Решение по дело №1790/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 10, ал.6 от ЗСПД.

Образувано е по жалба, подадена от Е.Г., против Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3325/4.09.2023г. и Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3086/1.09.2023г., издадени от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие.

Жалбоподателката иска отмяна на посочените актове. Счита, че същите са издадени при неправилно приложение на материалния закон. Според нея тя и децата й имат право на семейни помощи, тъй като са чужденци със статут на постоянно пребиваващи в Република България, поради което имат правата и задълженията на българските граждани.

В съдебно заседание заявява, че с децата си живеят в България постоянно от 2016г. затова счита, че нейните деца имат право на социално подпомагане, защото имат статут за постоянно живеещи. Според нея в случая международна спогодба не е задължителна, защото децата живеят в страната постоянно, обучават се редовно в училище, записани са в четвърти и осми клас и имат всички права и задължения, като другите деца, които живеят тук постоянно. Имат права такива, каквито имат всички български граждани. Иска заповедите за бъдат отменени и да бъде разпоредено децата й да получават семейни помощи.

Ответникът, директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт С., намира жалбата за неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Според нея, жалбоподателката е чужд гражданин с предоставено временно пребиваване, поради което не попада в хипотезите на чл.3 от Закона за семейните помощи за деца. Чл.3, т.5 от Закона за семейните помощи за деца във връзка с чл.10б от същия закон регламентират, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Освен в Закона за социалните помощи за деца, получаването на семейните помощи за тези семейства не е регламентирано в друг договор. В тази връзка за лица – чужди граждани, или семейства на чужди граждани, които имат разрешено временно пребиваване в Република България, следва получаването на тези помощи да е предвидено в международен договор със съответната държава, по който Република България е страна. Към момента между Република България и Република Казахстан няма такъв договор. Чуждите граждани с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане и това е уредено в Закона за социалното подпомагане и Правилника за неговото прилагане. Семейните помощи са семейни, а не социални помощи, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 22.08.2023г. Е.Г. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от Закона за семейните помощи за деца за дъщеря си А.Г.. В заявлението посочила, че е гражданка на Казахстан, има регистриран постоянен адрес ***, омъжена е, като съпругът и също е с казахстанско гражданство. Такова гражданство има и детето. Към заявлението приложила удостоверение, издадено от СУ „Екзарх Антим I“ гр.Казанлък, според което А.Г. е записана като ученичка в IV клас за учебната 2023г/2024г.

Върху заявлението, на 25.08.2023г., длъжностното лице Д.В.вписала мотиви за отказ за отпускане на еднократната помощ: „ Не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД. Няма сключена спогодба между България и Република Казахстан.“

Становището било съгласувано от началник отдел „Социална закрила“ на 1.09.2023г.

На същата дата по заявлението началник отдел „Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 1.09.2023г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие издал Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3086/, с която отказал на Е.Г. отпускане на еднократна помощ за А.Г. по чл.10а от ЗСПД като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Република Казахстан няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане.

На 28.08.2023г. Г. подала до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие и заявление- декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл.10б от Закона за семейните помощи за деца за дъщеря си А.Г.. В заявлението посочила, че е гражданка на Казахстан, има регистриран постоянен адрес ***, омъжена е, като съпругът и също е с казахстанско гражданство. Такова гражданство има и детето. Към заявлението приложила удостоверение, издадено от НУПИД „академик Дечко Узунов“ гр.Казанлък, според което А.Г. е записана като ученичка в 8ми клас за учебната 2023г/2024г., на задължително обучение деца до 16 годишна възраст.

В приложение 12 към заявлението, на 30.08.2023г., длъжностното лице Д.В.вписала мотиви за отказ за отпускане на еднократната помощ: „ Не попада в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД.семейството на граждани на Казахстан. Няма сключена спогодба между България и Република Казахстан в областта на социалното подпомагане.“

Становището било съгласувано от началник отдел „Социална закрила“ на 4.09.2023г.

На същата дата по заявлението началник отдел „Социална закрила“ извършил предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа. Според листа за извършен предварителен контрол заявлението, с направеното искане съответства на нормативната уредба, като са спазени нормативно регламентираните срокове.

На 4.09.2023г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие издал Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3325/, с която отказал на Е.Г. отпускане на еднократна помощ за А. (действителното име на детето е Авелина) Г. по чл.10б от ЗСПД като се позовал на разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и обстоятелството, че между Република България и Република Казахстан няма сключена спогодба в областта на семейното подпомагане, при положение, че семейството са граждани на Казахстан.

По делото няма спор, че членовете на семейството на Е.Г. са със статут на постоянно пребиваване по см. на ЗЧРБ.

II. ПРАВОТО:

С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Поради това съдът намира, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощията.

Според чл.10а от ЗСПД, на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Чл. 10б от същия закон предвижда, че на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

По делото е доказано, че двете деца на жалбоподателката са записани в четвърти, съответно осми клас за учебната 2023г./2024г., живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

При това положение следва да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на семейството им следва да бъде отпусната еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.

Спорно по делото е приложението на чл.3, т.5 от ЗСПД, на което се позовава административния орган.

Тази норма сочи, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

В случая е прието, че семейството на Г. няма право на семейни помощи, защото членовете му са граждани на Република Казахстан, с която държава Република България няма сключена спогодба в областта на социалното подпомагане.

Тази теза не може да бъде споделена.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл.51, ал.1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26, ал. 2 КРБ сочи, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Аналогично на последната норма решение дава и разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за чужденците в Република България. Според нея, чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Т.е. налице е друг закон по см. на чл.3, т.5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително тези за социално подпомагане. ЗСПД не предвижда предоставянето на семейни помощи само за лица, които имат българско гражданство.

Поради това, след като членовете на семейството на Г. имат статут на постоянно пребиваване по см. на ЗЧРБ, то по отношение на тях посоченото правилото на чл.3, ал.1 от ЗЧРБ е приложимо.

ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак- лица с чуждо гражданство и такива без гражданство.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана през 1991г.).

Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.

Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

В този контекст следва да се тълкуват и разпоредбите на Закона са семейните помощи за деца. Те целят именно подпомагане на родителите при реализиране на правото на жизнен стандарт на детето, чрез предоставяне на материална помощ.

Както вече бе посочено, конвенцията забранява каквато и да е дискриминация на детето въз основа на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически или социалнен произход, имуществено състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници, какъвто подход в случая е използван по признака гражданство.

Поради това липсата на сключена спогодба между Република Казахстан и Република България в областта на социалното подпомагане не може да бъде пречка за предоставяне на еднократна семейна помощ, при положение, че предпоставките за това, регламентирани в чл. 10а, съответно чл.10б от ЗСПД по отношение на децата на жалбоподателката са налице.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3325/4.09.2023г. и Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3086/1.09.2023г., издадени от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде върната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Воден от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3325/4.09.2023г. и Заповед № ЗСПД/Д-А-П/3086/1.09.2023г., издадени от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Поморие за произнасяне по заявления № ЗСПД/ДАП/3325/28.08.2023г. и № ЗСПД/ДАП/3086/22.08.2023г., подадени от Е.Г., според указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Решението е окончателно.

	Съдия: