№ 6480
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110156747 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от А. Н. И., ЕГН **********, в качеството на
заемател по договор за заем № 5880376 от 12.12.2022 г., срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК
********* - заемодател, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване на нищожността на чл. 1, ал. 3 от
договора за заем (клауза за експресно разглеждане на договора за заем), обективно
кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 135,74 лв., платена въз основа на
нищожната клауза от договора. Обективно кумулативно съединен е още един иск с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяването нищожността на чл.
4, ал. 2 от процесния договор (клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение по
договора за заем).
Ищецът твърди, че на 12.12.2022 г. е сключил с ответника договор за заем № 5880376,
по силата на който му е предоставена заемна сума в размер на 600 лв. Излага становище, че
ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор представлява
договор за потребителски кредит. Сочи се, че в чл. 4 от процесния договор е било уговорено
заемателят да предостави на заемодателя обезпечение (поръчителство или банкова гаранция)
в 3-дневен срок от получаването на заемната сума, като в случай на неизпълнение на това
задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 85,19 лв., като
неустойката следвало да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
Обосновава се, че процесната клауза противоречи на закона и на добрите нрави, поради
което е нищожна. Иска се прогласяване на нищожността и на чл. 1, ал. 3 от процесния
договор поради посочване на неверен ГПР, като се уточнява, че действителният такъв е
извън законоустановения размер. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по
договора за кредит е изплатил на ответника сума в размер на 729,74 лв., както и сума в
размер на 6 лв., представляваща такса за кандидатстване, като счита, че част от тази сума, а
именно 135,72 лв., е платена без основание, въз основа на нищожна клауза. Претендира
разноски.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
ответника, като последният оспорва исковете на ищеца като недопустими и неоснователни.
Излагат се твърдения за валидността на клаузите от договора за заем. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, съдът приема като
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото, а именно, че
между страните на 12.12.2022 г. е сключен договор за заем № 5880376, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 600 лв. Също така съдът приема за
безспорно, че в чл. 1, ал. 3 от процесния договор е предвидено заплащане на такса за
експресно разглеждане, а в чл. 4 е уговорено задължение на заемателя в тридневен срок от
сключването на договора да предостави обезпечение, като в случай на неизпълнение на това
задължение е предвидена и неустойка. Спорен между страните остава въпросът дали
сключеният от тях договор съдържа нищожни клаузи.
Въз онова на установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на чл. 1, ал. 3 от договора за
заем (клауза за експресно разглеждане на договора за заем):
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.
13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на
ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК по отношение на договора за потребителски кредит се прилага и
чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения
текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на
заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора,
а именно отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят
допълнителни ползи за него. Не се установява длъжникът реално да се е възползвал от
сочената услуга. От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора, като
плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно, в случая се касае за уговорки, инкорпорирани в самия договор, като
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и
възнаграждение за тези допълнителни услуги, поради което те следва да се включат в
годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че
изключването на допълнителните слуги от ГПР и уреждането им в договора като
2
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги
не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита,
с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това
води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на
основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21 ЗПК. Ето защо, съдът намира клаузата, предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане, за нищожна поради противоречие със закона.
Поради изложеното съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 130 лв.:
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че ищецът е заплатил на
ответника сумата в общ размер на 735,74 лв., от които 127,75 лв. такса експресно
разглеждане. Съдът намира, че платената сума в размер на 127,75 лв. е недължимо платена,
поради нищожност на клаузата, която установява това задължение за ищеца, с мотиви
подробно описани по-горе. Искът по чл. 55 ЗЗД следва да се уважи в частта му до 127,75 лв.
и да се отхвърли за горницата до 135,74 лв., той като от доказателствата по делото се
установява, че действително заплатената без основание сума е в размер на 127,75 лв.
По иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
прогласяването нищожността на чл. 4, ал. 2 от процесния договор:
В настоящия случай искането към съда е да се прогласи нищожността на чл. 4, ал 2 от
процесния договор, който предвижда, че при непредоставяне на обезпечение в установения
срок и съгласно реда и условията, предвидени в договора, кредитополучателят дължи
неустойка в размер на 85,19 лв. Съдът намира, че същата уговорената в договора неустойка
за непредоставяне на обезпечение противоречи на закона. Функцията на неустойката е да
обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението на задължението, за което е уговорена, без да е нужно същите да се доказват
по основание и размер (арг. от чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение
на заемателя е да върне заетата сума, ведно с възнаградителна лихва, в уговорения срок и
размер. Процесната клауза, с която се уговаря неустойка, предвижда, че неустоечно
задължение ще възникне не при неизпълнение на главното задължение, а именно -
задължението за връщане на заемната сума, а при неизпълнение на едно съпътстващо
задължение - непредоставяне на точно описано обезпечение. С оглед на това следва да се
посочи, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение, което не е същественото задължение по договора за заем, а съпътстващо
такова, дори главното задължение да е изпълнено точно, задължението за заплащане на
неустойка ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това неизпълнение.
Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на
неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което води до
нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с
необезпечаване на вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Предвидената в договора сума за неустойка обаче би го обогатила неоснователно и е
недължима на осн. чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Така както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и
3
срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от страна на кредитора. Последният би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Неустойката в конкретния случай действително служи за сигурна печалба за
заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и закона
е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение. Клаузата, уговаряща задължение за плащане на
неустойка при непредоставяне на обезщетение е нищожна. Поради изложеното до тук съдът
счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното производство имат и
двете страни.
Ищецът има право на разноски в размер на съобразно уважената част от исковете в
размер на 587,19 лв. Съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което последният следва да заплати
на адв. М. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото сумата в размер на
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие въз основа на договор, сключен от ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата.
Ответникът има право на разноски в размер на 5,89 лв. съобразно отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от ищеца А. Н. И., ЕГН **********
срещу Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договор за заем № 5880376 от 12.12.2022 г.,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ответника „Вива Кредит“ АД,
ЕИК *********, да заплати на ищеца А. Н. И., ЕГН **********, сумата в размер на 127,75
лв., платена от последния въз основа на нищожна клауза от Договор за заем № 5880376 от
12.12.2022 г., ведно със законната лихва от 25.09.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. И., ЕГН ********** срещу Вива Кредит“ АД, ЕИК
********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сумата над 127,75 лв. до
пълния предявен размер.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения от А. Н. И., ЕГН ********** срещу
Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за заем № 5880376 от 12.12.2022 г., поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца А. Н. И., ЕГН **********, сумата в размер на 587,19 лв.,
представляваща съдебни разноски.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. ответника „Вива Кредит“
АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Д. М. сумата в размер на 480 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника А. Н. И., ЕГН ********** да
заплати на „Вива Кредит“ АД, ЕИК ********* сумата в размер на 5,89 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5