Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260067 /17.02. Година 2021 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На дванадесети януари
Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Капка Станчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 01134
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-002132/02.06.2020г.
издадено от началник група в Сектор ПП при ОД МВР – гр. Перник, на Д.И.М. с ЕГН
**********, с адрес *** са наложени административни наказания:
глоба 50 /петдесет/ лв., на
основание чл.183, ал.4, т.7 предл.1 от ЗДвП,
глоба 10 /десет/ лева, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, и
глоба 10 /десет/ лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП, за това, че на 17.05.2020 г., в 14.00
часа, в гр.Перник, ул. Люлин, като водач на лек мотоциклет „Кимко Динк“ 125, с
рег. № ***, негова собственост, по време на управление на МПС
не използва защитна каска, както и за това, че не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на управляваното превозното средство – нарушения съответно на
чл.137е от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Д.
М., чрез пълномощника му - адв. В.Б., с която оспорва законосъобразността на
издаденото наказателно постановление, като твърди, че не е извършил вменените
му нарушения, както и че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.. Моли за отмяна на
обжалвания акт в цялост.
В съдебното производство жалбоподателят
– редовно призован, не е участвал лично-
Представляван от пълномощник – адв. А. В., който поддържа доводите в жалбата, допълва ги и пледира за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията,
за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са по чл.137е от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Същите са
установени с акт за установяване на административно нарушение серия GA, №192911/17.05.2020г. В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 17.05.2020г., в 14.00 часа, при извършена
спрямо Д.И.М. ***, от свидетеля В.А.В. и Р.К.В. – мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР Перник, същите установили, че водачът управлява мотоциклет
без поставена защитна каска. В същото време, при проверка на изисканите от него
документи установили, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на управляваното превозното средство.
Въз основа горните констатации на
място срещу Д.М. било образувано административнонаказателно
производство с АУАН серия GA,
№192911/17.05.2020г., като актосъставителят
– свид. В. приел, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл.137е
от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В съставеният акт било
отразено, че нарушителят има възражения, без да е ясно направил ли е такива и
какви.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН М. не упражнил правото си на писмени възражения.
На 02.06.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, пр. 2 и пр.3 от ЗДвП наложил
на Д.И.М. административни наказания за нарушенията по-горе.
Настоящият съдебен състав, основавайки се на доказателствата по делото
намира, че вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани по несъмнен начин, което мотивира отмяна
на обжалвания административнонаказателен акт като
незаконосъобразен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл. 53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху АНО,
като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, респ.,
че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал
възраженията си. Регламентираната
в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените
в него обстоятелства, послужили като
фактическо основание за ангажиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя
подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите по
НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган,
съобразно презумпцията за невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство с оглед чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл. 53 от ЗАНН.
Разпитаният в
съдебното следствие свидетел – актосъставителят В. В.,
по никакъв начин не допринася в тази посока, тъй като заявява, че изобщо не
помни случая, включително и след предявяване на съдържанието на съставения от
него АУАН. След като не предоставя сведения относно възприетите факти, то наличието
на съставен акт, записите в който формално потвърждава, не е достатъчно, за да
се приеме еднозначно, че обстоятелствата в съдържанието му са отразени
обективно и точно и съответстват на действителността. Липсата на спомен за случая не дава възможност да се
изясни и вложения смисъл в записа в съдържанието на акта, че нарушителят има
възражения – направил ли е конкретни такива и в какво са се изразявали. Други
доказателства АНО не е ангажирал в процеса. Въпреки взетите от съдебния
състав мерки за разкриване на
обективната истина, чрез допускане в качеството на свидетел на полицай Р.В.,
присъствал при установяване на нарушенията, обстоятелствата по делото са
останали неизяснени предвид двукратното неявяване на свидетеля в съдебно
заседание след редовно призоваване и без уважителна причина. Поради това възраженията
на жалбоподателя - че не е извършил нарушенията, не могат да бъдат игнорирани
като недостоверни и защитни.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че вменените на Д.М. нарушения
не са доказани по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства не позволяват
формиране на категоричен извод, че фактическата обстановка е установена точно,
че нарушенията са извършени и то виновно, и че законосъобразно е бил привлечен
към административнонаказателна отговорност за тях.
Горното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно в цялост.
Въпреки изхода на делото и обстоятелството, че жалбоподателят е представляван от
пълномощник, съдът не присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в негова
полза, тъй като такива не се претендират .
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №20-1158-002132/02.06.2020г. издадено от началник група в Сектор
ПП при ОД МВР – гр. Перник, с което на Д.И.М. с ЕГН **********, с адрес *** са
наложени административни наказания: глоба 50 /петдесет/ лв., на основание чл.183,
ал.4, т.7 предл.1 от ЗДвП; глоба 10 /десет/ лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, и глоба 10 /десет/ лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП за нарушения съответно на чл.137е от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