Присъда по дело №847/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта:	19
Дата:	1 юни 2022 г.
Съдия:	Зорница Донкова Павлова

Дело:	20213530200847
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Търговище, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
СъдебниВ. И. Г.

заседатели:Г. Б. А.
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
и прокурора Л. В. И.
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213530200847 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Ф. Х., ЕГН **********, роден на
*****************, за НЕВИНЕН в това, на неустановена дата в периода от
12 - 14.07.2018 година в гр. Ц., К. Ш. в съучастие като съизвършител с К. И.
С., чрез използване на техническо средство (ключове), да е извършил кражба
на различни движими вещи, а именно:
- Преносим компютър /лаптоп/ марка Dell, модел Inspiron 1501, зарядно
устройство марка Dell и мишка на обща стойност 215.00 лв.;
- iPad/64 GB с лого на Apple и зарядно устройство – бял цвят на
стойност 590.00 лв.;
- Четящо устройство – DVD/RW Transcend, модел „TS8XDVDS-K" на
стойност 27.50 лв.;
- Четящо устройство - външен диск „Му passport" на стойност 62.50 лв.;
- Дамско портмоне /несесер/ ANA BLUM-ZURICH и вътре поставено
същото портмоне с по-малки размери на стойност 90.00 лв.;
- Чанта „Maddison" – зелено-кафява на цвят с черни дръжки на стойност
1

30.00 лв.;
- Чанта „Maddison" на стойност 30.00 лв.;
-Дамска чанта „COACH" F2J-6073, с кафяви дръжки на стойност 199.15
лв.;
- Кожена дамска чанта PIERO GUIDI с малка черна дръжка, с щампи на
фигури на стойност 210.00 лв.;
- Дамска чанта от промазан плат с табела и етикет „ТОММI HILFIGER"
с дръжки на стойност 112.00 лв.;
- Несесер с табела и етикет „PRADA Milano — made in Italy", в светло и
тъмно-кафяви цветове, поставен в бяла торбичка от плаз със същата марка на
стойност 24.50 лв.;
- Очила, тъмни на цвят, марка „Patagonia Polo", поставени в тъмносин
калъф на стойност 170.00 лв.;
- Гердан с виолетов цвят - представляващ колие с полуобработен
аметист на стойност 250.00 лв.;
- Гумено колие и пръстен с камъни с кафяво-оранжев цвят, поставени в
кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – което представлява
сребърно колие и пръстен, камъните са кехлибар, силиконова връв със
сребърна заключалка и медальон от сребро на стойност 300.00 лв.;
- Колие от бял метал с различни фигури от камъни с тъмно червен и бял
цвят – представлява колие лепено с калай и стъклени камъни на стойност
30.00 лв.;
- Колие пластмасово със светлосиви и тъмносини пластмасови фигурки,
поставени в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – камъните са
необработен аметист на стойност 350.00 лв.;
- Гердан с бял искрящ цвят – представляващ найлонова мрежичка колие
вътре пълна с камъни планински кристал /Сваровски/ на стойност 250.00 лв.;
- Гердан /огърлица/ с нанизани различни фигури от метал, бели и сиви
камъни, с различна форма – представляващ гердан, изработен от стъкълца и
калай, цветчетата и топчетата са от калай има 17 броя седефени орнамента на
стойност 100.00 лв.;
- Гривни - 3бр.: две с розово виолетов цвят и 1бр.със светлокафяв цвят,
поставени в мрежеста черна торбичка- материята е цинк и мед, а другата
никел и боя – на обща стойност 30.00 лв.;
- Огърлица /гердан/ с найлонова основа и нанизани камъни с бяло синьо
оцветяване, различна големина и рисунки-йероглифи - представлява огърлица
керамична и червени стъклени топченца на стойност 65.00 лв., собственост на
Л. К. (C. L.), гражданка на ******, като общата стойност на отнетите вещи
е 3135.65 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд същите са възстановени, поради което го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение по чл. 197, т. 3, във вр. с чл.
2

195, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 20, ал. 1 от НК.
Веществените доказателства:
1. Преносим компютър /лаптоп/ марка Dell, модел Inspiron 1501, зарядно
устройство марка Dell и мишка;
2. iPad/64 GB с лого на Apple и зарядно устройство – бял цвят;
3. Четящо устройство – DVD/RW Transcend, модел „TS8XDVDS-K";
4. Четящо устройство - външен диск „Му passport";
5. Дамско портмоне /несесер/ ANA BLUM-ZURICH и вътре поставено
същото портмоне с по-малки размери;
6. Чанта „Maddison" – зелено-кафява на цвят с черни дръжки;
7. Чанта „Maddison";
8. Дамска чанта „COACH" F2J-6073, с кафяви дръжки;
9. Кожена дамска чанта PIERO GUIDI с малка черна дръжка, с щампи на
фигури;
10. Дамска чанта от промазан плат с табела и етикет „ТОММI
HILFIGER" с дръжки;
11. Несесер с табела и етикет „PRADA Milano — made in Italy", в светло
и тъмно-кафяви цветове, поставен в бяла торбичка от плаз със същата марка;
12. Очила, тъмни на цвят, марка „Patagonia Polo", поставени в тъмносин
калъф;
13. Гердан с виолетов цвят - представляващ колие с полуобработен
аметист;
14. Гумено колие и пръстен с камъни с кафяво-оранжев цвят поставени
в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – което представлява
сребърно колие и пръстен, камъните са кехлибар, силиконова връв със
сребърна заключалка и медальон от сребро;
15. Колие от бял метал с различни фигури от камъни с тъмно червен и
бял цвят – представлява колие лепено с калай и стъклени камъни;
16. Колие пластмасово със светлосиви и тъмносини пластмасови
фигурки, поставени в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят –
камъните са необработен аметист;
17. Гердан с бял искрящ цвят – представляващ найлонова мрежичка
колие вътре пълна с камъни планински кристал /Сваровски/;
18. Гердан /огърлица/ с нанизани различни фигури от метал, бели и сиви
камъни, с различна форма – представляващ гердан изработен от стъкълца и
калай, цветчетата и топчетата са от калай има 17 броя седефени орнамента;
19. Гривни - 3бр.: две е розово виолетов цвят и 1бр.със светлокафяв
цвят, поставени в мрежеста черна торбичка.- материята е цинк и мед, а
другата никел и боя;
20. Огърлица /гердан/ с найлонова основа и нанизани камъни с бяло
синьо оцветяване, различна големина и рисунки-йероглифи - представлява
3

огърлица керамична и червени стъклени топченца, след влизане на
присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНАТ на пострадалата Л. К. (C. L.), гражданка
на ********.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес, пред Окръжен съд – Търговище.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 19, постановена на 01.06.2022г. по НОХД
№ 847/2021 г. по описа на Районен съд - Търговище.

Подсъдимият Х. Ф. Х. от гр.Т. с ЕГН ********** е предаден на съд с
обвинение по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.1 от НК
за това, че на неустановена дата в периода от 12 - 14.07.2018 г. в гр. Ц., Ко.
Шв. в съучастие, като съизвършител с К. И. С., чрез използване на техническо
средство (ключове), извършил кражба на различни движими вещи, а именно:
- Преносим компютър /лаптоп/ марка Dell, модел Inspiron 1501, зарядно
устройство марка Dell и мишка на обща стойност 215.00 лв.;
- iPad/64 GB с лого на Apple и зарядно устройство – бял цвят на
стойност 590.00 лв.;
- Четящо устройство – DVD/RW Transcend, модел „TS8XDVDS-K" на
стойност 27.50 лв.;
- Четящо устройство - външен диск „Му passport" на стойност 62.50 лв.;
- Дамско портмоне /несесер/ ANA BLUM-ZURICH и вътре поставено
същото портмоне с по-малки размери на стойност 90.00 лв.;
- Чанта „Maddison" – зелено-кафява на цвят с черни дръжки на стойност
30.00 лв.;
- Чанта „Maddison" на стойност 30.00 лв.;
- Дамска чанта „COACH" F2J-6073, с кафяви дръжки на стойност 199.15
лв.;
- Кожена дамска чанта PIERO GUIDI с малка черна дръжка, с щампи на
фигури на стойност 210.00 лв.;
- Дамска чанта от промазан плат с табела и етикет „ТОММI HILFIGER"
с дръжки на стойност 112.00 лв.;
- Несесер с табела и етикет „PRADA Milano — made in Italy", в светло и
тъмно-кафяви цветове, поставен в бяла торбичка от плат със същата марка на
стойност 24.50 лв.;
- Очила, тъмни на цвят, марка „Patagonia Polo", поставени в тъмносин
калъф на стойност 170.00 лв.;
- Гердан с виолетов цвят - представляващ колие с полуобработен
аметист на стойност 250.00 лв.;
- Гумено колие и пръстен с камъни с кафяво-оранжев цвят, поставени в
кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – което представлява
сребърно колие и пръстен, камъните са кехлибар, силиконова връв със
сребърна заключалка и медальон от сребро на стойност 300.00 лв.;
- Колие от бял метал с различни фигури от камъни с тъмно червен и бял
цвят – представлява колие лепено с калай и стъклени камъни на стойност
1

30.00 лв.;
- Колие пластмасово със светлосиви и тъмносини пластмасови фигурки,
поставени в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – камъните са
необработен аметист на стойност 350.00 лв.;
- Гердан с бял искрящ цвят – представляващ найлонова мрежичка колие
вътре пълна с камъни планински кристал /Сваровски/ на стойност 250.00 лв.;
- Гердан /огърлица/ с нанизани различни фигури от метал, бели и сиви
камъни, с различна форма – представляващ гердан, изработен от стъкълца и
калай, цветчетата и топчетата са от калай, има 17 броя седефени орнамента на
стойност 100.00 лв.;
- Гривни - 3бр.: две с розово виолетов цвят и 1бр.със светлокафяв цвят,
поставени в мрежеста черна торбичка- материята е цинк и мед, а другата -
никел и боя – на обща стойност 30.00 лв.;
- Огърлица /гердан/ с найлонова основа и нанизани камъни с бяло -
синьо оцветяване, различна големина и рисунки- йероглифи - представлява
огърлица керамична и червени стъклени топченца на стойност 65.00 лв.,
собственост на Л. К. (C. L.), гражданка на К. Шв., като общата стойност на
отнетите вещи е 3 135.65 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд същите са възстановени.
Пострадалата Л. К. (C. L.) бе уведомена за правата й в процеса,
включително правата по чл.76 и чл.84 от НПК, по електронен път. От страна
на същата граждански иск не бе предявен и не бе направено искане за
конституиране като частен обвинител в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението срещу подсъдимия така, както е повдигнато с обвинителния акт.
Счита, че същото е доказано по безспорен начин от показанията на св.К.С.,
които намира за последователни и непротиворечиви. Сочи, че големият брой
на отнетите вещи е показателен, че св.С. не е могла да извърши деянието
сама, както и че показанията й не са израз на личен мотив за уличаване на Х.
в съучастие, а са обективно доказателствено средство. В тази връзка изтъква,
че показанията на св.К.С. кореспондират с тези на полицейския служител
св.П.С.. На база гореизложеното, представителят на РП – Търговище пледира
подс.Х. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.1 от НК, за което да му
бъде наложено наказание идентично с наложеното на св.К.С., а именно – 8
месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което да бъде отложено на
основание чл.66 от НК. Алтернативно пледира – ако съдът не приеме
обвинението по чл.197 от НК за доказано, да признае подс.Х. за виновен в
извършването на престъпление по чл.215 от НК, като намира за установено,
че подсъдимият е спомогнал на св.С. да укрие процесните вещи, знаейки, че
същите са били придобити от нея чрез престъпление.
Подс.Х.Х. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
2

Описва фактическата обстановка, като обяснява, че е пребивавал по едно и
също време със св.К.С. в Ш., но отрича да е посещавал апартамента в гр.Ц., от
който е извършена кражбата – предмет на делото, отрича да е отнемал вещи
от посоченото жилище, да е получавал такива вещи или да е продавал.
Твърди, че разбрал за крадените предмети от св.С., след връщането им в
България. Моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс. Х. намира обвинението за недоказано и пледира
за оправдателна присъда. Изтъква, че обвинението се основава единствено и
само на показанията на св. К.С., която е била обвиняема по делото, а
понастоящем - свидетел, тъй като спрямо нея производството е приключило
със споразумение. Защитникът намира, че К.С. не може да се счита за
надежден свидетел, предвид съдебното й минало, непоследователните и
некореспондиращи с обвинения акт твърдения, както и предвид личните й
отношения с подс.Х. и данните, че след завръщането им в България, св.С. е
била изоставена от него. Защитата изтъква, че процесните вещи са били
установени в дома на св. К.С. и именно тя ги е предала на полицейските
органи, като нито една вещ не е била намерена във владение на подс.Х.. Сочи
и че в ПДП, с който св.С. е предала вещите на полицията не е споменала
участие на подс.Х. в кражбата. При тези данни намира, че показанията на
св.С. не отразяват обективната истина и че не следва да се кредитират.
Намира искането на РП - Търговище за преквалификация на деянието по
чл.215 от НК за неоснователно, изтъквайки, че по делото не е установено
подс. Х. да е осъществявал владение върху нито една от вещите – предмет на
обвинението, нито пък да е продавал или да е опитвал да продаде някоя от
тях. В заключение защитникът сочи, че не са налице годни доказателства,
които да обосновават повдигнатото спрямо подс.Х. обвинение, да доказват
съпричастността му към извършената кражба, поради което пледира същият
да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 25.06.2018 г. св.К.С. напуснала България и се установила в К. Шв.,
където се издържала като ********. В началото на м.юли 2018 г. в К. Шв.
пристигнал и подс.Х.Х. и докато пребивавали в чуждата държава двамата
поддържали близки отношения.
За престоя си в гр.Ц., св.К.С. наела чрез интернет платформата „Аirbnb“
апартамент на ул.“Е.“ № **, собственост на пострадалата Л. К. (С. L.),
гражданка на К. Ш.. Съобразно условията на наемния договор, две от стаите в
жилището и лична баня оставали заключени и св. С. не можела да ги ползва и
въобще да има достъп до тях. Въпреки това, успяла да отключи помещенията,
достъпът до които не бил разрешен, използвайки ключове, които намерила в
жилището. След като установила наличието на множество ценни вещи,
решила да ги открадне. Осъществила намерението си веднага, като успяла да
отнеме следните движими вещи, собственост на Л. К.:
3

- Преносим компютър /лаптоп/ марка Dell, модел Inspiron 1501, зарядно
устройство марка Dell и мишка на обща стойност 215.00 лв.;
- iPad/64 GB с лого на Apple и зарядно устройство – бял цвят на
стойност 590.00 лв.;
- Четящо устройство – DVD/RW Transcend, модел „TS8XDVDS-K" на
стойност 27.50 лв.;
- Четящо устройство - външен диск „Му passport" на стойност 62.50 лв.;
- Дамско портмоне /несесер/ ANA BLUM-ZURICH и вътре поставено
същото портмоне с по-малки размери на стойност 90.00 лв.;
- Чанта „Maddison" – зелено-кафява на цвят с черни дръжки на стойност
30.00 лв.;
- Чанта „Maddison" на стойност 30.00 лв.;
- Дамска чанта „COACH" F2J-6073, с кафяви дръжки на стойност 199.15
лв.;
- Кожена дамска чанта PIERO GUIDI с малка черна дръжка, с щампи на
фигури на стойност 210.00 лв.;
- Дамска чанта от промазан плат с табела и етикет „ТОММI HILFIGER"
с дръжки на стойност 112.00 лв.;
- Несесер с табела и етикет „PRADA Milano — made in Italy", в светло и
тъмно-кафяви цветове, поставен в бяла торбичка от плат със същата марка на
стойност 24.50 лв.;
- Очила, тъмни на цвят, марка „Patagonia Polo", поставени в тъмносин
калъф на стойност 170.00 лв.;
- Гердан с виолетов цвят - представляващ колие с полуобработен
аметист на стойност 250.00 лв.;
- Гумено колие и пръстен с камъни с кафяво-оранжев цвят, поставени в
кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – което представлява
сребърно колие и пръстен, камъните са кехлибар, силиконова връв със
сребърна заключалка и медальон от сребро на стойност 300.00 лв.;
- Колие от бял метал с различни фигури от камъни с тъмно червен и бял
цвят – представлява колие лепено с калай и стъклени камъни на стойност
30.00 лв.;
- Колие пластмасово със светлосиви и тъмносини пластмасови фигурки,
поставени в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – камъните са
необработен аметист на стойност 350.00 лв.;
- Гердан с бял искрящ цвят – представляващ найлонова мрежичка колие
вътре пълна с камъни планински кристал /Сваровски/ на стойност 250.00 лв.;
- Гердан /огърлица/ с нанизани различни фигури от метал, бели и сиви
камъни, с различна форма – представляващ гердан, изработен от стъкълца и
калай, цветчетата и топчетата са от калай, има 17 броя седефени орнамента на
4

стойност 100.00 лв.;
- Гривни - 3бр.: две с розово виолетов цвят и 1бр.със светлокафяв цвят,
поставени в мрежеста черна торбичка- материята е цинк и мед, а другата -
никел и боя – на обща стойност 30.00 лв.;
- Огърлица /гердан/ с найлонова основа и нанизани камъни с бяло -
синьо оцветяване, различна големина и рисунки- йероглифи - представлява
огърлица керамична и червени стъклени топченца на стойност 65.00 лв., като
общата стойност на отнетите вещи, съобразно заключението на съдебно -
оценителната експертиза е 3135,65 лв.
Веднага след извършване на кражбата, св.К.С. напуснала жилището на
пострадалата, а на 12.08.2018 г. се прибрала със самолет в България, като
заедно с нея се прибрал и подс.Х.. Инкриминираните вещи останали у св. С.,
която след разкриване на престъплението ги предала с Протокол за
доброволно предаване на полицейски служител от ОДМВР - Търговище.
Съдът прие за установена описаната фактическа обстановка след анализ
на събрания по делото доказателствен материал – обясненията на подс.Х.Х. и
показания на свидетелите К.С. и П.С., дадени в хода на съдебното следствие,
както и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, които също бяха
приобщени към доказателствения материал, обясненията подс.Х. и
показанията на св.С., дадени при проведената в хода на съдебното следствие
очна ставка, заключението на съдебно – оценъчната експертиза, протоколът
за доброволно предаване на вещи /ПДП/, приложените справки за
задгранични пътувания на св.С. и подс.Х. и останалите писмени и веществени
доказателства към делото.
По делото е установено, че с определение на РС –Търговище от
13.10.2021 г. по НОХД 731/2021г. /приложено към т. VI от ДП/ е одобрено
споразумение по реда на чл.381 от НПК, с което св.К.С. е призната за виновна
и осъдена за извършено престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4
във вр. с чл.20, ал.1 от НК – за това, че на неустановена дата в периода от
12.07.2018г. - 14.07.2018 г. в гр. Цуг, Конфедерация Швейцария в съучастие,
като съизвършител с обвиняемия по същото досъдебно производство Х. Ф.
Х., ЕГН **********, по отношение на когото воденото наказателно
производство не е приключило, и чрез използване на техническо средство
(ключове), извършила кражба на различни движими вещи, а именно:
- Преносим компютър /лаптоп/ марка Dell, модел Inspiron 1501, зарядно
устройство марка Dell и мишка на обща стойност 215.00 лв.;
- iPad/64 GB с лого на Apple и зарядно устройство – бял цвят на
стойност 590.00 лв.;
- Четящо устройство – DVD/RW Transcend, модел „TS8XDVDS-K" на
стойност 27.50 лв.;
- Четящо устройство - външен диск „Му passport" на стойност 62.50 лв.;
- Дамско портмоне /несесер/ ANA BLUM-ZURICH и вътре поставено
5

същото портмоне с по-малки размери на стойност 90.00 лв.;
- Чанта „Maddison" – зелено-кафява на цвят с черни дръжки на стойност
30.00 лв.;
- Чанта „Maddison" на стойност 30.00 лв.;
- Дамска чанта „COACH" F2J-6073, с кафяви дръжки на стойност 199.15
лв.;
- Кожена дамска чанта PIERO GUIDI с малка черна дръжка, с щампи на
фигури на стойност 210.00 лв.;
- Дамска чанта от промазан плат с табела и етикет „ТОММI HILFIGER"
с дръжки на стойност 112.00 лв.;
- Несесер с табела и етикет „PRADA Milano — made in Italy", в светло и
тъмно-кафяви цветове, поставен в бяла торбичка от плат със същата марка на
стойност 24.50 лв.;
- Очила, тъмни на цвят, марка „Patagonia Polo", поставени в тъмносин
калъф на стойност 170.00 лв.;
- Гердан с виолетов цвят - представляващ колие с полуобработен
аметист на стойност 250.00 лв.;
- Гумено колие и пръстен с камъни с кафяво-оранжев цвят, поставени в
кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – което представлява
сребърно колие и пръстен, камъните са кехлибар, силиконова връв със
сребърна заключалка и медальон от сребро на стойност 300.00 лв.;
- Колие от бял метал с различни фигури от камъни с тъмно червен и бял
цвят – представлява колие лепено с калай и стъклени камъни на стойност
30.00 лв.;
- Колие пластмасово със светлосиви и тъмносини пластмасови фигурки,
поставени в кутия във формата на сърце, с тъмно червен цвят – камъните са
необработен аметист на стойност 350.00 лв.;
- Гердан с бял искрящ цвят – представляващ найлонова мрежичка колие
вътре пълна с камъни планински кристал /Сваровски/ на стойност 250.00 лв.;
- Гердан /огърлица/ с нанизани различни фигури от метал, бели и сиви
камъни, с различна форма – представляващ гердан, изработен от стъкълца и
калай, цветчетата и топчетата са от калай, има 17 броя седефени орнамента на
стойност 100.00 лв.;
- Гривни - 3бр.: две с розово виолетов цвят и 1бр.със светлокафяв цвят,
поставени в мрежеста черна торбичка- материята е цинк и мед, а другата -
никел и боя – на обща стойност 30.00 лв.;
- Огърлица /гердан/ с найлонова основа и нанизани камъни с бяло -
синьо оцветяване, различна големина и рисунки- йероглифи - представлява
огърлица керамична и червени стъклени топченца на стойност 65.00 лв.,
собственост на Л. КЛ. (C. L.), гражданка на К. Ш., като общата стойност на
6

отнетите вещи е 3135.65 лв. и до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд същите са възстановени.
Одобреното от РС - Търговище споразумение за св.К.С., съгласно
чл.383, ал.1 от НПК се ползва с последиците на влязла в сила присъда, която
съгласно чл.413, ал.1 от НПК е задължителна за "всички учреждения,
юридически лица, длъжностни лица и граждани". Задължителната сила на
одобреното споразумението се разпростира върху изчерпателно визираните в
ал.2 на чл.413 от НПК факти. /В този см. решение № 64/29.03.2021г. по н.д.№
121/2021г. I н.о. ВКС/.
Следователно от посочения съдебен акт безспорно установен се явява
факта на извършената кражба, нейният предмет /изчерпателно изброените
по-горе вещи/, времето и мястото на осъществяването й /неустановена дата в
периода от 12.07.2018г. - 14.07.2018г. в гр. Ц., К. Ш./, обстоятелството, че
деянието е извършено чрез използване на техническо средство /ключове/, че
пострадалото от деянието лице е Л. КЛ. (C. L.) -гражданка на К. Ш., както и
обстоятелството, че като извършител на същата е действала св.К.С.. От
приложения към делото Протокол за доброволно предаване /л.10, т.1 от ДП/,
безспорно се установява и факта, че след деянието всички вещи – предмет на
престъплението са били във владение на св.К.С., която след разкриването му
ги е предала на св.П.С. – инспектор в с-р ПКП при ОДМВР- Търговище и
същите са приобщени като веществени доказателства по делото. От
заключението на назначената в хода на ДП съдебно- оценъчната експертиза,
което бе прието от страните без възражения, се потвърждава стойността на
вещите – предмет на кражбата.
Задължителната сила на одобреното от съда споразумение спрямо св.С.
не се разпростира обаче върху инкриминираното поведение на лицето, сочено
за неин съучастник – Х.Х.. Т.е. осъждането на св.С. за престъплението по
чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.1 от НК не
освобождава настоящия съд от задължението да извърши самостоятелна
преценка за това - дали поведението му е съставомерно по вмененото му
обвинение, или по различно такова, ако фактите в обвинителния акт
позволяват това. Съдебната практика е константна в разбирането си, че
производството по отношение на подсъдимия, който не е постигнал
споразумение с прокуратурата, продължава по общия ред и за него са
приложими всички правила за събиране, проверка и оценка на
доказателствата, и за начина на формиране на вътрешното убеждение на съда.
/В тези см. решение № 64/29.03.2021г. по н.д. № 121/2021г. - І н.о. ВКС;
решение № 332/09.02.2015г. по н.д. № 924/2014г. - ІІІ н.о. ВКС и др./.
Следователно анализирайки събрания по делото доказателствен
материал, съдът следва да установи дали същият в съвкупността си доказва по
безспорен и несъмнен начин участието на подс.Х. в престъпното деяние,
което именно е и спорния момент по делото. Преки доказателства в тази
насока се съдържат от една страна в показанията на св.К.С., а от друга страна
7

– в обясненията на подс. Х.Х.. Твърденията на двамата са противоречиви и
взаимноизключващи се, непроменени и при проведената в хода на съдебното
следствие очна ставка.
В показанията си св.К.С. твърди, че докато пребивавала в К. Ш.
работела като ******. Когато подс.Х. дошъл в страната, двамата заедно наели
апартамента в гр.Ц. посредством резервация чрез интернет платформа. Със
собственичката на апартамента не контактували лично и не се срещнали.
Ключът за наетото жилището, съгласно уговорката, намерили оставен в
пощенската кутия. Според св.С., след като двамата отишли в апартамента,
именно подс. Х. намерил ключ, с който успял да отвори заключените
помещения и именно той отнел намерените ценни вещи, които сложил в
раница. После двамата заедно напуснали апартамента и заминали за гр.М. в
И., където подс.Х. продал част вещите. Впоследствие подсъдимият отпътувал
за Т., където също щял да продаде част от предметите. След това Х. се
върнал отново в Ш., откъдето със св.К.С. се прибрали в България, заедно с
останалите вещи. Някои от вещите останали у подс. Х., а някои - у нея.
Свидетелката предала намиращите се у нея предмети на полицията. Св.С.
твърди, че когато се върнали в България тя била бременна, но подс.Х. я
изоставил. Тя го търсела, но той не й отговарял.
Подс.Х. от своя страна обяснява, че действително в процесния период е
пребивавал в К. Ш., но с цел закупуването на автомобил. Твърди, че там се
срещнал със св.К.С. и по нейна молба й купил СИМ карта, тъй като тя не
разполагала с „червен“ паспорт /а такъв бил нужен за закупуването й/. Докато
пребивавали в Ш. двамата продължили да се виждат, като подсъдимият
отсядал в хотел, а св.С. – в различни апартаменти. После заедно ходили за
няколко дни на екскурзия в гр. М., откъдето подсъдимият заминал за Т., с
предварително закупен билет. После се върнал отново в Ш., където
продължил да търси кола и след като не намерил подходяща, си купил
самолетен билет за България. След като св.С. разбрала за това, тя си купила
билет за същия полет и двамата се прибрали в страната. След като
пристигнали в България, посетили магазин „Джъмбо“, където св.С. споделила
на подсъдимия за крадените вещи, като му казала и какви са. Последният
отрича да е посещавал апартамента в гр. Ц., от който е извършена кражбата,
да е вземал вещи оттам, да е получавал от крадените вещи или пък да ги е
продавал.
Съдът констатира противоречие в обясненията на подс.Х., който в хода
на съдебното следствие заяви, че след като се върнали в България не е търсил
св.С. и не е виждал процесните вещи, с изключение на една от чантите. В
обясненията си от ДП, които бяха прочетени в с.з., подсъдимият е посочил, че
след като се прибрали в гр.Търговище, ходил в апартамента на св. С. и там
видял вещите, които били в 3-4 куфара, разпръснати по земята. Подсъдимият
коментира противоречието, като заяви, че в апартамента видял отворените
куфари, в които имало различни вещи, но той не ги бил оглеждал.
8

Посоченото разминаване в твърденията на подс.Х. е показателно за
желанието му да се дистанцира от престъпното деяние, но не е достатъчно
основание да се приемат за недостоверни цялостните му обясненията относно
случилото се. В тази връзка съдът отчита наличието на несъответствия и по
отношение показанията на св.С.. Същата заяви, че част от откраднатите вещи
били продадени от подс. Х. в гр.М., други вещи – той отнесъл в Т., трети
останалите при него след връщането им в България, а тези, които останали
при нея – тя предала на полицията. Посочените твърдения не кореспондират
с обвинителната теза /основаваща се именно на показанията на св.С./, според
която теза всички вещи, които са били откраднати от апартамента в гр.Ц. са
били предадени от св.С. с ПДП на органите на полицията. От друга страна,
имайки предвид обема на вещите, приложени като веществени доказателства
по делото, неправдоподобно звучи твърдението, че всички откраднати според
свидетелката вещи /тези, които били продадени в М., в Т. и които останали
при Х. и при С./ подсъдимият събрал в раница, напускайки жилището на
пострадалата.
Предвид посочените несъответствия, преценявайки истинността на
разказаното от подс.Х. и от св.С., съдът съпостави твърденията им с
останалите доказателства по делото, като взе предвид факта, че както
свидетелските показания, така и обясненията на подсъдимия са
доказателствени средства в процеса и априори не може да се изключи което и
да е от тях.
В тази връзка съдът анализира показанията на св.П.С.- инспектор в с-р
ПКП при ОДМВР-Търговище, който извършил проверка по случая във връзка
със сигнал, получен от ДМОС при МВР. Свидетелят /който не попада сред
лицата, визирани в чл. 118, ал.2 от НПК/ обясни, че в сигнала подс.Х. се
визирал като евентуален извършител на кражба от частен дом в Ш., тъй като
с регистрирана на негова име СИМ- карта била направена регистрация за
ползването му. Заяви, че впоследствие при извършената проверка в с-р ПКП
при ОДМВР се получила информация, че подс.Х. е бил съпричастен към тази
кражба, както и че се получили снимки на вещи, които евентуално са били
обект на престъплението. Св. С. не посочи нито източника на получените при
проверката сведения за съпричастност на подсъдимия към престъплението,
нито източника на получените снимки. Липсата на конкретика в тази насока
не позволява да се провери достоверността на въпросните данни /които не са
възприети лично от св.С./, още по - малко да се направи извод за участие на
подс.Х. в кражбата.
От показанията на св.П.С. се установи, че в хода на проверката същият
е провел беседа със св.К.С., при която свидетелката описала събитията,
твърдейки, че двамата с подс.Х. са извършили кражбата. Макар показанията
на св.П.С. относно извънпроцесуалните изявления на К.С. да са производни
доказателствени средства, съдът намира, че няма пречка да се кредитират
като средство за проверка на първичните такива. /В този см. и решение №
207/23.07.2014г. по н.д. № 622/2014г.II н.о. ВКС/. От показанията на
9

полицейския служител се установи, че пред него св.К.С. е разказала това,
което заяви и пред съда.
Същевременно обаче са различни данните, вписани от К.С. в ПДП на
вещите /л.10, т.1 от ДП/, които съдът също анализира, проверявайки
достоверността на свидетелските й показания. Св.П.С. бе категоричен, че
текстът на втората страница от протокола е написан собственоръчно от
св.К.С. /което бе потвърдено и от нея/, както и че „никой не й е диктувал
какво да пише“. Видно е, че в ПДП свидетелката е записала дословно
следното: „Предадените вещи ги присвоих в Швейцария от апартамент в град
Цуг, където бях отседнала миналото лято“. Видно е, че в цитирания текст
същата е визирала като извършител на кражбата единствено себе си, което
разколебава тезата за непроменливост на твърденията й.
По делото е установено, включително от показанията на св.К.С., че
именно тя чрез интернет платформа „Аirbnb“ е направила резервацията на
апартамента в гр.Ц.. Налице са данни, че връзка с пострадалата Л. КЛ. е била
осъществена от телефонен номер, регистриран в Ш. с български паспорт №
****** на името на подс.Х.. Тези данни обаче, сами по себе си не доказват
съпричастност Х. към наемането на жилището, предвид неопроверганото му
обяснение, че посредством „червения“ си паспорт той закупил СИМ карта на
негово име, която предоставил за ползване на св.С.. По делото не е
установено подс.Х. да е контактувал под каквато и да е форма с
пострадалата. Св.С. посочи, че среща със собственичката на апартамента не
е имало, поради което и последната не разполага с визуални впечатления
относно извършителите на деянието и не би могла да предостави данни в тази
насока. Други очевидци, които да установяват, че подс.Х. е пребивавал в
жилището или че е участвал в изнасянето на вещи от него също не са
установени. Не са налице и обективни находки от местопрестъплението
/дактилоскопни, биологични следи или др./, които да установяват, че
подсъдимият е пребивавал в апартамента, откъдето е извършена кражбата.
В хода на ДП св. С. е предоставила снимков материал – 18 листа
формат А4 с по две снимки на лист /л.144 и сл., т.4 от ДП/. Същите не са
събрани по реда и със средствата, предвидени в НПК, поради което съдът
намира, че не представляват годни доказателства в процеса. Следва да се
посочи обаче, че дори да се приемат за допустими /след експертно
изследване/, въпросните снимки не биха могли да докажат съпричастност на
подсъдимия към извършването на престъпното деяние, а единствено близките
отношения между св.С. и подс.Х., които последният не отрича.
По делото са приложени справки за задграничните пътувания на св.С. и
подс.Х. /л.42, л.44, т.1 от ДП/, които установяват, че през лятото на 2018г. и
двамата са пътували извън страната. Според справките, св.С. е напуснала
Р.България на 25.06.2018г., а подс.Х. – на 30.06.2018г. и са се върнали в
страната на 12.08.2018г. с един и същ полет - № *****. Тези данни
кореспондират както с разказаното от св.С., така и с обясненията на подс.Х.,
10

т.е. същите не са в състояние да установят достоверност на едното, респ. да
дискредитират другото твърдение. От справката за св.С. е видно от друга
страна, че при пътуванията си същата се е легитимирала с лична карта №
******, което кореспондира с тезата на подс.Х. относно закупуването на
СИМ- картата в Ш. с неговия паспорт.
От всичко изложеното до тук следва, че в случая е налице хипотезата
„дума срещу дума”, като обвинението спрямо подс.Х. се основава единствено
и само на твърденията на св.С.. Принципно законът не изключва
възможността обвинението да почива и да бъде прието от съда за доказано и
въз основа само на един доказателствен източник, стига данните,
предоставени от него да притежават нужното ниво на убедителност. Съдът
намира, че в случая показанията на св.С. не представляват такъв убедителен
доказателствен източник. Както бе посочено, К.С. е била обвиняема по
същото ДП, заедно с подс.Х., като качеството й на свидетел по настоящото
дело се дължи на факта, че спрямо нея производството е приключило по реда
на чл.381 от НПК. Обстоятелството, че К.С. е свидетел по настоящото дело
изключва хипотезата на „оговор“, какъвто може да се обсъжда единствено
във връзка с обяснения на подсъдими лица. Същевременно обаче, както е
посочено и в решение № 188/28.06.2021г. по н.д. № 781/2020г. –III н.о. ВКС,
„осъдителната присъда не може да почива единствено на показания на лице,
взело участие в престъплението, както и на показания на свидетел, който ги
възпроизвежда“. Наред с това не може да се приеме, че св.К.С. е независим и
незаинтересован свидетел, предвид и близките й отношения с подсъдимия,
които след завръщането им в България били едностранно прекратени от
подс.Х., който според думите на С. „изчезнал“ и спрял да отговаря на
обажданията й. Поради това и с оглед коментираните по- горе
несъответствия, съдът прие, че показанията на св.С. не представляват
достатъчно надежден и убедителен доказателствен източник за
постановяване на осъдителна присъда спрямо Х.. Не са налице други преки
или косвени доказателства, които, подкрепяйки тезата на св.С. да
опровергават версията на подсъдимия за случилото се. Събраният
доказателствен материал безспорно установява факта, че подс. Х. е
пребивавал в Ш. по време на извършване на кражбата, но не доказва по
несъмнен и категоричен начин участието му в престъплението. Обемът на
отнетите вещи допуска участието и на друго лице в извършване на деянието
освен св.С., но категоричен и доказателствено обоснован извод за участие на
второ лице, а още по-малко на Х., не може да се направи. Поради това, съдът
намери, че обвинението за извършено от подс.Х. престъпление по чл.197, т.3
във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.20, ал.1 от НК не е доказано по
безспорен, несъмнен и категоричен начин и тъй като съгласно чл.303, ал.1 от
НПК присъдата не може да почива на предположения, съдът призна подс.Х.
за невинен и го оправда по така повдигнатото му обвинение.
Съдът намери, че събраните по делото доказателства не водят до извод
и за осъществено от подс.Х. престъпление по чл.215 от НК – вещно
11

укривателство, в каквато насока алтернативно пледира представителят на
държавното обвинение. Чл.215, ал.1 от НК гласи: „Който с цел да набави за
себе си или за другиго имотно облага укрие, придобие или спомогне да бъдат
отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са
придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно
деяние, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, но с
наказание, не по- тежко от предвиденото за самото престъпление.“
Следователно съставът на вещното укривателство съдържа три форми на
изпълнително деяние - укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени
чужди движими вещи – предмет на извършеното от другиго престъпление.
В случая е безспорно установено, че вещите – предмет на процесната
кражба, са се намирали във владение на св.С., която като извършител на
същата е установила фактическа власт върху тях и която с ПДП ги е предала
на органите на полицията. Следователно при така установените факти не
може да се направи извод нито, че подс.Х. е придобил, нито че е спомогнал
да бъдат отчуждени въпросните вещи. Не може да се приеме и че същият ги е
укрил, тъй като съдебната теория и практика е категорична, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл.215 от НК /и в трите му
форми/ се осъществява само чрез действие. В случая, според обясненията на
подс.Х., включително дадените на ДП /л.120, т.4 от ДП/, при пристигането си
в България той разбрал, че в багажа на св.С. има крадени вещи, които по -
късно видял в дома й. Не са налице доказателства, установяващи
подсъдимият да е извършил каквито и да е действия по укриване на
предметите т.е. действия, в резултат на които местонахождението им да
остане неизвестно за лицата и органите, имащи право да знаят къде се
намират те. Тезата, че подс.Х. е помогнал на св.С. да укрие вещите съдът
намира също за необоснована, тъй като св.С. е извършител на престъплението
кражба. Последното изключва възможността същата да е субект на
престъплението по чл.215 от НК /в този см. решение № 515/21.12.1982г. по
н.д. 532/82г. II н.о, ВС и др./, поради което и подс. Х. не би могъл да действа
като неин помагач.
Предвид изложеното, съдът намери за недоказано както обвинението за
извършено от подс.Х. престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4
във вр. с чл.20, ал.1 от НК, така и за недоказано – извършването на друго
престъпление /същото, еднакво или по- леко наказуемо, без съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението/, поради което
постанови оправдателна присъда.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът се произнесе и по
отношение на веществените доказателства по делото /вещите - предмет на
кражбата, извършена в периода от 12.07.2018г. - 14.07.2018 г. в гр. Ц., К. Ш./,
като постанови – след влизане на присъдата в сила същите да се върнат на
собственика им - Л. КЛ. (C. L.) - гражданка на К. Ш..
Съгласно чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават
12

за сметка на държавата.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
13

Съобщи за изтекли лични данни