Р Е Ш
Е Н И Е №165
гр.Видин ,
29.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд, гражданска колегия в
публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и
първа година , в състав:
Председател:Нина Николова
при секретаря П.К., като разгледа
докладваното от съдията Николова гр.дело №
1725 по описа за 2020г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.
Подадена е искова молба от Г.Ц.К. ***
срещу „ ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за установяване на факта, че не дължи сумите
по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 922/2011г. на ВРС : 5891.37 лева главница,
ведно със законната лихва от 13.05.2011г.до окончателното издължаване, 759.52
лева договорна лихва за периода 04.11.2010г. до 13.05.2011г.235.94 лева
наказателна лихва за същия период, 482.63 лева разноски в производството , като
погасени по давност.
Излага се, че след издаването на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 922/2011г., ВРС, с която на ищеца е
разпоредено да заплати сумите, на датата на образуване на изпълнително дело №848/2016г.
вземанията са били погасени по давност. През 2020г. ответникът образувал ново
изпълнително дело 756/2020г. по описа на ЧСИ Ст.Н. по издадения изп.лист от
12.12.2011г., които са погасени по давност.
Исковата молба, заедно с приложенията,
на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия
текст е
подал отговор. Излага се от ответника, че искът е неоснователен. Сочи се, че по образуваното изпълнително производство №848/16г., са предприети изпълнителни действия,
прекъснали давността, и което е
прекратено с постановление на ЧСИ на 20.07.2020г. Твърди се, че давността е прекъсната с
подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Иска се отхвърляне на иска.
Събрани са писмени доказателства и
са приложени ч.гр.д№ 922/2011г.ВРС, изп.д.№ 848/2016г. ЧСИ Ст.Н. и изп.д.№786/2020г.
на ЧСИ Ст.Н. .
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото приема за
установено следното: Не се спори по делото, че
на 12.12.2011г. по ч.гр.д.№ 922/2011г.по описа на ВРС, въз основа на
издадена Заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от 12.12.2011г., е издаден
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК
ЕАД гр.С. срещу ищеца за суми, представляващи главница в размер 5891.37 лева
главница, ведно със законната лихва от 13.05.2011г.до окончателното
издължаване, 759.52 лева договорна лихва за периода 04.11.2010г. до
13.05.2011г., 235.94 лева наказателна лихва за същия период, 482.63 лева
разноски, произтичащи от Договор за текущо потребление от 30.06.2005г..
Въз
основа на същия лист, видно и от приложеното изпълнително дело, че на 20.12.2016
г. по молба на ОТП Ф.Б. ЕАД от същата дата, е образувано изпълнително дело
№ 20168980400848/2016г. на ЧСИ Ст.Н. и
са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците. На ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение с
изх.№ 771 /06.01.2017г. по изп.д.№ 20168980400848/2016г от ЧСИ Ст.Н., която е връчена редовно на 03.02.2017г..С Постановлението
на съдия изпълнител от 20.12.2016г.
като взискател по изпълнителното дело
е конституиран ответникът, поради
цедиране на вземанията. С постановление в сила от 02.09.2020г.,
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК по
искане на взискателя, а не поради перемпция .
На 13.07.2020г. е подадена молба за
образуване на изпълнително дело, и с Постановление /печат върху молбата / от
20.07.2020г. е образувано ново изпълнително дело с .№ 20208980400756 на ЧСИ Ст.Н., район на действие ВОС.
Със съобщение за образувано
изпълнително дело
изх.№12586/14.08.2020г, по делото ищецът е поканен да изпълни доброволно
задълженията, и е уведомен за това на 18.08.2020г.
Не
се спори, и че с договори за цесия вземането по процесния договор е прехвърлено на ОТП Ф.Б.
ЕАД .
При тези факти и обстоятелства съдът
прави следните изводи: Съгласно чл.110 ЗЗД с
изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем,
лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна
давност. Съгласно чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
При
наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа
на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора.
Изпълнителният лист се връчва на длъжника не от съдебен призовкар, а от
съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва
най-рано с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид възприемане
на това законово решение, кредиторът може да образува изпълнително производство
и да извършва активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези
действия се извършват както от него – с подаване на молби до съдебния
изпълнител с искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни
способи, така и със самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни
действия. Поради тази причина в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в изпълнителното
производство не спира, а се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.
В т.14 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно
приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм. / се
правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. С липсата
на подобна правна уредба в ГПК отм. г. е аргументиран изводът, че на молбата за
издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено
действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния
процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае
това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според
тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което
ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си,
докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва
да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни
способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа.
Липсва
бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на обикновена
заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за възражение
от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след влизането й в
сила /чл.416 ГПК/.
Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по изпълнението
й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на основанията, посочени в
чл.417 ГПК,
едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/. Заповедта за
изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния изпълнител, след
образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по почин
на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. В случаите по чл.418 ГПК бездействието
на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение
по чл.414 ГПК,
така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да бъде
зачетено като факт с правно значение . Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но
въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него,
респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно
изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия
състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се
касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.,
което не може да има за последица прекъсването на давността.
Видно е в случая, че от издаването на заповед и
изпълнителен лист на 12.12.2011г. до образуването на изпълнително дело№
848/2016г на 20.12.2016г с постановление на ЧСИ е изтекла петгодишната
погасителна давност.
Дори да се
приеме, че същото е образувано на 12.12.2016г., както се твърди от ответника,
тъй като това действие не спира течението на давността, същата отново е
изтекла,тъй като запор , като изпълнително действие, прекъсващо течението на
давността , е наложен с Постановление на 20.12.2016г. /т.4 от същото/. Относно лихвите, посочени в заповедта и изпълнителния лист,
същите са погасени по давност на 12.12.2014г., преди постановяване на ТР №2 /2015г.
по т д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
На ищеца следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300.00 лева,
съгласно ДПЗС от 03.02.2021г. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ на бюджета на ВРС в размер
294.76 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г.Ц.К., ЕГН: ********** и адрес *** и „ОТП Ф.Б. “ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление С., община О., бул.К.А.Д. №19, ет.2, че вземането на „ОТП Ф.Б. “ ЕАД, ЕИК ********* към
Г.Ц.К., ЕГН: ********** и адрес *** по изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 922/2011г.
на ВРС за сумите 5891.37 лева главница, ведно със законната лихва от
13.05.2011г. до окончателното издължаване, 759.52 лева договорна лихва за
периода 04.11.2010г. до 13.05.2011г., 235.94 лева наказателна лихва за същия
период, 482.63 лева разноски в производството, за които
е образувано изпълнително дело № 20208980400756 по описа на ЧСИ Ст.Н. , е погасено поради изтекла давност.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б. “ ЕАД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр. С., община О., бул.К.А.Д. №19, ет.2, да заплати на Г.Ц.К., ЕГН: ********** сумата
300.00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОТП Ф.Б. “ ЕАД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление С., община О., бул.К.А.Д. №19, ет.2,да
заплатят на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 294.76 лева ДТ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: П
Вярно с оригинала
Секретар: