Решение по дело №992/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

гр. София, 23.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при участието на секретар Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 992 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на Н.А.Г., чрез назначения й от съда процесуален представител адв. Г.М.М. от САК, с която се обжалва решение № 187544 от 08.08.2019г. по гр. дело № 15675/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата за издаване заповед за защита на въззивницата. В жалбата са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Искането е да се отмени решението на първата инстанция и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН. Не претендира разноски. В открито съдебно заседание въззивницата лично и чрез представителя си, поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания пледира за отмяна на първоинстанционното решение и да се издаде заповед за защита.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна С.П.П.. В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването на решението, с което е оставена без уважение молбата за защита по ЗЗДН, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Н.А.Г., допълнена с уточняваща молба от 26.03.2019г. срещу С.П.П. – за защита от домашно насилие, извършено на 22.02.2019г. около 15-16.00 часа в дома й на адрес: гр. София, ж.к. „********, вх. ********, подробно описано в молбата.

Ответникът е оспорил твърденията в молбата за осъществено домашно насилие.

С решението, постановено по гр. дело № 15675/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, съдът е оставил без уважение молбата на Н.А.Г. и не е издал заповед за защита, с която по отношение на С.П.П. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е Н.А.Г. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: З.П.П.–дъщеря на молителката и П.В.П. – баща на въззиваемия. От показанията на тези свидетели не се установява да е осъществен акт на насилие на 22.02.2019г. от страна на С.П.П. спрямо въззивницата Н.А.Г.. От показанията на двамата свидетели се установяват влошените отношения на страните, както и липсата на взаимно уважение, но не и конкретния акт на твърдяното домашно насилие.  

Приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства също не установяват осъществен акт на домашно насилие спрямо молителката Н.А.Г. на релевантната за спора дата.

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно.

Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Възраженията във въззивната жалба касаят необоснованост на решението, поради неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Възражението на въззивницата за установяването на конкретния акт на домашно насилие с показанията на св. З.П., е неоснователно. Свидетелката не пресъздава свои възприятия в показанията си пред съда за случилото се между страните на 22.02.2019г. около 15-16.00 часа на адрес: гр. София, ж.к. „********, вх. ********. Изрично е заявила, че разказаното пред съда е научено от молителката. Твърденията на страните (за настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с доказателствените средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и не обвързват съда да приеме за установени релевантните за спора факти.

Неоснователно е и възражението, че домашното насилие е установено с представеното медицинско свидетелство от 19.02.2019г. Предмет на спора е акт, който се твърди да е извършен на 22.02.2019г. В този смисъл медицинското свидетелство от 19.02.2019г. е неотносимо към предмета на спора, тъй като е издадено преди датата за която се твърди да е извършено насилието над молителката. Отделно от изложеното физиопроцедурната карта (сочена от въззивницата като медицинско свидетелство) от 19.02.2019г. (лист 10 от делото на СРС), е доказателство за проведени процедури по отношение на претърпяно от молителката увреждане, но не и за авторството на увреждането (което е възможно да е резултат и от естествените възрастови изменения в организма на лицето), нито може да обоснове еднозначен извод, че това увреждане е резултат от акт на домашно насилие. В този смисъл е неоснователно възражението на въззивницата, че съдебното решение на първоинстанционния съд е необосновано. Молителката и въззивница по настоящото производство, не е доказала твърдението си с доказателствените средства по чл. 13 от ЗЗДН. Видно от обжалвания съдебен акт, районният съд е изложил мотивите си, като е обсъдил доказателствата, които е счел за относими към спора.

Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото не може да се обоснове извод, че на сочената дата С.П.П. е осъществил акт на насилие спрямо Н.А.Г.. Недоказаните факти са неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да понесе неблагоприятните последици – оставяне без уважение на молбата за защита по ЗЗДН.

Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, решението на първата инстанция следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).

По разноските във въззивното производство съдът приема следното:

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК въззивницата Н.А.Г., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 187544/08.08.2019г., постановено по гражданско дело № 15675/2019г., по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 83-ти състав.

ОСЪЖДА Н.А.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 992/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  2.