П Р И С Ъ Д А №
Гр.
Сливен, 18.04.2013 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито
съдебно заседание на осемнадесети април, две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕН: ХРИСТИНА МАРЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Х.Ч.
Д.Б.
З.Н.
с участието на секретаря К.И.,
в присъствието на окръжен прокурор ПЛАМЕН С., докладвано от Председателя, НОХД № 105 по описа за 2013 год. на Сливенския
окръжен съд
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С. – роден на *** ***- Нова Загора, ул."Г. С." №*,
българин, български гражданин, със средно образование, в момента не работи,
неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това че на 23.03.2011 г. в
гр.Сливен, направил опит да отнеме чужди движими вещи – сумата от 335 386 лв.,
23 800 щатски долара, 13 000 евро и 885 британски лири, на обща стойност 395
730,77 лв. от владението на С.И.С., Д.Т.М., В.С.Ц., И.Т.И., В.Д.Д., М.И.В., Р.Д.Т.,
С.Д.А., собственост на ТД "Инвестбанк" АД гр.София, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, опитът
за грабеж е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен, като опитът за
грабеж е придружен с опит за убийство на С.И.С. ***, поради което и на
основание чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и
т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, вр. чл. 58а ал.1 т НК го осъжда на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със снета по делото самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2011 г. от 15.57 часа до 22.13
часа на 23.03.2011 г. в ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър
Добрович" № 8, държал като заложник Р.Д. ***, чието освобождаване поставил
в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на държавата (да
бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен
полицейски автомобили и полицейски служители; да му бъде предоставена бронежилетка),
поради което и на основание чл.143а ал.1, вр.чл.58а ал.1 от НК го осъжда на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2011 г. от 15.57
часа до 03.55 часа на 24.03.2011 г. в ТБ "Инвестбанк" АД –
Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал като заложник М.И.В. ***,
чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия
от страна на държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ
"Инвестбанк" АД – Сливен полицейски автомобили и полицейски
служители; да разговаря с приятели), поради което и на основание чл.143а
ал.1, вр.чл.58а ал.1 от НК го
осъжда на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2011 г. от 15.57
часа до 04.12 часа на 24.03.2011 г. в ТБ "Инвестбанк" АД –
Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал като заложник И.Т.И. ***,
чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия
от страна на държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ
"Инвестбанк" АД гр.Сливен полицейски автомобили и полицейски
служители; да разговаря с приятели), поради което и на основание чл.143а ал.1, вр.чл. 58а ал.1 от НК, го
осъжда на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2011 г. от 15.57
часа до 07.10 часа на 24.03.2011 г. в ТБ "Инвестбанк" АД –
Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал като заложник В.Д.Д. ***,
чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия
от страна на държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ
"Инвестбанк" АД гр.Сливен полицейски автомобили и полицейски
служители; да разговаря с приятели), поради което и на основание чл.143а ал.1, вр.чл.58а ал.1 от НК, го осъжда на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 23.03.2011 г. от 15.57
часа до 10.18 часа на 24.03.2011 г. в ТБ "Инвестбанк" АД –
Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал като заложник С.Д.А. ***,
чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определени условия
от страна на държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ
"Инвестбанк" АД гр.Сливен полицейски автомобили и полицейски
служители; да разговаря с приятели), поради което и на основание чл.143а ал.1, вр.чл.58а ал.1 от НК, го
осъжда на ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че от неустановена дата
придобил по какъвто и да е начин и до 24.03.2011 г. в с.Кортен, общ.Нова
Загора, държал без надлежно разрешително боеприпаси – 16 бр. патрони калибър
7,62 х 52R, 4 бр. патрони, калибър 5,45 х 39,5 и 1 бр. патрон калибър 7,65 х 17,
поради което ГО ОПРАВДАВА по
обвинението по чл.339 ал.1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че от неустановена дата
придобил по какъвто и да е начин и до 24.03.2011 г. в гр.Сливен държал без
надлежно разрешително боеприпаси – 37 бр. патрони калибър 9 х 18 и 42 бр.
патрони калибър 7,62 х 39, поради което и на основание чл.339 ал.1, вр.чл.58а ал.1 от НК, го осъжда на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
ПРИЗНАВА подсъдимия С.П.С., със
снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН в това, че за времето от 23.03.2011 г. до 24.03.2011 г.
в гр.Сливен при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил
чужди движими вещи (4 бр. стъклопакети с размери 115 х
На основание чл. 23 ал.1 от НК определя на подсъдимия С.П.С. едно общо
наказание на подс.С.П.С., а именно най-тежкото от наложените му с настоящата
присъда наказания – ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор/затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.24 от НК увеличава така определеното на подсъдимия С.П.С.
общо наказание ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода с още ТРИ ГОДИНИ
лишаване от свобода.
Така определеното общо по реда на чл.23 ал.1 от НК и завишено по реда на
чл.24 от НК наказание размер на ПЕТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ лишаване от свобода, подсъдимият С.П.С. следва да изтърпи при
първоначален „строг” режим в затвор/затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от НК
приспада от така определеното по
отношение на подсъдимия С.П.С. наказание лишаване от свобода времето, през
което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
настоящото наказателно производство, а именно от 25.03.2011 г. до привеждане в
изпълнение на настоящата присъда.
ОСЪЖДА подс.С.П.С., със снета по
делото самоличност, да заплати на С.И.С. ***, ЕГН ********** сумата от
160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението по чл.199 ал.2 т.2 предложение 2 т.3 вр.
с чл. 198 ал.1 и чл. 18 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2011 г. до окончателното изплащане на присъдената сума,
като предявения граждански иск в останалата му част до пълния размер на
претенцията от 500 000 лв., отхвърля като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подс.С.П.С. със снета по
делото самоличност да заплати на С.И.С. ***, ЕГН ********** сумата от 120 лв.,
представляваща направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски.
На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК отнема в полза на държавата 1 бр. пистолет “BAIKAL”
модел 442, кал. 9Х18, с номер ХАН1900 и 1 бр. пълнител за него /оставени на
съхранение в служба “КОС” при РУ “Полиция”-Сливен/; кожен колан от черна кожа с метална тока с
поставен на него текстилен черен на цвят кобур; чифт черни на цвят плетени
ръкавици и черна плетена шапка с прорези за двете очи всички запечатани в
полиетиленов плик с лепенка с № 01839; 1 бр. пълнител за автомат “Калашников”,
1 бр. пълнител за патрони кал. 9Х18; - 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов
плик с лепенка с № 01888, 1 бр. гилза, поставена в полиетиленов плик с лепенка
с № 01887, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01886, 12
бр. гилзи, поставени в полиетиленов плик с лепенка с № 01885, 1 бр. гилза,
поставена в полиетиленов плик с лепенка с № 01884, 1 бр. проектил, поставен в
полиетиленов плик с лепенка с № 01883, 1бр. гилза, поставена в полиетиленов
плик с лепенка с № 01882, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с
лепенка с № 01878, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с №
01895, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01894, 1 бр.
проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01893, 1 бр. проектил,
поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01890, 1 бр. проектил, поставен в
полиетиленов плик с лепенка с № 01891, всички запечатани в полиетиленов плик с
лепенка с № 08045.
Веществените
доказателства: -
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, серия “СН” с № 0197465
за пистолет “Байкал 9Х18 ХАН
Вещественото доказателство - 1
бр. лична карта с № *********, издадена на името на С.П.С., ЕГН **********,
след влизане на присъдата в сила, на основание чл. 242 ал.3 от ЗИНЗС да се
изпрати на Началника на Затвора – Бургас.
Веществените доказателства: син-дънков панталон с кафяв кожен колан и чифт мъжки обувки
с чифт черни чорапи в тях, черно яке и тъмно сини слипове, поставени в
найлонова торбичка, след влизане на присъдата в сила да се върнат на
собственика им С.И.С..
Веществените
доказателства: 1 бр.
куриерска чанта; 6 бр. стъклени чаши и 1 бр. бутилка от минерална вода,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № 01879; 1
бр. черна чанта от плат за преносим компютър с поставена емблема с надпис
“INOVAGE TRAVEL”; 1 бр. черен сак с поставена емблема с надпис “INOVAGE TRAVEL”;
3 бр. СD-R-Sony 700mb със серийни номера: 27532LC10362 с надпис на същия с розов маркер
“INVES BANK 23.03.11”, сериен номер 27532RB10318 с надпис на същия с розов
маркер “INVES BANK 23.03.11”, сериен
номер 27532LE10360 с надпис на същия с розов маркер “INVES BANK 23.03.11”; 1 бр. цифров видеорекордер със сериен номер 08050067,
запечатан в полиетиленов плик с лепенка с № 01774 заедно със захранващ кабел за
него , след влизане на присъдата в сила да се върнат на ТБ”Инвестбанк” – София.
Вещественото
доказателство 1 бр. СD-R-700mb, след влизане на присъдата в сила да се върне на
Областна администрация – гр.Сливен.
Веществените
доказателства 1 бр.
нож, запечатани в полиетиленов плик с лепенка с № 01881; 1 бр. сак, запечатан в
полиетиленов плик с лепенка с № 01880; картонена кутийка с надпис “
Вещественото
доказателство - 1 бр. мобилен телефон “Нокия
ОСЪЖДА подсъдимия С.П.С.,
със снета по делото самоличност, да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 660 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА подсъдимия С.П.С.
със снета по делото самоличност да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата 6 400 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред БАС в 15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.
М О Т
И В И
към присъда № 22/18.04.2013г. по
НОХД № 105/2013г. на СлОС
Съдебното производство е образувано по повод на внесения
от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 58/2011г. от
22.02.2013г. против С.П.С. *** Загора, Сливенска област за престъпления по
чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 във връзка с чл.18 ал.1
от НК; по чл.143а ал1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по
чл.143а ал.1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по чл.339 ал.1 от НК; по чл.339 ал.1
от НК и по чл.216 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Производството
пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция въз основа на допуснато служебно от
съда предварително изслушване на страните по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з.
представителят на Окръжната прокуратура
поддържа обвиненията против подсъдимия С.П.С. така както същите са били
повдигнати и предявени с обвинителния акт. Намира, че тези обвинения са
доказани по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и
настоява подсъдимият да бъде признат за виновен по всяко от тях и съответно
осъден. Предлага на подсъдимия С.С. да
бъдат наложени наказания при условията на 58а ал.1 от НК /с оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, но не при условията на чл.55 от НК и
размер около средния предвиден за съответния вид престъпление и след
съответната редукция с по една трета. Конкретно за деянието по чл.199 ал.2 т.2
предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК се
претендира наказание лишаване от свобода в размер на 12 години след съответната
редукция по реда на чл.58а ал1 от НК; за всяко от деянията по чл.143а ал.1 от НК се претендира наказание лишаване от свобода от по 3 години и 4 месеца след
съответната редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК; за всяко от деянията по
чл.339 ал.1 от НК се претендира наказание лишаване от свобода от по 2 години
след съответната редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК и за деянието по чл.216
ал.1 във връзка с чл.18 ал.1 от НК се претендира наказание една година лишаване
от свобода след съответната редукция по реда на чл.58а ал.1 от НК. Предлага се
на подсъдимия С. да се определи едно общо наказание по реда на чл.23 от НК в
размер на по-тежкото от наложените наказания на подсъдимия, а именно наложеното
за деянието по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и във
връзка с чл.18 ал.1 от НК, като се настоява така определеното общо наказание да
бъде увеличено по реда на чл.24 от НК с още две години лишаване от свобода,
като така определеното общо и увеличено наказание бъде търпяно при първоначален
строг режим в затвор/затворническо общежитие от закрит тип. По отношение на
предявения граждански иск се изразява становище, че същия следва да бъде уважен
по справедливост.
В настоящото
наказателно производство пострадалият С.И.С. е предявил против подсъдимия С.П.С.
граждански иск, с който претендира обезщетение за претърпени от престъплението
по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и във връзка с чл.18
ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 500000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.03.2011г. до окончателното изплащане на претендираната
сума.
На основание чл.84
и сл. от НПК С.И.С. бе конституиран като граждански ищец в наказателния процес.
На основание чл.76
и сл. от НПК С.И.С. бе конституиран като частен обвинител в наказателния
процес.
В тези си качества С.С., лично и чрез
упълномощения си повереник, поддържа обвинението по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и
т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК против подсъдимия С.С.
и настоява същия да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено
наказание доживотен затвор с приложение на редукцията по чл.58а от НК. Настоява
се подсъдимият С.С. да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение т.е.
да бъде уважен изцяло предявеният и приет за съвместно разглеждане в процеса
граждански иск.
Подсъдимият С.П.С.
прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното от
него, като заявява, че се разкайва за извършените престъпления.
Защитата на
подсъдимия принципно не оспорва и правната квалификация на деянията с
изключение на това по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и
във връзка с чл.18 ал.1 от НК. По отношение на това обвинение, след като
изрично се подчертава, че изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти не се оспорват, се обосновава тезата, че деянието е извършено не при
пряк, а при евентуален умисъл.
Основните
претенции на защитата на подсъдимия са свързани с размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени за извършените престъпления, съответно размера на
определеното общо наказание. Като не се оспорват фактическите положения
изложени от прокурора в обвинителния акт /а и в с.з./, събраните по делото
доказателства и обоснованата правна квалификация на извършеното /с изключение
на изложеното по-горе по отношение на формата на умисъла на деянието по чл.199
ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК/, от страна на защитата на подсъдимия се навеждат доводи, че процесуалното
поведение на подсъдимия във всички фази на наказателното производство и
направеното от него признание на фактите в значителна степен е допринесло за
изясняване на фактическата обстановка и е облекчило по този начин работата на
съда, което наред с всички останали обстоятелства имащи отношение към въпроса
за отговорността, следва да бъдат взети предвид при определяне на наказанието.
Обосновава се тезата на подсъдимия за деянията му да му бъдат наложени
наказания при условията на чл.54 от НК,
но в минимален размер. Конкретно за деянието по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3
във връзка с чл.198 ал.1 и във връзка с чл.18 ал.1 от НК се обосновава искане
за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 15 години, което да
бъде намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета до размер от десет
години лишаване от свобода. Претендира се в този размер да бъде определено и
общото наказание по реда на чл.23 от НК за определяне на едно общо наказание,
като се възразява относно приложението на чл.24 от НК. Не се оспорва
основателността на предявения граждански иск, но по отношение на него се
заявява, че същият е значително завишен и следва да бъде уважен по
справедливост.
От извършения
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.П.С.
е роден на ***г***. Жител *** Загора, Сливенска
област. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Не е женен. Не
работи. В момента е с мярка за неотклонение „Задържане под стража” в Затвора
гр.Бургас. Не е осъждан.
Подсъдимият С.П.С. *** Загора, не е бил семеен. След
отбиването на военната си служба е работел временно на различни места. Подс. С.
притежавал законно оръжие пистолет марка "Байкал" калибър 9х18 мм с №
ХАН1900. Съгласно разрешителното за носене на оръжие с № СН0195899 валидно до
01.12.2015 г. към този пистолет му е било разрешено да притежава боеприпаси, а
именно 40 бр. патрони (том ІV л.68). През м.март 2011г. подс. С. решил да
извърши въоръжен грабеж на чужди движими вещи – пари, които да присвои за свои
лични нужди. С оглед на това свое намерение той се снабдил с маска за лицето,
представляваща плетена черна шапка с процепи за очите. Подсъдимият зашил
процепа за устата на тази маска. Освен маската той се е сдобил и с черни
плетени ръкавици от същия вид материя, каквато е маската.
След като събрал необходимите материали за извършването
на въоръжен грабеж, подс. С. решил да пристъпи към изпълнение на намерението
си. На 22.03.2011г. вечерта той подготвил сак, в който щял да постави отнетите
парични средства. В сака поставил втория пълнител към пистолета си, съдържащ 8
патрона, 32 законно притежавани патрони за пистолета си, както и допълнително
37 бр. патрони калибър 9х18 за същото оръжие, за които нямал разрешение. В сака
поставил и 42 бр. патрони калибър 7,62х39 за автомат "Калашников",
като 30 от тях били поставени в пълнител. Целта на подс. С. била поставеният в
сака му пълнител за автомат "Калашников" да послужи като евентуална
заплаха за наличие на взривно устройство.
На 23.03.2011г. в 08.30 часа свид. К. – инструктор в
„Булмейк” ООД – Нова Загора, където подс. С. провеждал курс за шофьор категория
„В”, с учебния автомобил взел от паркинга пред магазин "БИЛЛА" в
гр.Нова Загора подсъдимия за провеждане на изпит. Изпитът продължил до около
13.00 часа, когато на подс. С. било съобщено, че не го е издържал. Свид. К.
оставил подс. С. на паркинга пред магазин "БИЛЛА" в гр.Нова Загора в
14.00 часа. Веднага подсъдимият повикал такси, управлявано от свид. Б.. С
таксиметровия автомобил той пристигнал в центъра на с.Кортен, общ.Нова Загора,
при което се уговорил със свид. Б. последният да го вземе отново след 20
минути. Тъй като свид. Б. имал други ангажименти, той отишъл да вземе от
центъра на с.Кортен подс. С. след около 40 минути т.е. около 14.50 часа. Подс. С.С.
се качил в таксито, като на задната седалка поставил сака, в който били
поставени маската, ръкавиците, боеприпасите, изброени по-горе, в т.ч. патроните
за автомат "Калашников". На кръста си, в кобур подс. С. носил
пистолет.
В 15.00 часа подс. С. *** с таксиметровия автомобил и
слязъл пред "Виенската сладкарница" на ул.”Х. Димитър” гр.Сливен. Той
взел сака, тръгнал по главната улица и достигнал до клона на
"Инвестбанк" АД, намиращ се на ул.”Димитър Добрович” № 8. Огледал
обстановката и подминал с намерение да предприеме действия за осъществяване на
намисленото престъпление. Той подходил от северната страна по ул."Димитър
Добрович" към входа на банката. Непосредствено преди да пресече улицата,
подс. С. поставил на лицето си маската, сложил и ръкавиците си. След това, в
15.57 часа той влязъл във входното фоайе на банката, като преди да влезе
извадил пистолета си, държейки го в дясната си ръка. Вратата към салона за
клиенти била отворена и с влизането подс. С. насочил пистолета си към
охранителя - свид. С.С., който се е намирал седнал на бюро, непосредствено до
входа в дясно. Едновременно с влизането си, обвиняемият заявил: "Това е
обир!". Свид. С. понечил да стане, но от разстояние 1-
Свид. В.Т. – охранител в "Три-ес-сот" ООД, пръв
пристигнал до Б.ия клон и се опитал да влезе в банката, но в момента, в който
отворил вратата, подс. С. произвел изстрел към него и му изкрещял: "Назад,
ще я убия!". Свид. Т. се изтеглил от входа на банката и се прикрил зад
мраморна колона, а от там зад служебния си автомобил. По радиостанцията свид. Т.
предал съобщение на дежурната диспечерка във фирмата, че в клона на банка
"Инвестбанк" АД, находящ се на ул."Д.Добрович" № 8 се
извършва въоръжено нападение.
В този момент подс. С. произвел още няколко изстрела към
служителите от охранителната фирма и полицейските служители през стъклата на
банката, които били облепени с бронирано фолио. Изстрелите нарушили целостта на
4 бр. стъклопакети с размери 115х230 см; 1 бр. стъклопакет с размери 50х230 см;
1 бр. стъклопакет с размери 70х 80 см; вертикален делител с дължина
В касовото помещение на банката, в момента, в който подс.
С. произвеждал изстрели през стъклото на банката към охранителите и полицаите,
свид. С.А. и свид. Д.М. започнали да поставят парите от касата в една торба.
Разбирайки, че извършването на грабежа е разкрито, подс. С. се раздразнил и
заплашил, че ще простреля свид. Д., като поискал събирането на парите да стане
по-бързо. Тогава свид. А. и свид. М. започнали да пълнят пари в туристически
сак и чанта, които се намирали в касовото помещение и служели за пренасяне на
пари. Подсъдимият отворил вратата на банката, излязъл навън, държейки свид. Д. и
произвел с пистолета си няколко изстрела в посока към полицейските автомобили и
служители. Един от изстреляните куршуми от подс. С. попаднал в предното
панорамно стъкло на паркирания пред Б.ия клон лек автомобил "Опел
Астра" с рег. № СН 8662 СА, собственост на "Евролийз ауто" АД
гр.Сливен, ползван на лизинг от свид. М., в резултат на което стъклото се
разрушило чрез напукване.
Видно от представените документи от застрахователното
дружество стойността на разрушеното предно панорамно стъкло възлиза на 217,80
лв.
Междувременно, виждайки, че простреляният охранител на
банката свид. С. се е свлякъл на земята, подс. С. заповядал на свид. М. да
излезе от касовото помещение и да отиде до колегата си за да му окаже първа
помощ. Наредил на свид. М. да изнесе пострадалия извън помещението на банката и
да повика помощ. Свид. М. излязъл от касовото помещение и извлачил постр. С.
пред входа на банката, откъдето полицейски служители го поели и организирали
транспортирането му до болнично заведение. Свид. М. бил отведен от полицейските
служители в ОД на МВР – Сливен за беседа във връзка със ситуацията в банката.
След извеждането на постр. С., подс. С. забелязал, че
около банката вече има патрулни автомобили с полицейски служители, което
допълнително го раздразнило и той започнал да стреля по мониторите на
компютрите в банката. Прострелял е 2 бр. монитори за компютър "DELL"
17 инча и 1 бр. монитор за компютър "НР"
След това си действие подс. С. отишъл към касата и
попитал свид. А. колко пари има в двете чанти. Тя му отговорила, че сумата е около
300 000 лв. Той й наредил да остави торбите до вратата на касовото помещение и
да му отключи вратата. В момента, в който свид. А. отключила вратата на
касовото помещение, подс. С. избутал напред държаната от него свид. Д. и влязъл
заедно с нея вътре. Тогава подсъдимият забелязал двете камери за
видеонаблюдение тип "бокс" черно-бели в помещението, изкъртил ги с
ръце от тавана и ги счупил. Тъй като подс. С. вече бил забелязал, че навън вече
е блокирано от полицейски служители, той наредил на свид. А. и свид. Д. да
седнат, за да помисли. Попитал дали има втори вход банката и след като получил
отрицателен отговор, подс. С. седнал зад двете свидетелки с насочен пистолет
към тях.
С гореописаните действия, при извършване на грабежа в
банката, подс. С. умишлено е унищожил следните движими вещи: 4 бр. стъклопакети
с размери 115х230 см; 1 бр. стъклопакет с размери 50х230 см; 1 бр. стъклопакет
с размери 70х180 см; вертикален делител с дължина
В чантата, сака и бялата торбичка свид. М. и свид. А.
били поставили сумата от 335 386 лв., 23 800 щатски долара, 13 000 евро и 885
британски лири, всичко на обща стойност 395 730,77 лв. Подсъдимият взел чантата
и сака и ги оставил от външна страна на касовото помещение, а торба от плат със
сумата 65 500 лв. останала в касовото помещение, където бил той. След това
подс. С. започнал преговори с блокиралите го полицейски служители.
Освен свид. А. и свид. Д., в Б.ия офис били и останалите
служителки от банката - свидетелите И.И., М.В. и Р.Т.. В банката се намирала и
свид В. Ц. – директор на Б.ия клон, но в създалата се суматоха тя останала
незабелязана от подсъдимия, скрита в кабинета си под бюрото.
В хода на проведените преговори с полицейските служители,
които продължили до сутринта на 25.03.2011г. подс. С. държал като заложници
свид. А., свид. Д., свид. И., свид. В. и свид. Т.. Задържането на лицата като
заложници се изразявало в реалното им противозаконно лишаване от свобода и
реалното и неправомерно ограничаване възможността на тези свидетелите да
формират воля за свободно предвижване в пространството, като подс. С. ги е
задържал в помещенията на Б.ия офис. Всяка от пострадалите, подсъдимиятт
освобождавал периодично, като преди това поставял конкретно формулирани условия
за изпълнение от страна на полицейските служители, след чието изпълнение е
следвало освобождаването им.
Освен от полицейски служители от ОД на МВР – Сливен, Б.ият
клон бил блокиран и от служители на СОБТ – София. Преговорите с подс. С.
първоначално били водени от свид. С.К. – зам.директор на ОД на МВР – Сливен, а
в по-късен етап, от 19.35 часа на 23.03.2011г. преговорите продължил да води
пристигналият психолог в Института по психология към МВР – София свид. Т.Т., началник сектор "Криминална
психология". Преговорите по освобождаването на взетите заложници водени от
свид. Т. продължили до 24.03.2011г. в 10.18 часа.
Първа от заложничките подсъдимият С. освободил свид. Р.Т..
Тя е била освободена в 22.13 часа на 23.03.2011г., като условие за нейното
освобождаване било предоставянето на бронежилетка от страна на полицейските
служители на подс. С.. Такава бронежилетка била оставена пред входа на банката.
В 22.13 часа подс. С., след като преди това поискал да се изтеглят намиращите
се пред банката полицейските служители и автомобили, отворил вратата на банката
и избутал навън свид. Т.. Т. взела оставената му бронежилетка, влязла с нея в
банката, предала я на подс. С. и излязла от банката.
От органите на МВР била установена самоличността на подс.
С., като до този момент всички действия на полицейските служители са били
извършвани без да е имало представа за лицето, което се намира в банката. Свид.
Т.а продължил преговорите с подс. С., като в разговорите с него са били
призовани да участват и колегите на подсъдимия в охранителната фирма – свид. В.,
свид. Д., свид. К., както и управителя на фирмата свид. Щ..
След дълги преговори, в 03.55 часа на 24.03.2011г. подс. С.
освободил свид. М.В., а в 04.12 часа – и свид. И.И.. За освобождаването на тези
две заложнички подсъдимият поставил пред полицейските органи две условия - да
му бъде дадена възможност да разговаря със своите приятели свид. В., свид. Д.,
свид. К., както и със свид. Щ. и присъстващите полицейските служители да се
изтеглят от района. Първото условия били изпълнено, но второто не било
изпълнено. Въпреки това и на база на изпълненото първо условие да разговаря със
своите приятели, подс. С. освободил свидетелките В. и И..
В 07.10 часа на 24.03.2011г. подс. С. освободил свид. В.Д.,
като преди това поставил същите условия – да се изтеглят полицейските служители
от района и отново да разговаря с приятелите си.
Същите условия - да се изтеглят полицейските служители от
района и отново да разговаря с приятелите си, подс. С. поставил за да освободи
в 10.18 часа на същата дата и свид. С.А..
След като освободил всички заложнички, подс. С. заплашил,
че ще се самоубие, но вместо това се заключил в бронираното касово помещение.
Част от парите, които били поставени в сака и чантата, подсъдимият /убеден от
свид.Т./ доброволно оставил на пода в салона за клиенти на банката, като му
било обяснено, че полицейските служители ще счупят един от прозорците и ще
влязат да ги вземат. В действителност служители на СОБТ - София счупили
прозореца на кабинета на свид. Ц., оттам проникнали в банката, като двама от
тях извели свид. Ц. и двама изнесли сака и чантата с парите.
След като са били изведени всички заложници и свид. Ц.,
както и по-голямата част от подготвените за изнасяне пари, преговорите за
кратко продължили като подс. С. бил мотивиран да се предаде доброволно. След
отказа му да стори това се пристъпило към приключване на преговорите и
изчакване на неговото решение да се предаде или самоубие.
На 25.03.2011г. преди 07.00 часа подс. С. доброволно се
предал на полицейските служители като излязъл пред банката.
След установяване на самоличността на подс. С. продължила
оперативната работа, свързана с установяване на неговите връзки, контакти и
минали деяния. В тази връзка на 24.03.2011г. при условията на неотложност било
извършено претърсване и изземване в дома му в с.Кортен, общ.Нова Загора. В дома
на подс. С. освен документите му за самоличност, разрешителното му за оръжие,
поставени в огнеупорна каса, в жилището били намерени също незаконно
притежавани от него боеприпаси, а именно 16 бр. патрони кал.
Видно от заключението на назначената по досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза № 57/02.06.2011г. пострадалият С.С.
на 23.03.2011г. е получил огнестрелно нараняване с “проникване в гръдната и
коремната кухина”. Нараняването на слезката, което е наложило нейното
премахване по оперативен начин представлява “загуба на слезката”. Огнестрелното
нараняване на левия бял дроб с причиняване на левостранен хемопневмоторакс
представлява “разстройство на здравето, временно опасно за живота”.
Нараняването на стомаха с нарушаване на целостта на предногорната и
заднодолната стена е довело до “разстройство на здравето, временно опасно за
живота”. Изпадането на пострадалия в състояние на хеморагичен и травматичен шок
представлява “разстройство на здравето, временно опасно за живота”.
Пострадалият е получил значителни увреждания на левия бял дроб с нарушаване на
плевралните листове в ляво. Получил е и значителни увреждания в коремната
кухина, като възстановяването на функциите на коремните органи се очаква да
бъде дълъг и мъчителен процес. Очаквани са усложнения в хода на
възстановителните процеси като плеврални и перитониални сраствания, които ще
бъдат без тенденция за окончателно и пълно изчезване. Настъпването на тези
усложнения от съдебномедицинско гледище представлява “постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота”. При полученото огнестрелно нараняване
пострадалият е получил нараняване на жизненоважни органи, като такъв е
наранения ляв бял дроб. Пострадалият случайно не е получил по-тежки наранявания
и по-тежки усложнения от получените наранявания. Пострадалият е можел да получи
нараняване на сърцето, което е щяло да доведе до настъпването на смъртта му,
нараняване на магистралните съдове, черния дроб и други жизненоважни органи и
анатомични структури. Възстановяването на нормалната работоспособност на
пострадалия се очаква да настъпи за около 10-12 месеца. Не се очаква пълно и
окончателно възстановяване на всички увредени органи и тъкани.
Видно от заключението на назначената по досъдебното
производство комплексна химическа и балистична експертиза №149/09.05.2011г.
представеният за изследване обект е пистолет марка “BAIKAL” модел 442, кал.
9Х18, с номер ХАН1900, заводско производство на Русия. Същият е технически
изправен, годен за стрелба и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
Със същия е стреляно след последното му почистване. Представените за изследване
13 броя патрони са калибър 9х18 и са предназначени за стрелба с оръжия от същия
калибър и подходящ патронник. Същите са годни за произвеждане на изстрел и
представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ. Представените за изследване
гилзи се определят като част от патрон кал. 9х18 и са изстреляни от пистолет
“BAIKAL” модел 442, кал. 9Х18, с номер ХАН1900. представените за изследване
куршуми са калибър 9мм. Същите са част от патрони кал. 9х18 и са изстреляни от
пистолет “BAIKAL” модел 442, кал. 9Х18, с номер ХАН1900.
Видно от заключението на назначената по досъдебното
производство балистична експертиза № 131/14.04.2011 г. представените за
изследване 16 броя патрони кал. 7,62х54R, 4 бр. патрони кал. 5,4539,5, 42 бр.
патрони кал. 7,62х39, 49 броя патрони кал. 9х18 и 1 бр. кал.7,6хХ17 /.32АСР/
представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ. Същите са годни за стрелба.
Видно от заключението на назначената по досъдебното
производство комплексна психиатрично-психологична експертиза подс. С. не се
води на психиатричен отчет. Същият е могъл да разбира свойството и значението
на извършените от него деяния в ТБ «Инвестбанк» АД клон Сливен и е могъл да
ръководи постъпките си. При извършване на деянията си С. не е бил ръководен от
психопатологични мотиви. Същият извършва деянията по користни подбуди - с цел
набавяне на финансови средства. С. е бил в състояние правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за
тях. Подсъдимият не страда от душевно заболяване /психично разстройство/.
Случилото се не е довело до възникване на психично разстройство при обвиняемия.
Наличието на суицидни мисли по време на престоя на С. в банката следва да се
разглежда като нормална психологична реакция при така възникналата тежка и
неразрешима благоприятно за него ситуация. След извършване на деянието и към
момента на изготвяне на заключението С. не е изпаднал в краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието. Същият е психично здрав и не се
нуждае от лечение.
Видно от заключението на назначената по досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза общата стойност на унищожените
движими вещи, собственост на ТБ „Инвестбанк” АД по пазарни цени, към момента на
извършване на деянието възлиза на 1110,35 лева.
Фактическата
обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на
разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата
изложени, като се позова на направените самопризнания от страна на подсъдимия и
на доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.
Събраният доказателствен материал е достатъчен, за
да се направят крайните изводи за авторството на престъпленията, изпълнителните
деяния на всяко от тях, субективната съставомерност и подбудите за
осъществяването им. Съдът констатира
някои незначителни несъответствия на фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
събраните по досъдебното производство доказателства – напр. относно
обстоятелството, че не всички служители на банката са легнали на земята в
помещението за клиенти, когато подсъдимият влязал в банката, а само свидетелите
М. и Д. (свидетелките Т. и И. не са били там и успели да се затворят в килер,
намиращ се в западната част на кабинета на кредитния инспектор, а свид. В.
успяла да допълзи до тоалетната и да се скрие там); относно посоченото на
няколко пъти за отправени от подсъдимия заплахи, докато държал свид. Д., че ще
я убие - никой от свидетелите не споменава подсъдимият да е казвал това; с кои
точно свои приятели подсъдимият е провел разговори по телефона и др. Доколкото
обаче тези несъответствия нямат пряка връзка към елементите от обективната
страна на деянията, за които е повдигнато обвинение на поде. С., то настоящия
съдебен състав приема, че това е в рамките на допустимото, така както е
очертано в тълкувателно рещение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.
Така описаното
непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за
установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно преценени
както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия С.С.
/прочетени/; показанията на свидетелите Д.М., С.С., В.Д., С.А., И.И., М.В., Р.Т.,
В. Ц., Г. М., В. Т., С.С., Х. Я., П.Н., С.К., Т.Т., М. Г.ева, С. В., М. Д., К. К.,
Щ. Щ., М. К., ДФ. Б., А.Р., Р.Д., С.С., П.Ч. /прочетени/; заключенията на
вещите лица по назначените в досъдебното производство съдебно-медицинска,
комплексна химическа и балистична, балистична, комплексна
психиатрично-психологична и оценителна експертизи /прочетени/; писмените
доказателствени материали – по описа на приложеното досъдебно производство №
480/11г. на РУ „Полиция” гр.Сливен /прочетени/ и веществените доказателства –
по справката към обвинителния акт /предявени/.
Съдът по принцип
следва винаги внимателно да подхожда при анализа на обясненията на подсъдимия, изхождайки от
обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като
всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и
основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той в най-голяма
степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност
в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В конкретния
случай, по време на разпита си в хода на досъдебното производство, подсъдимият
е депозирал подробни обяснения и е заявил, че разбира в какво се състои
обвинението и се признава за виновен по него. Обясненията на подс. С. не могат
и не следва да се преценяват еднозначно т.е. да се кредитират изцяло или да не
им се дава вярна изцяло, а достоверността им следва да се преценява както с
оглед на тяхната последователност, логичност и вътрешна /не/противоречивост,
така и с оглед на съпоставката им с останалия доказателствен материал по
делото. Няма съмнение, че обясненията на подсъдимия са относими към предмета на
доказване и в много голяма степен допринасят за изясняването на почти всички
важни и съществени обстоятелства от него, доколкото в тях се съдържат твърдения
относно случилото се Б.ия офис на „Инвестбанк” в гр.Сливен на 23.03. и
24.03.2011г. В една част обясненията на подсъдимия са последователни,
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и като
такива съдът прецени, че следва да ги кредитира. Става въпрос за тази част от
обясненията на подс. С., в която се съдържат твърденията му относно взетото
решение да извърши грабеж на банка в гр.Сливен; извършената подготовка в тази
връзка /набавяне на оръжие, ръкавици и маска/; придвижването до гр.Сливен;
избора на Б.ия клон на „Инвестбанк”; влизането в банката с маска на лицето и
пистолет в ръката и заявеното открито намерение с произнесената фраза „Това е
обир”; факта на прострелването на свид. С.; факта, че е поискал от служителите
в банката да му бъдат предоставени всички намиращи се там парични средства и
тези средства са били поставени в две чанти, които са му били предоставени;
факта, че е произвел изстрели по посока към пристигналите пред банката
охранители и полицаи; факта, че е държал намиращите се в Б.ия офис служителки
на банката като заложници и за тяхното освобождаване е поставял определени
условия на органите на полицията, както и че е водил преговори с представители
на полицията; факта, че след първоначалните си действия по влизане в офиса на
банката и преодоляването на съпротивата на намиращите се вътре лица респ. след
изнасянето на пострадалия С. и след като парите са му били предоставени /а по
същество и след като Б.ия офис е бил обграден от органите на полицията/ ,
подсъдимият не е проявявал по отношение на заложниците някаква особена
жестокост и нечовешко третиране. В тази
си част обясненията на подсъдимия почти напълно се потвърждават от останалия
доказателствен материал по делото и в частност от показанията на разпитаните
свидетели, в по-голямата си част очевидци на или участници в посочените по-горе
събития.
