№ 31
гр. Провадия , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100079 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Образувано е по молба, подадена от А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****,
община *****, област ***, ул. ***** и К. Г., гражданин на Република Турция, роден на
11.03.1969 г., с документ за самоличност л.к. № 16946530914, с адрес в Република България:
с. ****, община *****, област ***, ул. *****.
Молителите твърдят, че са сключили граждански брак на 08.11.2019 г., първи по ред за
молителя А.Г. и втори - за молителя К. Г.. Посочват, че преди да сключат брак са били
заедно няколко години, като отношенията им били изпълнени с любов, разбирателство и
планове. Когато заживели заедно, обаче, установили, че всъщност не се познавали добре, не
знаели навиците си и характеровите си особености. Всеки имал изисквания към другия,
които били непосилни и нежелани от този, който следвало да ги съобразява. Така молителят
К. Г. заминал за Република Турция в началото на 2020 година и съпрузите почти изгубили
контакт. За двамата любовта си била отишла. Поради несходство в характерите им почти от
началото на брака им, съвместното им съжителство не протичало в разбирателство и обич,
поради което настъпила фактическата им раздяла – състояние, съществуващо и към
настоящия момент. Посочват, че през краткото си съжителство и брак нямат родени деца,
както и придобито движимо и недвижимо имущество.
Твърдят, че вследствие на тези причини бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен
и желаят неговото прекратяване, като излагат постигнатото между тях споразумение по чл.
51 от СК по въпросите, визирани в същия текст, инкорпорирано в молбата по чл. 50 от СК,
подписана от двамата съпрузи.
Молят съда да прекрати брака им по взаимно съгласие, като одобри постигнатото
между тях споразумение по чл. 51 от СК.
1
Представят споразумение по въпросите, визирани в същия текст, подписано от двамата
съпрузи, уреждащо личните и други отношения между тях, съобразно което съпрузите
заявяват, че са постигнали съгласие за прекратяване на сключения на 08.11.2019 г. в с. ****,
община *****, област *** граждански брак по взаимно съгласие и се споразумяват за
следното:
1. Страните не притежават движимо и недвижимо имущество, придобито по врема на
брака.
2. След развода жената ще носи предбрачното си фамилно име А..
3. Издръжка между съпрузите не се дължи.
В съдебно заседание молителят А.Г. се явява лично. Молителят К. Г. не се явява.
Двамата молители се представляват от един адвокат, за който са представили изрични
пълномощни, като пълномощното от К. Г. е нотариално заверено и предвид
обстоятелството, че упълномощителят не е владеел български език, нотариусът при
извършване на това нотариално действие е назначил и преводач. В съдебно заседание
процесуалният представител на молителите твърди наличието на уважителни причини за
неявяването на съпруга К. Г. - претърпяно травматично увреждане, за което представя
писмени доказателства, а именно: епикриза на пациент К. Г. издадена от Министерството на
здравеопазването, Областна Дирекция Здравеопазване Коня, Държавна болница Акшехир и
болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 11.02.2021 г. до 20.02.2021 г.,
издаден от семеен лекар при Областна Дирекция Здравеопазване Акшехир, на турски език
със заверени преводи на български език. Освен това навежда обстоятелството, че с оглед
епидемичната обстановка в света, не са препоръчителни пътувания извън съответната
държава. Молителят А.Г. лично и чрез процесуалния си представител и последният от името
молителя К. Г. потвърждават сериозното си и непоколебимо желание за прекратяване на
брака им по взаимно съгласие и одобряване на постигнатото помежду им споразумение за
последиците от него.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, приема за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства: удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0010 от
08.11.2019 г. от Община ***** и направени служебно справки в НБД „Население”, се
установява, че молителите са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на
08.11.2019 г. с. ****, община *****, област *** и че от брака си нямат родени деца.
От изразеното от съпрузите становище в съдебно заседание, че поддържат искането си
за развод, съдът намира за установено наличието на предпоставките по чл. 330, ал. 3 ГПК –
налице е сериозно и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл.
51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави и същевременно урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и други
отношения между съпрузите след прекратяване на брака.
Предвид горното, съдът намира за установено по делото, че сключеният между
молителите брак е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен. От
заявеното от страните в подписаните лично от тях молба до съда и споразумение, както и
заявеното от молителя А.Г. и от процесуалния им представител в съдебно заседание, се
установява, че същите са сериозни, непоколебими и категорични относно желанието си за
развод, както и, че са обмислили всички последици от него. Съдебната практика приема, че
2
разпоредбата на чл. 330, ал. 2 от ГПК, тълкувана с оглед съвременните обществено-
икономически условия, не изключва възможността при наличие на уважителни причини,
молителите или единият от тях да бъде представляван по силата на изрично пълномощно от
адвокат, който да потвърди от негово име категоричната му воля за развод и желанието му
да уредят личните и имуществените си отношения съгласно представеното пред съда
споразумение, какъвто е и процесният случай /в този смисъл Определение № 534 от
27.09.2010 г. по ч.гр.д. № 453/2010 г. на ВКС, Определение № 703 от 18.12.2009 г. по ч.пр. д.
№ 711/2009 г. на ВКС, Определение № 21 от 21.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6242 / 2015 г. на
ВКС/.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението.
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв. Съдът
определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 40 лева, от
която към настоящия момент е внесена такава в размер на 25.00 лева и доказателство за това
е представено с молбата за развод. Ето защо всеки от молителите следва да бъде осъден да
доплати държавна такса в размер на 7.50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в с. ****, община *****, област
*** на 08.11.2019 г. между К. Г., гражданин на Република Турция, роден на 11.03.1969 г., с
документ за самоличност л.к. № 16946530914, с адрес в Република България: с. ****,
община *****, област ***, ул. ***** и А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община
*****, област ***, ул. *****, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0010 от
08.11.2019 г. от Кметство с. ****, община *****, област ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
1. Страните не притежават движимо и недвижимо имущество, придобито по врема на
брака.
2. След развода жената ще носи предбрачното си фамилно име А..
3. Издръжка между съпрузите не се дължи.
ОСЪЖДА К. Г., гражданин на Република Турция, роден на 11.03.1969 г., с документ за
самоличност л.к. № 16946530914, с адрес в Република България: с. ****, община *****,
област ***, ул. *****, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 7.50
лева /седем лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на
основание чл. 6, т. 3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА А. М. Г., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община *****, област ***, ул.
*****, да заплати в полза на РС – Провадия държавна такса в размер на 7.50 лева /седем
лева и петдесет стотинки/ за допускане на развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т.
3 от ТДТССГПК.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4