№ 1152
гр. Варна, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
************ по описа за ** година
Производството е образувано по предявен от Г. М. А. срещу “ДЗИОЗ” ЕАД иск с
правно основание чл. 432,ал.1 КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 19 900 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на брат й Р. Д. Г.,
починал на 17.08.**г., следствие на ПТП от същата дата, настъпило в с.Б. с участието на л.а.
“Форд Фокус” с рег.№**, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта му
17.08.**г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 17.08.**20г. в с.Б., обл.Добрич настъпило ПТП с участието на
л.а. “Форд Фокус” с рег.№**, управляван от А. Т. А. и пешеходеца Р. Д. Г., в резултат на
което по нередпазливост била причинена смъртта на последния. Автомобилът се движел по
ул.”Първа” с посока на движение от с.Септемврийци към с.Травник. същият нарушил
правилата за движение по пътищата поради движение с превишена и несъобразена с
пътните условия скорост, водачът му изгубил контрол над управлнието на автомобила,
който последователно навлязъл в насрещната пътна лента, качил се на левия тротоар по
посока на движението си и блъснал намиращите се там множество пешеходци. При така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на Р. Г. като пешеходец. Във
връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП №123/**г. по описа на РУ-Каварна, което
все още не било приключило.
Излага се, че ищцата е сестра на починалия. Твърди се, че внезапната му загуба
водела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото смейество на Р. Г..
Той бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до неговата
1
смърт. Ищцата твърди, че до момента на неговата смърт ежедневно двамата били в
изключително близки и топли отношения. Майка им починала, когато били в невръстна
възраст и двамата изградили изключително близка връзка на взаимна обич, разборателство и
подкрепа. Като по-голяма сестра тя гледала и се грижела за Р. Г. през целия си съзнателен
живот. Изживяла изключително тежко внезапната загуба на своя брат и към настоящия
момент все още не можела да приеме случилото се. На минавал и ден, през който да не тъжи
за своя близък. Скръбта й била несравнима и неутешима. Сочи, че нямало сила, която да
намали тъгата й. Излага, че попада в кръга на лицата, които имат право да получат
обезщетение за претърпените от смъртта на Р. Г. вреди. Неговата смърт била пряка и
непосредствена последица от получените в процесното ПТП увреждания. Сочи се, че
виновният водач е бил затрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ответното
дружество.
Излагат се подробни правни съображения за дължимост на претендираното
обезщетение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който се изразява становище за неоснователност на иска.
Не оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за л.а. Форд Фокус с рег.№**, собственост на А. Т. А.,
обективирана в полица №BG/06/** от 22.04.**г. със срок на действие 22.04.**г. до 21.04.**г.
. Не се оспорва, че на 27.12.2019г. Не се оспорва, че ищцата е депозирала претенция по реда
на чл.380,ал.1 КЗ по повод, на която била образувана преписка №43072952000158.
Претенцията на ищцата била разгледана от експертна комисия при застрахователя, която
взела мотивирано решение за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение , за което
била уведомена с писмо от 03.11.**г.
Твърди се, че не са налице категорични доказателства, които да сочат, че вина за
процесното ПТП има водачът на л.а. Форд Фокус, което от своя страна да води до
ангажиране на отговорността на застрахователя. Оспорват се всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди се, че А. А. не е проявил виновно
и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП и
вредоносния резултат- смъртта на Р. Г.. Сочи се, че водачът на лекия автомобил не по своя
вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътния инцидент, не е
нарушил правилата за движение по пътищата и неговото събитие било случайно по смисъла
на чл.15 НК.
Оспорват се твърденията на ищцата, че между нея и починалото лице е съществувала
силна и дълбока емоционална връзка, надминаваща обичайната такава между брат и сестра,
както и че смъртта му се е отразила изключително тежко на емоционалното й състояние.
В условията на евентуалност се твърди, че е налице нормативно регламентиран
лимит на отговорността на застрахователя до 5000 лева. Претенцията се оспорва по размер и
с твърдението, че претендираната сума е значително завишена.
2
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на
увреждането по отношение на началния момент като се твърди, че лихвата е дължима от
26.01.2022г. – датата, на която е изтекъл срокът по чл.497,ал.1, т.2 КЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5 е отразено, че на 17.08.**г. Ц. Г. Ц. –
мл. автоконтрольор при РУ Каварна е посетил село Б. и установил ПТП с участници : л.а.
Форд Фокус с рег.№********* с водач А. Т. А. и пешеходци М.С.Ив., О.В.Ст., Бл.Зл.Ян., Р.
Д. Г., В.В.Ст., Х.М.П.. Посочено е, че водачът на л.а.а движейки се по ул.Първа в с.Б. посока
село Септемврийци към с.Травник губи контрол над управлението на МПС навлиза в
насрещното платно за движение, преминава през левия тротоар по посока на движението си
и блъска, намиращите се пешеходци до бетонната ограда на левия тротоар по посока на
движението си и се преобръща по таван. За Р. Д. Г. е посочено, че е загинал на място.
Съгласно представеното удостоверение за наследници наследник на Р. Д. Г. е неговия баща
Димитър Г. Т..
Съгласно представеното удостоверение за родствени връзки Г. М. А. е сестра на Р. Д. Г..
Свидетелят Л.Б.Д. /леля на ищцата/ излага, че Г. и Р. били много близки.Като деца живели
при нея. Много се обичали, гледали се, уважавали се. Г. отишла в Германия да си направи
операция и Р. скришом й пращал пари. Двамата се имали много. Г. пристигнала в България
още същата вечер на смъртта на Р.. Тя не била добре след катастрофата, чувствала се зле.
Майката на свидетелката гледала Г. и Р., а след смъртта й самата свидетелка. Те имали баща,
който бил сляп, а майка им била починала, когато Р. бил на 9 години. Живели заедно около
10 години. Двамата не се отделяли, дори когато Г. се оженила в с.Болярци, Р. отивал там.
Тя скришом му пращала пари. Двамата се обичали много. На смъртта на Р. Г. припаднала,
станало й лошо. След това също не била добре. Ревяла. Стояла в България една седмица и
после заминала пак за някаква операция. Обаждала се от Германия и казвала:“ Лельо,
изгубихме го! Изгубихме го!Няма го!Най-хубавото, най-доброто изгубихме!“ сега Г. също
не била добре. Преди да почине Р. се оженил в с.Б. и живеел там. После заминали в
Германия с жена си. Върнали се, купили си къща. Г. ходила на гости в Германия на гости
на Р. и на жена му. През ден, през вечер се виждали по телефона. То й й показал, че има син.
Тя познавала детето му. В семейството им имало общо 5-6 деца, но три от тях били дадени в
дом и останали само Р. и Г..
Свидетелят М. Й. М. /племенник на ищцата/ излага, че след смъртта на Р. майката на
свидетеля се обадила на Г. и не нея й станало лошо като чула за берат си, защото двамата
били израснали заедно. След като починала майката на Р. и Г. двамата останали при бабата
на свидетеля Л.. Другите деца били дадени в дом за сираци. Това ги накарало да се сближат.
Тя се грижела за Р., защото била по-голяма от него. Разказаното свидетелят знае от своята
майка. След като се оженили продължили да се виждат. Г. заминала за Германия, защото не
3
била добре, била болна. Чували се пак. Р. гледал свидетеля, когато бил малък. По това време
те живели при баба му. Г. била там, докато се оженила в с.Болярци. Р. останал при бабата на
свидетеля, но пак се виждал с Г.. В деня на погребението Г. била в много лошо състояние.
Майката и бащата на свидетеля й помагали. Тя постоянно ревяла. И към днешна дата като
говорела с майката на свидетеля по Месинджъра плачела. Повече от пет години Г. работила
и живеела в Германия. Отишла там да се лекува, имала тумор. След това почнала да работи
там, защото не й стигнали парите да се лекува. Р. й пращал пари да се лекува. Р. работел в
с.Б. в някаква ферма. Той също работел в чужбина три, четири години преди инцидента.
БИЛ във Франкфурт, Германия. Г. била в Берлин. Не знае какви са били
взаимоотношенията им там и дали са се виждали. Не знае дали Г. е гостувала на Р. в с.Б.. От
майка си знае, че двамата си говорили. Майката на свидетеля и Г. поддържали постоянно
връзка и тя казвала, че единствено Р. й помагал. Сочи, че е видял жената на Р. Н. в деня на
погребението.
Свидетелят Н. А. М. излага, че е живяла с Р. без сключен брак седем години. Сочи, че се
запознала с ищцата след смъртта на Р., преди това само я била чувала по телефона. Излага,
че тя не им била идвала на гости. Чувала се с Р. само по телефона. Това се случвало един път
в месеца. За периода от седем години, в които живяла с Р., той не се бил виждал със сестра
си. Двамата живели във Франкфурт, а сестра му живеела в Берлин. Р. не бил споделял нищо
за сестра си. Г. не познавала детето им. Видяла го за първи път след като Р. починал. На
един рожден ден на Р. взел микрофона и казал, че в живота си има само една жена и един
син и няма други хора. Не споменал никой друг. За живота си в детството й разказвал, че е
имал една баба и като починали баба му и дядо му започнал да роботи и да гледа прасе.
Разказал й, че е бил на 12 години, когато гледал прасе и никой от семейство му не го
погледнал. Когато отишъл войник, отишъл при вуйчо си в с.Б.. Вуйчо му се грижел за него
от малък. Р. не бил живял със сестра си. Те били разделени от малки. Казвал, че имал мечта
да живее като вуйчо си в с.Б.. Сочи, че Г. не се грижела за Р. като негова по-голяма сестра.
Нямали такива отношения.
Съгласно заключението на проведената по делото съдебно медицинска експертиза Р. Д. е
получил тежка комбинирана травма – корем, гръден кош, глава, разкъсване на черен дроб и
слезка, излив на значително количество кръв в коремната кухина, счупване на десни ребра с
разкъсване на пристенната плевра и десния бял дроб, излив на кръв в дясната плеврална
кухина, счупване на черепната основа, контузия на мозъка, счупване в областта на лявата
глезенна става, счупване на лявата бедрена кост, счупване на костите на дясната
предмишница, разкъсно-контузни рани в областта на левия долен крайник, кръвонасядания
по меките черепни обвивки, левия долен крайник, ожулвания в областта на главата, шията,
гръдния кош, корема, горни и долни крайници. Тежката коремна травма с разкъсване на
черен дроб и слезка и излив на значително количество кръв в коремната кухина, тежката
гръдна травма със счупване на десни ребра, разкъсване на десен бял дроб и пристенната
плеврала и излизва на значително количество кръв в дясната плеврална кухина са
обусловили развитието на остра кръвоизливна анемия, която е непосредствена и пряка
4
причина за смъртта, като е налице пряка причинно следствена връзка между травмите и
настъпилия смъртен изход. При тези травматични увреждания настъпването на смъртния
изход е било неизбежно.
Съгласно заключението на САТЕ механизъм на настъпване на ПТП е следния
: На 17.08.** г., в обл. Добрич, в с. Б., по ул. „Първа", Участник I с лек
автомобил „Форд Фокус" с per. N: **, с водач А. Т. А. се движил в посока от
с. Септемврийци към с. Травник със скорост не по - малка от 111.42 км/ч.
М.С.Ив., О.В.Ст., Бл.Зл.Ян., Р. Д. Г., В.В.Ст. и Х.М.П. са се намирали върху
левия тротоар, в непосредствена близост до бетонната ограда в зоната на
около 30 м след Ориентир 1. В района на местопроизшествието водачът на
лекия автомобил предприема аварийно спиране, като започва да оставя следа
от просуркване по пътната настилка в продължение на 41.70 м. След това
лекият автомобил започва да се завърта около вертикалната си ос по посока
обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, като се отклонява
наляво спрямо първоначалната си посока на движение, достига до левия
бордюр, където се удря, възкачва се върху него и започва да се преобръща по
хоризонталната си ос. Лекият автомобил се удря в бетонната ограда, като
разрушава част от нея, след това достига до дърво, като се удря в него, след
което се плъзга по земната повърхност преминава през стълб на пътен знак и
се установява в покой в положението, в което е намерен при извършения
оглед на местопроизшествието. След започване на преобръщането на
автомобила и излизането му от платното за движение, същия удря шест
пешеходеца, намиращи се на тротоара. Вследствие на произшествието
настъпват материални щети по лек автомобил „Форд Фокус" с per. N: **, по
бетонна ограда, стълб на пътен знак, телесни увреждания па водача на лекия
автомобил А. Т. А., В.В.Ст., Х.П., О.В.Ст. и Бл.Зл.Ян., като О.В.Ст. и
Бл.Зл.Ян. загиват впоследствие, а М.С.Ив. и Р. Д. Г. загиват на
място.Причината за настъпване па произшествието е движение на водача на
лек автомобил „Форд Фокус" с per. N: ** със скорост над допустимата за
движение в населено място в комбинация със загуба на контрол па
управлението на превозното средство.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
5
изискванията на. По силата на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на застрахованите
лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети
лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства. За основателността на предявения иск по делото
следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки :
вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно
събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е
причинителя на вредата.
С Тълкувателно решение №1/2016/21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС е разширен кръга на лицата, които са активно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на
друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №2/1984 г. на
Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в
Постановление №4/61 г. и Постановление №5/69 г. на Пленума на ВС. Според
т. 1 от решението материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24. 11.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди.
В тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в постановления №4/61 г. и №5/69 на Пленума
на ВС, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването
на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови баба/дядо и внуци, братя/сестри. Когато поради конкретни житейски
6
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек –
баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61 г. и
№5/69 г. на Пленума на ВС, че в случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни.
В частност –братята и сестрите са легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите в българските семейства връзки между братя и сестри, и
интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по
повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се
понасят в случай на смърт на брат/сестра.
Във всички случаи присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на брат/сестра предпоставя категоричен извод за наличие на
особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, която се отличава
по съдържание от типичните родствени връзки в семейството, и проявление
на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията между братя/сестри.
Анализът на свидетелските показания не разкрива дори и обичайна
7
връзка, характерна за брат и сестра. Свидетелските показания са
противоречиви по отношение на детството на ищцата и брат й и отношенията
им в този период. Преки впечатления от отношенията им в последните седем
години преди смъртта на Р. има свидетелката Н. М., която е живяла на
семейни начела с него, като двамата имат общо дете. Тя сочи, че Р. и сестра
му са се чували един път в месеца по телефон, като в тези седем години не се
били виждали. Г. не се била виждала със свидетелката, нито с детето на Р. до
датата на погребението. В тази връзка не са налице доказателства,
ангажирани от ищцата, които да установяват особени житейски ситуации
или обстоятелства, довели до силно сближаване между двамата до степен,
при която ищцата като по-голяма сестра да е заместила изцяло родителите си
в грижата и възпитанието на брат си и да е имала доминиращо присъствие в
живота му. Напротив дори и свидетелите на ищцата сочат, че бабата е поела
грижите за двамата след смъртта на тяхната майка. Данни в насока за извод
за изключителна близост дори и в детството не са налични по делото.
Изискването за изключителност не е изпълнено и по отношение на
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Несъмнено е, че внезапната
загуба на близък родственик се преживява тежко и е травматично събитие,
което сочи за претърпени неимуществени вреди, но липсват доказателства
интензитетът и продължителността им да са такива, които да са годни по
естеството си да обосноват извод, че е налице основание да се направи
изключение от разрешенията, дадени от Пленума на ВС в постановления
№4/61 г. и №5/69 г., и да се признае на ищцата право да получи обезщетение
за тези вреди, наред с или вместо най-близките на починалия .
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника се следват разноски, на
основание чл.78,ал.3 ГПК : 50 лева за депозит за свидетел и 1 130 лева за
адвокатско възнаграждение.
На горните съображения съдът :
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. А., ЕГН: ** с адрес с.Болярци,
обл.Варна, ул.“**“ №6 срещу „ДЗИОЗ“ ЕАД,ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“**“ №89Б иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 19 900
лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на брат й Р. Д. Г.,
починал на 17.08.**г., следствие на ПТП от същата дата, настъпило в с.Б. с
участието на л.а. “Форд Фокус” с рег.№**, ведно със законната лихва,
считано от датата на смъртта му 17.08.**г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН: ** с адрес с.Болярци, обл.Варна, ул.“**“ №6
да заплати на „ДЗИОЗ“ ЕАД,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“**“ №89Б сумата от 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева ,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9