РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Девня, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20243120100961 по описа за 2024 година
Предявени са искове от “Водоснабдяване и Канализация - Варна”
ООД, ЕИК ********* против Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д**** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, която в качеството си на
потребител ползва предоставяни от ищеца ВиК услуги на същия адрес.
Излага се в молбата, че услугите се ползват и отчитат по партида с
абонатен №******* чийто титуляр е ответницата. В молбата се твърди, че
съгласно чл. 5 т. 6 и чл. 33 ал. 2 от ОУ на ищеца, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране, което ответника не е направил. Поради това на 03.10.2023 г.
ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Девня, въз основа на което било
образувано ч. гр. дело № 963/2023 г., по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 589/03.10.2023 г. за сумата от 618, 71
лева, представляваща главница - стойност на ползвани и незаплатени ВиК
услуги за периода от 15.11.2022 г. до 15.08.2023 г. по партида с абонатен
№****, за които има издадени фактури в периода от 12.12.2022 г. до
15.08.2023 г. за обект – имот, находящ се гр. Д********; сумата от 29, 40 лева,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 11.01.2023
г. до 18.09.2023 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.09.2023г. до окончателното плащане,
както и сторените по делото съдебно - деловодни разноски. При връчена
съгласно чл. 47 ал. 5 от ГПК заповед, на ищеца било указано да предяви иск за
1
установяване на вземането си, което той сторил с настоящата искова молба.
Моли се за положително произнасяне по исковете и за присъждане в тежест на
ответника на направените от ищеца разноски, вкл. и в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначен на ответника особен представител, в който същият заявява, че
предявения иск е допустим и вероятно основателен. Сочи, че предвид
невъзможността му да осъществи личен контакт с ответника, не би могъл да
посочи доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва в исковото
производство
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа
страна.
По ч. гр. дело №963/2023 г. на РС – Девня, приложено към
настоящото гр. дело, е издадена Заповед № № 589/03.10.2023 г. за сумата 618,
71 лева, представляваща главница дължима за периода от 15.11.2022 г. до
15.08.2023 г. за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен
№*********, за които има издадени фактури за периода от 12.12.2022 г. до 15.
08. 2023 г. за обект-имот, находящ се в гр. Де************, сумата 29, 40 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.01.2023 г.
до 18.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.09.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата 25 лева, представляваща внесена
държавна и сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
Към доказателствения материал са приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила. Представени и
приети по делото са и решения на КЕВР за утвърждаване на цените на ВиК
услугите през процесните периоди.
Представена по делото е справка за недобора на абонат с клиентски
№******** с титуляр Д. С. С., ЕГН: **********, съгласно която сбора от
незаплатени главници за ползвани от ответника ВиК услуги за периода от
12.12.2022 г. до 18.09.2023 г. възлиза на сумата от 618, 71 лева, а сбора на
начислените лихви за забава върху тези суми възлиза на 29, 40 лева. Сумите са
начислени в общо 9 бр. фактури, описани в справката по номер и дата на
издаване.
Представен е опис на извършените чрез електронен карнет /таблет/
отчети на потребеното количество вода в обекта, видно от който на 15.08.2023
г. водомера в обекта е отчел 878 куб. м. вода.
Видно от представения констативен протокол № 8 от 22.09.2024 г. е,
че на същата дата във водоснабдения обект е извършено реално отчитане в
присъствието на съпруга на ответницата, при който показанието на водомера е
2
било 897 куб. м.
От заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда
приема като безпристрастно и компетентно дадено, неоспорено от страните
/Таблица 1 за начислената сума и изчислените лихви/ се установява, че сбора
на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с аб.
№ ************по фактури за периода от 12.12.2022 г. - 15.08.2023 г. е 618, 71
лева, а сбора на обезщетението за забава върху задължението, начислено от
падежа на всяка една фактура до 18.09.2023 г. е 29, 40 лева. Вещото лице не е
установило извършени плащания по абонатния номер от 2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД са предявени в рамките на предвидения в закона
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК
от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно
от приложеното ч.гр.дело №134/2020 г. на ДРС, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и
размера на спорното вземане, а ответникът да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това вземане.
В настоящата хипотеза доказателствата по делото установяват
наличие на открита на името на ответницата в ищцовото дружество партида, а
също и факта на присъединяване на конкретния обект към водопреносната
мрежа, находящ се на адрес: гр. Д********, за който е определен абонатен
№**********.
От приложената към ч. гр. дело №963/2023 г. по описа на ДРС
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. се
установява, че този адрес ответницата е регистрирала като свой постоянен и
настоящ адрес.
Видно от заключението на ССчЕ е, че след проверка на счетоводните
данни при ищеца и предоставената справка за облога на частен абонат №
********* експертизата е констатирала, че според справката за недобора към
18.09.2023 г. и справката за облога и плащанията към 06.06.2025 г., издадена
от „ВиК” Варна ООД за частен абонат с № ********* титуляр на партидата е
ответницата Д. С. С..
Представения по делото Констативен протокол №8/22.09.2024 г.,
подписан от съпруга на ответницата потвърждава обстоятелството, че тя
ползва ВиК услуги на този адрес.
Ето защо следва да се приеме наличието на валидна облигационна
връзка между страните. Отношенията между водоснабдителните предприятия
и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда
3
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/2004 г. Общите
условия /ОУ/ уреждат отношенията между потребители и ВиК
операторите. Приложените към делото ОУ са били утвърдени и публикувани
по реда на чл. 8 от Наредбата и съответно уреждат отношенията в процесния
период. Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6 ал.1 т. 5 от ЗКРВУ -
с решение №ОУ - 09/11.08.2014 г., не са оспорени от ответника и същият не е
предложил нови, различни за него и дружеството условия за предоставянето
им.
За установяване потребените ВиК услуги на адреса на ответника за
процесния период ищеца представя справка за недобора на съответния
абонаментен номер и опис на отчети на потреблението чрез електронен карнет
/таблет/ за периода от 01.11.2022 до 30.09.2023 г., които не са оспорени от
ответницата. Вписаните в тях данни съответстват напълно на установеното
показание на водомера при извършения в присъствието на съпруга на
ответницата реален отчет, обективирано в КП №8/22.09.2024 г.
Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от
заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна
експертиза, което заключение не е оспорено от страните при изслушването му.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, нито твърди, нито
доказва, че за процесния период е заплащал стойността на доставените му от
ищеца ВиК услуги.
При тези положения съдът намира предявеният иск за установяване
съществуването на вземанията на ищеца срещу ответницата по издадената му
по ч.гр.дела № 963/2023 г. на ДРС заповед за изпълнение №589/03.10.2023 г. за
главница за консумирана и незаплатена вода и за обезщетение за забава за
основателен и доказан.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид
изходът на делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждането
на разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски в пълния им направен размер. По заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лева,
включващи 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнагражддение. В исковото производство са налице доказателства за реално
извършени разноски от ищеца в размер на 675 лева, от които 75 лева заплатена
държавна такса, 300 лева внесен депозит за особен представител на
ответницата и 300 лева депозит за експертиза. Претендира се и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че юрисконсултското
4
възнаграждение на ищеца за исковото производство следва да бъде
определено в размер на 200 лева, съгласно чл. 78 ал. 8 вр. чл. 25 от НЗПП. Или
на ищеца са дължими разноски в общ размер на 950 лева за двете
производства, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ
СТРАНИТЕ, че Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********** ДЪЛЖИ
НА „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от 418,
71 лева, представляваща общ сбор на дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за периода от 115.11.2022 г. до 15.08.2023 г. по
партида с абонатен № *******, за обект, находящ се в гр. Д********1, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 27.09.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от
29, 40 лева, представляваща сбор от мораторна лихва върху главницата,
начислени за периода от 11.01.2013 г. до 18.09.2023 г., за които суми е издадена
Заповед №589/03.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело №963/2023 г. по описа на РС – Девня, на основание чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33 сумата от
950 лева /деветстотин и петдесет лева, 00 ст./ , представляваща сторени в
заповедното и в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5