Р Е Ш Е Н И Е
№…………………2020
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР МИТЕВ ЧЛЕНОВЕ: УЛЯНА САВАКОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
Секретар Катя
Апостолова
Прокурор Галина
Минчева
като разгледа
докладваното от съдията Петър Митев
ВНОХД №1434 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото съдебно
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба
на И.М.Д., чрез адв. В. срещу присъда № 33
от 13.11.2019г., постановенa по НОХД № 197 по описа на ПРС
за 2019г.
С обжалваният съдебен акт, жалбоподателят Д.
е бил признат за ВИНОВЕН както
следва :
- в престъпление по чл.345, ал.1 от НК за
това, че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия,
област Варна управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка
„Форд Транзит“, с рама № WFOLXXGBVLRP42797, като си
служил с табели с рег. № ТХ 3465 ХК, издадени за друго моторно превозно
средство – за лек автомобил марка „Ауди 80“ с рама № WAUZZZ8AZLA120943, поради което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;
- в престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.
1 от НК за това,че на 05.06.2019 г.,
на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна управлявал
моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд Транзит“, с рама № WFOLXXGBVLRP42797, което не е регистрирано по надлежния
ред, поради му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години;
- в престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК в
това, че на 05.06.2019 г., на път трети клас 208 в землището на гр. Провадия,
област Варна противозаконно пречил на органи на властта – младши инспектор К.М.Ж.,
полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия при ОДМВР-Варна и младши
инспектор И.В.И., старши полицай „ВПА“ в група Охранителна полиция“ към
РУ-Провадия при ОДМВР-Варна, да изпълняват задълженията си по предотвратяване и
разкриване на престъпления, за което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;
- в престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 05.06.2019 г., на път
трети клас 208 в землището на гр. Провадия, област Варна причинил на полицейски
орган К.М.Ж., полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Провадия при
ОДМВР-Варна лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане по задно-вътрешната повърхност на лявата предмишница, обусловили
чувство на болна и страдание, при изпълнение на службата си,като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е
определил подсъдимия да изтърпи едно общо наказание от така определените му
четири наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК да е отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С
присъдата подс.Д. е осъден да заплати направените по делото разноски.
Жалбоподателят жали присъдата в частта
относно наложените наказания за престъпления по чл.270 ал.1 от НК и по чл.131
ал.2 вр. чл.130 ал.2 от НК. Счита същата за необоснована, постановена при
непълнота на доказателствата и нарушение на материалния закон, като се оспорва
авторството. Моли за нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия за посочените
престъпления.
В съдебно
заседание представителят
на въззивната прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира присъдата на
ПРС за законосъобразна, правилна и изключително добре мотивирана. Твърди, че в
мотивите са дадени отговори на всички възражения, които са сторени пред
настоящият съдебен състав, доколкото същите са били направени и пред първата
инстанция. Счита, че наложените наказания са справедливи, поради което моли
първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден.
Въззивникът Д., чрез
адв. В. поддържа жалбата на изложените основания. Твърди, че се е признал за виновен за
престъпленията по чл.345 ал.1 и чл.345 ал.2 от НК и моли съда да бъде
оправдан за обвиненията по чл.270 и чл.131 ал.2 от НК. Счита присъдата в тази и
част за необоснована и постановена при непълнота на събиране на доказателства.
Сочи, че са игнорирани изцяло показанията на спътниците в автомобила на
подсъдимия, тъй като за да изгради вътрешното си убеждение относно вината,
съдът се е позовал на свидетелските показния на полицейските служители. Счита,
че не е доказан по безспорен и категоричен начин мотива на подс.Д. да извърши
възведените му обвинения. Следвало е да знае точно в какво е обвинен в нормата
на чл.270 НК, с какви действия - активни и неактивни е затруднил служителите на
полицията да не изпълнят служебните си задължения и с какво е попречил. Твърди,
че подсъдимият е спрял след вдигане на „стоп“ палката от полицейския служител
на 5 или около 10 метра след местоположението на полицейския автомобил, но имал
причина за това, тъй като е бил следван от автомобил не полицейски, който го е
преследвал в продължение на 10-15 километра. Това, че не е представил на
служителите документи за самоличност, не може да попречи за изпълнението на
техните задължения, а защото същия не е разполагал с такива. Това му поведение
е укоримо, но не следва да се възведе обвинение по чл.270 от НК, като за
престъплението по чл.131 ал.2 НК счита,че заключението на СМЕ не е категорично
ясно и обусловено, по какъв начин пострадалия е получил травмата си. Пред
съдебния лекар не е бил в състояние да определи как е получил нараняването си,
а в показанията си твърди, че е наранен от рязкото отваряне на вратата на
МПС-то от подс. Д.. В нито един от посочените варианти на получаването на
телесната повреда, не може да се заключи, че именно целта на обв.Д. е била да
нарани полицейския служител Ж.. Още повече, че преди да започне медицинското
освидетелстване от съдебния лекар, полицейския служител е заявил, че вероятно е
бил ударен с крак или с врата, в следствие на което е получил леката телесна
повреда.
В последната си дума подсъдимия иска да бъде
оправдан за престъпленията по чл.270 и чл.131 ал.2 от НК.
Въззивният съд, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 НПК, намира, че жалбата е неоснователена
по следните съображения:
В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към
предмета на доказване, ПPC е приел за установено, че: Подсъдимия
И.М.Д. *** в едно домакинство с родителите си и с брат си св.С.П.. Той бил
правоспособен водач на моторно превозно средство с категории В и М. Неговият
дядо по майчина линия Б.Т.Р. притежавал МПС - товарен автомобил марка „Форд
Транзит“, бял на цвят, с рама № WF0LXXGВVLRР42797, което било с прекратена
регистрация от 06.02.2019 г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП. Този автомобил
бил без регистрационни табели, предвид предходно отнемане на същите за
нарушение на ЗДвП.
На
04.06.2019 г. подс. Д., св.П. и техен приятел - св. Д.М.Т. били в дома на
първите двама в гр.Девня. Късно същата вечер решили да се разходят с описания
по-горе товарен автомобил. Тъй като знаели, че същият няма регистрационни
табели взели две табели с регистрационен номер „ТХ 3465 ХК“, издадени за друго
моторно превозно средство на св. Б., а именно от лек автомобил марка „Ауди 80“.
Подс. Д. поставил тези две табели на товарния автомобил марка „Форд Транзит“ с
рама № WF0LXXGBVLRP42797 и седнал на мястото на водача за да управлява този
автомобил. До него, като пътници седнали съответно св.П. и св.Т.. Така те
потеглили с автомобила. Първоначално минали покрай с. Неофит Рилски, община
Ветрино, област Варна, после продължили напред и стигнали до с. Ветрино, където
оставили автомобила в близост до сградата на бивша кафе - сладкарница на
ул.“Витоша“. Тримата се преместили в друг, неустановен по делото лек автомобил
и продължили в неизвестна посока. По-късно, малко след полунощ на 04/05.06.2019
г., се върнали с лек автомобил марка „Форд Ескорт“ откъм с. Средно село и
отново се качили на товарния автомобил марка „Форд Транзит“, като отново водач
на автомобила бил подс. Д., който поел в посока гр. Провадия по път трети клас
208. Междувременно обаче, докато бил паркиран в с. Ветрино, описаният по-горе
автомобил бил забелязан от св. С.- полицейски служител в участък Ветрино, който
по-рано получил сигнал за съвпадащо с него по описание МПС и го огледал. След
справка в ОДЧ получил информация, че поставените табели с регистрационен номер
„ТХ 3465 ХК“ са издадени за друго МПС, а именно за лек автомобил марка „Ауди
80“. Минути по-късно св. С. забелязал и пристигащият лек автомобил марка „Форд
Ескорт“, като видял слизането от него на подс. Д. и на свидетелите П. и Т. и
съответно качването им в товарния автомобил. След това видял и бързото
потегляне на автомобила в посока гр.
Провадия. Така създалата се ситуация създала съмнение в св.С. за наличие на
противоправно поведение на лицата и в тази връзка той незабавно потеглил след тях, като едновременно
подал сигнал в ОДЧ на РУ- Провадия при ОД на МВР-Варна.
С
оглед получения сигнал от св.С. на път трети клас 208 в близост до „Оранжерии“-
с. Петров дол, област Варна бил позициониран патрулен автомобил на РУ-Провадия
при ОД на МВР- Варна - АП 815 в състав - свидетелите И.В.И., на длъжност старши
полицай BПA в група „Охранителна полиция“ и К.М.Ж., на длъжност полицай в група
„Охранителна полиция“.Св. И. застанал в средата между двете платна на пътя пред
входа на оранжериите. В същото време патрулният автомобил бил паркиран в
уширението от дясната страна на пътя в посока с. Ветрино, с включена
сигнализация и фарове. Когато забелязал приближаващият откъм с Ветрино товарен
автомобил св.И. подал сигнал със стоп-палка, както и сигнал на водача с
указание къде да спре автомобила. Едновременно с това с прожектор осветявал
стоп-палката и мястото, където следвало да спре приближаващият автомобил.
Подсъдимия
Д., не намалил скоростта на движение въпреки, че видял полицейския служител и
патрулния автомобил и криволичейки по пътя в един момент насочил МПС директно
към св.И., като по този начин било възможно да го удари с автомобила. Предвид
тези действия на водача, св. И. бил принуден да отскочи в страни за да не бъде
наранен.
Подс. Д.
не спрял автомобила на указаното му място, а продължил напред, заобиколил рязко
патрулния автомобил и спрял отдясно на последния. Приблизително по същото време
на мястото пристигнал и св.С..
След
спирането, св. Ж. излязъл от служебния автомобил и отишъл до предната лява
врата на товарния автомобил, където седял водачът му, а именно подс. Д..
Разпоредил на водача да изгаси двигателя на автомобила, но подсъдимия не
изпълнил разпореждането. Вместо това той отворил вратата на автомобила. Св.Ж.
повторно му разпоредил да изгаси двигателя, както и поискал да му представи
документи - лични и за автомобила. Този път подс. Д. изгасил двигателя, но
отказал да представи документи с думите: „Няма да ти дам документи!“.
Св.Ж. му разпоредил да излезе от автомобила, при което последвал нов отказ от
страна на подсъдимия. Тогава св.Ж. казал на подс. Д., че предвид поведението му
ще бъде задържан и в следващият момент пристъпил към задържането на водача.
Последният най-накрая слязъл от автомобила като застанал лице в лице срещу св.Ж.
до отворената врата на автомобила. Св. Ж. хванал едната ръка на подс. Д., за да
му постави белезници, при което последният рязко го блъснал с лакът в областта
на лявата ръка. В резултат на това действие на подс. Д. свидетеля Ж. се наранил
в отворената врата на автомобила. Въпреки това продължил да изпълнява
служебните си задължения, като използвал физическа сила за преодоляване на
съпротивата на Д., като го свалил на
земята и му поставил белезници.
През
това време св. И. се придвижил към
дясната страна на микробуса и разпоредил на пътниците в него - свидетелите П. и
Т. да слязат за проверка. Свидетелите Т. и П. излезли от автомобила и застанали
плътно един до друг, като заявили, че нямат документи за самоличност. В същото
време св.С. забелязал, че в ръцете си едният от тях има нож и предупредил
колегата си за това с думите „Внимавай,
нож!“. В следващият момент лицето пуснало ножа на земята и
последният паднал в краката между двамата. Последствие служителите на реда
задържали лицата, превозващи се в товарния автомобил и ги отвели в РУ Провадия.
Заключението
на вещото лице по извършената по делото СМЕ установява, че в резултат на
действията на подс. Д. полицейския служител К.М.Ж. е получил травматичен оток и
кръвонасядане по задно - вътрешната повърхност на лявата предмишница, които са
резултат на удар с или върху твърд тъп предмет, като тези наранявания отговарят
да са получени в указаното време и са обусловили чувство на болка и страдание-
съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Според
графика за дежурствата на служителите от „ОДЧ“, „ООР“ при РУ-Провадия за месец юни 2019 г. на
инкриминираната дата и час свидетелите Иван И. и Красимир Ж. са изпълнявали
служебни задължения по предотвратяване и разкриване на престъпления в звено
„Охрана на обществения ред“.
Справка
на КАТ при ОД МВР установява, че моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Форд Транзит“ с рама №WF0LXXGВ VLRP42 797, бял на цвят, е регистриран с
табели с регистрационен номер В 7244 СА, собственост на Б. Т. Б., като същият е
с прекратена регистрация от 06.02.2019г., на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП.
Табели с регистрационен номер ТХ 3465 ХК са издадени за моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ауди 80“ с рама № WAUZZZ8AZLA120943, с
предстояща собственост Б. Т. Б.. МПС е със служебно прекратена регистрация от
08.10.18 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП - уведомление от Гаранционния
фонд без „Гражданска отговорност“.
Възприетата от Провадийски районен съд фактическа обстановка, изцяло се споделя от настоящия
въззивен състав. Фактическите изводи са основани след съвкупна и мотивирана
преценка на надлежно приобщения по реда на НПК доказателствен материал,
установен от гласните, писмените и веществените доказателствени средства, чиито
анализ не налага различни изводи до които е достигнал решаващия съд. Както
фактическите констатации, така и правните изводи са правилно изведени и
обосновани. Правната квалификация е законосъобразна. Споделят се и направените
въз основа на събраните доказателства правни изводи по отношение на обективната
и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия. С
конкретни свои действия подсъдимият е осъществил в идеална съвкупност от
обективна и субективна страна състава на престъпления по чл. 345 ал. 1 от НК,
по чл.345 ал.2 от НК, по чл.270 ал. 1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130
ал.2 от НК. Не е допуснато нарушение на процесуални правила.
По възраженията:
Неоснователни като
цяло са възраженията на защитата на подсъдимия за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт. Несподеляемо е
оплакването, че присъдата е постановена при непълнота на събиране
на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Настоящият
въззивен състав в рамките на проверката по обосноваността и законосъобразността
на присъдата и мотивите не установи слабости и пороци при изясняване на
фактическата обстановка на извършеното и анализа на доказателствата, така и на
съпътстващите правни аргументи и изводи. При проведеното съдебно следствие е
била събрана доказателствена маса, в пълния й възможен обем, като не се
игнорирани показания. Разгледани са източниците на доказателствата. Съдебното
производство е приключило при пълна равнопоставеност на страните с възможност
за устно изложение на направените доводи, и не са били ограничени при събиране
на доказателствата, включително и за претендираната от защитата информация
касаеща съдържанието на подадения на ЕЕН 112 сигнал на 05.06.2019г от телефона
на М. бащата на подсъдимия която се съдържа в кориците на делото като приобщена
на 13.11.2019г. ведно с преписка № 575/19 на РП - Провадия. В тази връзка и
въззивния съд по реда на чл.327 НПК прецени като неоснователно направеното
искане с въззивната жалба за събиране на налична по дело информация за подаден
сигнал на ЕЕН 112.
Съдът е направил анализ на
доказателствената съвкупност обективирайки ясно и по несъмнен начин върху какви
доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение.
Правилно е обсъдил и оценил доказателствата по делото. Положил е на
внимателна проверка показанията на свидетелите С., Ж. и И. като подробно е
мотивирал извод за тяхната достоверност. Разпитаните свидетели добросъвестно,
еднопосочно и последователно отразяват своите зрителни и слухови впечатления,
като хронологически точно описват поведението на подсъдимия по време на
инцидента с насочената вербална и физическа агресия спрямо служителите при
което е причинил телесна повреда на св.Ж.. Правилно е ценен разказът на
участвалите в инцидента като компетентно е изведено заключението за тяхната
доказателствена стойност и сила. Правилна е преценката относно техните
показания и какво е тяхното значение за основния предмет на доказване.
Анализирани са и обясненията на подсъдимия като съдът е изложил съображения
защо и в кои части ги кредитира и в кои отхвърля, като е отчел правната природа
на неговите твърдения - източник на доказателства и способ на защита. Наред с
тях е обсъдил и анализирал спорните показания на свидетелите С.П. и Д. Т. и
обясненията на подсъдимия. Установявайки проявените противоречия между гласните
доказателства първостепенния съд е изложил мотиви защо кредитира първите, като
това е сторено в контекста на останалите доказателства и доказателствени
способи, като са отчетени близките му отношения с двамата свидетели П. и Т.,
респективно и родствената връзка на П. с подсъдимия, като негов брат. Правилно
е отдадено нужното значение на факта, че тези свидетели придружаващи подсъдимия
и съпричастни очевидци на случилото се в инкриминираната нощ са родственик и
близък приятел, което неминуемо рефлектира на обективността на заявеното. На
оценка в мотивите на съда, макар и лаконична е подложено и заключението на
съдебномедицинската експертиза, което първоинстанционния съд правилно е ценил.
Експертизата е обективна, всестранна и пълна, като кореспондира с показанията
на свидетелите С., Ж. и И. и останалите обективни писмени доказателствени
източници. Така инкорпорираните чрез посочените гласни доказателствени средства
фактически данни са проверени при съотнасяне с писмения доказателствен материал / график на дежурствата
при РУ при ОД МВР Провадия, длъжностна характеристика, АУАН , справки МВР и КАТ / и с научното мнение на вещото лице д-р.
Д. от коментираната по–горе Съдебно-медицинска експертиза, установяваща
телесната повреда на пострадалия Ж. и възможния механизъм
на причиняване. Изводите на
първостепенния съд не противоречат на доказателствения материал по делото. Въз
основа на изложеното и при събразяване с безспорното отсъствие на корелация на
установеното чрез коментираните доказателствени средства с фактологията,
лимитирана от останалите гласни и писмени източници, и проверена чрез
изготвената СМЕ, са изградени изводите на първоинстанционния съд за
недостоверност на обясненията на подсъдимия и на свидетелските показания на С.П.
и Д. Т. предпостивили отказа на съда да бъдат кредитирани.
Заключението за
доказателствена обезпеченост на деянията и на тяхното авторство не се
разколебава от приобщеното по делото Медицинско удостоверение № 513/2019г. на
Съдебна медицина МБАЛ „Св.Анна“ Варна удостоверяващо травматични увреждания в
тилната част на главата и гръдния кош на подсъдимия. Последните очевидно са
причинени при реализираните в обсега на възложените властнически правомощия и
задължения на полицейските служители действия, насочени към туширане на
неправомерното поведение на подсъдимия, възпрепятстване на необузданата му
агресия и предотвратяване на неговата съпротива при извършваното от него
престъпление по чл. 345 ал. 1 от НК и това по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За разлика
от защитата и въззивната съдебна инстанция стича, че приетото по отношение на
извършеното от подсъдимия Д. от обективна и от субективна страна е
правилно. За настоящия състав
не остава съмнение за квалификацията на деянията, така и авторството на
подсъдимия в тях и не е спорно по делото за престъпленията по чл. 345 ал. 1 от НК и по чл.345 ал.2 от НК. Спори се
неговото авторство досежно възведените му обвинения по чл. чл.270
ал. 1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК. Събраните доказателства
подкрепящи обвинението, като убедителни и достоверни следва да бъдат
кредитирани с доверие. Същите установяват, че подсъдимият е управлявал МПС -
Форд Транзит“, след като си служил с табели с рег. № ТХ 3465 ХК, издадени за
друго МПС - л.а „Ауди 80“, както и е управлявал същото МПС, което не е
регистрирано и тези обстоятелства не са спорни. Стоят в кореспонденция със
събраните по делото доказателства, което доказва знанието му за факта на
неистинност на контролния номер и това, че управляваното от него МПС не е
регистрирано по съответния ред, респективно неговия умисъл. Техният анализ поотделно
и в съвкупност установява, че подсъдимият противозаконно и активно е
препядствал дейността на органа на власт да изпълни служебните си задължения.
Поведението му обективиращо категоричен отказ да изпълни полицейско
разпореждане - да спре на указаното място, да предприема маневри застрашаващи живота на
полицейския служител, да не изпълнява разпорежданията дадени му от полицейските
служители прераснало
и в съпротива спрямо органите на реда, като същия е
съзнавал, че с поведението си саботира действията на полицаите при
изпълнение на служебните им задължения. Изводите за авторството на деянието по чл.131 ал.2 т.4
вр. чл.130 ал.2 от НК от подс. Д. се извеждат от гласните и писмените
доказателствени средства за вида и механизма на увреждането, приченено на
пострадалия полицай при изпълнение на служебните му задължения по време на
полицейската проверка. Действията които описват свидетелите и разясненията на
вещо лице д-р. Д. от разпита му в с.з., кореспондират с причинното телесно
увреждане описано в заключението на изготвената в досъдебното производство СМЕ.
Ето защо въвивната инстанция счита, че първоинстанционният съд е мотивирал
решението си в цялост и е извел обоснован законосъобразен правен извод за
това, че подсъдимия следва да носи наказателна отговорност за деянията
квалифицирани по чл. 345 ал.1 от НК по чл.345 ал.2 от НК, по
чл.270 ал.1 от НК и по чл.131 ал.2 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК. И четирите престъпления са осъществени от подсъдимия
виновно, при вид и форма на вината пряк умисъл, като той е съзнавал техния
обществено опасен характер и последици и пряко ги е целял. Съзнавал е,
че управляваното от него моторно превозно средство е с регистрационни табели
издадени за друго МПС, че същото не е регистрирано по надлежния ред, но въпреки
това го е управлявал. Ясно е съзнавал и че, неспирайки на посоченото място и
предприемайки маневри с автомобила заплашващи здравето на полицейския служител,
не изпълнявайки разпорежданията дадени му от
полицейските служители на практика е пречил противозаконно на органи на властта
да изпълнят своите задължения, свързани с извършването на проверка. Както и
ясно е съзнавал, че блъскайки полицейския служител Ж. ще му причини телесна
повреда.
Причините
за извършване на престъпленията от страна на подсъдимия следва да се отдадат на
незачитането на законовите правила и норми на поведение и донякъде на утвърдени престъпни навици.
По
наказанието:
Правилно
е било индивидуализирано наложеното на подсъдимия наказание. При отчитане на
обстоятелствата по смисъла на чл.54 от НК е видно, че вида и размера на наложените наказания, съответстват на стореното и на
личността на подсъдимия. Първостепенния съд правилно е преценил отегчаващите
вината обстоятелства, отчитайки и смекчаващи отговоронстта обстоятелства, като
е определил за всяко деяние наказания под техния минимален размер. С така
наложеното общо най-тежко наказание ще постигнат целите предвидени в нормата на
чл. 36 от НК и не се налага да бъде увеличавано наказанието с приложение на
разпоредбата на чл.24 от НК.
Предвид горното въззивната инстанция
прави изводите си, че присъдата е правилна,
законосъобразна и обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице
основания за нейното отменяване
или изменяване, поради което същата следва да
бъде потвърдена.
При служебната
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения /допуснати на
досъдебното производство или в с. з.,/ които да се явяват съществени по смисъла
на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане на прокурора или от друг състав на съда.
Воден
от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 33 от 13.11.2019 г. постановена по НОХД № 197/2019г. по описа на
Провадийски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.