№ 7798
гр. С, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110101887 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: ¼ част от сумата в размер
на 1827,14 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва, считано от
21.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; ¼ част от сумата в размер на 239,90 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, като
ответникът дължи заплащането на ¼ от цената им. Сочи, че ответникът не е заплатил в
определения в общите условия срок стойността на доставената му топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: ¼
част от сумата в размер на 1827,14 лв., представляваща стойността на топлинни услуги
за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със
законната лихва, считано от 21.07.2021 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; ¼ част от сумата в размер на
239,90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2018
г. до 01.07.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта
1
за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – ЮЛ. Н. П., не оспорва, че се явява потребител на топлинни услуги
в процесния имот. Оспорва, че ищецът е предоставил в имота топлинни услуги с цена в
размер на претендираната сума. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б“ ООД, не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 42673 по описа на Софийски районен съд за 2021 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 30032 от 21.07.2021 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.07.2021
г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът ЮЛ. Н. П. е подала възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение,
дължими от възразилия длъжник ЮЛ. Н. П..
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, че за
периода, предмет на делото, е доставил реално на ответника топлинни услуги с цена,
възлизаща на претендираната в исковата молба стойност.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че в процесния период ответникът е бил
потребител на топлинни услуги за аб. № ххх – имот, намиращ се в гр. С, ул. ххх, като
дължи ¼ част от цената им.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
2
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер на 1748,59 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 50,83 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период, съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. ответникът дължи ¼
част от сумата в размер на 1799,42 лв.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД следва да се уважи за ¼ част от сумата в размер на 1799,42 лв.,
представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г. за имот, намиращ се в гр. ххх, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер - ¼ част от сумата в
размер на 1827,14 лв.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинна
енергия и цена за дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Съгласно общите условия на „Т С” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими вноски за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г.
ответникът дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., която е в размер на ¼ част
от сумата в размер на 229,62 лв.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за ¼ част от
сумата в размер на 229,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019
г. до 01.07.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до пълния предявен размер – ¼ част от сумата в
размер на 239,90 лв., и за периода от 31.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 699,40 лв., представляваща
3
разноски в исковото и в заповедното производство съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът не е представил доказателства за извършването на разноски, поради
което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с
адрес: гр. С, ул. ххх, срещу ЮЛ. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът ЮЛ. Н. П. дължи на ищеца „Т С” ЕАД сумите,
както следва: ¼ част от сумата в размер на 1799,42 лв., представляваща стойността на
топлинни услуги за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се в гр.
ххх, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2021 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; ¼ част от сумата в
размер на 229,62 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
01.07.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер - ¼ част от
сумата в размер на 1827,14 лв., както и иска за мораторна лихва до пълния предявен
размер – ¼ част от сумата в размер на 239,90 лв., и за периода от 31.07.2018 г. до
14.09.2019 г.
ОСЪЖДА ЮЛ. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ххх, да заплати на „Т
С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 699,40 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Б“ ООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4