Р
Е Ш Е
Н И Е
№381
29.09.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №708 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Г.М.П., с която е
предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на Затвора Стара Загора. Неимуществените вреди оценява на стойност 196
530.00 лв., претърпени вследствие на неосигуряване на адекватна медицинска
помощ за периода 07.02.2013 год. до 27.09.2019 год.
Ищецът твърди, че има заболяване в кръста и краката
от 07.02.2013 год., което е получил в резултат на това че се е къпел със студена
вода. Имал е право веднъж седмично на баня, като през останалите дни се е къпел
със студена вода и в студено помещение, което е било със счупени стъкла. През
февруари 2013 год. е отишъл на преглед при което е получил съвет да не се къпе
повече със студена вода, тъй като е получил дископатия или го боляли бъбреците.
Изписани са му хапчета, които е пиел против болките. Положението му се е
влошило и е започнал да ходи при лекарката почти всяка седмица, която му е
давала хапчета и му е биела инжекция. Нито едното, нито другото му е помагало,
поради което е искал да бъде прегледан от невролог. Така е дошла 2014 год.,
когато е лекарката е спряла да го приема, да му дава хапчета и да му бие
инжекции. Болките са били силни, но не е срещал съчувствие от докторката на Затвора
Стара Загора, която отказвала да го приеме. Така е продължило през цялата 2014
год. до март 2015 год., когато е бил изпратен на лечение в затворническата
болница, тъй като му се е бил изкривил гръбначния стълб. През май 2015 год. е
бил изпратен в Затвора Пазарджик, където са му обърнали внимание и са
установили че има дискова херния. Дадени са му били рецепти и са му били
предписани лекарства, като това му лечение е продължило през целия период,
докато е бил в Затвора Пазарджик. През август 2017 год. са го преместили
обратно в Затвора Стара Загора, като е продължавал да има същите болки.
Положението му се е влошило през 2018 год., юни месец. Близо три месеца не е
могъл да диша, да се движи и храни нормално. Едва септември месец е бил приет от
лекарката на Затвора Стара Загора, която отново му е изписала хапчета, които са
му развалили стомаха. От това е почнало да му се гади и да повръща. На
17.08.2019 год. се е влошил, като е почувствал остри болки в кръста и в
слабините. Паднал е от болки на земята, като А. е извикал старшината Д.Х..
Поискал е да му извикат бърза помощ. Старшината е казал да не го местят, но е
поискал да бъде качен на леглото, защото бил измръзнал от цимента. В резултат
на вдигането му от земята е почувствал силни болки и задух. Извикан бил
дежурния офицер, който му казал че за болки в кръста бърза помощ няма да дойде.
Другите лишени от свобода са му дали хапчета, от които болките са му минали. В
последствие и старшината му дал две таблетки диклак и две таблетки бусколизин.
На вечерната проверка са му дали още таблетки спазмалгон, диклак и бусколизин.
Не е могъл да ходи до тоалетната от болки. Лекарката го приела едва във
вторник, като му била една инжекция и му е предписала лекарства. През
следващите дни не го е приела. Твърди също така, че бил прегледан на 20.08.2019
год., на 23.08.2019 год., на 10.09.2019 год. и на 13.09.2019 год. При тези
прегледи са му били бити три инжекции и са му били предписани лекарства.
В допълнителната молба становище, процесуалния му
представител адв. С. възразява срещу становището по същество на ответника, в
частта, в която се основава на събраните свидетелски показания по адм. дело
№669/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и
становище, оспорва предявеният иск. Оспорва иска в частта, в която е пребивавал
в Затвора Стара Загора от 07.02.2013
год. до 28.05.2015 год. и от 25.08.2017
год. до 27.09.2019 год. Счита, че незаконосъобразните действия от които
произтичат вредите са били предмет на
адм. дело №669/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, по който
е налице влязъл в сила съдебен акт – Разпореждане №334 от 19.09.2019 год. и
касаещо период, считано от 17.08.2019 год.. Оспорва основателността на иска за
периода от 07.02.2013 год. до 26.09.2014 год. поради изтичането на
погасителната давност. В останалата част на иска го оспорва по основание и
размер. Излага съображения, че ищеца не е доказал претърпяването на реални
вреди или обременяване със заболявания в причинна връзка с условията в Затвора Стара
Загора.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на предявеният
иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От приложените документи по делото, е видно, че ищеца Г.М.П. *** на
17.02.2012 год., в който пребивава до настоящи момент, с изключение на периода
от 28.05.2015 год. до 27.08.2017 год., когато е пребивавал в Затвора Пазарджик,
поради извършван ремонт в Затвора Стара Загора /лист 79/. Видно от медицински
здравен картон /лист 71-73/ му е поставена дигноза при постъпването дископатия.
Такива данни се съдържат в медицинската справка от 14.02.2013 год. /лист 69/ -
лумбуксален радикулит и медицинското направление от същата дата /лист 68/.
От приложената по делото медицинска справка, изготвена от Директора на
Медицинския център при Затвора Стара Загора /лист 34/, се установява, че П. е с
двустранен лумбосакрален радикулит и дископатия на ниво L5-S1, установен по
време на престоя му в Затвора – Стара Загора през 2013 год. След проведена консултация с
невролог е назначено лечение с НПВС с добър ефект. Сегашните оплаквания на л.
св. П. датират от средата на месец август 2019 год. По повод на тези оплаквания
е прегледан в Медицински център на Затвора на 19.08.2019 год. Поставена е
диагноза: Лумбосакрален радикулит. Във връзка с болевия синдром е назначено
лечение с Дексофен – 1 ампула мускулно, Бусколизин табл. Но-шпа табл. На
23.08.2019 год. е извършен вторичен преглед. Поставен е 1 флакон Профенид и.м.
и е продължено медикаментозно лечение с Фламексин. На лишения от свобода е
дадена бележка да се храни в килията с оглед ограничаване на активните
движения. Следващ преглед е извършен на 10.09.2019г. Продължено е лечението с
НПВС. Последен преглед е извършен на 13.09.2019г. Поставена 1 ампула Дексофен
мускулно и към терапията са включени табл. Мидокалм, Милгама и Еманера. В
справката е посочено, че на 15.11.2019 год. е проведена консултация с невролог
във връзка с оплаквания от болка и схващане в кръста. Назначено е
медикаментозно лечение с Депо Медрол, Баклофен и Тилкотил. В допълнителната
справка /лист 55 от делото/ е отразено, че заболяването е установено през 2013
год., след проведена консултация с невролог на 27.02.2013 год. В периода от
07.02.2013 год. до 28.05.2015 год. са регистрирани 15 посещения в Медицински
център, като същите са свързани с оплаквания характерни за сезонни инфекции и
дископатия. Назначавана е необходимата терапия, осигурявана от Медицинския
център при Затвора Стара Загора. В периода 25.08.2017 год. до 27.09.2019 год.
са регистрирани множество прегледи по под дископатия, кожни проблеми, банални
възпаления на горни дихателни пътища.
Получена е справка от Затвора Пазарджик /лист 40 от делото/, от която се
установява, че прие приемането му на 28.05.2015 год. е бил клинично здрав и не
е имал оплаквания и отклонение в статуса. За времето от 25.08.2015 год. до
25.08.2017 год. /когато е преведен в Стара Загора/ са регистрирани 10 прегледа
по повод банални и преходни оплаквания – три посещения за настинки, по една за
торакален радикулит, дерматит, ангина с повишена температура, главоболие,
острици, коремни болки и външен отит. При превода на 24.08.2017 год. е бил
клинично здрав.
По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства, чрез разпит
на свидетеля С.И.. Същият заяви, че е бил в една килия с ищеца през периода
2016 – 2018 год. Имал е медицински оплаквания, но никой не му е обръщал
внимание. През 2017 год. не е могъл да става от леглото, тъй като са го били
старшините, поради факта, че са намерили един телефон. Това се е случило през
лятото на 2017 год. Искал е да ходи на лекар през този период, но не са го
преглеждали, а само са му давали хапчета. Не е ходил всеки път с П. до доктора,
но е виждал в коридора кога това е ставало. Припаднал е през август 2019 год. в
килията заради болки в кръста. Заради тези болки не могъл да ходи да се храни,
като той или някой друг му е качвал храната. Лекарите никога не са му давали
хапчета.
По допустимостта на исковете:
Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата /служители на Затвора Стара Загора/, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена
от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205 от АПК във вр. чл.284 и следв. от ЗИНЗС. Твърдените като
незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора гр. Стара Загора
представляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи
и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на изтърпяването на
наказанията лишаване от свобода, съобразно правното им положение и статут. Ето
защо съдът приема че предявените исковете са с правно основание чл.284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, настъпването на
които се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при
или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна
дейност, подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК,
като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящето местожителство ***
/към момента на подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд. Подсъдността е изборна и зависи единствено
и само от волята на ищеца, която в конкретния случай е делото да се разгледа от
Административен съд Стара Загора.
С първоначалната искова молба се претендират тези вреди, породени от
неудобството от заболяването му – дископатия. В съдебно заседание се събраха
доказателства за нанесен побой от страна на старшините, но вреди от това не
следва да се търсят в настоящето производство, тъй като предмета му е очертан с
определението за насрочване на делото и именно срещу така очертания предмет е
отговора на исковата молба, направена от ответника.
Направените възражения за изтекла погасителна давност за част от
исковият период също са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005 год. по тълкувателно гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС, началният
момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на административните органи
е момента на преустановяването им. Доколкото ищецът твърди, че липсата на
адекватна медицинска помощ в Затвора Стара Загора е от постъпването му в
Затвора до подаването на исковата молба, т.е. не е налице преустановяване на
неправомерните действия на администрацията на Затвора. Тъй като исковата молба
е депозирана на 27.09.2020 год., то не е изтекла и погасителната давност за
исковата претенция.
На второ място съдът намира, че не следва да разделя исковата претенция
по периоди, доколкото за част от исковият период, ищеца е изтърпявал присъдата
си в Затвора Пазарджик. Исковата претенция е за целия период и като ответник е
посочена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице и
към която спадат и Затвора Стара Загора и Затвора Пазарджик.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр.
София се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени
вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на
противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/.
В
конкретния случай с предявеният иск се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора гр. Стара Загора. За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо
действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от
администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено
задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената част и
петитума на подадената от Г.П. искова молба, исковата претенция за незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: неосигуряване
на адекватна медицинска помощ, която е довело до заболяването му – болки в
кръста и краката, в резултат на което са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени неудобство, емоционални страдания и психически стрес,
които надвишават неизбежното ниво на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода.
Редът за медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел ІІ от ЗИНЗС.
Задължителен медицински преглед е предвидено единствено и само при
първоначалното постъпване на лишените от свобода – чл.139 от ЗИНЗС. Съгласно
чл.143 от ЗИНЗС, лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат
от лекар в срок до 24 часа, а болните с температура, с травми или други спешни
състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време. По делото не са
представени доказателства, че е било наложително спешното преглеждане на ищеца
– няма данни, същият да е имал температура, травма или друго спешно състояние.
В конкретния случай,
съдът намира, че не е установено на посочената дата, като дата на начало на
исковият период – 07.02.2013 год., да е било извършено каквото и да е било
незаконосъобразно действие от затворническата администрация, включително и да е
отказано осъществяването на медицински преглед. Всъщност и в исковата молба не
се твърди, на тази дата 07.02.2013 год. ответникът по делото, чрез своите
служители да не е изпълнил някое от законовите си задължения, включително и
осъществяването на медицински преглед. Това е датата на която, според ищецът му
се появило заболяването /лист 9 от делото – абзац втори от жалбата на ищеца/ и
който факт не зависи от волята на ответника. Касае се за физиологично състояние
на организма на ищецът, за което състояние не се събраха доказателства,
ответника да има вина. Видно от приложената медицинска документация /лист 68,
68 от делото/, през февруари 2013 год. се е оплакал от болки в кръста, които
чувствал от около две години. При осъществения преглед е установен двустранен
лумбосакрален радикулит. От така приложените документи е видно, че оплакванията
за болка в кръста на ищеца от преди постъпването му в Затвора Стара Загора
/17.02.2012 год./. В този период му е било осигурена исканата медицинска помощ,
респективно преглед, което предполага и изпълнение на нормативно определеното
дължимо поведение от страна на служителите на Затвора Стара Загора.
От друга страна на 28.05.2015 год., ищецът е бил
преведен в Затвора Пазарджик, на която дата му е бил извършен и съответния
медицински преглед, при който не е имал оплаквания и не е съобщил за минали
заболявания. Това обстоятелство се доказва с приложената по делото медицинска
справка от д-р Б. от Затвора Пазарджик /лист 40 от делото/. Липсата на
оплаквания от страна на З. И. при постъпването му в Затвора Пазарджик, е
индиция, че към него момент не е имал болки в кръста, каквито той самият
твърди. В контекста на гореизложеното, съдът намира, че за периода от 07.02.2013
год. до 28.05.2015 год., не се събраха доказателства по делото, които да
докажат наличието на неправомерно поведение от страна на служителите на Затвора
Стара Загора, и по специално – отказ за осъществяване на медицински преглед. Клинично
здрав е бил и при превода му в Затвора Стара Загора на 25.08.2017 год.
Безспорно е също така, че се касае за заболяване на
Г.П., което е с давност от около 9 години /според данните, дадени от него през
февруари 2013 год., според които, заболяването е от около две години, т.е. от
приблизително февруари 2011 год./, с периоди на затихване и обостряне. При
престоя му в Затвора, същият е бил лекуван медикаментозно. Това обстоятелство
не се отрича и от самия ищец – давани са му били лекарства и са му биели
инжекции против болките. От друга страна, характера на заболяването не
предполага е друг вид лечение. Не отговаря на твърдяното, че през август 2019
год., му е била отказана медицинска помощ за почувстваните от него болки. В
тази връзка е налице Разпореждане №344/20.09.2019 год., постановено по адм.
дело №669/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, което влязло
в законна сила. С това разпореждане е отхвърлена жалбата на Г.П. с искане да се
разпореди на органа по изпълнение на наказанията да прекрати бездействието,
изразяващо се в липсата на осигуряване на медицинска помощ. В хода на това
съдебно производство, е установено по безспорен начин, че на 17.08.2019 год. и
следващите дни е била оказана адекватна помощ на П., поради което и оплакванията
за липсата на такава в този исков период са неоснователни. В този смисъл съдът
не кредитира показанията на св. С.И. за този исков период.
Що се отнася до периода
25.08.2017 год. – 27.09.2019 год., ищецът не доказа по безспорен начин, че е
искал медицинска помощ, която да му е била отказана. Що се отнася до
претърпените болки и страдания, то същите са последица от наличието на хроничното
заболяване на ищецът, което се характеризира с периода на обостряне и
затихване, но не е доказано, че именно в исковият период 25.08.2017 год. –
27.09.2019 год., е налице период на обостряне и това обостряне да е вследствие
на някакви неправомерни действия на затворническата администрация.
Ето защо в конкретния случай, от събраните в хода
на съдебното производство доказателства, следва да се направи извод, че за
посочения в исковата молба период от време на Г.П., не е доказано да не му е
била осигурявана адекватна медицинска помощ, въз основа на негово искане. Заболяването
е възникнало преди постъпването му в Затвора Стара Загора. С оглед на това,
въпреки законовата презумпция на чл.284 от ЗИНЗС, съдът намира, че доказаните
болки и страдания вследствие на дископатията на ищеца, са нормална последица от
заболяването, което обаче не е възникнало вследствие на оказаната медицинска
помощ на администрацията на Затвора Стара Загора. При това положение настоящият
състав приема, че исковата претенция е недоказана по основание.
Ответникът е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото
и отхвърлянето на исковата претенция, съдът намира същото за основателно. По
смисъла на чл.143, ал.4 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
и като съобрази, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.27ж от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100.00 лева.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Г.М.П., с която е предявен иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
– гр. София, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 196
530.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.М.П., ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София сумата от 100.00 /сто/ лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: