№ 916
гр. Русе, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20214520104945 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.
Постъпила е искова молба от Й. СТ. СТ. срещу адвокат С.П. С., ЧСИ
В.Й. М. и ПЧСИ АЛБ. ИВ. СТ., в която се твърди, че ищцата е получила
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В.М. по изпълнително дело №***
от 2021г. От тази покана и от приложените към нея документи установила, че
е осъдена да заплати 300 лв. адвокатско възнаграждение по гражданско дело
№***/2019г. на Районен съд - Русе. Това узнала с изненада, тъй като твърди,
че не е водила такова гражданско дело. С помощта на адвокат извършила
справки и разгледала изпълнителното дело. Установила, че посоченото
гражданско производство било заведено от адв. С.П. С., който се представил
за нейн пълномощник. Твърди, че никога не го е упълномощавала да завежда
от нейно име и за нейна сметка такова дело. Никога не е била известявана, че
такова дело е завеждано. Заявява, че не го е упълномощавала и не му е
подписвала пълномощно, с което да образува и да води дело от нейно име.
Оспорва, че подписът за „клиент“ в представеното във въпросното
производство адвокатско пълномощно е положен от нея. Поради това счита,
че постановеното съдебно решение е нищожно. Нищожността се изразявала в
1
произнасянето от съда по иск, който тя нямала воля да предяви и да води
реално и не била предявявала. Следователно съдът се бил произнесъл по иск,
с който не е сезиран от ищцата в качеството й на единствен субект на правото
на иск. Счита, че за нея липсва друг начин за защита срещу постановеното и
влязло в сила решение освен прогласяването му за нищожно. Посочените
ответници счита, че са пасивно легитимирани да отговарят по предявения
иск, тъй като първият от тях бил привиден пълномощник, който завел и
поддържал иска по гр.д.№***/2019г., а другите двама ответници по него.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъде прогласена нищожността на решението по гражданско дело №
*** от 2019 г. по описа на Районен съд – Русе и да бъдат осъдени ответниците
да й заплатят направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ЧСИ В.Й. М. изразява становище за
неоснователност на предявеният иск и моли същият да бъде отхвърлен, като
му бъдат присъдени направените по делото разноски. Счита, че дори и да
бъде установен твърденият порок в упълномощаването на другия ответник
адв. С. - да образува и води производство от името на ищцата, то това не е
основание за прогласяване нищожността на постановения съдебен акт.
Последният не страдал от порок, който да обосновава неговата нищожност.
Поради това се моли предявеният иск да бъде оставен без уважение.
Направено е и искане за конституиране на трето лице помагач на страната на
ответника - застрахователят му по професионална застраховка ЗК „Лев Инс“
АД, което искане съдът е уважил.
В срока по чл.131 ГПК ответникът адвокат С.П. С. изразява становище
за неоснователност на предявеният иск. Излага обстоятелства относно начина,
по който е бил упълномощен да образува и води дело от името на ищцата.
Също е направил искане за привличане в качеството на трето лице помагач на
застрахователя му по професионална застраховка - „ДЗИ - Общо
Застраховане“ АД, което искане съдът е уважил.
Третият ответник ПЧСИ А.С. не изразява становище по предявения
иск.
В срока за становище предоставен на третите лица, ЗК „Лев Инс“ АД
изразява такова за неоснователност на предявеният иск, твърди се, че не са
налице незаконосъобразни действия от страна на ЧСИ М., а решението на
2
районният съд, което е оспорено в настоящото производство било валидно и
законосъобразно. Поддържат изложените възражения и от подпомаганата
страна ЧСИ В.М.. Третото лице помагач „ДЗИ - Общо Застраховане“ АД не е
депозирало становище по допустимостта и основателността на предявеният
иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Гражданско дело №***/2019г. по описа на РС – Русе е образувано по
депозирана искова молба от Й. СТ. СТ., чрез процесуалния й представител
адвокат С.П. С.. С исковата молба е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 441 ГПК, с който е претендирано ответниците ЧСИ В.М. и
ПЧСИ А.С. да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 399,22лв. С
Решение №***/17.07.2020г. предявеният иск е изцяло отхвърлен като
неоснователен и Й.С. е осъдена да заплати на процесуалния представител на
ответниците сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.2 ЗА. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, след което е издаден
изпълнителен лист срещу ищцата за присъдените разноски по делото. За
събиране на последните е образувано изпълнително дело №***/2021г. по
описа на ЧСИ В.М..
Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза,
подписите за „клиент“ и „упълномощител“ в договора за правна защита и
съдействие и пълномощното приложени по гр.д.№***/2019г. (с които адв.
С.С. се е легитимирал като процесуален представител на ищцата), не са
положени/изпълнени от Й. СТ. СТ..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, безсрочно по исков ред могат да се
оспорват нищожните съдебни решения. Липсва законово определение за
нищожност на решението, поради което съдържанието на понятието се
извлича по пътя на тълкуването, което се основава на характера на акта като
едностранно властническо волеизявление на съда, с което се разрешава
правният спор, установява се правното положение на страните и се завършва
съдебното производство. Така в правната практика и теория е прието, че
3
нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато
като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на
волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,
произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не
може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено
в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под
съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би
могъл да се извлече дори при тълкуване.
В конкретния случай оспореното съдебно решение не разкрива някой
от посочените пороци и същото отговаря на горепосочените изискванията за
валидност на съдебните актове. Във всички останали случаи, когато е налице
волеизявление, обективирано с решение, макар и страната да го намира за
неправилно, не би могло да се пледира за нищожност. Основанието на което
ищцата е предявила исковата си претенция е обстоятелството, че не е
упълномощавала адвокат да образува въпросното дело и че пълномощното
чрез което е образувано не е подписано от нея.
По реда на чл. 270, ал. 2 ГПК може да се прогласи нищожността на
съдебно решение, която във всички случаи на разновидностите си се свързва с
липса на надлежно волеизявление на съдебния състав. Нищожността на
договорите не може да се смесва механично с нищожността на съдебните
актове (в този смисъл Решение № 874 от 13.05.2002г. на ВКС по гр. д. №
40/2001г., IV г.о.). В случая в исковата молба и уточняващата я такава са
изложени обстоятелства за нищожност на правна сделка (упълномощаване), а
не за нищожност на властническо волеизявление каквото се явява съдебното
решение. Недействителността на упълномощаването на процесуален
представител на страна в съдебно производство не е идентично на участие в
производството на неправосубектно лице, в който случай действително би
бил налице порок на съдебното решение. С оглед на това, въпреки, че в
настоящото производство се установява основателността на твърденията на
ищцата относно липсата на валидно упълномощаване на първия ответника да
образува и води от нейно име съдебно производство, то това не е основание за
прогласяване нищожността на постановеното в това производство съдебно
решение.
Съобразявайки дадените указания от ВКС с определение
4
№30/31.01.2022г.по ч. гр.д.№131/2022г. по описа на ІV г.о., съдът следва да се
произнесе по същество на повдигнатия спор. На основание изложеното по-
горе, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
основание чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на ответника ЧСИ
В.М. адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Останалите ответници не са представили доказателства за направени
от тях разноски за настоящото производство, поради което такива не са им
дължими въпреки изхода на спора.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. СТ. СТ. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ************ срещу адвокат С.П. С. с адрес гр. Русе, ****, Частен
съдебен изпълнител В.Й. М. ЕГН********** със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Драма“ №15 и Помощник частен съдебен изпълнител АЛБ. ИВ. СТ.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** иск за прогласяване нищожността на
Решение №***/17.07.2020г. по гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА Й. СТ. СТ. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ************
да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на „Еднолично адвокатско дружество
В.В.“, БУЛСТАТ : *********, представлявано от адв. В.М. В. адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев Инс“ АД с
ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни
връх“ №51Д в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
Частен съдебен изпълнител В.М. и „ДЗИ – Общо застраховане“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" №
89Б, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника адвокат
С.П. С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6