Решение по дело №1618/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			13.06.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	06.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		1618		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

ЕТ ,,Г.М.-2005“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Блажиево, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, представляван от Г.Н.М. е обжалвал Наказателно постановление № ПО-02-10/13.02.2017 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 14.12.2016 г. при извършена съвместна проверка от БД ,,ЗБР“, РЗИ Кюстендил, РИОСВ-Перник, “Кюстендилска вода“ ЕООД, ОДБХ-Кюстендил, Община Бобошево и РУ на МВР – Дупница във връзка с постъпила жалба от жители на с. Блажиево, общ. Бобошево срещу ферма за отглеждане на животни и предприятие за преработка на мляко и производство на млечни продукти, в землището на с. Каменик, общ. Бобошево, собственост на ЕТ “Г.М.-2005“  е установено следното:

Във фермата се отглеждат 450 бр. дойни крави; към момента на проверката обекта – предприятие за производство на мляко работи; за процесите в дейността на мандрата (измиване в доилно помещение, измиване на съдове в цех за производство на кисело мляко) се ползват води от каптаж, представляващ стоманобетонова конструкция затворена с метална врата. Каптажът е изграден в землището на с. Каменик, общ. Бобошево на място с географски координати № 42° 16' 3,81" и Е 23° 0,4' 43,10“ . За извършеното водовземане ЕТ “Г.М. 2005“ не притежава разрешително за водовземане, издадено по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗВ и/или договор с ВиК оператор. За извършената проверка на място е съставен Констативен протокол № КД-01-1223/14.12.2016 г.

Съставен е АУАН № КД-04-3-2 от 09.01.2017 г., в който актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, което подлежи на санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ. Актът е връчен на Г.М.. Възражения по съставения акт не са направени като такива не са постъпили и в законоустановения тридневен срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗВ.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото актосъставител – Р.К. и свидетелите по установяване на нарушението и съставянето на акта Г.М., Л.Д., В.Д., Г.С., С.В.П.К., И.П. и Е.К., които поддържат изцяло отразените в него констатации.

При постановяване на решението си съдът се запозна и с приложените по административно-наказателната преписка писмени документи.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намери за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 - дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, по следните съображения:

Нарушението се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели са последователни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите кореспондират на приложените по делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава, каквато е описана в АУАН и НП.

Нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗВ разписва изключенията, при които се допуска водовземане без надлежно издадено разрешително за това, като въвежда изискване за издаване на разрешително във всички останали случаи. Изключения като тези, визирани в цитираната норма, в настоящия казус не са налице. На свой ред санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ гласи, че с глоба, съответно имуществена санкция от 2 000 лв. до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Видно от цитирания законов текст, релевантните факти, обуславящи приложимостта му са: установено водовземане от една страна, като от друга е необходимо същото да се осъществява при липса на основание за това.

В конкретния случай, в хода на извършената на 14.12.2016 г. проверка, безспорно е установен факта на водовземане. При проверката е установено, че във фермата се отглеждат 450 бр. дойни крави; към момента на проверката обекта – предприятие за производство на мляко работи; за процесите в дейността на мандрата (измиване в доилно помещение, измиване на съдове в цех за производство на кисело мляко) се ползват води от каптаж, представляващ стоманобетонова конструкция затворена с метална врата. Каптажът е изграден в землището на с. Каменик, общ. Бобошево на място с географски координати № 42° 16' 3,81" и Е 23° 0,4' 43,10“. Констатациите на длъжностните лице за водовземане не са оспорени. С категоричност е установено също така и обстоятелството, че цитираното водовземане е извършвано при липса на съответното разрешително по ЗВ. Съвкупното наличие на тези факти води до извода, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано. Правилно е определен и субекта на отговорността, а индивидуализацията на наказанието е извършена в съответствие със закона.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените относително високи размери на наказанията – глоба и имуществена санкция, високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да бъде налаган като наказание. Следователно, специфичния характер на извършеното деяние, не може да го определи като маловажно. Нарушението е формално, такова на просто извършване, поради което не е необходимо от него да са настъпили вредни последици. С оглед горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, съответно липсват материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Не е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно нарушената законова разпоредба - чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ. Посочено е и правното основание, изискващо издаване на разрешително - чл. 44, ал.1 от ЗВ. По идентичен начин е описано нарушението и в НП. В него е изписана нарушената правна норма, както и санкционната такава. На нарушителя е наложено съответстващото наказание, а именно имуществена санкция, тъй като се касае за ЕТ. Безспорно е, че датата на извършване на проверката – 14.12.2016 г. е и такава на извършване на деянието. Налице е яснота и относно мястото на извършване на нарушението, конкретизирано в акта и НП.

При така изяснената и безспорно установена фактическа обстановка, подкрепена от събраните гласни и писмени доказателства, съдът счита, че не е допуснато съществено нарушение на административно наказателното производство, което да обуславя незаконосъобразност на издаденото НП. Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както АУАН, така и НП са издадени от лица, разполагащи с нарочно делегирана от закона материална компетентност за това.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които за да бъде редовен акта за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Относно размера на наложената имуществена санкция от 2000 лв. съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Санкцията наложена на жалбоподателя е правилно определена, като същата е индивидуализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и е определена към минималния възможен размер. Предвид безспорната доказаност на нарушението и неговия автор, липсата на основание същото да бъде квалифицирано като маловажно, както и с оглед липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му, настоящият състав намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-10/13.02.2017 г., издадено от Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ Благоевград, с което на ЕТ ,,Г.М.-2005“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Блажиево, общ. Бобошево, обл. Кюстендил, представляван от Г.Н.М. е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 201, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ), във връзка с чл. 52, ал. 4, чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за извършено административно нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: