/неизпълнението и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
С оглед на
горното не може да се приеме постановеното решение за недопустимо. В жалбата не
се съдържат други оплаквания, като както бе посочено по-горе съдът е обвързан
от посоченото в жалбата. Въпреки това следва да се отбележи, че данните по
делото сочат, че поначало при иницииране на процесното принудително изпълнение
взискателят е бил добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен лист
във връзка с постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/, но
е допуснал небрежност при проверка на правото си преди да го предяви за
изпълнение. Така правилно е приел районният съд, че към момента на образуване
на изпълнително дело, длъжниците по него действително са били ищецът и неговата
сестра, в качеството им на наследници на първоначалния длъжник по
облигационното правоотношение с предмет предоставяне на банков кредит. Изпълнението
основателно е било насочено към тях поради липсата на погасяване в срок на
падежиралите вноски. Отказът обаче и на двамата длъжници от наследството на
своя наследодател е направен в един по-късен момент – на 03.10.2016 г., т. е.
едва след образуването на изпълнителното дело. Така не може да се приеме, че е
налице недобросъвестно поведение от страна на банката.
По
разноските:
Съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна.
По силата на чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение № 269235 от 08.11.2019 г. по гр.д. №13221 от
2019 г. по описа на СРС, 79 с-в.
ОСЪЖДА М.Е.А., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50.00
лв.- разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.