В останалата си
част обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират тъй като или същите
противоречат на останалия доказателствен материал по делото или представляват
негова защитна позиция, целяща оневиняване му или омаловажаване на извършеното
от него. В тази връзка съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, касаещи
обстоятелствата относно прострелването на свид. С. /извън факта на самото
прострелване, последващото падане на С. на пода и изнасянето му навън/ и в
частност обясненията, които се дават по повод на това какво е било
действителното намерение на подсъдимия – не да се причини смърт или сериозно
телесно увреждане на охранителя на банката, а само да се сплашат той и
останалите присъстващи. Тази част от обясненията на подсъдимия противоречат на
показанията на самия свид. С., както и на показанията на другия Б. охранител –
свид. М., а и на заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза относно естеството и характера на причинените на С. телесни
увреждания и механизма на тяхното причиняване. Не следва да се кредитират
напълно обясненията на подсъдимия и в частта им, касаеща поведението му по
отношение на Б.ите служителки, тъй като макар той да признава, че ги е държал
като заложнички и за освобождаването на поне част от тях е поставял определени
условия към органите на полицията, в обясненията си той „спестява” определени
детайли и подробности, свързани с отправени към тях заплахи за убийство с думи
и с действия, както и факта, че за освобождаването на всички заложнички той е
поставял определени условия. В тази връзка обясненията на подсъдимия съдът
прецени съпоставяйки ги с показанията на свидетелите, който са присъствали в
банката и по-голямата част от които са били заложници; с показанията на
свидетелите, с които той е осъществявал контакт и е водил разговори вкл. и
преговори за освобождаване на заложничките и за предаване, както и с част от
писмените доказателства – в частност огледния протокол и приложения към него
фотоалбум, свидетелстващи за състоянието, в което е бил намерен Б.ия офис след
предаването на подсъдимия, от което може да се направи извод за извършените от
него действия вкл. и по отношение на имуществото на банката.
Съдът намира, че
принципно следва да се кредитират показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели /чиито показания бяха прочетени в с.з./, тъй
като същите, макар и в различна степен същите са относими към предмета на
доказване и допринасят за изясняването на определени обстоятелства от него, а в
основната си част и по отношение на съществените обстоятелства включени в
предмета на доказване по настоящото дело са последователни и непротиворечиви.
Съдът отдели
специално внимание на показанията на свид. С.С., тъй като същият не само, че в
най-голяма степен е пострадал непосредствено от действията на подс. С., но
поради естеството на работата си, разположението на работното си място и факта
на прострелването си, този свидетел съвсем отблизо и непосредствено и възприел
влизането на подсъдимия в Б.ия офис и извършените първоначални действия вкл. и
самото прострелване. Теза показания, макар и да не са много подробни и
детайлни, съдържат достатъчно информация като твърдения относно възприетото от
свидетеля до момента, в който поради прострелването си той е припаднал, за да
се направи извод, че са логически последователни и непротиворечиви,
непротиворечащи и на останалия кредитират от съда доказателствен материал и
подкрепящи се от него – в частност показанията на част от свидетелите
/присъствали на инцидента/, както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Поради тези причини показанията на този свидетели следва да се
кредитират, независимо от обстоятелството, че той е пострадал от престъплението
и впоследствие е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Впрочем
показанията му в досъдебното производство са депозирани преди конституирането
му като страна в процеса, като последното е станало в съдебната фаза на
производството.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията и на свид. Д.М., другия охранител в Б.ия
клон, който е бил в близост до мястото, където е извършено прострелването и
непосредствено е възприел както факта на самото прострелване, така и
последващите действия на подсъдимия, на пострадалия С., а и на останалите
намиращите се в Б.ия офис служители. Неговите показания са последователни и
логични, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал. От друга страна, чрез неговите показания се установява достоверността
на показанията на свид. С., а и на други свидетели.
Съдът намира, че
следва да се кредитират принципно и показанията на свидетелите В.Д., С.А., И.И.,
М.В., Р.Т. и В. Ц.. Показанията на тези свидетели са в много голяма степен
относими към предмета на доказване по делото и допринасят за изясняването на
основните и съществени обстоятелства от този предмет, тъй като са депозирани от
лица, които непосредствено са ги възприели и са участвали в случилите си
събитие в Б.ия офис на 23.03. и 24.03.2011г. Те са подробни и макар между тях
да има известни разминавания и отделни различия относно част от възприетите и
съответно възпроизведени от всяка от тях факти, тези различия не са толкова
съществени и значими, че да ги компрометират и съответно да бъдат преценени
като недостоверни. Въпросните различия са били констатирани вкл. и в
отменителните решения на ВКС и БАС, но настоящият съд счита, че те /различията
в показанията на тези свидетели/ не са в такава степен съществени, че да се
квалифицират като противоречия, а от друга страна са напълно обясними и съвсем
естествени. Принципно е съвсем нормално да има известни разминавания при
изнасянето на твърдения относно едни и същи факти, доколкото всеки човек по
различен начин възприема тези факти от действителността и по различен начин ги
възпроизвежда. Поради тази причина наличието на известни различия при
депозирането на показания относно едни и същи факти не би следвало да се
подлага на такова съмнение, каквото би следвало да е налице при абсолютно и
пълно съответствие в тези показания. В конкретния случай са налице и други
обстоятелства, които обясняват наличието на така коментираните различия в
показанията на свидетелите – особеността на ситуацията, в която те са се
намирали, имаща извънреден характер, отличаваща се с наличието на силен стрес и
уплаха. При тази ситуация е съвсем нормално свидетелите по различен начин да
възприемат фактите от действителността. Те по различен начин са и възпроизвели
тези факти, тъй като са разпитани непосредствено т.е. още същия ден след
освобождаването си и несъмнено още са били под влияние на така преживения силен
стрес, поради което всяка от тях в показанията си е наблегнала на
обстоятелства, които най-силно са я впечатлили или са и повлияли, за сметка на
други обстоятелства. Не е без значение и обстоятелството, че всяко от тези
свидетелки е било разпитвана от различен разследващ полицай, което също
донякъде обяснява наличието на тези различия в показанията им. Във всички
случаи тези различия не следва да се абсолютизират и да се пренебрегва
същинското съдържание на показанията на тази свидетели, които в основната си
част са последователни, логически издържани и непротиворечиви.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите В. Т. и П.Н.. Първият е бил
охранител от фирмата, осъществяваща охраната на Б.ия офис, а вторият е
полицейски служител, като и двамата са сред първите, които са се отзовали на
подадения сигнал за нападение. Техните показания са подробни, логически издържани
и последователни и непротиворечиви. Те допринасят за изясняването на важни
обстоятелства от предмета на доказване вкл. и относно поведение на подсъдимия
спрямо част от заложниците и възпроизведените от него изстрели навън.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията на С.С., който е един от първите полицейски
служители получили информация за случващото се в Б.ия офис от свид. Ц. и е
поддържал връзка с нея по телефона. Показанията му са подробни, последователни
и непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за
изясняването на важни обстоятелства от него.
Съдът намира, че
следва да кредитира показания на свид. Х. Я., полицай в дежурната част на РУ
„Полиция” гр.Сливен. Същият е получил информация за извършвания грабеж както от
свид. С.С., така и от свид. В.Д.. Чрез последната подс. С. е отправил искания
полицейските сили да бъдат изтеглени от района около банката като условие за
освобождаването й като заложник. Показанията на този свидетел са последователни
и непротиворечиви, относими към предмета на доказване.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите С.К. /зам.директор на ОД на
МВР гр.Сливен/ и Т.Т. /началник сектор „Криминална психология” в Институт по
психология при МВР/, които са разговаряли с подсъдимия С. вкл. и относно
исканията му и поставените от него условия за освобождаване на заложниците,
като свид. Т. е водил основно преговорите за това. Показанията на тези
свидетели са подробни /особено показанията на свид. Т./, последователни и
непротиворечиви. Те са относими към предмета на доказване и имат важно значение
за изясняване на част от обстоятелствата включени в този предмет – в частност
поставените от подсъдимия условия за освобождаването на заложниците,
изпълнението на тези условия, поведението на подсъдимия във връзка с
поставените условия и тяхното изпълнение, а косвено и поведението на подсъдимия
спрямо заложниците.
Съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелите С. В., М. Д., К. К. и Щ. Щ.,
колеги на подсъдимия във фирмата, в който той е работил, а част от тях и негови
приятели, с които той е искал да разговаря и което е поставил като условия за
освобождаване на част от заложниците. Тези показания, макар и не особено
подробни и детайлни /поради това, че са депозирани в деня, в който инцидентът
все още не е бил приключил, а повторни разпити не са провеждани/ са относими
към предмета на доказване вкл. и относно установяването на определени
характеристични данни за самия подсъдим.
Съдът намира, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите Г. М. и М. Г.ева, имащи
значение за установяването на обстоятелства, касаещи собствеността и
причинените щети на намиращия се в близост до Б.ия офис лек автомобил „Опел
Астра” с рег. № СН 8662 СА, в резултат на възпроизведените от подсъдимия
изстрели навън.
Съдът намира, че
следва да кредитира показанията на свидетелите Р.Д., С.С. и П.Ч., служители на
„Инвестбанк” АД, касаещи обстоятелства относно точния размер на паричните
средства, които са били приготвени по искане на подс. С. т.е. предмета на
престъплението по чл.199 от НК.
Съдът намира, че
следва да се кредитират и показанията на свидетелите М. К., автомобилният
инструктор, пред когото подс. С. същия ден е положил неуспешно шофьорски изпит;
ДФ. Б., таксиметровият шофьор, който е превозил подсъдимия от с.Кортен до
гр.Сливен и Анотия Ралчева, която е разговаряла с подсъдимия по телефона,
уговаряйки го да се предаде.
Съдът намира, че
следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените в хода на
досъдебното производство съдебно-медицинска, комплексна психиатрично-психологическа,
комплексна химико-балистична, балистична и оценителна експертизи /също
прочетени в с.з./. Тези заключения допринасят за изясняване на важни
обстоятелства от предмета на доказване свързани с естеството и характера на
причинените на свид. С. телесни увреждания и механизма на причиняването им;
психическото състояние на подсъдимия и годността му да участва в наказателното
производство; годността оръжието на подсъдимия да произвежда изстрели и
годността на боеприпасите; стойността на
вещите, унищожени от подсъдимия. Тези заключения са изготвени от компетентни
вещи лица, в чиято добросъвестност и специални знания съдът няма никакво
основание да се съмнява.
Съдът намира, че
следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени
действия са изготвени в съответствие
както с общите изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните
изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни
доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез
тези действия.
Страните не
оспорват доказателствените материали.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С гореописаните деяния
подсъдимият С. П.С. е осъществил
от обективна и субективна страна в реална съвкупност съставите на следните
престъпления:
- чл.199 ал.2 т.2 предл.2
и т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 23.03.2011г. в
гр.Сливен направил опит да отнеме чужди движими вещи – сумата от 335 386 лв.,
23 800 щатски долара, 13 000 евро и 885 британски лири, всичко на обща стойност
395 730,77 лв. от владението на С.И.С., Д.Т.М., В.С.Ц., И.Т.И., В.Д.Д., М.И.В.,
Р.Д.Т., С.Д.А., собственост на ТД "Инвестбанк" АД гр.София, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване и опитът за грабеж е в особено големи размери и деецът е бил
въоръжен, като опитът за грабеж е придружен с опит за убийство на С.И.С. *** ал.1 от НК,
тъй като на 23.03.2011г. от 15.57 часа до 22.13 часа на 23.03.2011г. в ТБ
"Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал
като заложник Р.Д. ***, чието освобождаване поставил в зависимост от
изпълнението на определени условия от страна на държавата (да бъдат изтеглени
намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен полицейски автомобили
и полицейски служители; да му бъде предоставена бронижилетка);
– по чл.143а
ал.1 от НК, тъй като на
23.03.2011г. от 15.57 часа до 03.55 часа на 24.03.2011г. в ТБ
"Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър Добрович" № 8, държал
като заложник М.И.В. ***, чието освобождаване поставил в зависимост от
изпълнението на определени условия от страна на държавата (да бъдат изтеглени
намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен полицейски автомобили
и да разговаря с приятели);
– по чл.143а
ал.1 от НК, тъй като на 23.03.2011г. от 15.57 часа до 04.12 часа на
24.03.2011г. в ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър
Добрович" № 8, държал като заложник И.Т.И. ***, чието освобождаване
поставил в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на
държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД
гр.Сливен полицейски автомобили и да разговаря с приятели);
– по чл.143а
ал.1 от НК, тъй като на 23.03.2011г. от 15.57 часа до 07.10 часа на
24.03.2011г. в ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър
Добрович" № 8, държал като заложник В.Д.Д. ***, чието освобождаване
поставил в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на
държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД
гр.Сливен полицейски автомобили и да разговаря с приятели);
– по чл.143а
ал.1 от НК, тъй като на 23.03.2011г. от 15.57 часа до 10.18 часа на
24.03.2011г. в ТБ "Инвестбанк" АД – Сливен, ул."Димитър
Добрович" № 8, държал като заложник С.Д.А. ***, чието освобождаване
поставил в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на
държавата (да бъдат изтеглени намиращите се пред ТБ "Инвестбанк" АД
гр.Сливен полицейски автомобили и да разговаря с приятели).
- по чл.339
ал.1 от НК, тъй като от неустановена дата придобил по какъвто и да е начин
и до 24.03.2011г. в гр.Сливен държал без надлежно разрешително боеприпаси – 37
бр. патрони калибър 9 х 18 и 42 бр. патрони калибър 7,62 х 39;
- по чл.216
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като за времето от 23.03.2011г. до
24.03.2011г. в гр.Сливен при условията на продължавано престъпление
противозаконно унищожил чужди движими вещи (4 бр. стъклопакети с размери
115х230 см; 1 бр. стъклопакет с размери 50х230 см; 1 бр. стъклопакет с размери
70х180 см; вертикален делител с дължина
Деянието то
чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК:
Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж принципно се състои от две отделни деяния -
принуда и отнемане на съответната вещ. То започва с принудата - физическа или
психическа, упражнена с цел отнемане на вещите и завършва с факта на това
отнемане. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на
23.03.2011г. подс. С. влязъл в офиса на ТБ„Инвестбанк"АД в гр. Сливен,
след което отправил заплаха, възприета от всички служители на банката, които се
намирали в момента в офиса, като им казал, че това което върши е обир.
Непосредствено след влизането си, подсъдимият насочил пистолета си към
охранителя С. и го прострелял от разстояние 1 - 2 метра в областта на лявото
рамо. Подсъдимият призвел и втори изстрел в помещението. Това поведение на
подсъдимия създало у останалите служители основателен страх за здравето и
живота им и ги мотивирало да не се съпротивляват. Обръщайки се към свид. М.
/другия охранител/, подс. С. недвусмислено поискал всичките пари да му бъдат
предадени. След като свид. М. влязъл в касовото помещение, за да подготвят с
касиерката парите, за да покаже, че отправеното искане е сериозно, подсъдимият
хванал намиращата се на пода в салона за клиенти свид. Д., изправил я и опрял
пистолета в дясното й слепоочие, а с другата си ръка я прегърнал и й казал да
върви пред него. Именно под влиянието на така упражнените заплаха и сила чрез
използването и на огнестрелно оръжие, свидетелите А. и М. (първо двамата, а
след това свид. А. продължила сама) подготвили парите на обща стойност 395
730,77 лв. (в лева, щатски долари, евро и британски лири) за предаването им на
подсъдимия. След извеждането на пострадалия С. от банката, подсъдимият
продължил да стреля към прозорците на помещението, към мониторите на
компютрите. През цялото време той бил с пистолета си, стрелял е с него и на
останалите в банката служителки било ясно, че той е годен за използване по
предназначението му. По този начин подсъдимият е мотивирал чрез сила и
заплашване /с думи и с действия/ служителите в банката да му предадат парични
средства, за които знаел, че не са негова собственост и не му се дължат от Б.ата
институция, от владението на всички служители на банката Това е така, тъй като
всеки един от тях е имал възможност самостоятелно да окаже съпротива или въобще
да демонстрира под някаква форма отказ да предаде паричната сума на подсъдимия
или да предприеме активни действия с цел последния да не реализира намерението
си. Заплахата
от страна на подсъдимия е била отправена към всички служители на банката, които
се намирали в момента в офиса и е използвана с цел да установи фактическа власт
върху предмета на престъплението. Освен това, заеманите
от служителите длъжности предполагат юридическо или фактическо разпореждане с
находящи се в банката суми.
Деянието следва
да се квалифицира като опит за грабеж, а не като довършено престъпление, тъй
като не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни
последици. Отнемането на
инкриминираните вещи предполага прекъсване на досегашното и установяването на
ново владение върху тях. В конкретния случай подс. С. е прекъснал владението на
собственика върху процесиите пари, но още не е успял да установи свое владение
върху тях. Деецът установява свое владение върху вещите, предмет на
престъплението, когато придобие възможността
безпрепятствено да се
разпорежда с тях, а в случая подсъдимият не е имал
такава възможност и не е успял. Едва в този момент той довършва
изпълнителното деяние респ. настъпват обществено опасните последици.
Следователно
поведението на подс. С. не съставлява довършено престъпление грабеж, а довършен
опит към грабеж, който при съставните престъпления предполага осъществяване на
включените в състава свързани деяния. Подсъдимият е реализирал всички действия,
необходими за причиняване на вредоносния резултат, изпълнението на
престъплението е приключило, но поради други обстоятелства не са настъпили
предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. Тази липса
не се корени в поведението на подсъдимия, а на други лица - полицейските
служители от ОД на МВР - Сливен, сформирания екип от психолози, служителите на
СОБТ - София, които предприели законосъобразни, адекватни и своевременни
действия.
С
оглед на последното не е налице и доброволен отказ от довършване на
престъплението, доколкото това предполага деецът да се е отказал по собствено
подбуда да довърши изпълнението на престъплението /т.е. да довърши
изпълнителното деяние/ или да е предотвратил настъпването на вредните последици
от него, също по собствено подбуда. Доброволен отказ е налице, когато
причинната връзка е прекъсната след нова преоценка на мотивите от страна на
подсъдимия за или против довършване на престъплението, когато собствените
подбуди се изразяват в явно осъзнаване противоправността
на извършеното. В случая липсва самоволен отказ от опит, тъй като отказът е бил
наложен на подсъдимия от трудности, които той по обективни или субективни
причини не е могъл да преодолее - поради намесата на трети лица, както и поради
страх.
Грабежът е придружен с опит за убийство т.е. налице е
квалифициращото обстоятелство по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 от НК.
След
като влязал в банката и предупредил, че извършва обир, подс. С. насочил
заредения си пистолет си към охранителя С., който се намирал седнал зад бюро,
непосредствено до входа в дясно и от разстояние 1-2 метра го прострелял в
областта на лявото рамо. Свид. С. получил огнестрелно нараняване с
"проникване в гръдната и коремната кухина"; нараняване на слезката,
което е наложило нейното премахване по оперативен начин и представлява
"загуба на слезката; огнестрелното нараняване на левия бял дроб е причиняване
на левостранен хемопневмоторакс, което представлява „разстройство на здравето,
временно опасно за живота"; нараняване на стомаха с нарушаване на целостта
на предногорната и заднодолната стена, довело до "разстройство на
здравето, временно опасно за живота"; Изпадане на пострадалия в състояние
на хеморагичен и травматичен шок, което представлява "разстройство на
здравето, временно опасно за живота"; значителните увреждания на левия бял
дроб с нарушаване на плевралните листове в ляво, значителните увреждания в
коремната кухина и съпътстващите ги усложнения от съдебномедицинско гледище
представлява "постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота", т.е. една тежка телесна повреда и шест средни телесни повреди.
При полученото огнестрелно нараняване пострадалият е получил нараняване на
жизненоважни органи, като такъв е наранения ляв бял дроб. Пострадалият случайно
не е получил по-тежки наранявания и по-тежки усложнения от получените
наранявания. Пострадалият е можел да получи нараняване на сърцето, което е щяло
да доведе до настъпването на смъртта му, нараняване на магистралните съдове,
черния дроб и други жизненоважни органи и анатомични структури.
Анализирайки
начина на причиняване на увреждането, предвид разстоянието (1-2 метра т.е.
почти от упор), целенасочеността на изстрела (в лявата горна част на тялото на седналия зад бюрото
охранител, където се намират жизнено важни органи) и използването на заредено
смъртоносно оръжие, не може да бъде направен извод, подс. С. е съзнавал
възможността да убие пострадалия и целял настъпването на този резултат. Свид. С.
безспорно е получил единично огнестрелно нараняване в областта на предната
повърхност на лявото рамо, непосредствено в лявата горна гръдна област.
Пострадалият и нападателят са били един срещу друг и пострадалият е бил наранен
в момент на изправяне от седнало в изправено положение. Прицелвайки се,
подсъдимият е бил е ясното съзнание, че оръжието, което ползва е смъртоносно,
че охранителят не е статична мишена и че куршумът може да попадне в жизненоважен
орган, който да причини смъртта му, поради което безспорно е предвиждал
настъпването на посочения по - горе престъпен резултат.
Поначало
умисълът при посегателствата срещу личността е с неконкретизирано съдържание.
Деецът не предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпният
резултат (смърт или телесна повреда), но при произвеждане на изстрел от близко
разстояние с огнестрелно оръжие, насочен към човешкото тяло, пострадалият
случайно не е получил по-тежки наранявания и по-тежки усложнения от получените,
както се твърди и в неоспореното от страните заключение на съдебномедицинската
експертиза. Той е можел да получи нараняване на сърцето, което щяло да доведе
до настъпването на смъртта му. Смъртоносен резултат не е настъпил единствено
поради обективни, независещи от дееца обстоятелства, а именно, че огнестрелното
нараняване не е засегнало сърцето на пострадалия. Според съдебната практика,
дори и да се приеме, че подсъдимият е искал настъпването на един от няколко
възможни престъпни резултата - смърт или телесна повреда на пострадалия, то той
е действал при форма на вината „алтернативен пряк умисъл”. При това психическо
отношение на дееца, когато действа с тази форма на вината и поради независещи
от него фактори настъпи по-лекия от предвидените и целени резултати, следва да
се носи наказателна отговорност не за довършеното по - леко престъпление, а за
опит към по-тежкото. Т. е. подсъдимият е предвиждал обществената опасност на
два възможни резултата (телесна повреда или смърт) като е искал настъпването на
който и да е от тях, за да улесни отнемането на парите, собственост на банката,
в която пострадалият е охранител, като от обективна страна подсъдимият е
направил всичко, което обикновено е необходимо, за да се причини смъртен
резултат. Поведението на подс. С. по отношение на пострадалия С. следва да се
квалифицира като опит към убийство при алтернативен пряк умисъл, а не като
довършено престъпление - причинена телесна повреда, както е пледирала защитата
на подсъдимия при първоначалното гледане на делото пред първата инстанция.
Пред
настоящия съд тезата на защитата по отношение на формата на вината на
квалифициращото грабежа обстоятелство „опит за убийство” е, че се касае не за
пряк, а за евентуален умисъл т.е., че подсъдимият не е искал причиняването на
смъртта на пострадалия С., но го е допускал. С оглед на изложените по-горе
съображения, съдът намира тази теза за несъстоятелна, още повече, че опит е
недопустим при тази форма на вината – при евентуален умисъл. Последното т.е. че
е невъзможно да има опит към извършването на умишлено престъпление при
евентуален умисъл, разбира се, не е само по себе основание да се приеме и
обоснове в случая, че конкретната форма на вината е пряк умисъл /защото е
невъзможно да има опит при друга форма на вината/, доколкото зависимостта е
точно обратната – именно понеже поради изложените по-горе съображения деянието
е извършено с пряк умисъл е налице опит за убийство.
Безспорно
е, че в случая са налице и предвидените кумулативно два признака по т. 3 на чл.
199, ал. 2 от НК, а именно - опитът е за грабеж в „особено големи
размери", тъй като паричната сума предмет на престъплението значително
надхвърля сто и четиридесет минимални работни заплати установени за страната
към момента на извършването му (според тълкувателно решение № 1/1998 г. на
ОСНК на ВКС) и деецът е бил „въоръжен" - пистолетът на подс. С. е
огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ и той го е използвал.
От
субективна страна подс. С. е осъществил престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2,
пр. 2 и т. 3 , вр. чл. 198, ал. 1 от НК с пряк умисъл - той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, неговите обществено опасни последици и
е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че употребените от него сила и
заплашване са от естеството си да преодолеят съпротивата на лицата, в чиято
фактическа власт са процесиите пари, съзнавал е, че ги лишава от фактическата
власт на чужди нему вещи, предвиждал е преминаването им в своя собствена
фактическа власт и е целял установяването на тази власт, като след деянието е
желаел да се разпорежда с парите в свой интерес.
Деянията по чл.143а ал.1 от НК:
По описания по-горе във фактическата
обстановка начин подс. С. държал с различна продължителност във времето като
заложници в банката свидетелите Р.Д.Т., М.И.В., И.Т.И., В.Д.Д., С.Д.А., като
освобождаването им поставил в зависимост от изпълнението на определени условия
от страна на държавата. По този начин той е осъществил по отношение на всяка
една от тези свидетелки състава на престъплението по чл.143а, ал.1 от НК,
доколкото не може да има продължавано престъпление против личността на отделни
граждани – арг. разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от НК.
Изпълнителното
деяние на всяко от тези престъпления включва два акта, като само единият от
които осъществява сам по себе си състав на престъпление. Този акт е незаконното
лишаване от свобода на заложника. Другият акт, включен в изпълнителното деяние
в случая е поставянето на условие пред държавата за освобождаването на
заложника. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се изразява
освен в невъзможността на заложника да избира къде да се намира, да се
придвижва свободно и в узнаването от страна на адресата - представител на
държавата, на поставеното от дееца условие за освобождаването на заложника.
Свидетелките Т., В., И., Д. и А. противно на волята им са били принудени от
подс. С., който бил въоръжен с пистолет да стоят в офиса на банката, били са
лишени от възможността да го напуснат по собствена воля, а подсъдимият ги
освобождавал една по една след като предварително поставял условия за
освобождаването им към представителите на държавата, с които имал телефонна
връзка.
По отношение на
деянията по чл.143а от НК, в обвинителния акт е приета правна квалификация по
основния състав на чл.143а ал.1 от НК, а не по ал.3, тъй като според
прокуратурата, макар и работейки като служител в организация, която е
извършвала охранителна дейност, за времето от 15.57 часа на 23.03.2011г. до
10.18 часа на 24.03.2011г., той не е действал в това си качество и не е
извършил описаните деяния като служител в такава организация.
Доколкото
прокуратурата е повдигнала и поддържа обвинение против подсъдимия по основния
състав на чл.143 ал.1, а не по квалифицирания състав на чл. 143а, ал. 3, т. 1, вр. ал.1,
вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, няма смисъл да се коментира въпроса дали е
налице това квалифициращо обстоятелство т.е. че деянието е извършено от
служител в охранителна фирма. Само за прецизност следва да се отбележи, че
законът не поставя изискване деецът да е извършил престъплението при или по
повод на изпълнението на функциите си като служител в охранителна фирма.
След поставеното
условие за освобождаването на свид. Р.Т. (осигуряването на бронежилетка и
изтегляне на намиращите се пред и около банката полицейски автомобили и
служители), подс. С. е поставял идентични и повтарящи се условия за
освобождаването на всяка една от останалите четири заложнички - свидетелите М.В.,
И.И., В.Д. и С.А. (възможност да разговаря със свои приятели и изтегляне на
полицейските органи от района на произшествието). За съставомерността на
деянието не е необходимо поставените от дееца условия за освобождаването на
държания заложник да бъдат изпълнени. Повтарящата се идентичност на условията
за освобождаване на всяка следваща от заложничките осъществява поотделно спрямо
всяка една от тях, престъпния състав на чл.143а ал.1 от НК, тъй като
законодателя в този текст не е предвидил като обективно изискване и елемент от
състава на престъплението, при наличие на повече от един заложник, извършителя
да поставя различни условия за освобождаването на всеки следващ от тях.
От субективна страна подс. С. е осъществил тези престъпления с пряк умисъл
- той е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните им последици.
Деянието по чл.339 ал.1 от НК:
Безспорно е установено
с оглед на наличните доказателства по делото, че подс. С. е притежавал законно
оръжие пистолет марка „Вайкал", калибър 9 х 18 с № ХАН 1900 и към този
пистолет му е било разрешено да притежава 40 броя патрони от същия калибър.
Видно от заключението на балистичната експертиза, процесиите патрони калибър
7,62х54R и калибър 7,62х39 са предназначени за стрелба с картечници, снайперски
пушки и ловни оръжия от същите калибри; патроните с калибър 5,45х39,5 са
предназначени за стрелба с автомат АК74; патроните с калибър 7,65х17 (.32 АСР)
са предназначени за стрелба с пистолет от същия калибър и с картечен пистолет
„Скорпион". За всички тези боеприпаси, както и за процесиите 49 бр.
патрони калибър 9х18 - калибъра на пистолета на подсъдимия, последният не е
имал разрешително за притежаването им. Същите са били годни за стрелба.
В обвинителния акт
е прието, че е налице извършването на
две отделни и самостоятелни деяния по смисъла на чл.339 ал.1 от НК:
-
от неустановена дата придобил по какъвто и да е начин
и до 24.03.2011г. в с. Кортен, общ. Нова Загора, държал без надлежно
разрешително боеприпаси - 16 бр. патрони калибър 7,62 х 54R, 4 бр. патрони, калибър 5,45 х 39,5 и 1 бр. патрон
калибър 7,65 х 17;
- от
неустановена дата придобил по какъвто и да е начин и до 24.03.2011г. в
гр.Сливен държал без надлежно разрешително боеприпаси - 37 бр. патрони калибър
9 х 18 и 42 бр. патрони калибър 7,62 х 39.
Настоящият съд
прие, че първото обвинение /за придобиване и държане на боеприпаси в с.Кортен,
общ. Нова Загора/ не е доказано по несъмнен начин. Вярно е, че въпросните
боеприпаси са намерени в дома на подсъдимия в с.Кортен, но само това
обстоятелство не е достатъчно за да се направи несъмнен извод, че той ги е
придобил и държал. От друга страна, ако се приеме, че те са със същия произход
като тези, които той е придобил и е държал в гр.Сливен, тогава не би следвало
изкуствено и неправилно извършеното от подсъдимия да се разделя и да се
квалифицира като две отделни престъпления, а не като едно общо макар и
продължавано престъпление. Впрочем в тази насока многобройни съображения са
изложени в отменителното решение на БАС. Във всички случаи признаването на
подсъдимия за виновен за две отделни деяния по чл.339 от НК би се явило
незаконосъобразно, поради което следва подс. С. да бъде признат за невиновен и
оправдан по първото обвинение по чл.339 ал.1 от НК /за деянието извършено в
с.Кортен, общ. Нова Загора/ и да бъде признат за виновен и осъден по второто
обвинение по чл.339 ал.1 от НК /за деянието извършено в гр.Сливен/.
От
субективна страна деянието по чл. 339, ал. 1 от НК е извършено от подс. С.
виновно, при форма на вина - пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици.
Деянието по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК:
Преценявайки
събраните по делото доказателства, съдът намира за установи по категоричен
начин, че подс. С., както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил и състава на престъплението по чл. 216 ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 23.03.2011г. до 24.03.2011г. в гр.Сливен при
условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил чужди движими
вещи (4 бр. стъклопакети с размери 115х230 см; 1 бр. стъклопакет с размери
50х230 см; 1 бр. стъклопакет е размери 70х180 см; вертикален делител с дължина
240 см от ПВЦ дограма; 2 бр. стъкла, плоски 4 мм с размери 160х45 см; 2 бр.
монитори за компютър "DELL" 17 инча; 1 бр. монитор за компютър
"HP" 19 инча; 2 бр. охранителни камери за видеонаблюдение тип
"бокс" черно-бели и 1 бр. охранителна камера за видеонаблюдение тип
"куполна", цветна (всички на обща стойност 1110,35 лв., собственост
на ТБ "Инвестбанк" АД гр.София, и предно панорамно стъкло на стойност
217,80 лв. на лек автомобил "Опел Астра" с per. № СН 8662 СА,
собственост на "Евролийз Ауто" АД гр.Сливен, представлявано от А.Е.А.
от гр.София.
От
обективна страна за това престъпление е характерно, че негов предмет са
посочените чужди движими вещи – в случая собственост на ТБ „Инвестбанк" АД
- София и „Евролийз Ауто" АД - Сливен, които вследствие действията на
подс. С. (описани във фактическата обстановка по-горе), са станали напълно и
окончателно негодни за бъдещо ползване по първоначалното им предназначение.
Деянието
на подсъдимия е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла
на чл.26 ал. 1 от НК. Подсъдимият е извършил повече от две деяния, всяко от
които осъществява състав на едно и също престъпление - това по чл. 216, ал.1 от НК през един непродължителен период от време - от 23.03.2011г. до 24.03.2011г.,
при една и съща обстановка и еднородност на вината - пряк умисъл, като всяко
последващо деяние на подсъдимия от обективна и субективна страна представлява
продължение на предшествуващите го такива.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на престъплението си по чл. 216, ал. 1 от НК. Знаел е, че въздейства върху чужди движими вещи, предвиждал е унищожаването
като последица от това въздействие и е целял този противоправен резултат.
Като причини и
условия за извършване на престъпленията съдът прецени стремежът подсъдимият да
се облагодетелства по незаконен начин, незачитаното на установения в страната
правов ред, а след започване на изпълнителното деяние по чл.199 от НК и поради невъзможността същото да бъде
довършено - особеното състояние, в което е изпаднал в резултат на създадената
непривична и нетипична ситуация, поради което е предприел действия по вземане
на заложници и по унищожаване на чуждо имущество.
Съставомерността
на деянията на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е извършил посочените
престъпления и правната им квалификация не се оспорва от страните по делото.
Единственото възражение на защитата на подсъдимия по отношение на правната
квалификация на деянията касае формата на умисъла на квалифициращото
обстоятелство, че опитът за грабеж е придружен с опит за убийство, доколкото се
обосновава тезата за евентуален умисъл. Това възражение и наведените в негова
подкрепа доводи бяха обсъдени по-горе при коментирането на правната
квалификация на извършеното деяние грабеж и съответно бяха отхвърлени като
неоснователни.
Поради изложените
съображения следва подсъдимият С.П.С. да бъде признат за виновен за извършените
от него престъпления по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 във връзка с чл.198 ал.1
във връзка с чл.18 ал.1 от НК; по чл.143а ал1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по
чл.143а ал.1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по чл.339
ал.1 от НК /извършено в гр.Сливен/ и по чл.216 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК и съответно да бъде осъден за всяка от тях, като бъде признат за невиновен и
оправдан по обвинението по чл.339 ал.1 от НК за деянието извършено в с.Кортен,
общ. Нова Загора.
При определянето
на вида и размера на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия
за извършените от него престъпления, съдът се съобрази с предвиденото в
съответните разпоредби на общата част на НК по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3
във връзка с чл.198 ал.1 във връзка с чл.18 ал.1 от НК; по чл.143а ал.1 от НК; по
чл.339 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК във връзка с
задължителното приложение на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, препращаща към
разпоредбата на чл.58а от НК. Съдът отчете и степента на обществената опасност
както на извършителя, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите
мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички
останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
Преди да се
пристъпи към определянето на конкретните размери на наказанията за всяко
отделно престъпление, настоящият съд намира за необходимо да отбележи
предварително това, че при настоящото разглеждане на делото съществуват
определени ограничения, свързани със забраната да се влошава положението на
подсъдимия.
Това е така, тъй
като при първоначалното разглеждане на делото на подсъдимия са били определени
и наложени наказания /вкл. и след редукцията с една трета по реда на чл.58а
ал.1 от НК/ за всяко едно извършено престъпление, след което по реда на чл.23
ал.1 от НК е било определено едно общо наказание в размер на единадесет години
лишаване от свобода, което по реда на чл.24 от НК е било увеличено с още три
години и шест месеца лишаване от свобода до общо четиринадесет години и шест
месеца лишаване от свобода.
С решение №
35/06.03.2012г. по внохд № 17/2012г. на Апелативен съд гр.Бургас определеното
на подсъдимия наказание за деянието по чл.199 от НК е увеличено на дванадесет
години и осем месеца /след редукцията с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК/. В такъв размер е и определеното общо наказание, което е било също
увеличено с още три години и шест месеца т.е. до размер от шестнадесет години и
два месеца.
Решението на БАС е
било атакувано пред ВКС от гражданския ищец и частен тъжител С.С. само в
гражданската му част, като по отношение на вида и размер на определеното от
въззивния съд наказание в касационната жалба изрично е посочено, че тази част
от решение на апелетивния съд го удовлетворява респ. не се прави искане за
увеличаване на размера на наложеното наказание. Следователно касационната
инстанция не е била сезирана с оплакване респ. искане за увеличаване на размера
на наложеното на подсъдимия наказание и при това положение след връщането на
делото за ново разглеждане, при новото разглеждане на делото е налице забрана
за влошаване на положението на подсъдимия.
При това положение
липсва законова възможност на подсъдимия да бъде наложено такова наказание
каквото се претендира от частния обвинител дори и с приложението на
разпоредбата на чл.58а от НК.
При обсъждането на
въпроса какви наказания като размер следва да се наложат за извършените
престъпления, съдът отчете обстоятелството, че макар подсъдимият да и направил
самопризнание, то не може да бъде преценено като самостоятелно смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, тъй като това самопризнание обуславя задължителното
приложение на чл.58а ал.1 от НК и определяне на наказание намалено с една
трета.
Съдът отчете и
обсъди съществуването на отегчаващи и смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства за всяко от извършените от него престъпления:
За деянието по
чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК:
Престъплението
грабеж е едно от най-тежките престъпления, намерили своята уредба в НК и
най-тежкото такова против собствеността. При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. С. за това престъпление,
съдът отчете наличието както на смекчаващите, така и на отегчаващи вината му обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящият съд прецени
чистото му съдебно минало и липсата на противообществетни прояви, възрастта му,
както и процесуалното поведение и оказаното съдействие за разкриването на
обективната истина.
Като
отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени изключително високата
степен обществена опасност на извършеното деяние вкл. свързана с
обстоятелството, че са налице повече от едно квалифициращи обстоятелства,
обосноваващи по-тежка наказуемост; проявената упоритост и последователност
особено при подготовката на конкретното престъпление; поведението му в началния
момент на извършване на деянието свързано с проява на агресивност към
намиращите се в Б.ия офис лица, както и към полицейските служители отвън, по
посока на които е възпроизвел изстрели; механизма на извършеното,
проявената упоритост при преследването на престъпните цели и обстоятелството,
че по същото време подсъдимият е извършил и други престъпления.
В
случая, макар да е останало във фазата на опита, като взе в предвид обсъдените
по-горе начин и използвани средства на осъществяване на намерението на
подсъдимия да си набави значителни финансови средства и причините, поради което
престъплението е останало недовършеното, съдът прецени, че извършеното от
подсъдимия се характеризира с изключително висока степен на обществена
опасност.
Поради
тези съображения съдът стигна до извода, че липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
могат да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото дори най-леко
наказание, с оглед на което съдът не следва да обсъжда приложение на чл. 55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и конкуренцията му с разпоредбите на
чл. 58а, ал. 1-3 от НК.
За
деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 198, ал. 1 от НК с
алтернативно са предвидени наказания - лишаване от свобода от 15 до 20 години,
доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна, като съдът може да
постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.
В конкретния случай, съобразно с чл. 54 от НК, при съвкупната преценка на
обстоятелствата относно степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и релевантните за определяне на отговорността обстоятелства, настоящият
съд прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при първата
алтернатива, а именно лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.
Този извод произтича не само от посочените по-горе съображения относно степента
на обществената опасност на деянието и дееца и всички налични обстоятелства
имащи значение за размера на отговорността, но се налага и с оглед на
коментираната по-горе забрана за влошаване на положението на подсъдимия,
доколкото при предишното гледане на делото наказанието е било определено именно
по тази алтернатива, не е имало искане за налагане на по-тежко като вид
наказание пред касационния съд и при новото разглеждане на делото положението
на подсъдимия не може да бъде влошавано повече от това, което е било определено
с цитираното по-горе решение № 35/06.03.2012г. по внохд № 17/2012г. на Апелативен съд
гр.Бургас.
При това положение съдът прецени, че на подс. С. за извършеното от него
престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл.2 и т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК следва да се определи наказание
/при първата алтернатива/ при превес на отегчаващите спрямо смекчаващите
отговорността обстоятелства т.е. над средния размер, предвиден за първата
алтернатива на посочената норма от особената част на НК и конкретно в случая –
осемнадесет години лишаване от свобода.
Това наказание според разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК съдът следва да
намали с една трета и на подс. С. да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от дванадесет години.
Настоящият състав намира, че този вид и размер на наказанието за това
престъпление е в съответствие с наличните обстоятелства имащи значение за
размера на отговорността и по този начин биха се изпълнили целите не само на
индивидуалната, но и на генералната превенция, така както това се изисква от
нормата на чл.36 от НК.
Съдът не наложи
на подсъдимия наказание конфискация, тъй като по делото не е установено той да
притежава налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание,
съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от НК.
За деянията по
чл.143а ал.1 от НК:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс. С. за всяко от тези пет отделни престъпления, съдът отчете наличието
както на смекчаващите, така и на отегчаващи
вината му обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящият съд прецени
чистото му съдебно минало и липсата на противообществетни прояви, възрастта му,
процесуалното поведение и оказаното съдействие за разкриването на обективната
истина, както и обстоятелството, че след първоначалните си действия подсъдимият
не е проявявал спрямо взетите заложници особена жестокост и нечовешко
отношение.
Като
отегчаващи отговорността му обстоятелства съдът прецени високата степен на
обществена опасност на всяко извършено деяние вкл. свързана с обстоятелството,
че са налице няколко отделни деяния респ. по отношение на няколко отделни лица;
поведението му в началния момент на извършване на деянието свързано с проява на
агресивност към намиращите се в Б.ия офис лица, както и към полицейските
служители отвън, по посока на които е възпроизвел изстрели; механизма на
извършеното, проявената упоритост при преследването на престъпните цели и
обстоятелството, че по същото време подсъдимият е извършил и други престъпления.
Поради
тези съображения съдът стигна до извода, че липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
могат да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото дори най-леко
наказание, с оглед на което съдът не следва да обсъжда приложение на чл. 55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и конкуренцията му с разпоредбите на
чл. 58а, ал. 1-3 от НК.
В разпоредбата на
чл.143а ал.1 от НК се предвижда наказание от една до осем години лишаване от
свобода и съдът прецени, че за всяко от тези деяния на подсъдимия следва да се
определи наказание при баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства т.е. в размер на средния предвиден в цитираната разпоредба от
особената част на НК и конкретно – по четири години и шест месеца лишаване от
свобода за всяко отделно деяние.
Всяко от тези наказания според разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК съдът
следва да намали с една трета и на подс. С. следва да се наложат наказания за
всяко от деянията по чл.143а ал.1 от НК по три години лишаване от свобода.
Настоящият състав намира, че този вид и размер на наказанията за тези
престъпления са в съответствие с наличните обстоятелства имащи значение за
размера на отговорността и по този начин биха се изпълнили целите не само на
индивидуалната, но и на генералната превенция, така както това се изисква от
нормата на чл.36 от НК.
За деянието по
чл.339 ал.1 от НК:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс. С. за това престъпление, съдът отчете наличието както на смекчаващите,
така и на отегчаващи вината му
обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящият съд прецени
чистото му съдебно минало и липсата на противообществетни прояви, възрастта му,
процесуалното поведение и оказаното съдействие за разкриването на обективната
истина, както и обстоятелството, че не се касае за голямо количество
боеприпаси.
Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът прецени високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние вкл. свързана с обстоятелството, че
въпросните боеприпаси са били използвани за извършване на останалите престъпления.
Поради
тези съображения съдът стигна до извода, че липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
могат да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото дори най-леко
наказание, с оглед на което съдът не следва да обсъжда приложение на чл. 55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и конкуренцията му с разпоредбите на
чл. 58а, ал. 1-3 от НК.
В
разпоредбата на чл.339 ал.1 от НК за това деяние се предвижда наказание от две
до осем години лишаване от свобода. Независимо от констатациите си за наличието
както на отегчаващи, така и на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е
обвързан от размера на определено и наложено при първоначалното гледане на
делото наказание заради забраната да се влошава положението на подсъдимия,
доколкото по отношение на това наказание не е имало жалба или протест с искане
за неговото увеличаване.
При
това положение на подс. С. за деянието по чл.339 ал.1 от НК следва да се
определи наказание в размер на минималния предвиден за това престъпление в
особената част на НК /така както е било определено при първоначалното гледане
на делото/ и конкретно – две години лишаване от свобода.
Това наказание според разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК съдът следва да
намали с една трета и на подс. С. да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от една година и четири месеца.
Настоящият състав намира, че този вид и размер на наказанието за това
престъпление е в съответствие с наличните обстоятелства имащи значение за
размера на отговорността и по този начин биха се изпълнили целите не само на
индивидуалната, но и на генералната превенция, така както това се изисква от
нормата на чл.36 от НК.
За деянието по
по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК:
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подс. С. за това престъпление, съдът отчете наличието както на смекчаващите,
така и на отегчаващи вината му
обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства настоящият съд прецени
чистото му съдебно минало и липсата на противообществетни прояви, възрастта му,
процесуалното поведение и оказаното съдействие за разкриването на обективната
истина, както и обстоятелството, че причинените щети не са на особено голяма
стойност.
Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът прецени високата степен на
обществена опасност на извършеното деяние вкл. свързана с обстоятелството, че
повреждането и унищожаването на чуждото имущество е станало чрез използването
на огнестрелно оръжие, при което случайно щетите не са в значително по-голям
размер.
Поради
тези съображения съдът стигна до извода, че липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
могат да обосноват извод за несъразмерна тежест на предвиденото дори най-леко
наказание, с оглед на което съдът не следва да обсъжда приложение на чл. 55 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК и конкуренцията му с разпоредбите на
чл. 58а, ал. 1-3 от НК.
В
разпоредбата на чл.216 ал.1 от НК за това деяние се предвижда наказание до пет
години лишаване от свобода. Независимо от констатациите си за наличието както
на отегчаващи, така и на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е
обвързан от размера на определено и наложено при първоначалното гледане на
делото наказание заради забраната да се влошава положението на подсъдимия,
доколкото по отношение на това наказание не е имало жалба или протест с искане
за неговото увеличаване.
При
това положение на подс. С. за деянието по чл.216 ал.1 от НК следва да се
определи наказание в размер между средния и минималния предвиден за това
престъпление в особената част на НК /така както е било определено при
първоначалното гледане на делото/ и конкретно – една година лишаване от
свобода.
Това наказание според разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК съдът следва да
намали с една трета и на подс. С. да се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца.
Настоящият състав намира, че този вид и размер на наказанието за това
престъпление е в съответствие с наличните обстоятелства имащи значение за
размера на отговорността и по този начин биха се изпълнили целите не само на
индивидуалната, но и на генералната превенция, така както това се изисква от
нормата на чл.36 от НК.
На основание
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК съдът следва да определи на подс. С.С. едно
общо наказание, а именно най-тежкото от всички определени – дванадесет години
лишаване от свобода. Доколкото така определеното на подсъдимия наказание е
повече от три години лишаване от свобода, очевидно е, че
липсват изискванията на чл. 66 ал. 1 от НК за прилагане спрямо подсъдимия
института на условното осъждане. В съответствие с разпоредбите на чл. 61 т. 2 и
чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС подс. С. следва да изтърпи ефективно наложеното му
наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затвор/затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът прецени, че така определеното на
подсъдимия С. общо наказание от дванадесет години лишаване от свобода следва да
бъде увеличено по реда на чл.24 от НК.
Съобразявайки
цялостната престъпна дейност на подсъдимия и като взе в предвид обществената
опасност на деянията (коментирана по - горе за всяко от тях поотделно), като
отчете техния брой, обстоятелството, че са извършени за сравнително кратък
период от време, като прецени и мотивите на подсъдимия за извършването им,
съдът стигна до извода, че за постигане на целите на наказанието следва да се
приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да се увеличи така определеното общо наказание
с още три години лишаване от свобода.
Така
определеното общо по реда на чл.23 ал.1 от НК и завишено по реда на чл.24 от НК
наказание в размер на петнадесет лишаване от свобода съдът постанови подс. С.
да изтърпи съгласно чл. 61 т. 2 и чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг
режим в затвор/затворническо общежитие от закрит тип.
Наложеното
наказание в този вид и размер съдът намира за достатъчно за постигане на
репресивните и възпитателни цели на санкцията, за прецизно отмерено с оглед на
всички индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства и същевременно
за справедливо. То би изиграло своя поправителен и контролиращ ефект не само
спрямо подсъдимия, но и върху останалите членове на обществото.
На основание чл. 59 ал.1 от НК
съдът приспадна от така определеното по отношение на
подсъдимия С. наказание лишаване от свобода времето, през което спрямо него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото
наказателно производство, а именно от 25.03.2011г. до привеждане в изпълнение
на настоящата присъда.
Настоящият съд
обсъди и възможността за определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК, но
стигна до извода, че не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да доведат до
констатацията, че предвиденото най-леко наказания за съответните престъпления
се явява несъразмерно тежко и следователно да обосновават необходимостта за
определяне на наказанието по този ред.
В настоящото наказателно производство
пострадалият С.И.С. е предявил против подсъдимия С.П.С. граждански иск, с който
претендира обезщетение за претърпени от престъплението по чл.199 ал.2 т.2
предл.2 и т.3 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК неимуществени вреди в размер
на 500000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2011г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Отговорността за обезвреда възниква при наличието на причинна
връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
В случая са налице условията на тази правна норма, които ангажират гражданската
отговорност на подс. С.С. да заплати на гражданския ищец С.С. обезщетение за
неимуществени вреди, които са настъпили вследствие на престъплението му по чл.
199, ал. 2, т. 2, пр. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
При
преценката относно конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази следното:
Неимуществените
вреди са безпаричен или друг имуществен еквивалент, поради което законодателят
е поставил определянето на размера на обезщетението за претърпените болки и
страдания да става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма легална дефиниция на тези
принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, на базата на конкретните
обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най - вече от степента
на страданието.
В
случая неимуществените вреди се състоят във физическите болки и страдания,
стресови и емоционални травми, претърпяни от пострадалия С.. Обезщетението за
тези вреди се определя по справедливост предвид броя, вида и характера на телесните
увреждания, допълнителните усложнения от тях, степента на изживените физически
болки, вида на медицинската интервенция, продължителността на лечението и
неговата ефикасност, прогнозата за по-нататъшното развитие на страданията и
окончателното възстановяване на здравето на пострадалия.
Пострадалият
С., вследствие деянието на подс. С. е получил множество увреждания, с различна
продължителност на лечение и отзвучаване, част от които с трайни и невъзвратими
последици. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на
23.03.2011г. пострадалият С. е получил огнестрелна рана с входна рана в
областта на предната повърхност на лявото рамо, непосредствено в областта на
предния ръб на подмишничната ямка и изходна рана в областта на лявата половина
на гърба, встрани от гръбначния стълб, на равнището на XI - XII ребро. По
спешност бил транспортиран за оказване на Спешна медицинска помощ в Спешно
отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - Сливен, където бил приет в
16:20 часа. След проведените
консултации, по спешност бил приет на лечение в ОАИЛ при същата болница и
отново по спешност бил опериран в хирургическата операционна на болницата. На
25.03.2011г. след проведена консултация със специалист по гръдна хирургия от
ВМА - София било взето решение лечението на С. да продължи във ВМА - София и
той бил приет в Клиниката по активна реанимация и интензивно лечение, като при
приемането му бил в увредено общо състояние, бил интубиран и поставен на
апаратна вентилация. Постепенно състоянието на пострадалия се подобрило и
същият на 12.04.2011г. бил приведен в Клиниката по коремна хирургия.
Полученото
от пострадалия С.С. огнестрелно нараняване с "проникване в гръдната и
коремната кухина" представлява две средни телесни повреди. Нараняването на
слезката, което е наложило нейното премахване по оперативен начин представлява
"загуба на слезката" и е тежка телесна повреда. Огнестрелното
нараняване на левия бял дроб с причиняване на левостранен хемопневмоторакс
представлява „разстройство на здравето, временно опасно за живота" и е
средна телесна повреда. Нараняването на стомаха с нарушаване на целостта на
предногорната и заднодолната стена е довело до "разстройство на здравето,
временно опасно за живота" - отново средна телесна повреда. Изпадането на
пострадалия в състояние на хеморагичен и травматичен шок представлява
"разстройство на здравето, временно опасно за живота" -средна телесна
повреда. Пострадалият е получил значителни увреждания на левия бял дроб с
нарушаване на плевралните листове в ляво. Получил е и значителни увреждания в
коремната кухина, като възстановяването на функциите на коремните органи се
очаква да бъде дълъг и мъчителен процес.
Според
вещото лице се очакват усложнения в хода на възстановителните процеси като
плеврални и перитониални сраствания, които ще бъдат без тенденция за
окончателно и пълно изчезване. Настъпването на тези усложнения от
съдебномедицинско гледище представлява "постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота" - средна телесна повреда.
Пак
според вещото лице, при полученото огнестрелно нараняване пострадалият е
получил нараняване на жизненоважни органи, като такъв е наранения ляв бял дроб.
Пострадалият случайно не е получил по-тежки наранявания и по-тежки усложнения
от получените наранявания. Пострадалият е можел да получи нараняване на
сърцето, което е щяло да доведе до настъпването на смъртта му, нараняване на
магистралните съдове, черния дроб и други жизненоважни органи и анатомични
структури. Възстановяването на нормалната работоспособност на пострадалия се
очаква да настъпи за около 10-12 месеца. Не се очаква пълно и окончателно
възстановяване на всички увредени органи и тъкани.
От
представеното експертно решение на ТЕЛК от 07.10.2011г. е видно, че през м.
06.2011г. С. отново е претърпял оперативна интервенция, а през м. 10.2011г. е
лекуван в МБАЛ „Царица Йоанна" - гр. Сливен по повод болки в корема
обхващащи целия епигастриум и двете подребрия. Предвид нестабилизираното
здравно състояние на пострадалия, експертната комисия е направила извод, че се
налага продължаване на временната неработоспособност, но не се е ангажирала с
определянето на срок.
Касае
се за млад човек на 43 години, в активна трудова възраст, претърпял болки и
страдания с голям интензитет, оперативни интервенции с последвали усложнения,
отстранен му е орган. Здравословното му състояние все още не е стабилизирано,
предстои дълъг възстановителен период. Не е ясно кога и дали ще може да работи.
Пострадалият за цял живот ще търпи както физически, така и емоционално
негативните последици от причинените му от престъплението увреждания, тъй като
пълно и окончателно възстановяване на всички увредени органи и тъкани няма да
настъпи.
Отчитайки
всички тези обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът счете, че справедлив паричен еквивалент на болките и
страданията, които е претърпял и продължава да търпи С. от причинените му
телесни увреждания и преживяния стрес и прогнозата за трайни последици
представлява сумата от 160 000 лева. Това обезщетение съдът намира за
справедливо и достатъчно да репарира болките и страданията му. В останалата
част над 160 000 лева до пълния му размер от 500 000 лева, настоящият
граждански иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Обезщетението
за неимуществени вреди на гражданския ищец С. беше присъдено ведно с
претендираната законна лихва, считано от 23.03.2011г. до окончателно изплащане
на присъдената сума.
С оглед на горните констатации подсъдимият С. следва да бъде осъден да
заплати на гражданския ищец С.С. сумата от 160 000 лв. /сто и шестдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.199
ал.2 т.2 предложение 2 т.3 вр. с чл. 198 ал.1 и чл. 18 ал.1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2011 г. до окончателното
изплащане на присъдената сума, като предявения граждански иск в останалата му
част до пълния размер на претенцията от 500 000 лв., отхвърля като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на С.С. и
сумата от 120 лв., представляваща направените от гражданския ищец и частен
обвинител разноски по делото за адвокатски хонорар пред окръжния съд.
По отношение на
веществените доказателства по делото съдът следва да се произнесе по следния
начин:
На основание чл.53 ал.1 б.”а” от НК следва да се отнемат
в полза на държавата 1 бр. пистолет “BAIKAL”
модел 442, кал. 9Х18, с номер ХАН1900 и 1 бр. пълнител за него /оставени на
съхранение в служба “КОС” при РУ “Полиция”-Сливен/; кожен колан от черна кожа с метална тока с
поставен на него текстилен черен на цвят кобур; чифт черни на цвят плетени
ръкавици и черна плетена шапка с прорези за двете очи всички запечатани в
полиетиленов плик с лепенка с № 01839; 1 бр. пълнител за автомат “Калашников”,
1 бр. пълнител за патрони кал. 9Х18; - 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов
плик с лепенка с № 01888, 1 бр. гилза, поставена в полиетиленов плик с лепенка
с № 01887, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01886, 12
бр. гилзи, поставени в полиетиленов плик с лепенка с № 01885, 1 бр. гилза,
поставена в полиетиленов плик с лепенка с № 01884, 1 бр. проектил, поставен в
полиетиленов плик с лепенка с № 01883, 1бр. гилза, поставена в полиетиленов
плик с лепенка с № 01882, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с
лепенка с № 01878, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с №
01895, 1 бр. проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01894, 1 бр.
проектил, поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01893, 1 бр. проектил,
поставен в полиетиленов плик с лепенка с № 01890, 1 бр. проектил, поставен в
полиетиленов плик с лепенка с № 01891, всички запечатани в полиетиленов плик с
лепенка с № 08045.
Веществените доказателства: - разрешение за носене и употреба
на огнестрелно оръжие, серия “СН” с № 0197465 за пистолет “Байкал 9Х18 ХАН
Вещественото доказателство - 1 бр. лична карта с №
*********, издадена на името на С.П.С., ЕГН **********, след влизане на
присъдата в сила, на основание чл. 242 ал.3 от ЗИНЗС следва да се изпрати на
Началника на Затвора – Бургас.
Веществените доказателства: син-дънков
панталон с кафяв кожен колан и чифт мъжки обувки с чифт черни чорапи в тях,
черно яке и тъмно сини слипове, поставени в найлонова торбичка, след влизане на
присъдата в сила следва да се върнат на собственика им С.И.С..
Веществените доказателства: 1 бр. куриерска чанта; 6 бр.
стъклени чаши и 1 бр. бутилка от минерална вода, запечатани в полиетиленов плик
с лепенка с № 01879; 1 бр. черна чанта от плат за
преносим компютър с поставена емблема с надпис “INOVAGE TRAVEL”; 1 бр. черен
сак с поставена емблема с надпис “INOVAGE TRAVEL”; 3 бр. СD-R-Sony 700mb със
серийни номера: 27532LC10362 с
надпис на същия с розов маркер “INVES BANK 23.03.11”, сериен номер 27532RB10318
с надпис на същия с розов маркер “INVES BANK 23.03.11”, сериен номер 27532LE10360 с надпис на същия с
розов маркер “INVES BANK 23.03.11”; 1 бр. цифров
видеорекордер със сериен номер 08050067, запечатан в полиетиленов плик с
лепенка с № 01774 заедно със захранващ кабел за него , след влизане на
присъдата в сила следва да се върнат на ТБ”Инвестбанк” – София.
Вещественото доказателство 1 бр. СD-R-700mb,
след влизане на присъдата в сила следва да се върне на Областна администрация –
гр.Сливен.
Веществените доказателства 1 бр. нож, запечатани в
полиетиленов плик с лепенка с № 01881; 1 бр. сак, запечатан в полиетиленов плик
с лепенка с № 01880; картонена кутийка с надпис “
Вещественото доказателство - 1 бр. мобилен
телефон “Нокия
Подсъдимият
следва да бъдат осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната
власт направените по делото разноски в размер на общо 660 лв., както и
следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския иск - сумата
от 6400 лв.
Ръководен от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН :