П Р О Т О К О
Л
Година 2020
Град В.
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и
девети октомври Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.П.
ЧЛЕН-СЪДИЯ: Т.А.
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: А.И.Г.Ф.Е.Г.
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА
Прокурор: К.Н А. - СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
Прокурор: В.Р.- ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - В.
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия П. НОХД № 1461 по описа за 2019 г.
На именното
повикване в 09:36 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М.П.Б., починал на 11.04.2020 г., видно от изискания
от Община В. препис - извлечение от акт за смърт № 341/11.04.2020г.
ПОДСЪДИМИЯТ С.Х.М., нередовно призован, не се явява.
Изпратените до същия призовки за връчване на адреса в гр. В. са се върнали в
цялост с отбелязване, че лицето не е открито /в неизвестност/, представлява се от адв. Б.В., редовно упълномощен на фазата
на досъдебното производство и приет от съда отпреди.
Видно от изисканата
от съда справка от ОД на МВР-В. относно задграничните пътувания на подсъдимия,
същият има последно регистрирано излизане на 26.06.2019г. Обявен е за
международно издирване, като към момента видно от справката от 28.10.2018г. в АИС
на МВР не са постъпвали допълнителни данни относно местонахождението му.
ПОСТРАДАЛАТА Б.Х.М., редовно призована, явява се лично и се представлява
от адв. С.З., преупълномощен от адв. С.
и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
М.П.М., уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. С. и
приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
Т.М.К., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. С. и приет от
съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
Ю.Н.Д.-К., уведомена по
телефона, не се явява, не се представлява.
ПОСТРАДАЛАТА
Я.П.К., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Л.Ж.Г., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
М.Р.С., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
М.Н.С., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Р.Н.Р., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Е.Н.К., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Ц.А.К., уведомена от предходно съдебно заседание,
явява се лично и се представлява от адв.
С.З., преупълномощен от адв. А.Д. и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ
В.К.К., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. А.Д. и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ
К.В.К., уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. А.Д. и
приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
И.В.А., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. А.Д. и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
Е.В.Г., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. А.Д. и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ
В.В.К., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. А.Д. и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
С.Б.К. - М., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА М.Ж.К., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. С.З., преупълномощен от
адв. С. и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
А.И.К., уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. С. и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
К.А.К., уведомен от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. С.З., преупълномощен от адв. С. и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
И.Д.В., уведомена от
предходно съдебно заседание, явява се лично.
ПОСТРАДАЛИЯТ
И.Г.В., починал, видно от
изисканият от съда препис - извлечение от акт за смърт.
ПОСТРАДАЛАТА
К.П.Г., редовно
призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
А.С.Г., редовно призован,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
И.С.Г., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Д.И.Г., уведомен по
телефона, не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
М.П.Д., уведомена от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. С.З., преупълномощен от адв. С. и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Ж.Д.П., уведомен от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. С. и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Д.Ж.Д., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. С.З.,
преупълномощен от адв. С. и приет от
съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Р.Г.Ф., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Г.И.Д., редовно от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. А.Д. и
приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
Н.Г.Д., уведомена от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. С.З., преупълномощен от адв. А.Д. и
приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
Й.Д.П., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Г.С.П., редовно призован,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
С.Д.Х., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. Й.Й.,***, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
К.С.Х., починал, видно от справка НБД.
ПОСТРАДАЛАТА
Н.П.С., уведомена от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Й.Й.,***,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
В.С.С., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. Й.Й.,***, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Д.К.С., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Й.Й.,***, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛИЯТ
В.К.Д., редовно призован,
не се явява, представлява се от адв. Й.Й.,***, редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
Д.Г.Д., починала, видно от
представения по делото от нейния син Николай Дюлгеров препис-извлечение от акт
за смърт № 1517/04.08.2020 г.
ПОСТРАДАЛАТА
И.П.Н., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Р.Н.Н., нередовно
призована, не се явява. От изпратеното до същата съобщение по чл. 247б НПК не
се е върнал вторият отрязък. Видно от изисканата справка за задграничните
пътувания, същата е напуснала страната на 28.11.2019г. и няма данни да се е
завърнала към настоящия момент.
ПОСТРАДАЛАТА
Т.С.О., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
П.Й.С., редовно
призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Ю.А.С., уведомен по
телефона, не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Е.И.К., уведомена по телефона,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
М.М.П., уведомена от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адв. П.Н., редовно упълномощен
и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
Д.П.П., уведомена от
предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П.Н., редовно упълномощен и приет
от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
Н.П.П., редовно
призована, явява
се лично и се представлява от адв. П.Н.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
ПОСТРАДАЛАТА
М.Н.Б., редовно призована,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Д.Д.Г., починала, видно от
изискания от съда препис - извлечение от акт за смърт.
ПОСТРАДАЛИЯТ
Г.А.А., редовно призован,
не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Н.М.С., редовно
призована, не се явява.
ПОСТРАДАЛИЯТ
М.О.С., редовно
призован, не се явява.
ПОСТРАДАЛАТА
Н.А. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г.Г., преупълномощен от адв. З.М., и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
Т.А.Л., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. Г.Г., преупълномощен
от адв. З.М., и приет от съда от
днес.
ПОСТРАДАЛАТА
Б.А.Л., редовно призована,
не се явява, представлява се от адв. Г.Г., преупълномощен
от адв. З.М., и приет от съда от
днес.
ПОСТРАДАЛАТА
П.Н.Д., уведомена от
предходно съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. С.З., преупълномощен от адв. А.Д. и
приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА
А.Т.А., редовно призована,
не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпилата декларация от пострадалата Н.А. Ч., която
сочи, че за днешно съдебно заседание тя и нейните дъщери няма да присъстват,
като поддържат гражданските искове, които са предявили спрямо двамата
подсъдими.
ПРОКУРОР А.: Налице са процесуални пречки за даване ход
на делото, а именно нередовното призоваване на пострадалата Р.Н..
ПРОКУРОР Р.: Поддържам същото становище.
АДВ. Н.: Считам, че не са налице процесуални пречки да се даде ход на делото по
реда на чл. 269 НПК. Ясно е, че това лице е напуснало страната. Видно е за
подсъдимия С.Х.М. от справката, налична по делото, направена в ОД на МВР, че
той е напуснал страната на 26.06.2019 г. и няма данни да се е прибирал, така че
са налице условията за даване ход на делото по реда на задочното производство. За
Р.Н. има данни, че е извън страната и няма
никакви данни да се е връщала от 28.11.2019г. В същото време е била редовно
призована, доколкото съобщението е връчено на нейната майка, това не е пречка
за разглеждане на делото. Считам, че следва да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. З.: Предоставям на съда.
АДВ. Й.: Подкрепям
становището на адв. Н.. Не е станало ясно от кое заседание майката получава и
връща призовките.
АДВ. Г.: Поддържам становището на адв. Н., моля да се даде ход на делото.
ПОСТР. Ц.К.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. К.К.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда да реши.
ПОСТР. М.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. Н.С.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. Н.П.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. П.Д.: Да се даде ход на делото.
ПОСТР. Б.М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Считам, че нередовното призоваване на пострадалата Р.Н. представлява
процесуална пречка за даване ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Н.: Искам да допълня, че съгласно чл. 271, ал. 5 от НПК е предвидено
съдебното заседание да не се отлага, ако пострадалият или неговите наследници
не са намерени на посочения от тях адрес за призоваване в страната. Според мен,
след като не е намерена на адреса, има данни, че е извън страната, няма данни
къде се намира, следва да се приложи тази разпоредба и да се даде ход на делото.
Само заради тази пострадала не следва да се отлага делото.
СЪДЪТ, след тайно
съвещание намира, че не са налице пречки по даване ход на разпоредителното
заседание, тъй като са редовно призовани и уведомени лицата по чл. 247б от НПК,
с изключение на пострадалата Р.Н., чието местонахождение към настоящия момент
не може да бъде установено, тъй като същата е напуснала страната на 28.11.2019г. и е с неизвестен
адрес. По отношение па подсъдимия М. са налице основанията за разглеждането на
производството при условията на задочно такова, доколкото е изпълнен съставът
на нормата на чл. 269, ал. 3, т. 1, 4 от НПК, тъй като местоживеенето и местонахождението му в чужбина не са известни, а
неявяването му на този етап няма да попречи за разкриване на обективната истина
по делото, предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят
на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б
от НПК и констатира, че са връчени в срок.
В 09:57 часа в съдебната зала влиза адв. С.Ж..
Председателят
на състава разясни на страните правото им на отводи. Искания в тази
насока не постъпиха.
Председателят
на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалия В.К.Д., представляван от адв. Й.Й., с която моли на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да
бъде конституиран като частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу
подсъдимите С.М. и М.Б., като предявява срещу същите граждански иск в размер на
250 000 лв. солидарно платим от двамата, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от престъплението, предмет на настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата В.С.С., представлявана от адв. Й.Й.,
с която моли на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да бъде конституирана като
частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б.,
като предявява срещу същите граждански иск в размер на 250 000 лв.
солидарно платим от двамата, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
престъплението, предмет на настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата Н.П.С., представлявана от адв. Й.Й.,
с която моли на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да бъде конституирана като
частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б.,
като предявява срещу същите граждански иск в размер на 250 000 лв.
солидарно платим от двамата, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
престъплението, предмет на настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата С.Д.Х., представлявана от адв. Й.Й., с която моли на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да
бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу
подсъдимите С.М. и М.Б., като предявява срещу същите граждански иск в размер на
50 000 лв. солидарно платим от двамата, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от престъплението, предмет на настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалия Д.К.С., представляван от адв. Й.Й.,
с която моли на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да бъде конституиран като
частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б.,
като предявява срещу същите граждански иск в размер на 50 000 лв.
солидарно платим от двамата, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от
престъплението, предмет на настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалите М.П.М., Б.Х.М., А.И.К., М.Ж.К., М.П.Д.
и Д.Ж.Д., представлявани от адв. П.С.,
с която молят на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да бъдат конституирани като
частни обвинители и граждански ищци в процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б.,
като всеки един от тях предявява срещу същите граждански иск в размер на по 200 000
лв. солидарно платими от двамата, ведно със законната лихва, считано от
13.02.2004г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на настоящото
дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалите М.М.П., Д.П.П. и Н.П.П., представлявани от адв. П.Н., с която молят
на основание чл. 76 от НПК да бъдат конституирани като частни обвинители в
процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б..
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалите П.Й.С. и Ю.А.С., с която молят на
основание чл. 76 от НПК да бъдат конституирани като частни обвинители в процеса
срещу подсъдимите С.М. и М.Б..
СЪДЪТ
докладва постъпилите молби от пострадалата Н. О.Ч., представлявана от повереника адв. Г.Г., с която
моли на основание чл. 84 от НПК да бъде конституирана като граждански ищец в
процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б., като предявява срещу същите граждански
иск в размер на 100 000 щатски долара, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на
настоящото дело, сумата от 100 000
щатски долара, представляваща
имуществени вреди за просрочени застрахователни обезщетения, причинени от
наказателните действия на подсъдимите, сумата от 1000 щатски долара,
представляваща забава от наказателни действия съвместно с М.Б. и С.М., сумата от
1500 щатски долара, представляваща
задлъжнялостта на личните вещи на А.Л., сумата от 17 821 щатски долара, парично обезщетение за издръжка по времето на
малолетната си дъщеря Б.Л., съгласно международното право и условията на стандартния
колективен трудов договор на Международната федерация на транспортните
работници, сумата от 17 821 щатски
долара, парично обезщетение за издръжка по времето на малолетната си дъщеря
Т.Л., съгласно международното право и условията на стандартния колективен
трудов договор на Международната федерация на транспортните работници.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата Т. О.Л. Л., представлявана от повереника
адв. Г.Г., преупълномощен от адв. З.М., с която моли
на основание чл. 84 от НПК да бъде конституирана като граждански ищец в процеса
срещу подсъдимите С.М. и М.Б., като предявява срещу същите граждански иск в
размер на 100 000 щатски долара, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на
настоящото дело,
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата Б. О.Л. Л., представлявана от повереника
адв. Г.Г., преупълномощен от адв. З.М., с която моли
на основание чл. 84 от НПК да бъде конституирана като граждански ищец в процеса
срещу подсъдимите С.М. и М.Б., като предявява срещу същите граждански иск в
размер на 100 000 щатски долара, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на
настоящото дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата на 28.05.2020г. молба от пострадалата Л.Ж.Г., в която
сочи, че е запозната с правата си на пострадало лице, не желае делото да бъде
връщано на прокуратурата, както и не желае да се конституира като частен
обвинител и граждански ищец в процеса срещу двамата подсъдими.
СЪДЪТ
докладва постъпилата на 26.05.2020г. молба от пострадалата Е.И.К., в която
заявява, че не желае да участва като частен обвинител и граждански ищец в
процеса срещу двамата подсъдими и няма да предявява граждански иск.
СЪДЪТ
докладва постъпилата на 26.05.2020г. молба от пострадалата М.Н.Б., в която
заявява, че не желае да участва като частен обвинител и граждански ищец в
процеса срещу двамата подсъдими и няма да предявява граждански иск.
СЪДЪТ
докладва постъпилата на 20.05.2020г. молба от пострадалата Я.П.К., в която
заявява, че няма да прави искане за конституиране като частен обвинител и
граждански ищец в процеса.
СЪДЪТ
докладва постъпилата на 09.03.2020г. молба от пострадалата Ю.Н.Д.-К.,
представлявана от адв. С.Ж., в която заявява, че не желае да бъде конституирана
като частен обвинител и граждански ищец в процеса срещу двамата подсъдими.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалите К.А.К., Т.М.К. и Ж.Д.П., с която
молят на основание чл. 76 и чл. 84 от НПК да бъдат конституирани като частни
обвинители и граждански ищци в процеса срещу подсъдимите С.М. и М.Б., като
всеки един от тях предявява срещу същите граждански иск в размер на по 200 000
лв. солидарно платими от двамата, ведно със законната лихва, считано от
13.02.2004г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от престъплението, предмет на настоящото
дело.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалите М.П.М., Б.Х.М., А.И.К., М.Ж.К., М.П.Д., Д.Ж.Д., К.А.К., Т.М.К.
и Ж.Д.П., представлявани от адв. П.С., с която молят наказателното производство
спрямо починалия подсъдим М.Б. да бъде прекратено, изразяват становище по
въпросите на разпоредителното заседание, визирани в нормата на чл. 248, ал. 1
от НПК, както и че поддържат молбите си за конституиране като граждански ищци и
частни обвинители единствено срещу подсъдимия С.М..
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалия Д.К.С., в която сочи, че не
възразява, че на досъдебното производство не са му били разяснени правата по
чл. 75 от НПК, запознат е с тях, желае да упражни правата си в съдебното
производство без делото да се връща на прокурора в предходната процесуална
фаза.
СЪДЪТ
докладва постъпилата молба от пострадалата С.Д.Х., в която сочи, че не
възразява, че на досъдебното производство не са ѝ били разяснени правата
по чл. 75 от НПК, запозната е с тях, желае да упражни правата си в съдебното
производство без делото да се връща на прокурора в предходната процесуална
фаза.
СЪДЪТ
докладва получените чрез българското бюро на Евроджъст
в Хага документи от регистрите
по гражданското съС.ия за
раждане, смърт и брак по отношение на двамата пострадали О.В.Л. и О. С., и
техните близки родственици в изпълнение на
отправената до У. молба за правна помощ.
СЪДЪТ
докладва постъпилата по имейл декларация от пострадалата Н. Ч., че тя и
дъщерите ѝ няма да присъстват на заседанието на 29.10.2020г., но
поддържат по-рано внесените от тях заявления относно предявените искове за
морални и материални вреди, причинени от обвиняемите М.Б. и С.М..
СЪДЪТ
докладва постъпилото заявление от пострадалия Д.И.Г. от 27.10.2020г., в което
заявява, че няма никакви претенции по делото и се отказва от такива до неговото
приключване, както и че не желае да получава призовки.
СЪДЪТ
докладва постъпилото на 02.03.2020г. становище от пострадалата Й.Д.П., с което
заявява, че няма да се конституира по делото като частен обвинител или
граждански ищец.
СЪДЪТ
докладва изисканият от Община В. препис - извлечение от акт за смърт №
341/11.04.2020г. по отношение на П.Б..
ПРОКУРОР А.: Не се противопоставям по отношение на
направените искания за конституиране на страни.
ПРОКУРОР Р.: Не се противопоставям. Моля да ми бъде
дадена възможност да се запозная с документите, които са пристигнали от У..
АДВ. Н.: От името на моите доверители М.М.П., Д.П.П. и Н.П.П. поддържам предявената
молба за конституирането им като частни обвинители по делото само по отношение на
подсъдимия С.М.. Поддържаме в частта, която касае този подсъдим М.. Граждански
искове не сме предявявали, само за частен обвинител. По отношение на М.Б. моля да
се прекрати производството.
АДВ. З.: Поддържам молбите на адв. С. за конституиране на доверителите му като частни
обвинители и граждански ищци. От името на доверителите по отношение, на които
съм преупълномощен от адв. Д. – П.Д., Г.Д., Н.Д., Ц.К., В.К., И.А., Е.Г., К.К. моля да бъдат конституирани по реда на чл. 76 от НПК
единствено като частни обвинители.
АДВ. Й.: Поддържам молбите от страна на моите доверители. По отношение на конституираните
като частни обвинители и граждански ищци моля за съвместно разглеждане досежно
само С.М., тъй като няма как да предявяваме срещу М.Б., който е починал. Правя
уточнение, че претендираме законна лихва от датата на деликта.
АДВ. Ж.: Поддържам молбата на моята
доверителка Ю.К., че не желае да участва в делото като частен обвинител и граждански
ищец и моля да бъде заличена от списъка на лицата за призоваване.
АДВ. Г.: Искам да конституирате моите подзащитни като частни обвинители и освен
това поддържам техните граждански искове, като предоставям на съда да прецени
дали да прекратите делото спрямо обвиняемия, за когото е настъпила смъртта. В
останалата част поддържам написаното и представено на съда.
АДВ. В.: Моля в настоящото производство да не бъдат допуснати до разглеждане
гражданските искове, които са предявени до момента. Основанието за това е, че
става въпрос за дело, което е от изключителна фактическа и правна сложност и
съвместното разглеждане и на гражданските искове на пострадалите лица би затруднило
изключително много наказателния процес. От друга страна, безспорен е въпросът
след Тълкувателно решение на ВКС, че пострадалите от престъплението могат да
предявят исковете си по гражданскоправен ред без да
внасят държавна такса, така че не би представлявало проблем за пострадалите
лица да предявят исковете си спрямо моя подзащитен по гражданскоправен
ред извън рамките на настоящото наказателното производство.
СЪДЪТ в 10,20часа ДАВА ПОЧИВКА с оглед
запознаване на страните с постъпилите доказателства от У..
Съдебното заседание продължи в 11:05 часа.
ПОСТР. И.В.: Не желая да предявявам граждански иск
против подсъдимия М. и да встъпвам в процеса като частен обвинител.
ПРОКУРОР Р.: След запознаване с представените по делото материали
прокуратурата констатира, че са налице данни за наследници на А.Л., които до
момента не са били призовавани и не са им били предявявани материалите по досъдебното
производство, т.е. били са лишени от участие в наказателния процес. Безспорно
това е допуснато в досъдебното производство нарушение на процесуалните правила
по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК по отношение на Л.Л.,
майка на А.Л., и детето А.Л. - дъщеря от първи брак с В.Л.. Моля и с оглед
правата на другите пострадали от това наказателно производство да отмените определението,
с което дадохте ход на разпоредителното заседание и да положите усилия, с оглед
становището на ВКС, че ако тези лица бъдат призовани или упълномощят защитник,
който да ги представлява пред съда, който да заяви, че не възразява срещу това,
че те не са участвали в досъдебната фаза, това нарушение може да бъде санирано. Моля преди да пристъпите към въпросите, които се
обсъждат в разпоредителното заседание, да се произнесете по това искане на
прокуратурата.
ПРОКУРОР А.: Присъединявам се изцяло към становището на
прокурор Р..
АДВ. Н.: Считам, че не са налице основания за отмяна определението, с което е
даден ход на разпоредителното заседание, и моля да продължим заседанието.
АДВ. З.: Споделям становището на представителя на обвинението.
АДВ. Й.: Предоставям на съда.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Г.: Моля да отмените това разпоредително заседание, вземайки предвид новите
доказателства, тъй като майката на починалия А.Л., наследниците на който съм повереник, и детето му от първия брак - А.Л., не са
запознати с правата си на пострадали. Моля
делото да се отложи или да отмените разпоредителното заседание.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда да реши.
АДВ. В.: Присъединявам се към становището на прокуратурата.
СЪДЪТ намира, че във въпросите, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, следва
да бъде обсъдено становището на прокуратурата и не следва да има изрично произнасяне
в този смисъл. Едва след изразяване на становищата по всички въпроси съдът ще
се произнесе по направеното искане.
СЪДЪТ
пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б ал. 1 и 2 НПК по всички въпроси,
посочени в чл. 248 ал. 1 от НПК.
По отношение на т. 1 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: Считам, че настоящото наказателно
производство е подсъдно на Окръжен съд - В..
ПРОКУРОР Р.: Също считам, че е подсъдно на Окръжен съд –
В..
АДВ. З.: Също считам, че е подсъдно на Окръжен съд – В..
АДВ. Н.: Също считам, че е подсъдно на Окръжен съд – В..
АДВ. Й.: Считам, че е подсъдно на Окръжен съд – В..
АДВ. Ж.: Считам, че е подсъдно на Окръжен съд – В..
АДВ. Г.: Считам, че е подсъдно на Окръжен съд – В..
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Съгласно чл. 248, ал. 1, т. 1 от НПК и чл.
37, ал. 1 от НПК делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни съгласно
т. 3 на същата разпоредба на съда, в чийто район е завършено досъдебното
производство. В Разпореждане № 3990 по НОХД № 4657/2019г. по описа на Софийски градски
съд, съдия Т.Г.не е съобразил, че става въпрос за обвинение за престъпление
съгласно чл. 340, ал. 5, буква „б“. Става дума за резултатно престъпление, като
довършването му е настъпило извън пределите на Република България. Дали това е
Република Турция или друга държава зависи от това дали ще приемем за меродавни
териториалните води, в които е потънал кораба, или флага на кораба. Ето затова
считам, че Окръжен съд-В. не е териториално компетентен да разгледа настоящото
наказателно производство и същото следва да бъде разгледано от състав на Софийски
градски съд.
ПРОКУРОР А.: След като подсъдимият е български
гражданин, той е обвинен в извършване на престъпление, а и с оглед обстоятелството,
че огромна част от свидетелите, както и вещите лица се намират под територията
на Окръжен съд-В., считам, че няма пречка делото да бъде разгледано тук.
ПРОКУРОР Р.: Поддържам становището, че делото е подсъдно
на Окръжен съд-В..
АДВ. Н.: Считам също, че делото е подсъдно на Окръжен
съд-В.. Делото е било внесено с обвинителен акт в Софийски градски съд. Там е
прекратено от съдията-докладчик и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-В.. Изцяло
споделям становището на СГС и с оглед на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от НПК считам,
че делото трябва да се гледа в Окръжен съд-В..
АДВ. З.: Поддържам същото становище, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
АДВ. Й.: Поддържам същото становище, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
АДВ. Ж.: Поддържам същото становище, че делото е
подсъдно на настоящия съд.
АДВ. Г.: Поддържам становището на прокуратурата.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
По отношение на т. 2 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР Р.: Единствено по отношение на Б. са налице
основания за прекратяване. С оглед доказателствата за настъпила смърт по отношение
на починалия Б. производството следва да бъде прекратено. Няма основания за
спиране.
ПРОКУРОР А.: Поддържам същото становище.
АДВ. Н.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. Няма основания за спиране.
АДВ. З.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. Няма основания за спиране.
АДВ. Й.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. Няма основания за спиране.
АДВ. Ж.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. Няма основания за спиране.
АДВ. Г.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. Няма основания за спиране.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Производството следва да бъде прекратено по
отношение на починалия подсъдим Б.. По отношение на моя доверител считам, че са
налице основания за спиране на наказателното производство с оглед на обстоятелството,
че той не е призован редовно. Обвинението, което е повдигнато срещу него, е за
тежко престъпление, за което е предвидено най-строго наказание съгласно
българския Наказателен кодекс. Участието на подсъдимия в този смисъл считам, че
е решаващо, за да бъде изяснена обективната истина по делото. В обвинителната
теза на прокуратурата обвиненията са предимно за действия, които засягат
техническото съС.ие на кораба
и документите, които е подписвал моят доверител. От тази гледна точка считам,
че неговото лично становище във връзка с факти, свързани с ремонт и поддържане
на кораба са от изключително значение за установяване на обективната истина по
делото. Считам, че е налице основание за спиране на наказателното производство
и не следва да се приложи чл. 269 НПК, доколкото в случая неучастието на
доверителя ми би затруднило разкриването на обективната истина.
ПРОКУРОР А.: Противопоставям се на становището на адв. В..
Считам, че са налице всички процесуални предпоставки за прилагането на
разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, буква „а“ от НПК по отношение на подсъдимия
М., който очевидно и е ясно на всички сам се е укрил от органите на съдебната
власт. Той категорично се укрива и това е ясно от материалите, които са събрани
по отношение на неговото издирване. Не намирам, че неговото присъствие би
изяснило обективната истина. Считам, че по делото има достатъчно доказателства,
които могат да бъдат коментирани и да мотивират съда да се произнесе с качествен
съдебен акт.
ПРОКУРОР Р.: Поддържам становището на прокурор А..
АДВ. Н.: Аз вече споделих становището си още при
даване на ход на делото по отношение на подсъдимия М. предвид наличието на
разпоредбата на чл. 269 от НПК. Безспорно обвинението спрямо подсъдимия е за
тежко престъплението. В същото време считам, че не са налице пречки за
разкриване на обективната истина и делото може да бъде разгледано в отсъствие
на подсъдимия, тъй като делото е продължило много години. Той е наясно с това,
че срещу него се провежда разследване и наказателно производство. Повдигнато му
е обвинение на досъдебното производство, той е участвал при предявяване на
материалите след приключване на разследването. Тези обстоятелства категорично сочат,
че ако подсъдимият е искал да организира
защитата си и да участва лично и да се защитава, щеше да го направи и да присъства
днес в съдебно заседание. Той е уредил защитата си, упълномощавайки колега,
който го представлява към настоящия момент в това производство. Във всички случай
обстоятелството, че след предявяване на разследването и при пълна яснота какво
ще се случи по-нататък - внасяне на обвинителен акт пред съд и развитие на наказателното
производство, е напуснал страната без да уведоми своите близки или който и да
било къде се намира. При предходните съдебни заседание дори неговият защитник
не знае къде се намира по изявления, които бяха направени пред съда. Проведено
е щателно издирване и е установено, че това лице има поС.ен адрес в страната,
има посочен адрес за призоваване на органите на досъдебното производство и на
съда, но там не може да бъде намерен. Намира се извън страната, не се знае в коя
страна е и адреса, на който пребивава. Според мен категорично са изпълнени всички
изисквания на чл. 269, ал. 3 от НПК и няма основания да се спира делото, за да
продължат действията по неговото издирване, за да защити правата си. Считам
искането на адв. В. за неоснователно и моля да го оставите без уважение.
АДВ. З.: Считам искането на защитата за неоснователно.
Налице са основанията на чл. 269 от НПК.
АДВ. Й.: Поддържам становищата на прокуратурата и на
адв. Н.. Подсъдимият непосредствено след вдигане на забраната му да напуска
страната е напуснал и се укрива. Упълномощил е защитник с ясното съзнание, че
най-вероятно няма да се върне.
АДВ. Ж.: Неоснователно е искането. Поддържам
становището на прокуратурата.
АДВ. Г.: Подкрепям становището на прокуратурата,
както и на адв. Н.. Считам, че подсъдимият се е укрил и ако е искал да присъства
лично, той щеше да намери начин да присъства. Доколкото съм запознат с делото,
той поддържа връзка със своя адвокат и би следвало, ако има желание да
присъства на това делото, щеше да го направи. Моля да се произнесете в този
смисъл.
АДВ. В.: Моето пълномощно е от досъдебното
производство много преди подсъдимият и мой подзащитен да се укрие. Не са му
предявявани материалите на досъдебното производство. Това са двата факта, които
считам, че са релевантни. На трето място, от месец февруари 2020 г. нито аз,
доколкото ми е известно и близките му нямат контакт с него, което до известна
степен затруднява и моята роля на защитник, доколкото не мога да обсъждам
защитните тези.
ПРОКУРОР Р.: В предходно съдебно заседание адв. В.
заяви, че след връчването на обвинителния акт на С.М. и размяна по имейли дори
е получил неговото становище по получения обвинителен акт, т.е. същият е наясно
срещу какви факти и срещу какво обвинение се защитава. Това становище е
изпратено на този адвокат и според мен е ясна волята, че желае той да продължи
да го защитава и в настоящото производство.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
По отношение на т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: След запознаване с материалите, постъпили
от У., намирам, че във фазата на воденото досъдебно производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила,
което е ограничило правата на двама от наследниците на пострадалия и починал Л.,
а именно майка му Л.Л. и дъщерята от първия му брак А.Л..
Това е основание за прекратяване на настоящото съдебно производство и връщане
делото на прокуратурата за отстраняване на това нарушение. Считам, че с оглед
становището на ВКС и добрата воля на настоящия съдебен състав, предвид всички
факти и обстоятелства, касаещи настоящия казус и неговата правна, фактическа и
житейска логика, можем да направим опит чрез бюрото на Евроджъст
с оглед обстоятелството, че във въпросните извлечения от гражданските регистри
има данни за настоящ адрес на двете горепосочени от мен лица, същите да бъдат
призовани, да им бъдат разяснени правата и те да преценят какви действия биха
могли да предприемат в по-нататъшния ход на настоящото производство.
ПРОКУРОР Р.: Действително се констатира нарушение на правата
на двете пострадали лица, но считам, че едно прекратяване на съдебното производство
и връщането му в досъдебната фаза би довело до нарушаване правата на повечето
други пострадали, които дълго време присъстват и се явяват и вече шестнадесета
година чакат справедливост по това дело. Моля и с оглед усилията, които са
положени до настоящия момент, съдът да положи още усилия с оглед възможността
през Евроджъст да бъдат връчени книжата на настоящите
адреси на лицата, които са посочени.
АДВ. Н.: Считам, че на досъдебното производство не
са допуснати нарушения, които да са довели до нарушаване на права. Визирам и
правата на тези частни обвинители, които аз представлявам.
АДВ. З.: Не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила.
АДВ. Й.: Не са допуснати нарушения.
АДВ. Ж.: Няма съществени нарушения на процесуалните
правила спрямо моите доверители.
АДВ. Г.: Поддържам становището на прокуратурата. Има
съществени процесуални нарушения относно призоваването на наследниците на А.Л..
В тази връзка моля да се изиска информация от двете лица Л.Л.
и А.Л. и да им се предявят материалите по делото, да им се разяснят правата им
като пострадали и възможността да се конституират като граждански ищци и частни
обвинители. Моля да се произнесете в тази връзка.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Считам, че на досъдебното производство са
допуснати редица нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
възможността и правото на защита на моя доверител. Солидаризирам се със становището
на прокуратурата, че незапознаването на наследниците на починалия Л. с материалите
на досъдебното производство представлява сериозно нарушение на процесуалните
правила, което е отстранимо единствено чрез връщане
на делото на разследващия орган. Считам, че съществено нарушение на процесуалните
правила представлява и обстоятелството, че
в обвинителния акт е записано, че броят на починалите при морската
катастрофа лица е деветнадесет, същевременно са открити тленни останки само на
някои от тях. По-голямата част от моряците, присъствали на борда на кораба, са
безследно изчезнали и за тях няма никакви категорични факти, че действително са
починали. На следващо място, сериозно нарушение на процесуалните правила
представлява и фактът, че по делото е разпитан свидетел с анонимна самоличност.
Този разпит е станал по реда на чл. 141 от НПК, като към момента, в който е
извършен разпитът, не е имало повдигнато обвинение към нито едно лице. С
повдигане и предявяване на обвинението към моя доверител, ако тълкуваме
разширително същата разпоредба, е следвало органите на досъдебното производство
да дадат възможност и да запознаят доверителя ми с протокола от разпита на този
свидетел. Това освен, че не е станало, през 2018 г. има два изрични отказа на
наблюдаващия прокурор от Софийска градска прокуратура да даде възможност на
защитника и на обвиняемия М., т.е. на мен, да се запознаят с материалите по делото.
Въпросните искания до прокуратурата се съдържат в том 103 от досъдебното
производство. На следващо място, считам, че сериозно нарушение на процесуалните
правила, довело до опорочаване на защитата на подзащитния ми е обстоятелството,
че чл. 246, ал. 2 от НПК вменява в задължение на прокуратурата в обстоятелствената
част на обвинителния акт да се посочи престъплението и всички елементи от
неговия състав. В обвинителния акт, внесен от Софийска градска прокуратура,
няма нито дума за субективната страна на престъплението, за което е обвинен моят
подзащитен. Няма нито ред за това дали е действал с умисъл, дали с пряк умисъл,
дали по непредпазливост и т.н. Налице са и редица фактически грешки в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Например е записано, че по заповед на моя подзащитен
през 2003 г. от кораба са демонтирани 16 броя товарни стрели, което категорично
не е вярно, тъй като видно от всички материали по делото, най-вече техническата
документация, корабът е разполагал общо с 12 броя биги
– две, от които тежат по двадесет тона, и десет - всяка от които по пет тона. Твърдението
на прокуратурата, че те са свалени през 2003 г. категорично не отговаря на
всички събрани по делото доказателства. От тях е видно, че въпросните десет броя
леки биги са свалени още през 2002 г. по време на така
наречения класов ремонт на кораба. Считам, че съществено нарушение на
процесуалните правила е фактът, че подзащитният ми С.М. е бил свидетел по
досъдебното производство в продължение на повече от десетилетие, т.е. от
момента на неговото образуване до 2017г., когато след неколкократно спиране на
делото разследващият прокурор е преценил именно на него да бъде повдигнато обвинение
за причиняване на морската катастрофа. На последно място считам, че сериозно
нарушение на процесуалните правила е фактът, че в обвинителния акт са цитирани
разпоредби от Конвенцията за безопасна експлоатация. Цялата обвинителна теза се
гради около правило „23б“. От текстовете на въпросната конвенцията не открих
такова правило, не знам с какъв текст на този кодекс е работила прокуратурата,
но аз не открих такова правило в действащите редакции на този кодекс.
ПРОКУРОР А.: Предоставям на съда. Заставам зад това,
което съм отразил в обвинителния акт и зад цялата работа, която съм свършил.
ПРОКУРОР Р.: С изключение на възраженията по обвинителния
акт, всички други възражения изложени от адв. В. са възражения по същество, като
не им е мястото да се обсъждат в разпоредително заседание. По отношение на това
дали в обвинителния акт е посочена формата на вината, искам да обърна внимание,
че обвинението е по чл. 340 от НК и от самото повдигнато обвинение е ясно каква
е формата на вината.
АДВ. Н.: Считам, че нямат основание възраженията,
направени от страна на защитата за допуснати нарушения по отношение на процесуалните
правила. Цялото дело е било предявено на защитата и доколкото знам не са налице
възражения в смисъл, че не се е запознал с конкретен протокол за разпит на
свидетел по време на досъдебното производство. По отношение на обстоятелството,
че подсъдимият е бил разпитван като свидетел в хода на разследването, разследващите
органи и прокуратурата имат право да събират данни под формата на показания. Във
всички случаи, за да се стигне до решението за повдигане на обвинение на лице,
което има някаква съпричастност към това, което се разследва, може и трябва да бъде
разпитано в качеството на свидетел, след
като са му били разяснени правата, че не трябва да дава показания по отношения
на обстоятелства, които биха могли да го уличат в престъпление, и това
изискване е било спазено, така че и това не е основание да се счита за
нарушаване на правата му като обвиняем. Що се касае до пропуските обвинителния
акт, на този етап такива не са установени. По отношение на броя на лицата, на
които са били намерени телата, както и на тези, на които не са, по делото има
данни, че тези, които не са били намерени са обявени за безследно изчезнали по
съответната процедура. За тези лица няма данни да се е случило друго, освен
това, което се е случило с всички останали в тази трагедия, т.е. и те самите са
починали. В този смисъл не считам възраженията за основателни и моля да ги
оставите без уважение.
АДВ. З.: Неоснователни са възраженията.
АДВ. Й.: Считам за неоснователни възраженията на защитата
на подсъдимия.
АДВ. Ж.: Всички тези възражения след получаване на обвинителния
акт е могъл писмено да ги изрази и да вземе становище. В този смисъл предоставям
на съда.
АДВ. Г.: Моля да не уважавате исканията на защитата,
тъй като считам, че те са неоснователни.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
По отношение на т. 4 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
ПРОКУРОР Р.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
АДВ. Н.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
АДВ. З.: Споделям становището на прокуратурата.
АДВ. Й.: Споделям становището на прокуратурата.
АДВ. Ж.: Делото следва да се разглежда по общия ред.
АДВ. Г.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила.
По
отношение на т. 5 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: Считам, че не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врата, нито за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник или извършването на
съдебни следствени действия по делегация. С оглед изключителната сложност и
фактология, касаеща настоящия казус, би било разумно да бъдат привлечени
резервен съдия и съдебен заседател, защото предполагам, че делото ще върви
трудно и времеемко. Моля за произнасяне в този смисъл.
ПРОКУРОР Р.: В случай че насрочите делото, се
присъединявам към становището на прокурор А..
АДВ. Н.: Считам, че не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врата. По отношение на искането за привличане на резервен
съдебен заседател се солидаризирам с искането на прокуратурата, тъй като обемът
на делото, свидетелите, които трябва да бъдат изслушани, вещите лица също така,
и въобще процесуално-следствените действия, които предстои да бъдат свършени в
хода на съдебното разглеждане на делото не би следвало да се отлагат заради
разболяване или отсъствие на съдебен заседател. В този смисъл следва бъде
привлечен такъв. Колкото до състава на съда, той е от двама съдии, те могат да
намерят начин да си съпоставят графика така, че делото да върви и не е нужно
привличане на резервен съдия. Считам, че следва да бъде назначен на подсъдимия
резервен защитник. Това е необходимо с оглед различната информация от страна на
колегата - знае или не, има или няма връзка с подзащитния. Участвал е
досъдебното производство, както и във всички заседания до момента, но няма връзка
със страната и в един момент да не се окаже, че делото не може да продължи
поради липса на защита въобще от страна на подсъдимия, затова моето становище
по отношение на обвиняемия е, че следва да се назначи резервен защитник по реда
на чл. 94, ал. 4 от НПК - когато това е от изключително значение за провеждане
на наказателното производство. Делото в досъдебно производство продължи шестнадесет
години и това в никакъв случай не отговаря на критерия за разумност при
провеждане на наказателното производство. Не искам това да се случва по тази
причина заради липса на защитник и моля по реда на Закона за правната помощ да
бъде назначен резервен защитник на подсъдимия, който наред с упълномощения, да
го представлява и защитава.
АДВ. З.: Не са налице основания за разглеждане на
делото при закрити врата. Поддържам молбата на адв. С. с основание чл. 248, ал.
1, т. 2 от НПК.
АДВ. Й.: Присъединявам се изцяло към становището на адв.
Н..
АДВ. Ж.: Поддържам становището на прокуратурата и на
адв. Н. за назначаване на резервен защитник, тъй като делото ще продължи дълго,
в тази пандемична обстановка може колегата да се
разболее, затова смятам, че е целесъобразно назначаването на служебен защитник.
АДВ. Г.: Считам, че не следва делото да се разглежда
при закрити врата. Присъединявам се към становището на прокуратурата и на адв. Н.
относно назначаването на резервен съдия, съдебен заседател и защитник на
обвиняемия. Считам, че от гледна точка защита правата на Л.Л.
и А.Л. следва да се назначи защитник, който да защитава техните интереси и не
считам, че трябва да се назначава резервно вещо лице или тълковник.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Считам, че не са налице основанията,
визирани в 248, ал. 1, т. 5 от НПК. По отношения на исканията, изразени от страните,
предоставям на съда.
По отношение на т. 6 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: В случая мярката за процесуална принуда по
отношение на подсъдимия е отменена поради изтичане на максималния ѝ срок и
не мога да взема отношение.
ПРОКУРОР Р.: Безспорно е отменена мярката за неотклонение
на подсъдимия, няма как да бъде определена такава в заседанието.
АДВ. Н.: Споделям същото становище.
АДВ. З.: Предоставям на съда.
АДВ. Й.: Споделям становището на прокуратурата.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Г.: Предоставям на съда.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: Считам, че към настоящия момент няма основания
за налагане на мярка за процесуална принуда на моя подзащитен.
По отношение на т. 7 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
Няма постъпили искания за събиране на нови доказателства.
По отношение на т. 8 от чл.
248,
ал. 1 от НПК:
ПРОКУРОР А.: Моля да насрочите съдебното заседание и да
започнем с лицата, които следва да бъдат призовани за разглеждане на делото по
общия ред.
ПРОКУРОР Р.: Поддържам становището, което изразих и преди
това. Моля с оглед отстраняване на процесуалните нарушения да отмените хода на разпоредителното
заседание и да направите усилия да призовем пострадалите, които не са били уведомени
към момента за правата им в наказателното производство.
АДВ. Н.: Моля да насрочите съдебното заседание за
резервната дата, която в предходно съдебно заседание беше определена с
призоваване на първите двадесет свидетели и евентуално да определите друга
резервна дата.
АДВ. З.: Предоставям на съда.
АДВ. Й.: Моля да насрочите съдебното заседание и да
призовете лицата, които не са били до този момент.
АДВ. Ж.: Предоставям на съда.
АДВ. Г.: Моля да насрочите съдебно заседание, едва
след като се разбере дали Л.Л. и А.Л. желаят да
участват в този процес и тяхното желание евентуално да назначат защитник, който
да ги представлява в този процес. Едва след като настоящият съдебен състав установи
това тяхно отношение, моля да се произнесете за насрочване на ново съдебно заседание.
ПОСТР. И.В.: Предоставям на съда.
АДВ. В.: С оглед възраженията, които изложих във
връзка с т. 1, т. 2, т. 3 от ал. 1 на чл. 248 от НПК, считам, че не са налице
основания за насрочване на съдебно заседание по делото.
СЪДЪТ се оттегля на тайно
съвещание в 11:55 часа.
Съдебното заседание продължи в
13:04 часа в присъствието на всички страни.
СЪДЪТ, след тайно
съвещание, като взе предвид становището на страните и материалите по делото,
намира за установено следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт
за престъпление по чл. 340, ал. 5, бука „б" /предишна ал.З, буква „б"/
във вр. с ал. 1, пр. З , алт. 1 и 3, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с
чл. 26, ал.1 от НК и по правилата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от НПК местно и родово
подсъдно на Окръжен съд–В.. В тази връзка следва да се отбележи, че
действително СГС е изпратил делото на ВОС с мотива, че деянието е извършено в
гр. В., но видно от диспозитива на обвинителния акт кораба „Хера“
е потънал, като е последвала смърт за повече от едно лице в Черно море, на
около 14 км преди северния вход на пролива Босфор, т.е. в чужбина, в турски води, което означава, че
същото, макар и започнало в гр. В.,
следвайки логиката на обвинителния акт, е довършено в чужбина. С оглед горното,
местно компетентен съд в случая се явява гр. В., тъй като лицата, спрямо които
е повдигнато обвинение са български граждани и с местоживеене ***. Ал. 3 на чл.
37 от НПК би била допустима, когато не са налице основанията на чл. 37, ал. 1 и
ал. 2 от НПК. Няма основания за спиране на наказателното производство към
настоящия момент, тъй като съдът счита, че на този етап не може да бъде направен
извод, че отсъствието на подсъдимия М. би затруднило разкриването на
обективната истина. С оглед обстоятелството, че подсъдимият М.Б. е починал на
11.04.2020г., видно от приложения по делото препис-извлечение от акт за смърт,
то настоящото наказателно производство спрямо него следва да бъде прекратено в
хипотезата на чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 4 от НПК поради смъртта на подсъдимия.
По отношение на това дали на досъдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, съдът след като прецени всички факти и
обстоятелства по делото намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото върнато на СГП, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на пострадалите, които
въпреки усилията на съда не могат да бъдат преодолени в съдебното
производство. От престъплението по чл. 340,
ал. 5, буква „б“, предишна ал. 3, буква „б“ във вр. с
ал. 1, пр. 3, алт. 1 и 3 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, предмет на настоящото
производство са пострадали 19 лица, включително и двама украински граждани. По
досъдебното производство по отношение на двамата украински граждани са
установени единствено законните им наследници, като не е изследвано
обстоятелството дали същите имат живи родители или братя и сестри. Единствено
пострадалата Н. Ч. в съдебно заседание сочи, че О. Л. няма братя и сестри, баща
му е починал, но за майка му не може да даде сведения. На следващо място, видно
от материалите по делото по отношение на пострадалите И.П.Н., Р.Н., Е.К., Т.О.
няма доказателства на досъдебното производство, да са уведомявани за правата им
по чл. 75 от НПК и за възможността да встъпят в процеса в качеството им на
пострадали. Въпреки дадената от съда възможност да заявят изрично дали желаят
делото да продължи в съдебната фаза, с оглед на това, че не са уведомявани за
правата им на ДП, същите не са направили изрично изявление. На следващо място,
с оглед получения отговор на изпратената съдебна поръчка до съдебните власти на
У., чрез Българското бюро на Евроджъст в Хага са
изпратени документи от регистрите по гражданското съС.ия за раждане, смърт и брак, видно от които О.В.Л., има
баща В.О.Л., починал на 02.04.2013 г., майка Л.О.Л., за която няма данни за
смърт, дете от първи брак А.О.Л., родена на *** г. от брака на О.Л. с В. В.Л..
За А.Л. няма данни за смърт. По
отношение на О. М.С. са налице данни за това, че родителите на същия - М. И.С.
и Л.М.С. са починали, съответно на 27.06.2006 г. и на 27.07.2017 г. Налице са
данни и за това, че той е имал брат - С.М.С.- починал на 22.12.2014 г. Данни за
други лица, които биха могли да встъпят в процеса, не са налични. По отношение
на пострадалата И.Н., видно от материалите по делото, същата е била разпитвана
на досъдебно производство в качеството ѝ на свидетел на 15.04.2004г. /т. 49,
л. 137/, но без да са ѝ били разяснявани правата. Няма нов разпит след
това, нито пък е изпратена призовка за предявяване на разследването. Единствено
е изискана справка за задграничните ѝ пътувания, видно от които към
19.03.2019 г. няма данни да е напускала страната. Към настоящия момент въпреки
отправеното от съда питане за нейната процесуална позиция, същата не е
депозирала отговор. Независимо от това, неуведомяването на всички наследници на
пострадалите в досъдебно производство за водене на наказателно производство срещу подсъдимите нарушава съществено тяхното процесуално
право, а именно да правят искания, възражения и да участват в досъдебното производство, като неиздирването на всички наследници и
съответно неуведомяването им за образуваното досъдебно производство, съществено е ограничило техните процесуални права.
Съгласно нормата на чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК, когато на досъдебното производство са нарушени правата на
наследниците на пострадалия от престъплението, това представлява съществено
процесуално нарушение и е основание за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора за отстраняване на тези нарушения.
На досъдебното производство не е
направено необходимото, въпреки че Тълкувателно решение №1/2016 на ОСНК на ВКС
е било постановено на 21.06.2018 г., когато делото е било в досъдебната фаза на
процеса, всички живи наследници и лица, попадащи в кръга на лицата, които имат
право да встъпят в процеса като пострадали от престъплението, да бъдат открити
и съответно уведомени за воденото наказателно производство срещу лицата,
обвинени за смъртта на техния родственик. Предвид горното, с оглед установените
такива в хода на съдебното производство, е необходимо да бъдат събрани писмени
доказателства, от които да се установи безспорно дали пострадалия от
престъплението Л. има живо дете и майка,
които са съответно низходящ и възходящ на същия и биха могли да упражнят
правата си по чл. 75 от НПК. В този смисъл е Тълкувателно решение №1/2016 г., с
което се разшири кръга от лица, които могат да участват в производството в
качеството на пострадали, а именно съпруг, деца, братята, сестрите, възходящи и
низходящи до втора степен. Същите биха могли да се конституират като граждански
ищци и като частни обвинители в процеса. Съгласно становище на ОСНК на ВКС,
проведено на 31.10.2019 г., по отношение на въпроса относно задължителното им
уведомяване на осн. чл. 75, ал. 2 от НПК за образуваното досъдебно производство, е
прието, че задължение на органа по досъдебното производство е да стори това.
Изпълнението на това задължение е важна гаранция за обезпечаване на
възможността на пострадалия да узнае, а след това ако желае и да упражни
своевременно, всеобхватно и ефективно всички свои права в досъдебното
производство. Това задължение следва стриктно да бъде изпълнявано от органите
на досъдебното производство. Ако пострадалият не знае за образуваното досъдебно
производство, което според материалите по делото е най-вероятно по отношение на посочените по-горе
лица, то това не освобождава органите на досъдебното производство от
ангажимента по събиране на информация за
местонахождението им и съответно уведомяването за образуваното досъдебно
производство и за правата, които имат в него. Ако пострадалият поиска да
участва в досъдебното производство и съответно бъде допуснат да участва в него,
той трябва да направи искане, но за да направи това искане, той следва да бъде
уведомен за тези си права, което в
настоящото досъдебно производство не е направено по отношение на всички
пострадали.
Липсата на надлежно уведомяване на всички, които имат качеството на
пострадали, е пречка за провеждане на разпоредителното заседание по делото.
Въпреки че съдът положи усилия да установи всички лица, които биха имали
качеството на пострадали, то в случая с близките на украинския гражданин Л., не
следва съдът да издирва и уведомява същите, тъй като това е задължение на
органа на досъдебното производство, който е могъл да стори това съобразно ТР № 1
от 21.06.2018г., а не тепърва в хода на разпоредителното заседание настоящият
съдебен състав отново да издирва лицата и да ги уведомява за правата им,
произтичащи от НПК.
Съдът намира, че не представляват процесуални нарушения наведените от
защитника на подсъдимия М. възражения в тази насока. Действително в
обвинителния акт е посочено, че загиналите моряци са 19, докато са намерени
телата на четирима. В хода на досъдебното производство не са били изискани или
приложени доказателства за смъртта на останалите, но има данни, че са били
съставени актове за смърт, тъй като са били обявени за починали по съдебен ред.
Само по отношение на едно от лицата няма санкция на съд за настъпилата смърт
или безвестното му отсъствие. Горното не е пречка в хода на съдебното
производство да бъдат изискани такива. По отношение на разпита на анонимния
свидетел след внасянето на обвинителния акт в съда, защитата е имала възможност
да се запознае с всички материали по делото, поради което направеното
възражение в тази насока, не води до извод за нарушаване правото на защита,
респективно не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. От
фактите по обвинителния акт може да бъде направен извод за субективната страна
на деянието, така че изричното му непосочване, не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Относно цитираните фактически грешки и
липсата на цитираната норма от Кодекса за безопасна експлоатация, съдът намира,
че горните обстоятелства са по съществото на делото. Фактът, че подсъдимият М.
е бил разпитван като свидетел и дълги години е имал това процесуално качество,
не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като извършените в това
му качество процесуални действия нямат процесуална стойност, а от друга страна,
дори да се приеме, че представлява нарушение, то същото не може да бъде
отстранено. Предвид гореизложено съдът намира, че делото следва да бъде върнато
във фазата на досъдебното производство, като прокуратурата и разследващите
органи следва да изпълнят
задълженията си да издирят всички
наследници на пострадалия от престъплението О.Л., като се съберат нужните
доказателства за това кои са наследници му съгласно ТР №1/2016 г., а именно
братя и сестри и всички възходящи и низходящи до втора степен, за да може всеки
един от тях може да реализира правата си, предвидени в НПК, както и с оглед
възможността всеки един от тях да
упълномощи надлежно повереник, който да го
представлява по делото. В тази връзка всеки един от наследниците, които могат
да се конституират в процеса като граждански ищци и частни обвинители, следва
да бъде уведомен за воденото наказателно производство. Прокуратурата
и разследващите органи следва да
изпълнят задълженията си и по отношение
на цитираните по-горе български граждани, като им разяснят правата по чл. 75 от НПК.
Мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия М. е отменена, като
с оглед обстоятелството, че са изтекли процесуалните срокове по НПК, такава с
оглед връщането на делото в досъдебната фаза, не следва да бъде взета.
С оглед приетото от настоящият състав на съда относно допуснатите
процесуални нарушения, то не следва да се произнася по направените искания за
конституиране на страни в настоящото производство и по останалите въпроси по
чл. 248, ал. 1 от НПК.
С оглед на горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и 2 и ал. 6 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Варненския окръжен
съд.
2. Няма основание за спиране на наказателното производство.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД №
1461/2019 г. по описа на Окръжен съд - В. спрямо подсъдимия М.П.Б. на основание
чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.
Определението за прекратяване на наказателното производство може да се
обжалва и протестира по реда на Глава XXI
от НПК пред Апелативен съд В. в 15-дневен срок от днес.
3. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по НОХД № 1461/2019г. по описа на Окръжен съд - В. спрямо подсъдимия С.М. и
връща делото на Окръжна прокуратура – В. за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правата на
пострадалите.
По отношение на подсъдимия М. мярката за неотклонение е
отменена, поради изтеклите процесуални срокове на досъдебното производство,
поради което НЕ ВЗЕМА мярка за
неотклонение по отношение на същия.
Определението за прекратяване на съдебното
производство и мярката за неотклонение може да се обжалва и протестира по реда
на Глава ХХІІ от НПК пред Апелативен съд – В., в 7-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 13:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
СЕКРЕТАР: