Решение по дело №378/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 27.05.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, І ГО, 10 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти март две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 

при участието на секретаря Евдокия – Мария П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 378 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени  искове съответно с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът – К.А.А., твърди, че на 29.01.2011 г. е настъпило ПТП, при което е причинена смъртта на С.М.Б., с която е бил във фактическо съжителство. На посочената дата, около 18.00 часа, лек автомобил марка „Мазда 2”, рег. № ******, управляван от Х.Н., се е движил по главен път Е 79 в посока от гр. С. към гр. Б.. След преминаване разклона за с. Д., област К., автомобилът навлязъл в ляв завой. Насрещно се движил лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, рег. № ********, управляван от И.Н.. При изпълнение на десния за него завой автомобилът се отклонил, навлязъл с предна лява част в срещуположната лента за движение, в резултат на което е реализиран челен удар с движещия се лек автомобил марка „Мазда 2”. Пострадалата е пътувала в лекия автомобил марка „Рено”. В резултат на пътния инцидент е получила множество травматични увреждания. Незабавно била откарана за лечение в МБАЛ – Д., където на 06.02.2011 г. починала. Воденото досъдебно производство във връзка с настъпилото ПТП е било прекратено поради смърт на виновния водач. Претърпял е неимуществени вреди от смъртта на пострадалата. Към датата на ПТП виновният водач е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2011 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.   

Ответникът – Г. Ф., е депозирал в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Излагат съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Твърди, че ищецът не е живял във фактическа съпружеска връзка с пострадалата, както и че към момента на смъртта на пострадалата  е била омъжена. За да е легитимиран ищеца, следва фактическата връзка да не е установена против правилата на морала. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от пострадалата, която е пътувала на задна лява седалка, без да постави обезопасителен колан. Също така е пътувала в претоварен автомобил заедно с още седем пътника при шест места за пътници. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Третите лице – помагачи на ответника – С.И.Б., И.И.Б., Б.И.Б., действащи чрез своята майка и законен представител С.И.П., не са изразили становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 25.06.2012 г. по ДП № 19/2011 г. по описа на ОП – гр. К., ДП № ЗМ-16/2011 г. на ОСО – гр. К. е прекратено наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител затова, че на 29.01.2011 г., на главен път Е 79, в близост до гр. Д., при разклона за с. Д., при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение, по непредпазливост е допуснал причиняването на смъртта на две лица – И. Б. Н. и С.М.Б., както и средни телесни повреди на още пет лица.  – престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”  в сл. на чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1 НК, поради смърт на виновния водач И. Б. Н.

С молба вх. № 24-01-350/05.07.2013 г. ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка със смъртта на С.М.Б. от настъпИ.на 29.01.2011 г. пътен инцидент.

От показанията на разпитаната по делегация от РС – гр. Червен бряг свидетелка Т.И.Н., се установява, че познава ищеца от 8 години. Познавала и пострадалата. Фактическият съпруг на свидетелката я запознал със С.Б.. Ищецът и С. живеели заедно. Гостували са на семейството на свидетелката. Знае за настъпилия пътен инцидент. Разбрала от ищеца, който си дошъл за ден – два. С. живеела заедно с ищеца – понякога в Гърция, понякога в С.. Фактическият съпруг на свидетелката й споделял, че ищецът живеел със С. от 15 години. Живеели в една къща, на съпружески начала. Отношенията им били добри, разбирали се, взаимно са си помагали. Свидетелката не знае между тях да е имало неразбирателства, пререкания или скандали. Свидетелката виждала рядко ищеца. Лятото идвал за един месец, идвал им на гости. Не е посещавала дома на пострадалата след инцидента. Ищецът преживял много тежко смъртта на последната и още я преживявал – бил затворен, тъжен, необщителен. Когато заговорел за нея, винаги плачел. Споделял със свидетелката, че загубата на С. се е отразила тежко на живота му.

От заключението на вещото лице инж. А.А. по изслушаната авто – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 29.01.2011 г., около 18.10 ч. лек автомобил марка „Мазда 2”, рег. № ******, се е движил по главен път Е 79 в посока от гр. С. към гр. Б.. На км.322, след преминаване на разклона за с. Д., област К., той се е движил в ляв завой със скорост около 80 км/ч. По същото време се е движил в обратна посока лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, рег. № ********* в същия завой, но за него завоят е десен.  По неустановена причина и двата автомобила са се движили в близост до средната разделителна непрекъсната линия, в условия на тъмната част на денонощието – на фарове. Водачите не са осигурили достатъчна безопасна странична дистанция при преминаването си въпреки, че всеки се е движил в лента с ширина от 4 м. Това е достатъчна предпоставка за настъпване на ПТП при малко отклонение или невнимание на един от двамата водачи. Вещото лице приема, че по – вероятно е водачът на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” да е навлязъл частично в лентата на лекия автомобил марка „Мазда”, поради което е настъпил челен удар между предните леви части на двата автомобила, като не може да се отхвърли и обратния вариант – водачът на лекия автомобил марка „Мазда” да е навлязъл частично в лентата на лекия автомобил марка „Рено”. При удара, след деформации под действие на инерционните сили и остатъчната им кинетична енергия, двата автомобила се отблъскват взаимно един от друг странично и се отклоняват надясно спрямо първоначалните си посоки на движение. Лекият автомобил марка „Рено” се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка, като се преместил надясно спрямо посоката на движение, излязъл извън пътното платно и се установил вдясно от него. При удара задните части на двата автомобила са се вдигнали високо и поради ротацията си лекият автомобил марка „Рено” паднал частично със задната си част върху неговата дясна мантинела и се плъзнал по нея, докато изразходил цялата си остатъчна кинетична енергия. Лекият автомобил марка „Мазда” също е полетял във въздуха, но се приземил и навлязъл в терена вдясно от пътя, където плъзгайки се спира на мястото, където е намерен. Основната причина за настъпване на произшествието е, че и двамата водачи са се движили в непосредствена близост до средната непрекъсната разделителна линия, поради което при малко отклонение на движение на единия от тях е настъпило ПТП. Лекият автомобил марка „Рено” е фабрично оборудван с предпазни колани на всички 7 места, две от които се поставят допълнително в багажното отделение. Пострадалата е била разположена зад шофьора.

По делото е изслушана комплексна експертиза. От заключението на вещите лица инж. А.А. и д-р Б.Б., неоспорено от страните, което  съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че в резултат от процесното ПТП пострадалата С.М.Б. е получила следните травматични увреждания: мозъчна контузия, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии и охлузвания на меките черепни обвивки; гръдна травма – счупване на гръдната кост; счупване на от 3-то до 10-то ребра в дясно; счупване на от 3-то до 8-мо ребра в ляво; контузия на белите дробове; белодробен шок; контузионна пневмония; контузия на перикарда; кръвонасядания на гръдната стена; коремна травма – подкапсулни разкъсвания на черния дроб, общ кръвен застой в коремните органи; травма на опорно – двигателния апарат: счупване на дясната срамна кост; кръвонасядане и охлузване на крайниците. Пострадалата е пътувала на задната седалка – най-в ляво, зад седалката на водача. Описаните травматични увреждания са получени вътре в купето. Установените тежки деформации може да са причинили само част от мозъчните увреждания – мозъчната контузия, както и фрактурите на ребрата в лявата гръдна половина. Останалите травматични увреждания се намират на обратната страна спрямо нанесения удар. Вещите лица приемат, че та получени вследствие въздействието на твърди, тъпи предмети, от които е изградено автомобилното купе. Ударът на тялото на пострадалата е бил най-силен в облегалките на предните седалки, поради което са получени фрактурите на гръдната кост, счупените ребра в дясната гръдна половина и фрактурите в дясната част на таза. При процесния механизъм, интензивност на удара и установените тежки деформации, ако пострадалата бе пътувала с правилно поставен обезопасителен колан, то тя отново е щяла да получи тежки травматични увреждания, но правилно поставения предпазен колан е щял да даде една малка възможност пострадалата да избегне смъртта. В практиката си вещите лица са имали чести случаи на разкъсване на черния дроб при пасажери в МПС с правилно поставен предпазен колан. Разкъсването на черния дроб съставлява много тежка увреда, особено когато е получено значително разкъсване на чернодробната тъкан и капсулата, което от своя страна винаги е съпроводено с обилен вътрекоремен кръвоизлив – 1 500-2 000 мл. свободно изляла се кръв. При такива случаи смъртта може да се избегне само при провеждане на изключително бърза оперативна дейност в най-близкото здравно заведение. Лекият автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” е снабден на задните седалки с триточкови инерционни колани. С такъв е снабдена и лявата задна седалка, на която е пътувала пострадалата С.Б.. Този автомобил съставлява миниван и разполага със следното оборудване: 5 основни седалки и 2 помощни седалки – сгъваеми, които се намират в задния отсек на автомобила, който е пригоден за 7 лица и багаж. Получените от пострадалата травматични увреждания са тежки по вид и локализирани в различни анатомични области, поради което вещите лица приемат, че тялото към момента на удара е било свободно движещо се и е понесло увери вътре в интериора на купето. С оглед на това е направен извод, че С.Б. е пътувала без поставен обезопасителен колан. При нея не са констатирани типичните увреждания, които трайно остават в резултат на удар на тялото в лентата на предпазния колан. При правилно поставен колан най-често се получават фрактури на ребра, косо разположени по посока, следваща коланната лента.  Тези фрактури се съпътстват с лентовидно кръвонасядане, очертаващо на гърдите разположената лента на колана. При ищцата са били установени фрактури на ребра и счупване на гръдна кост, но тези фрактури са хаотично разположени – напречно счупване на гръдната кост, счупване на от 3-то до 10-то ребра в дясно в една и две линии , неразместени фрактури от 3-то до 8-мо ребра в ляво.  

По делото е представена декларация от С.М.Б. с нотариална заверка на подписите, в която е декларирано, че от 15 години не живее със С.М.Б., с която е сключил брак на 07.06.1993 г. Нямат общо имущество, няма претенции за движими вещи или други вземания, произтичащи от съвместното им съжителство или от нея, включително и такива вследствие на смъртта й. Представената декларация е лишена от доказателствена стойност, тъй като свидетелските показания се събират посредством разпит пред съда. Представянето на писмени свидетелки показания, какъвто характер има горепосочената декларация, е процесуално недопустимо, поради което изложеното в нея не може да се цени при разглеждане и решаване на делото.  

По иска с правно основание чл.288, ал.1, т.1, б.”а” КЗ:

На 29.01.2011 г. е настъпило ПТП, в което е участвал водач на лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” рег. № ********, управляван от И.Н.. В резултат от него е причинена смъртта на С.М.Б.. Страните не спорят, че към момента на ПТП виновният водач е нямал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

Съгласно нормата на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ  Г. фонд изплаща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Отговорността на причинителя на вредата е деликтна и е в размер на виновно причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно нормата на чл.45 ЗЗД във вр. чл.51, ал.1 ЗЗД. Същевременно отговорността на ответника замества по силата на закона отговорността на причинителя на вредите.

От изслушаната авто – техническа експертиза се установи, че причина за настъпилото ПТП е движението на двамата водачи на моторни превозни средства в непосредствена близост до средната непрекъсната разделителна линия, както и отклонението на траекторията на движението от страна на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Експейс”. Съгласно нормата на чл.53 ЗЗД когато увреждането е причинено от неколцита, те отговарят солидарно. Същевременно кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, на основание чл.122 ЗЗД. Деянието на посочения водач е противоправно, тъй като е в нарушение изискването на чл.15, ал.1 ЗДвП, съгласно който на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най – вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Нарушено е също така и изискването на чл.20, ал.1 ЗДвП водачът да контролира непрекъснато пътните превозни средства, които управлява. Ето защо и доколкото не е оборена установената презумпция за вина, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”.

Спори се между страните в производството относно активната материално – правна легитимация на ищеца.

Съгласно задължителните за съда указания, дадени с ППВС № 4/25.05.1961 г., т. ІІІ, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди обхваща най - близките роднини, сред които е лицето, което е съжителствало на съпружески начала с него. В случая от ангажираните по делото свидетелски показания се установи, че пострадалата е живяла на съпружески начала с ищеца, поради което следва да се приеме, че същият е надлежно материално – правно легитимиран по иска, предметна делото.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. В случая следва да се съобрази, че пострадалата и ищецът са живеели заедно. Свидетелската Н. дава показания, че са живеели понякога в Гърция, понякога в С., в едно домакинство. Имали са добри семейни отношения, без конфликти и пререкания. Загубата на пострадалата се е отразила негативно на ищеца. Към датата на ПТП пострадалата е била на 39 години.

Следва да се съобрази също така обстоятелството, че свидетелката няма достатъчно наблюдения, както за отношенията между ищеца и пострадалата, така и за преживяванията на ищеца след нейната смърт. Не се установи да е поддържала близки отношения с пострадалата и ищеца, като същите са живеел в С. и в Гърция. Само първите месеци след смъртта на пострадалата ищецът е живял в Червен бряг, когато свидетелката го е виждала. В останалото време той е бил в Гърция и само веднъж през последната година го е виждала. С оглед на това съдът счита, че впечатленията на разпитаната по делото свидетелка са фрагментарни и не установяват пълно и ясно отношенията в семейството на пострадалата и ищеца, както и последиците от смъртта на С.Б. върху ищеца. Допуснатият до разпит свидетел на ищеца е при условията на чл.159, ал.2 ГПК, като след ангажирането на свидетелските показания ищецът не е поддържал искане за допускане и на останалите заявени с исковата молба свидетели. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 25 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и страдания във връзка с настъпилата при процесното ПТП смърт на С.М.Б., с която е съжителствал на съпружески начала.

С писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване от пострадалата, която е пътувала в претоварен автомобил и не е използвала предпазен колан. Предвид броя на местата на лекия автомобил марка „Рено”, модел ”Еспейс”, обсъдени по – горе, както и обстоятелството, че едно от пострадалите лица е било на  година и половина и е седяла в скута на възрастен пътник, следва да се приеме, че автомобилът не е бил претоварен към момента на ПТП.

От комплексната експертиза се установи, че пострадалата не е използвала предпазен колан. Това обстоятелство обаче няма пряка и непосредствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като вещите лица приемат, че при правилно поставен предпазен колан, това би довело до разкъсване на черния дроб. Последното е съпроводено с обилен вътрекоремен кръвоизлив – 1 500 – 2 000 мл. свободно изляла се кръв, а при подобна тежка травма смъртта може да се избегне единствено при изключително бърза оперативна дейност. С оглед на това следва да се приеме, че и второто възражение на ответника за съпричиняване от стана на пострадалата е неоснователно.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи за сумата от 25 000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Задължението на ответника е парично и за периода на забавата дължи заплащането на мораторна лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл.288, ал.7 КЗ фондът изплаща обезщетения по реда, определена с правилника за устройство и дейността на фонда и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, като срокът за произнасяне не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал.9 от същата норма. В правилника за устройство и дейността на Гаранционния фонд - чл.31, ал.7, е предвидено, че срокът за произнасяне по претенцията на увредените лица е 15 дни от датата на представяне на необходимите доказателства, но не може да бъде по – дълъг от 3 месеца от дата на завеждане на претенцията. Съгласно ал.9 от посочената норма  Г. фонд уведомява увреденото лице за взетото решение и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенцията.

В случая претенцията е заведена от ищците пред ответника на 05.07.2013 г. с молба вх. № 24-01-350 от същата дата. Тъй като не са налице данни относно момента, в който са представени необходимите доказателства от ищеца, следва да се съобрази установеният 3 – месечен, който изтича на 05.10.2013 г. С оглед на това върху дължимото застрахователно обезщетение следва да се присъди законната лихва, считано от 05.10.2013 г. до окончателното изплащане.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ГПК на адв. С.Ч. следва да се присъди сумата от 1 280 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна правна помощ, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАК, чл.7, ал.2, т. 4.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 391, 67 лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Тъй като ответникът е представлявано по делото от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 ГПК на същото следва да се присъди сумата от 4280 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАК, чл.7, ал.2, т. 4, във връзка с представения списък на разноските.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 1 000 лв., представляваща държавна такса, както и 350 лв. – заплатено възнаграждение за вещи лица.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати на К.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. С.Ч., сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв., на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 29.01.2011 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати на адв. С. С. Ч., ЕГН **********, САК, с адрес ***, сумата от 1 280 (хиляда двеста и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адв. С.Ч., да заплати на Г. Ф., с адрес ***, сумата от 391, 67 (триста деветдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и да заплати сумата от   4 280 (четири хиляди двеста и осемдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 000 (хиляда) лв., представляваща държавна такса, както и сумата от 350 (триста е петдесет) лв., представляваща заплатено възнаграждение за вещи лица.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника: С.И.Б., ЕГН **********, И. И.Б., ЕГН ********** и Б.И.Б., ЕГН ********** действащи чрез своята майка и законен представител С.И.П., всички с адрес ***.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: