№ 761
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделч*
мл.с. Симона Р. Дон*
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделч* Въззивно гражданско
дело № 20223100500755 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на вх. №6640/02.02.2022г. на М. Г. Т., ЕГН ********** срещу решение
№27/06.01.2022г., постановено по гр.дело №8679/2021г. по описа на ВРС, с
което съдът е отхвърлил предявения от нея срещу Н.В. иск за приемане за
установено, че тя е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ Апартамент №10 с идентификатор 10135.3515.313.6.28 по
давност чрез владение, упражнявано в периода от 11.05.2007 г. до
10.06.2021г. с присъединено владение, упражнявано от Г. Х. Т. в периода от
11.05.2007г. до 19.09.2020г., на основание чл.124 от ГПК. Според
жалбоподателката, решението е постановено при неизпълнение на чл. 146,
ал.1, т.5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила относно
разпределената доказателствена тежест към ищеца, решаващият състав
формира извод, че не са доказани рел*нтните факти, поради което
предявеният иск е бил отхвърлен. Предвид изложеното, моли ОС - Варна да
разпредели доказателствената тежест към ищеца за относимите за
установяване от него факти, според уточнението, направено в първото с.з., за
да има процесуална възможност да установи своите твърдения /чл.8 ал.2 във
връзка с чл.154 ал.2 от ГПК/, което е и функция на съда - да окаже съдействие
на страните за установяване на фактическата обстановка /чл.7 ал.1 изр.посл.
във връзка с чл.10 от ГПК/, заявена от тях като основание на отправената
молба по смисъла на чл.2 от ГПК. На следващо място счита, че решението е
необосновано, тъй като съдът е формирал мотив, че показанията на
1
свидетелите не са ясни и категорични, а общи и неопределяеми, което е
послужило като основание да приеме, че искът следва да бъде отхвърлен. В
тази връзка излага, че когато са налице противоречиви показания или
непълни показания на свидетели, които не установяват с категоричност
заявените от страната твърдения и когато тези обстоятелства подлежат на
доказване чрез свидетели, е допустимо да бъдат поискани нови свидетели,
поради което и формулира искане в тази насока. Счита също, че съдът е
обсъдил само част от показанията на свидетелите, а не в тяхната цялост, като
по този начин е достигнал до погрешни фактически, а като резултат от това -и
правни изводи, водещи до отхвърляне на предявения иск. По изложените
съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място
да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Моли за
присъждане на разноски. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник
Ответната страна, чрез депозирания писмен отговор оспорва изцяло
въззивната жалба, като твърди, че изложените възражения са неоснователни и
необосновани, а първ. съд не е допуснал твърдЯ.те процесуални нарушения.
Излага, че съдът е извършил коректен доклад, като правилно е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищцата, че следва да установи
упражняваната от нея фактическа власт върху имота, продължила повече от
10 години. Твърди, че ищцата не е провела категорично, пълно и главно
доказване на всички елементи от фактическия състав, в резултат на което и
твърдението, че е придобила по давност имота, е останало недоказано. В
заключение въззИ.емата счита, че след като е обсъдил всички обстоятелства и
доказателства по делото, първ. съд е постановил правилно, законосъобразно и
мотивирано решение, което моли да бъде потвърдено, както да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, предявен от М.Г. Т. против Н. Г. В. за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/6 ид. част от недвижим
имот, представляващ Апартамент №10 с идентификатор 10135.3515.313.6.28,
находящ се на адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. Младежка, бл. 3,
вх. В, ет. 2, заедно с прилежащото му избено помещение, ведно с 2.2127 %
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място с
идентификатор 10135.3515.313, в което е разположена сградата, по силата на
давностно владение, осъществявано необезпокоявано несмущавано в периода
11.05.2007- 10.06.2021г., в който се включва владението, осъществявано в
периода от 11.05.2007 г. до 19.09.2020г. от нейния наследодател Г. Х. Т., а
след това -до 10.06.2021 г. осъществено лично от ищцата. Ищцата твърди, че
с ответницата са сестри, като след смъртта на майка им Д.Н. Т., починала на
28.04.1993г., получили в наследство по 1/6 /една шеста/ идеална част от
2
закупен от родителите им недвижим имот, представляващ Апартамент №10.
Ищцата твърди, че след сключването на гражданския си брак през 1980г.,
ответницата Н. Г. В., след остър конфликт с родителите си, напуснала
гореописаното жилище и заживява със съпруга си в гр.Варна, у*********. От
тогава, дори след смъртта на майка им, тя не се е връщала в жилището; не е
посещавала апартамента, нито е посещавала майка си и баща си. Според
ищцата, ответницата не е проявявала интерес към притежаваната от нея 1/6
идеална част от имота, не го е стопанисвала, не е желала да го управлява,
нито да се грижи за него и да го ползва; не е участвала в извършваните
ремонти, нито се е грижила за доброто състоЯ.е на същия. Ищцата излага, че
на 11.05.2007г. Г. Х. Т.-баща на страните, продава на ищцата притежаваните
от него 4/6 идеални части от процесния имот, като сделката е извършена в
присъствието на ответницата, която ядосано напуснала нотариалната кантора
и от този момент е прекратила всякаква комуникация с цялото семейство.
Твърди, че вече двадесет и пет години ответницата не е посещавала
апартамента за повече от час-два и винаги, когато го е правила, било като
гост. В същото време ищцата владее изцяло имота, тя е направила ремонт в
него; живяла е и е отгледала сина си Г. Ян.М.; грижила се е за баща си.
Твърди, че от 1993 г. е извършила действия, с които е престанала да държи
идеалните части от наследствения имот за съсобственика Н.В. Г.*, и е
започнала да ги свои, при което е настъпило преминаване от държането във
владение. Тези факти и обстоятелства са доведени до знанието на ответницата
нееднократно, като завладяването на наследствените й идеални части от
апартамента са били манифестирани пред ответницата посредством
осъществявани явни и непрекъснати действия, отблъскващи владението й и
установяващи своенето на апартамента. По изложените съображения, ищцата
моли предявения от нея иск да бъде уважен като основателен, като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответницата, чрез депозирания писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК
и в о.с.з. чрез процесуалния си представител излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Счита, че обикновеното
неползуване на имота не води до изгубване на правото на собственост.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе
си, не представлява отказ от права. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде
демонстрирана по категоричен начин и не може да се предполага. Сочи, че
фактът на едноличното ползване на част от имота от ищцата Т. и съзнанието
на същата, че е считала имота за свой, не са достатъчни за доказване на
твърдението за придобивна давност. Позовава се на липсата на субективния
елемент на владението за претендирания период, през който ищцата Т. е била
обикновен държател на имота и не го е владяла, поради което и правото на
собственост по отношение на 1/6 на заявеното основание - придобивна
давност не се доказва. Ответницата твърди, че е посещавала имота редовно и
се грижела за родителите си до смъртта им. Излага, че бащата на страните- Г.
3
Т. е живял в жилището до смъртта си /19.09.2020 г./, правил е ремонти и
подобрения, стопанисвал го е, ползвал го е и го е владял. Оспорва ищцата да е
осъществила явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху
Апартамент № 10 за периода от 28.04.1993г. до 10.06.2021 година, като
излага, че ищцата по време на брака си с М.М. е живяла на квартира, след
това в апартамента на майка му, отново на квартира и съвсем малко при баща
си в ап. №10. По време на съжителството й с Я.М. /бащата на сина й/ е живяла
в къщата на Я. за периода от 2001 до 2009 година, находяща се в местност
Евксиноград, ул.16, а след раздялата си с М., се е върнала при баща си в ап.
№10 за около година в периода 2009-2010 година. След конфликт с него се е
изнесла от жилището и е обитавала апартамент под наем в кв. Бриз в периода
2010-2019 година, а след това през 2019 година отново се е върнала в
жилището на ул. „******. Възразява, че владението на ищцата не е било и
необезпокоявано, тъй като ответницата многократно е настоявала за достъп
до жилището и ключ от него, но такъв не и бил предоставен. Сочи, че
съдържанието на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том 2,
per. № 8016, дело № 226 от 11.05.2007, се установява, че продавачът Г. Х. Т.
си запазва правото на ползване върху 4/6 идеални части от Апартамент № 10,
необезпокояван от никого до края на дните си и безвъзмездно, от което
счита, че ищцата М.Т. не може да се позове на придобивна давност за срок от
10 години като придобивен способ, тъй като този срок още не е изтекъл,
предвид обстоятелството, че баща им Г. Т. е починал на 19.09.2020 година, до
която датата е имал запазеното право на ползване на процесното жилище.
Твърди, че собствената 1/6 идеална част от имота до 19.09.2020 г. е била в
държание на баща ѝ, като през цялото това време-от открИ.не на наследството
на майка й, Н. е считала, че баща й ползва и живее в собствените й идеални
части от имота, именно защото признава и зачита правата й като наследник на
починалата. Твърди, че в никакъв момент и чрез никакви свои действия Г. Т.
не е дал основание на Н. да се съмнява, че той държи 1/6 ид.ч. от апартамента
не за Н., а за сестра й М.. Твърди също, че М.Т. не я е уведомила писмено, че
превръща държанието на идеалните й части от имота във владение за себе си
с намерение да придобие по давност собствеността върху тях. Ответницата
излага, че винаги се е считала за собственик на 1/6 идеална част процесния
имот, като през м. април 2021 се е обърнала към своя позната -агент по
недвижими имоти за съвет и съдействие какво може да предприеме и как да
се разпореди със собствената си идеална част от ап.№10. На 19.04.2021
година И. Х.а от агенция Иведа имоти е провела разговор по телефона с М.Т.,
за да я уведоми за желанието на съсобственика В. относно предприемане на
действия за реализиране на съдебна делба на жилището и я покани за
разговор, но последната реагирала изключително грубо и затворила телефона.
След този разговор, Н.В. е предприела действия по снабдяването й с всички
необходими документи за разпореждане със собствената си част от имота,
като е поканила ищцата да закупи притежаваната от ответницата 1/6 ид.ч.
Ответницата излага, че е заплащала и задълженията си към Община Варна. С
4
оглед изложеното, ответницата моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен, както и да ѝ бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да
направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна
преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за установено следното:
От приетото по делото копие на договор №9428/11.11.1987г., се
установява, че на същата дата Г. Т. и Д. Т. са закупили недвижим имот,
находящ се на ул. Ап. Славов,бл.3,вх.В,ет.2,ап.10, представляващ апартамент
с площ 59,73 кв.м., с принадлежащо избено помещение с площ 7.50 кв.м. и
2.2127 ид.ч. от общите части на сградата и от право на строеж върху мястото.
Между страните липсва спор, а и от представените удостоверения за
наследници се установява, че М. Г. Т. и Н. Г. В. са единствени наследници по
закон /дъщери/ на Д.Н. Т. е починала на 28.04.1993 г. и Г. Х. Т., починал на
19.09.2020г.
След смъртта на съпругата си, с договор, обективиран в НА №41, том ІІ,
рег.№8016, дело №226 от 2007г., Г. Х. Т. продава на М. Г. Т. 4/6 ид.части от
апартамент №10, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.
Младежка, бл. 3, вх. В, ет. 2, със застроена площ 59.73 квадратни метра,
заедно с прилежащото му избено помещение, ведно с 2.2127 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворно място като си
запазва правото на ползване върху имота, необезпокояван от никого до края
на дните си.
В хода на първ. производство са разпитани водените от страните
свидетели.
Св. Л.Ж., живееща, в същия блок, познава сем. Т.и от както са се
нанесли в блока. От Г. /Г. Т./ знае, че апартаментът е на М.. Знае, че имат и
друга дъщеря, но нея нито са я виждали, нито са я чували, и не я познават. Не
е идвала да помага на родителите си. М. е живяла в апартамента с баща си, и
му е помагала и се грижела за него. Свидетелката го е чувала да казва, че
апартаментът го дава на М., тъй като тя го гледала. Ремонт на апартамента
направила М. след смъртта на баща си. Имало е периоди, в които Г. е живеел
сам в апартамента, но М. се грижела за него когато имал нужда. Последните
5-10 години М. е живяла в апартамента с баща си.
Свидетелят М.Г., който живее в същия блок от 1992г. познава Г. и М..
Знае, че Г. е имал и друга дъщеря, но свидетелят никога не я виждал. Имало е
периоди, в които Г. е живял сам в жилището, и периоди, в които и М. е
живеела там. В последната година постоянно я е виждал в блока.
Свидетелката Т.Н. познава и двете сестри, тъй като са роднини. В
периода, в който са се събирали на семейни мероприятия, М. е живеела с Я.
във вила около Евксиноград, а баща си живеел в апартамента в Трошево.
Знае, че Н. винаги си е държала на своята част от апартамента. Отношенията
между двете страни били добри до 2007г., когато без предупреждение, М. и
5
баща и, викнали Н. пред нотариус и поискали тя да се откаже от своята част.
Н. била много обидена и се почувствала предадена. Баща им живеел в
апартамента, а в последствие и М..
Св. М.Н. си спомня, че през 2005г. Г. е живеел в апартамента със своята
приятелка, М. не е живеела там. Свидетелят е чувал, че след смъртта на майка
ѝ, на Н. се падала 1/6 ид. част от апартамента, но знае, че в последствие сестра
ѝ и баща ѝ се опитали да я накарат да прехвърли тази си част на сестра си, или
на нейния син.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такИ., поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването на едно право, когато има интерес от това.
Интересът на ищцата произтича от твърдението , че е придобила
собствеността върху 1/6 ид. част /получени по наследство от сестра / от
апартамента на осн. чл. 79 ЗС въз основа на давностно владение,
осъществявано повече от 10 години, а именно от 11.05.2007г. до 10.06.2021г.,
като в периода от 11.05.2007г. до 19.09.2020г. владението е било
осъществявано от нейния баща, а след неговата смърт /19.09.2020г./ до
10.06.2021г. – лично от нея.
Когато се твърди придобИ.не на собственост, въз основа на давностно
владение, следва да се докажат следните факти- основанието, на което се
упражнява фактическата власт, срокът, в който е владян имотът и характера
на владението, което следва да е било спокойно, несмущавано и
непрекъснато.
6
Във връзка упражняваните владелчески действия- като елемент от
придобивната давност, според установената съдебна практика, те трябва да
съдържат всички признаци на владението – фактическата власт трябва да се
упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои
вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на
различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване.
Осъществяването на всеки един от тях се преценява по конкретното дело въз
основа на установените факти.
На първо място, с оглед събраните доказателства, не може да се
направи безсъмнен извод, че ищцата е живяла в процесния имот
непрекъснато и постоянно. Няма спор, че в него постоянно е живял баща им –
Г. Т..
Съобразно разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №
1/2012, при спор за придобИ.не по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик- владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
От събраните в хода на настоящото производство доказателства, се
установява, че съсобствеността първоначално е възникнала чрез наследяване,
като след смъртта на общата наследодателка – майката на страните- Д. Т.,
настъпила на 28.04.1993г., нейният съпруг е придобил 4/6 от процесния
апартамент, а нейните дъщери – страните по делото – по 1/6 ид. част о него.
Липсва спор, че към този момент и до неговата смърт, настъпила на
19.09.2020г., в апартамента е живял бащата на страните- Г. Хр. Т., докато от
7
събраните в хода на делото гласни доказателства, не се установява ищцата да
е живяла непрекъснато в имота в посочения от нея период на осъществявано
фактическо владение. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че в определени периоди от време тя е живяла в апартамента, а в
други/продължителни/-на други места, като само е посещавала баща си. По
делото липсват каквито и да е доказателства, че тя да е демонстрирала спрямо
ответната страна намерението си за своене на процесните ид. части. В тази
връзка са и показанията на св. Ж., която споделя, че бащата на М. не и
разрешил да прави ремонти в апартамента докато е жив. На този извод
навеждат и представените писмени доказателства досежно ремонта, извършен
от ищцата - – всички фактури са относими към закупуването на ел. уреди за
вграждане, и материали за ремонт с дати най-рано от м. ноември 2020г.
По изложените съображения, съдът намира, че ищцата не е установила
елементите на давностно владение, осъществявано лично от нея за периода от
11.05.2007г. до 19.09.2020г.
По отношение на твърдението, че ищцата в този период е владяла
процесната ид. част чрез своя баща, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на Чл. 82 ЗС, владелецът може да присъедини
към своето владение и владението на праводателя си. По смисъла на
цитираната разпоредба може да бъде присъединено само владение на
праводател, т. е. само когато се установи наличие на основание за настъпване
на правоприемство по отношение на владението. В настоящия случай обаче
не е налице правна сделка за процесната 1/6 ид. част, обективрана в НА
41/11.05.2007г. Според изложеното в исковата молба, на което съответства и
приложения НА, нейният праводател е прехвърлил собствеността само върху
собствените му 4/6 ид. части, като дори не е предал владението, тъй като си
е запазил правото да живее в апратамента пожизнено.
Не може да се приеме за доказано и твърдението, че починалият Г. Т. е
владял с намерение за своене процесната 1/6 ид. част от апартамента, за да се
направи извод, че ищцата е могла да присъедини това владение към своето,
тъй като видно от НА 41 от 11.05.2007г. той прехвърля на ищцата
собствените си 4/6 ид. части от апартамента-т.е. липсват данни към 2007г. той
да се е смятал за собственик и на процеснтата 1/6 ид. част на друго
основание. При тази хипотеза, за разлика на хипотезата на универсално
правоприемство при наследяване/ не може да се приеме, че е налице
правоприемство и по отношение на субективния елемент на владението по
останалите 1/6 ид. части. Самият факт /който се установява от св. показания/,
че на датата на изповядване на нотариалната сделка ответницата е била
поканена да прехвърли своята ид. част означава, че към този момент правата в
съсобствеността между страните са били безспорни. Може да се приеме, че
след тази дата между страните е настъпил разрив в отношенията, но липсват
доказателства по някакъв начин ищцата да е демонстрирала спрямо
ответницата намерението си да владее целия имот за себе си. Недоказано
8
остава и твърдението, че прехвърляйки собствените си 4/6 ид. части /при
запазено право на ползване/, считано от тази дата Г. Т. е започнал да владее
само собствената на ответницата 1/6 ид. част от апартамента. Доказателства,
че той е демонстрирал намерение за своене – чрез изрично уведомяване, или
чрез действия, доведени до знанието на ответницата, по делото не са събрани.
Предвид което липсва основание да се приеме, че той е осъществявал
давностно владение /за себе си или за ищцата/ върху процесната ид. част в
периода от 11.05.2007г. до 19.09.2020г., което да може да се присъедини към
владението на ищцата, осъществявано след тази дата.
Следва да се отбележи, че само фактът, че ответницата не е посещавала
имота често, не води да изгубване на собствеността от нейна страна, след като
по делото не се установява осъществявано от ищцата явно, непрекъснато,
спокойно и необезпокоявано владение на съсобствените на ответницата ид.
части от апартамента.
От друга страна, липсват доказателства тя постоянно да е живяла в
него, да се е грижела самостоятелно за него като за свой- да го поддържала,
да извършвала е ремонти в него, да го декларирала /целия/ в данъчната
служба и да е заплащала данъците за целия имот, да е участвала в разходите,
необходими за ремонта на общите части на сградата, в който се намира. След
като не се установява ищцата да е осъществявала фактическата власт не само
по отношение на своите идеални части, а да е завладяла целия имот с
намерение да го свои, предявеният положителен установителен иск за
собственост на осн. чл. 79 ЗС вр. чл. 124 ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението -да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззИ.емата страна
има право да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция
разноски, които съдът, с оглед представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, и направеното възражение за прекомерност, определя в размер
на 616.00лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №27/06.01.2022г., постановено по гр. дело
№8679/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на Н. Г. В., ЕГН
**********, сумата от 616.00 лв. /шестстотин и шестнадесет/ л*,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
9
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10