Гр. София, 17.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на 17.07.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 4433 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба на „С.“ ЕАД, представляван от адв. В.В.от САК, срещу постановление за разноските от 16.02.2021 г. по изп.д. № 20218400400153 по описа на М.Ц. - ЧСИ, рег. № 840. В жалбата се твърди, че са начислени две такси съответно в размер на 9,01 лв. и 12 лв. за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Оспорва се начисленият към таксите данък добавен стойност (ДДС) с довод, че понеже Тарифата не сочи изрично, че не включва и следващия се данък с оглед нормата на чл. 67 ал. 2 ЗДДС следва да се приеме, че е включен в определения размер на таксата. Позовава се на Решение по дело С-214 от 2018 г. на Съда на Европейския съюз. Иска се да бъде отменено постановлението за разноски над сумите от 82,23 лв. – такса по т. 26, 20 лв. за образуване на делото и 10 лв. за изпращане на покана.Претендират се разноски.
В отговор по частната жалба адв. Р.А.като процесуален представител на взискателят в изпълнителното производство С.А.застъпва теза, че практиката е утвърдила дължимия от частния съдебен изпълнител данък върху добавената стойност. Оспорва и да са начислени такси за едно и също действие. Оспорва и претенцията за разноски като се позовава на съдебна практика, отричаща дължимост на разноски в производства относно размера и дължимостта на разноските.
В мотивите си ЧСИ М.Ц. сочи, че в образуваното изпълнително производство е връчена покана за доброволно изпълнение като сумата от 9,01 лв. е заплатена на пощенски оператор и е начислена на основание т. 31 от Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Застъпва становище, че таксата по т. 4 ТТЗЧСИ е такса в полза на съдебния изпълнител. Смята, че определената с тарифата сума е нормативно установената цена на услугата, която е и основа за начисляване на дължимия ДДС. Навежда довод, че данъчната тежест се поема от крайния платец и няма основание да бъде възлагана върху съдебния изпълнител.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
Изпълнителното производство е образувано на 08.02.2021 г. въз основа на изпълнителен лист указващ на подлежащи на принудително изпълнение вземания на С.Д.А.срещу „С.Г.Г.“ ООД общо в размер на 822,30 лв. ЧСИ М.Ц. е издала сметка за събиране на 20 лв. по т. 1 за образуване на изпълнителното дело и 20 лв. по т. 5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на покана. Към тази сума е начислен и ДДС в общ размер от 8 лв. От разписка за връчване се налага извод, че то е станало на 10.02.2021 г. чрез пощенски оператор, а ЧСИ Ц. е начислила такса от 9,01 лв. за допълнителни разноски – куриерски услуги.
Срещу начислените такси на 15.02.2021 г. е постъпило възражение с довод, че доколкото поканата не е връчена от служител на ЧСИ приложение следва да намери т. 4 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление ЧСИ Ц. е приела разноски в размер на 24 лв. с ДДС по т. 1 и 12 лв. по т. 4 (връчване по поща) като са начислени и разходи по т. 31 в размер на 9,01 лв., а по т. 26 ТТЗЧСИ е определена сума в размер на 96,68 лв.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора допълнителни разноски за събиране на вземането, каквито се явяват и нормативно установените такси за осъществяване на принудителното изпълнение – арг. от чл. 79 ГПК. При все това и нормата на чл. 79 ГПК не предвижда пълно възстановяване на направените от взискателя разходи, а държи сметка за принципно утвърдената граница на имуществена отговорност – длъжникът дължи да възстанови разходите, доколкото те са били необходими за преодоляване на необоснованото от правна гледна точка бездействие на длъжника да изпълни задължението си.
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) утвърждава цената на предоставяната от частния съдебен изпълнител услуга, диференцирана според спецификата на съответното действие. Поканата за доброволно изпълнение е необходимо действие за реализация на притезанието, което предполага документът да бъде изготвен и връчен на длъжника. Съгласно т. 5 ТТРЗЧСИ тези действия на ЧСИ обуславят такса в размер на 20 лв. Като орган, ръководещ изпълнителното производство частният съдебен изпълнител е свободен да прецени как ще организира връчване на изготвената покана за доброволно изпълнение. Видно от обжалваното постановление ЧСИ Ц. е Нормата на т. 4 ТТРЗЧСИ предвижда такса за изпращане на документ чрез пощенски оператор, какъвто разход се явява и визираният от т. 31 б. „к“ и начислен в случая в размер на 9,01 лв. Формалното противоречие, произтичащо от визираните от ЧСИ Ц. текстове от ТТРЗЧСИ обаче не засяга зачетен от правния ред интерес на длъжника доколкото начислената такса от 10 лв. и калкулирания към нея разход за връчване на поканата за доброволно изпълнение не превишават нормативно лимитирания разход, обезпечаващ очертаното необходимо действие в изпълнителното производство. Тъй като плащането е последвало изготвената и връчена покана за доброволно изпълнение тези разноски са необходими за събиране на вземанията, поради което и длъжникът дължи да заплати така начислените разноски.
Според дадения от Съда на Европейския съюз отговор на преюдициалното запитване в цитираното от жалбоподателя Решение от 10.04.2019 г. по дело С-214 общностното право очаква от държавите членки да осигурят система, която да осигури облагане на всяка възмездна услуга от частноправен субект, каквато е и икономическата дейност на частния съдебен изпълнител. Данъчната основа следва да включва всичко получено от данъчнозадълженото лице в процеса на създаване и реализация на предмета на сделката или услугата. Както е посочено по т. 46 от решението според предписанието на член 73 и член 78, буква а) от Директива 2006/112 данъчната основа за дължимия ДДС при доставка на услуги включва всичко, явяващо се насрещна престация, която доставчикът е получил или следва да получи за доставката от клиента или от трето лице, с изключение на самия ДДС. Следователно, правилото е, че обявената цена поражда ангажимент за начисляване на ДДС, а с оглед принципа на неутралност от всичко получено се приспада единсвтено заплатен ДДС за получена стока или услуга, вложени в предмета на облагаемата услуга. Всяко данъчнозадължено лице участва в плащането на ДДС пропорционално на получената от него сума за формирания собствен приход от реализация на облагаема стока или услуга, а финансовата тежест да се понася от крайния потребител. Така изясненото съдържание на системата на ДДС не налага преосмисляне на трайната съдебна практика на българските съдилища, че основа за начисляване на ДДС е нормативно определеният размер на събираните такси от ЧСИ, а еднозначно я потвърждава.
Предвид предписанието за яснота в данъчната основа и изискването за изрично указание на изключенията от обхвата на системата на ДДС, нормата на чл. 67 ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност следва да се тълкува стриктно. Текстът действително утвърждава правило, аналогично на възприетото съдържание на полското право и в цитираното решение, но изрично свързва предположението с договорена цена на доставката. В процеса на договаряне доставчикът е в правото си да определи цената, която очаква да получи за предоставената стока или услуга, а получателят следва да е наясно за пълната цена на желаното благо. Поради тази причина и законът установява предположение, че данъкът се смята включен, ако не е посочено изрично, че се начислява върху договорената цена.
Съгласно чл. 78 ЗЧСИ таксите осигуряват изпълнение на изпълнителни или други действия, в което именно се изразява съдържанието на дължимата от частния съдебен изпълнител услуга. Изрично е указано, че размерът им се определя нормативно. Частните съдебни изпълнители могат да договорят и допълнителни възнаграждения, които обаче не са за сметка на длъжника (чл. 78 ал. 3 ЗЧСИ), поради което и тази хипотеза в случая е неприложима. По аргумент от противното на чл. 78 ал. 3 ЗЧСИ следва, че нормативно необходимите в указания вече смисъл такси в нормативно утвърден, а не договорен размер, ангажират длъжника да ги заплати. Оттук логично следва разбирането, че частният съдебен изпълнител е овластен да получи указаната в ТТЗЧСИ стойност за изпълнението на конкретно остойностеното изпълнително или друго действие. Тъй като законът не предписва изрично задължение за частния съдебен изпълнител от получената сума да приспадне следващият се ДДС, а за разлика от приетия за меродавен от Съда полски закон, българският Закон за данъците върху доходите на физическите лица не третира ДДС като част от прихода за получателя, подлежащ на редуциране преди формиране на облагаемия му доход, няма основание за извод, че нормативно определеният размер на таксата включва и следващият се ДДС.
Нормата на §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) не дефинира изключение от принципа, а по същество го огласява при обезпечаване отстоявания и от Съда на Европейския съюз принцип на пропорционалност, който не допуска изкривяване на конкуренцията при различно данъчно третиране на една и съща услуга. Поради тази причина както нерегистрираните и регистрираните по ЗДДС адвокати, така и нерегистрираните и регистрираните по ЗДДС частни съдебни изпълнители имат гарантиран от правилата еднакъв доход за еднакви по съдържанието си услуги.
По изложените съображения съдът приема, че в съответствие с правилата на националния закон ЧСИ М.Ц. е начислила ДДС върху определения с ТТЗЧСИ размер на таксите, който в крайна сметка следва да бъде понесен от длъжника.
По таксата, събрана по т. 26
ТТЗЧСИ
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК е обвързан от търсената защита, ограничена до превишението над събраната на това основание сума от 82,23 лв.
Съдебната практика досежно основанието на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ. Настоящият състав приема, че именно с оглед лимитативно определения размер на възнаграждението за съдебния изпълнител таксата по т. 26 ТТЗЧСИ се събира, когато сумата е събрана. С оглед принципа, че съдържанието на услугата, осъществявана от съдебния изпълнител е определена в закона, а размерът на разноските по изпълнението, ангажиращи отговорността на длъжника е лимитативно установен, понятието събрана, предполага реализирани от частния съдебен изпълнител действия и определя това възнаграждение като резултатно. Изпълнителното производство е регламентирано като двуфазно като съдебният изпълнител е задължен да осигури възможност за длъжника да плати преди да пристъпи на упражняване на принуда, за да събере дължимото. Ефективността на изпълнението, обосноваващо и различен подход при остойностяване труда на частния и държавния съдебен изпълнител се проявява едва във фазата на принудителното изпълнение, поради което и едва в тази фаза резултативната такса по т. 26 ТТЗЧСИ обосновава допълнителен стимул за частния съдебен изпълнител, осъществяващ услугата за собствена сметка. Освен това, няма причина длъжникът да бъде държан отговорен за разход, който пряко зависи от предпочитанието на взискателя да ангажира частен съдебен изпълнител, вместо да използва услугите на държавен съдебен изпълнител. По тези съображения настоящият състав приема, че при погасяване на цялото задължение в срока за доброволно изпълнение такса т. 26 ТТЗЧСИ не се дължи, поради което таксата следва да бъде редуцирана до посочения размер като безпредметно остава изследването на обстоятелствата, при които е формирана сумата от 82,23 лв..
По разноските
Отговорността за разноски в съдебно производство почива на необосновано от правна гледна точка предизвикан съдебен спор. По изричен текст на чл. 78 ГПК, регламентиращ този въпрос, отговорността за разноски е обусловена от изхода на провокиралия го основен спор. Това придава на отговорността за разноски акцесорен характер. Предвиден е и нарочен ред за преразглеждане на решението за разпределение отговорността за разноски, а институционалният контрол за законосъобразност се явява негова факултативна фаза. Непосредствен предмет на преценка в случая е упражненото от органа правомощие да разпредели отговорността за разноски, а не предявено за защита право. Очертаната специфика в предмета на съдебното производство не обуславя самостоятелно основание за ангажиране на отговорността за разноски. Освен това, в рамките на съдебното изпълнение законът регламентира специфични правила за поемане на отговорност за вреди, произтекли от действията на съдебния изпълнител. Както всяка отговорност за обезвреда така и произтичащата от причинени вреди при осъществяване на действия от частен съдебен изпълнител предполага да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между укоримото поведение и причинената вреда. Както бе посочено вече предмет на изследване в настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Поради тази причина не изборът на частния съдебен изпълнител, а едва упражненото правомощие е годно да засегне правната сфера на длъжника, съответно да обоснове подлежаща на удовлетворяване вреда, каквато от отмененото действие пряко не следва. Съгласно чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ отговорност за неправомерно причинена вреда носи самият частен съдебен изпълнител, поради което няма причина отговорността да бъде възлагана в тежест на взискателя, а още по-малко да бъде обоснована с извършен от него избор. Ето защо и заявеното искане от страна на въззиваемия следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОТМЕНЯ по жалба „С.“ ЕАД постановление за разноските от 16.02.2021 г. по изп.д. № 20218400400153 по описа на М.Ц. - ЧСИ, рег. № 840 за такса по точка 26 ТТЗЧСИ за сумата над 82,23 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.“ ЕАД да му бъдат присъдени разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: