Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, ……………..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, II въззивен състав в публично заседание на втори април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТЕФАН
МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при секретаря М. Косачева
и в присъствието на прокурора Благовест Байраков,
като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 253 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава XXI от НПК.
С присъда
от 30.03.2017г. по НОХД № 10974/2013г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав, подсъдимият В.И.Г. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 216,
ал.1, пр.1 от НК и престъпление по чл. 206, ал.1, пр.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при
СРП, в който се твърди, че постановената присъда е неправилна. Сочи се, че
категорично от показанията на свидетелите М., П., Г.и Т., се установява, че
инкриминираните деяния са действително извършени в жилището на св. М.. Твърди
се , че що се отнася до авторството на деянието – множеството, макар и косвени
доказателства, са достатъчни по обем и съдържание, за да формират безспорния
извод, че именно подсъдимия е отговорен за осъществяването на престъпните
посегателства по отношение на инкриминираните вещи. Прави се искане да се
отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова осъдителна такава.
Постъпила е и въззивна жалба от повереника на
частния обвинител Х.М. – адв. Ч., в която се твърди,
че присъдата на СРС е неправилна,незаконосъобразна и необоснована, поради което
същата следва да бъде отменена. Иска се постановяването на нова осъдителна
присъда.
В разпоредително заседание на 17.01.2017г. въззивният
съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа подадения протест срещу първоинстанционната присъда, като счита, че същата
е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че тя не кореспондира със събраните
по делото доказателства, от които по категоричен начин се установява, че именно
подсъдимият е извършил престъпленията, за които е водено наказателното
производство. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова
такава, с която да се признае подсъдимия за виновен.
Частният обвинител М. и нейният повереник
адв.Ч. редовно призовани не се явяват пред въззивната
инстанция и не вземат становище по делото.
Защитата на подс. Г. – адв. Н.
моли да се остави в сила присъдата на СРС, тъй като от събраните доказателства
и извършения анализ правилно е достигнато до извода, че подзащитният му не е
виновен по повдигнатите му обвинения.
Подсъдимият В.Г. редовно уведомен се явява лично пред
въззивната инстанция и в предоставеното му право на последна дума моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, като обсъди изложените в депозирания въззивен
протест и жалба доводи, както и тези на страните в проведеното открито съдебно
заседание, и сам служебно провери изцяло правилността на постановената присъда
на основание чл. 313 във вр. с чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е протекло
по общия ред. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са
изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на
извършване на процесното деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл.14 и чл.305,ал.3 от НПК и е направил
подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка.
След извършен собствен анализ на доказателствената
съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която
не се различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият В.И.Г. е роден на *** г. в гр.Шумен, живущ ***,
българин, с българско гражданство, със средно образование, пенсионер по болест,
неосъждан, с ЕГН **********.
На 30.06.2009 г. св. Х.Г.М. сключила с подс. Г. договор за наем, по силата на който отдала под
наем къща, находяща се в гр.София, кв."*****, ведно с намиращите се в нея
мебели и обзавеждане. Там подсъдимият заживял със семейството си - съпруга и
син /св. Д.В.Г./. Страните договорили извършването на строителен ремонт в
жилището срещу гратисен период от три месеца без заплащане на месечен наем.
През 2010 г. отношенията между св. М. и подс. Г. се
влошили, тъй като последният не плащал редовно консумативите на жилището. На
20.04.2010 г. св. М. решила писмено да прекрати действието на договора и
уведомила за това подсъдимия. Последният декларирал, че Геневи ще напуснат
къщата до края на м. Април и обещал да плати направените разходи.
На 30.04.2010 г. св. М. отишла до къщата по-горе и
установила, че тя е заключена. Свързала се по телефона с подсъдимия, който я
уведомил, че семейството е напуснало жилището и че ключа оставили под камък на
перваза на прозорец. Св. М. намерила ключа и в присъствието на свидетелите Г.Л.Г.и
Ч.М.Т. отключила входната врата и влязла в жилището. Установила липса на
хладилник „Зануси", комплект кухненски стенни
шкафове, осветително тяло за кухненски шкаф , пердета, завеси, плафониера, осветително тяло за баня , осветителни тела от
сутерен, тапицирани табуретки, осветително тяло за камина , електрически кабел
за печка, капак за печка, аплици , които била
предоставила на подсъдимия за ползване. Констатирала, че на други вещи-мебели -
стенен шкаф-библиотека , полилей , брави за гардероб, мивка били нанесени
невъзстановими поражения. Във връзка с тези констатации бил съставен
констативен протокол и подадена жалба в 06 РУП-СДВР.
Видно от назначена и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза , стойността на противозаконно
унищожените чужди движими вещи е, както следва: 1 бр.стенен шкаф-библиотека на
стойност от 225.00лв., полилей на стойност 288.00лв., брави за гардероб на
стойност от 23.10лв., мивка на стойност от 30.00лв., всичко на обща стойност
566,10 лв.; стойността на противозаконно присвоените чужди движими вещи е ,
както следва: хладилник „3ануси"-300.00лв., кухненски стенни шкафове
/комплект/ - 150.00лв., осветително тяло за кухненски шкаф - 15.00лв., 8 бр.
тънки пердета, всяко по 17.50лв. - 140.00лв., 2 бр.плътни завеси, всяка по
22.50 лв.-45.00лв., плафониера-15.00лв., осветително тяло за баня -9.00лв., два
бр. осветителни тела от сутерена, всяко по 10.00 лв. -20.00лв., 2 бр.тапицирани
табуретки, всяка по 32.50 лв. - 65.00лв., 1 бр. осветително тяло за камина -
15.00лв., 1бр.ел.кабел за печка с дължина 1,2м. -20.00лв., капак за
печка-25.00лв., 5бр.аплици, всеки по
24.50лв.-122,50лв., всичко на обща стойност от 941,50лв.
За да изведе тази фактическа
обстановка съдът е взел предвид показанията на свидетелите Х.Г.М., Г.Л.Г., Ч.М.Т.,
С.П.П., Д.В.Г.; от писмените доказателства - копие от
договор за наем на недвижим имот, копие от анекс към този договор, копие от
констативен протокол, протокол за доброволно
предаване, писма и справки , свързани с местно издирване на подсъдимия, справка
съдимост; и доказателствени средства – заключението на съдебно - оценителната
експертиза.
Преценявайки доказателствената
съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че в нея не са налице противоречия
относно сключеният договор за наем между св. Х.М. и подс.
Г.. Безспорно се установява, че след напускането на къщата, отдадена под наем
на подсъдимия, от имота липсвали инкриминираните вещи, а на друга част от
предоставените за ползване вещи били нанесени невъзстановени поражения, което
се доказва от показанията на св. Х.М., Г.Г., Ч.Т. и С.П..
Първостепенният съд подробно е
изследвал и обсъдил показанията на тези свидетели, разглеждайки ги поотделно и
с оглед съвкупния доказателствен материал, като е преценил тяхната достоверност
и вътрешна непротиворечивост с оглед житейската логика и опитните правила.
В съответствие със събраната в
хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност правилно
първоинстанционният съд от фактическа страна е приел, че не се доказва по
категоричен начин извършването на твърдените от св. М. престъпни дейности от
страна на подсъдимия. Правилно в мотивите към присъдата се констатира, че
обвинителната теза почива единствено на показанията на свидетелите Х.М., Г.Г., Ч.Т. и С.П.. Правилно се сочи, че св. М. дори не е пряк
очевидец на извършването на деянията, описани в обвинителния акт, а е очевидец
единствено при изготвянето на констативния протокол от 30.04.2010 г.
При така установената от
доказателствената маса фактическа обстановка районният съд напълно
законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл. 304 НПК е оправдал подс.
В.И.Г. по обвинението за извършени престъпления по чл. 216, ал.1 НК и чл. 206,
ал.1 от НК.
Описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически дадености очертават рамката на предмета на
доказване по делото. В настоящия случай представителят на прокуратурата в
обвинителния акт е изложил фактически твърдения, че в периода от м. 09.2009 г. до 30.04.2010г. подсъдимият е
повредил противозаконно чужди движими вещи, като причинените вреди са
значителни по размер и че в същия период е отнел чужди движими вещи с
намерението противозаконно да ги присвои.
За да е налице унищожаване или
повреждане, деецът следва да е накърнил чужда вещ, като променя нейната
материалната субстанция, а това от своя страна води до частична или пълна
невъзможност за ползвана на веща по предназначението й. Престъплението е
резултатно и е очертано в закона със своите престъпни последици, които са два
вида, дадени в алтернативност.
От фактическата обстановка
изяснена след всестранен, обективен и пълен анализ на събраната в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция доказателствена съвкупност
не се установява, че подсъдимият е осъществил вменената му престъпна
дейност. Съдът споделя решаващите изводи в мотивите на първоинстанционния съд,
че не са налице нито преки, нито косвени доказателства за съпричастност на
подсъдимия към унищожаване и повреда на движими вещи, собственост на св. М..
След като не са налице
предпоставките от обективна страна на престъпните състави по чл. 216, ал.1 НК и
чл. 206, ал.1 от НК , то не е необходимо и изследването на субективната страна
на описаните деяния.
В отговор на наведените в протеста възражения, касаещи твърденията на
прокурора, че в хода на разследването след разпит на множество свидетели е
установено категорично, че единствен
извършител на инкриминираните деяния е подс. В.И.Г., въззивният
състав единствено следва да допълни, че същите са неоснователни. Това е така,
тъй като не се установи по категоричен
начин, съпричастност на подсъдимия по отношение на престъпленията по повдигнатите му обвинения.
Възражението на протестиращия
прокурор относно немотивираност на
постановената от СРС оправдателна присъда, също следва да бъде
установено без уважение. Решаващият съд подробно е мотивирал постановяването си
на оправдателна присъда като е обсъдил
подробно доказателствения материал, събран по делото. След което при така
установените факти, същият е стигнал до заключението с което и настоящия състав
се съгласява напълно, че за авторството
на подсъдимия по отношение на престъпленията по обвинението не са събрани
несъмнени доказателства, което от своя страна и налага постановяването на
оправдателната присъда.
При тези аргументи в
съвкупност и водим от разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 НПК, въззивният съд
намира, че подсъдимият В.И.Г. правилно и законосъобразно е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му обвинения.
От всичко изложено до тук
следва заключението, че първоинстанционната присъда е постановена изцяло в
съответствие с приетите за установени въз основа на събраните по делото доказателства фактически и правни
положения. Същата е правилна – законосъобразна и обоснована. При извършената
цялостна служебна проверка настоящият съдебен състав не констатира наличието на допуснати нарушения
на материалния закон или на процесуалните
правила, които да съставляват основания за нейната отмяна или изменение.
По горните съображения
настоящият състав на Софийски градски съд счита, че въззивният протест и жалба
са неоснователни във всичките им части. Като такива следва да бъдат оставени
без уважение, а постановената от районният съд присъда – да бъде потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334,
т.6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.03.2017г. по НОХД № 10974 / 2013г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.