Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр. Враца, 21.09.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в открито заседание на 07
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ
адм. дело № 403 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК, във връзка с чл. 118,
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Л.Ц.
*** против Решение № 1040-06-17/20.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ -
Враца, с което е оставена без уважение жалбата й против Отказ за издаване на
удостоверение обр.УП-13, изх.№ 5530-06-62/11.05.2023г. на Отдел „Обединен
осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Враца.
Жалбоподателката
твърди, че в законния срок обжалва атакувания административен акт и моли цялата
документация да са изпрати на АС Враца.
В с.з. жалбоподателят, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Ответникът - Директора
на ТП на НОИ – Враца, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представител - юрисконсулт Ц. оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана и моли за отхвърлянето й.
От страна на ответника е представена административна
преписка по издаване на оспореното решение, по опис.
При
така изложеното, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Жалбата
е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок. Оспорения акт е
връчен на адресата на 28.06.2023 г., а жалбата е подадена на 03.07.2023 г., при
което 14-дневният срок по чл.118, ал.1 от КСО вр. с чл.149, ал.1 от АПК за
депозирането ѝ е спазен и същата е допустима.
С
издаден от началник отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Враца
ОТКАЗ изх.№ 5530-06-62/11.05.2023г. за издаване на удостоверение на основание
чл.30, т.1б вр. с чл.36 от Инструкция №5/30.06.2005г. за приемане и съхраняване
на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник, искането на В.Л.Ц. за издаване на удостоверение обр.УП-13 за
осигурителен доход за периода 05.11.1985г. до 14.06.1989г. по данни от
документи на „Обувна фабрика“ гр.София е отхвърлено. Посочено е, че в предадените
съгласно чл.5, ал.10 от КСО от осигурителя ведомости за заплати и трудовоправни
документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на
НОИ, липсва информация за лицето. Не се съхраняват и ведомости, въз основа на
които да може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или
категория труд, водени от осигурителя „Обувна фабрика“ гр.София.
Този
Отказ е обжалван по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ, който с
оспореното Решение № 1040-06-17/20.06.2023 г. е оставил без уважение жалбата.
За да се произнесе в този смисъл административният орган е приел, че във връзка
с подаденото от В.Ц. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от отдел „Пенсии“ до Обединен осигурителен архив при ТП на НОИ
Враца е изготвено искане за издаване на удостоверение за осигурителен доход
обр. УП-15 за периода 05.11.1985г. до 14.06.1989г. по данни от документите на
„Обувна фабрика“ гр.София. Изготвен е отказ изх.№ 5530-06-62/11.05.2023г. за
издаване на удостоверение обр.УП-15, тъй като в осигурителния архив на НОИ не
са предадени съгласно чл.5, ал.10 от КСО и не се съхраняват ведомости за
заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник,
въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен
доход и/или категория труд, водени от осигурителя „Обувна фабрика“ гр.София.
Посочено е, че отдел „Обединен осигурителен архив“ ТП на НОИ-Враца не разполага
с информация за мястото на съхранение на разплащателни документи на този
осигурител.
Въз основа на така установеното от фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Решението е постановено от компетентен орган – от директора на ТП
на НОИ – Враца, който, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 4 от КСО, е компетентен да разгледа и се произнесе по жалба срещу
разпореждане за откази
за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход.
Спазена е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ –
Враца се е произнесъл по подадената по административен ред жалба с мотивирано
решение, каквото е изискването на чл.
117, ал. 3 от КСО.
Съдът не констатира в хода на административното производство да са
допуснати съществени процесуални нарушения, а такива по същество не се и
твърдят от жалбоподателката.
Относно материалната законосъобразност на оспорения ОТКАЗ и оставената
без уважение жалба срещу този отказ, съдът намира следното:
Оспорения
отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж, представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1, предл. последно от АПК
и е сред актовете, подлежащи на съдебен контрол по реда на 145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3
от КСО. При постановяването му не са нарушени императивни материално
прави норми, такова нарушение жалбоподателката не твърди, а и съдът при
извършената на основание чл.168 от АПК служебна проверка не констатира.
Обосновано е прието, че липсата на
удостоверителни документи в
осигурителния архив на НОИ за конкретния осигурител „Обувна фабрика“ гр.София,
от които да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход и/или
категория труд на жалбоподателката е пречка да се издаде удостоверение обр.УП-15.
Доказателства,
опровергаващи този извод на административния орган в производството не са ангажирани,
поради което и за него не се е породило задължение да издаде документ, в който
да удостовери факти, чието съществуване не е установил, именно поради липсата
на съответни удостоверителни документи.
В този смисъл мотивирано и законосъобразно е обжалваното Решението
на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърден Отказа за
издаване на удостоверение обр.УП-13, изх.№ 5530-06-62/11.05.2023г. на Отдел
„Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Враца, поради което и жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За жалбоподателката остава възможността за установяване на трудов
и осигурителен стаж по реда на специалния Закон за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, пред компетентния граждански съд.
Предвид изхода от спора жалбоподателката няма право на деловодни
разноски, а такива и не претендира.
В полза на ответника такива се дължат на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.
144 от АПК и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ, но не се претендират, поради което и не се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Л.Ц. *** против Решение № 1040-06-17/20.06.2023 г. на Директора на ТП на
НОИ - Враца, с което е оставена без уважение жалбата й против Отказ за издаване
на удостоверение обр.УП-13, изх.№ 5530-06-62/11.05.2023г. на Отдел „Обединен
осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Враца.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се
изпрати на страните.
АДМ.
СЪДИЯ: