Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателнo отделение, XІV въззивен
състав, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ
2. КРИСТИНА ГЮРОВА
при
секретаря Б. Гешева, като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВ в.н.ч.х.д. №1244 по описа за 2021 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 18.11.2020 година по н.ч.х.д. № 7126/2019 г., Софийски районен
съд, НО, 23-ти състав е признал подсъдимата В.Ф.В. за виновна в това, че за периода от 29.09.2018 г. до 10.11.2018 г., в
гр. София, на ул. *********, в условията на продължавано престъпление с общо
четири деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при едноросност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, като родител на М.Н.Б. не е
изпълнила решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр. дело №
7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав, относно режима на лични контакти на
Н.П.Б. с детето им М.Н.Б., както следва:
1. На
29.09.2018 г., в гр. София, на ул. *********
не е изпълнила решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр.
дело № 7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав, с което е определен режим
на упражняването на лични контакти на бащата Н.П.Б. с детето М.Н.Б., като не е
предала детето М.Н.Б. на бащата Н.П.Б.;***
не е изпълнила решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр.
дело № 7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав, с което е определен режим
на упражняването на лични контакти на бащата Н.П.Б. с детето М.Н.Б., като не е
предала детето М.Н.Б. на бащата Н.П.Б.;***
не е изпълнила решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр. дело
№ 7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав, с което е определен режим на
упражняването на лични контакти на бащата Н.П.Б. с детето М.Н.Б., като не е
предала детето М.Н.Б. на бащата Н.П.Б.;***
не е изпълнила решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр.
дело № 7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав, с което е определен режим
на упражняването на лични контакти на бащата Н.П.Б. с детето М.Н.Б., като не е
предала детето М.Н.Б. на бащата Н.П.Б. – престъпление
по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК я е освободил от наказателна отговорност, като е
наложил административно наказание глоба
в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия
В.Ф. В.-Т., в която се поддържа, че
присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че е
допуснато нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, присъдата
противоречи на събрания и проверен по делото доказателствен материал.
С определение по реда
на чл.328 от
НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание като е
приела, че за правилното му решаване не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, поради което и такова не е проведено.
В съдебното заседание
пред въззивния съд защитникът адв. Я.М. не се явява. Жалб. подсъдимата В. заявява, че не възразява да се защитава
сама. Подсъдимата поддържа жалбата и изложеното в нея. В допълнение излага доводи, че решението на
първоинстанционния съд не е мотивирано и изложените доказателства са разгледани
еднозначно и формално. Жалбоподателя смята, че неправилно 23-ти състав, НО, СРС
не е взел под внимание изготвеното психологично експертно изследване от З.М.,
детски клиничен психолог. Твърди, че никога не е отказвала срещи по
споразумение между синът им М.Н.Б. и бащата Н.П.Б. да се проведат в
друго време, когато в определените по споразумението дни има основателни
причини да не се случват, но съдействие от Н.П.Б. не е имало.
Повереникът на частния
тъжител Н.Б. адв. М. моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена, като приема, че същата е правилна и законосъобразна,
респективно възприетата в мотивите фактическа обстановка кореспондира на
събраните по делото доказателства.
В последната си дума подсъдимата
изразява несъгласието си с казаното от довереника на Н.П.Б.. Намира себе си за
невиновна, а настоящето дело е с единствена цел тормоз над нея от страна на Н.П.Б..
Подсъдимата моли, настоящия съдебен състав да отмени изцяло осъдителната
присъда.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ,
изменението ѝ или връщане на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на решението. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата
В.Ф.В. е родена на *** ***, с постоянен адрес:***, българка, български
гражданин, омъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.
Към
2013 г. Н.П.Б. и В.Ф. В. били във фактическо съпружеско съжителство, като на
25.06.2013 г. се родил синът им М.Н.Б..
С
Решение № 396071 от 27.04.2018 г., постановено по гр. дело № 7633/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 83 състав, влязло в сила на 27.04.2018 г., било утвърдено
постигнатото между тъжителя и подсъдимата споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК.
Съгласно решението упражняването на родителските права било предоставено на
майката, а бащата имал право да взема сина си до 7 годишна възраст на детето
всяка нечетна седмица от годината за уикенда с преспиване от 9.00 часа в събота
до понеделник сутринта, като башата поема ангажимент да води детето на детска
градина. При осъществяване на режима на лични контакти бащата следвало да взема
и връща детето от и до дома на майката. През инкриминирания период В. В. – Т.
живеела със синът им М.Н.Б. ***.
На
29.09.2018 г., събота, около 09.45 часа тъжителят Б. и свидетелят Г.Г.били пред сградата, в която живее подсъдимата. Б. се
обадил по телефона на Т., която му заявила, че няма да предаде детето М.Н.Б..
Във връзка с това Б. подал сигнал на телефон 112, като на място се отзовали
полицейски служители, които заедно с частния тъжител и свидетеля Г. влезли в
жилищната кооперация и позвънили на звънеца на апартамента, в който живеела Т.
заедно със синът им. Същата отворила вратата, като била придружена от съпруга
си – свидетелят Х.Т.. Те заявили, че детето е при баба си и поканили
полицейските служители да влязат в апартамента, за да се уверят, че М.Б. не е
там. Тъй като последният не се намирал в дома си не бил предаден на баща си на
посочената дата. През периода 24.09.2018 г. – 28.09.2018 г. М.Б. посещавал
детска градина.
На
03.10.2018 г. била проведена родителска среша в детското заведение, посещавано
от М.Б. – ДГ №191 „Приказка без край“, на което било взето решение за
извършване на ремонт на детската градина със собствени средства на родителите.
На
13.10.2018 г., събота, около 8.50 часа Б. и неговата майка – свидетелката С.Б.,
били пред адреса на който живее подсъдимата, за да вземат М.Б. във връзка с
определения режим на лични контакти. Около 8:55 часа те срещнали подсъдимата и
съпруга ѝ пред магазин за хранителни стоки „Стивън“. В проведения между
тях разговор подсъдимата заявила, че няма да предаде детето и че същото ще
присъства на ремонтни дейности в детската градина. Междувременно на мястото
пристигнала М.Х.– помощник частен съдебен изпълнител при ЧСИ Н.М., която
поканила подсъдимата да предаде детето. Подсъдимата Т. категорично отказала
предаване на детето, което било удостоверено в съставен протокол. Разговорът
бил възприет от свидетелката В. Н. – продавач в магазин за хранителни стоки
„Стивън“. Още от предния ден М.Б. бил при баба си по майчина линия с ангажимент
същата да го заведе в детската градина на 13.10.2018 г. във връзка с
планираните ремонтни дейности.
През
периода от 24.10.2018 г. до 26.10.2018 г. М.Н.Б. не посещавал детска градина по
медицински причини.
На
27.10.2018 г., събота, около 9.00 часа частният тъжител, придружен от майка си,
посетил адреса, от който следвало да вземе сина си във връзка с постановения
режим на лични контакти, но след неколкократни позвънявания на телефонния номер
на подсъдимата, не бил осъшествен контакт с нея. Детето М.Б. не било предадено
на баща си Н.Б..
На
09.11.2018 г. подсъдимата уведомила частния тъжител, че М.Б. е болен, като
същият отсъствал от детска градина в периода от 08.11.2018 г. до 16.11.2018 г.
На
10.11.2018 г., събота, в 9:00 часа Н.Б. и С.Б. посетили адреса на подсъдимата,
като тъжителят провел телефонен разговор с нея, в който тя заявила, че детето е
болно и няма да го предаде.
Във
връзка с издадени на 10.02.2019 г. и 06.02.2020 г. от Дирекция за социално
подпомагане – Оборище направления за ползване на социална услуга – медииране на
срещи между детето М.Н.Б. и бащата Н.П.Б., били проведени срещи по случая със
социални работници и били изготвени заключителни доклади.
Горната фактическа
обстановка районният съд е приел на базата на следните гласни доказателсвени средства: частично въз основа на обясненията
на подсъдимата Т. и Х.Х.Т..; цялостно са кредитирани
показанията на свидетелите Г.А.Г., В. З.Н. и С.Н.Б., както и от писмените
доказателства по делото – препис от решение№ 396071 от 27.04. 2018 г.,
постановено по гражданско дело № 7633/2018 г. по описа на СРС, ГО, 83 състав,
удостоверение за раждане № **********/05.07.2013 г.; протокол от 13.10.2018 г.
изготвен от помощник ЧСИ М.Х.; служебна бележка с изх. № 40/12.02.2019 г.,
издадена от директора на ДГ № 191 „Приказка без край“; амбулаторен лист от 04.10.2018
г.; административна преписка от Агенция за социално подпомагане, ДСП – Обирище,
към която е приложено информационно писмо изх. № 87/20.05.2020 г. и
заключителни доклади от 12.07.2019 г. и от 12.08.2020 г.; справка за съдимост.
Въззивният съд счита,
че вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на
събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
Въззивната инстанция споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Атакуваното решение
е постановено след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства по
отделно и в съвкупност, като в този смисъл възражението на подсъдимата за
необоснованост и погрешно тълкуване на доказателствата се явява неоснователно.
Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени
източници дава вяра и защо.
Относно събитията протекли на 29.09.2018
г., когато е първото процесно действие, правилно първата инстанция е дала вяра
на показанията на Г. и Т., тъй като същите са логични и последователни. Въпреки
констатацията, че всеки от свидетелите е в близки отношения със страна по
делото, съдът е дал вяра на показанията им именно предвид тяхната
взаимосвързаност и е изградил въз основа на тях фактическата обстановка. Правилно
обаче районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Т. в частта им
относно твърдението, че е било необходимо детето да бъде при баба си не само
заради влошено здравословно състояние на подсъдимата, но и на самото дете. В
тази част показанията му действително не се подкрепят от останалия
доказателствен материал. Този извод следва както от обясненията на подсъдимата,
която е заявила, че единствено тя е била болна, така и от писмените
доказателства по делото. Видно от
представената служебна бележка от ДГ № 191 „Приказка без край“ , в дните,
предхождащи и последващи процесната
дата, М.Б. не е отсъствал от детското заведение поради медицински причини.
Правилна е и констатацията, че не са ангажирани доказателства за наличие на
влошено здравословно състояние у детето. Представения амбулаторен лист касае
преглед, който е проведен на 04.10.2018 г., при детски психиатър. Събитията
свързани с този амбулаторен лист обаче предхождат инкриминирания период.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния относно кредитирането на останалите доказателства по делото
– писмени и гласни. Въз основа на тях правилно е изградена фактическата
обстановка и относно събитията протекли на 13.10.2018 г. Действително от
показанията на свидетелите Т. и Н. се е установило, че ремонтът не е
представлявал извънкласно занимание, организирано за самите деца. Същият е
следвало да се извърши от родителите, а децата е могло да присъстват, за да
играят заедно. Въззивната инстанция споделя и извода, че разговорите между
частния тъжител, неговата майка С.Б. и помощник частен съдебен изпълнител Х. са
изрелевантни към предмета на доказване по настоящето дело.
Относно непредаването на детето на
27.10.2018 г. и на 10.11.2018 г. показанията на свидетелката Б. са логични и
вътрешно непротиворечиви.
От
друга страна првилно контролираният съд не се е доверил изцяло на обясненията
на подсъдимата. Последната е признала, че не е предала детето М.Б. на частния
тъжител на всяка една от инкриминираните дати. Не се спори наличието на знание
у нея за постановеното съдебно решение и параметрите на постановения режим за
лични контакти. Съдът е дал вяра на обясненията на подсъдимата, че М.Б. е бил болен
на посочените от нея дати. Въпреки това въззивната инстанция споделя изводите
на първоинстанционния съд, че не са налице данни за конкретни заболявания и
същите да са налагали изолация или хоспитализация на детето. Споделя се и
извода за недоказаност твърдението на подсъдимата, че детето е било тормозено
или евентуално удряно от баща си, както и за наличието на психични увреждания у
детето в резултат на контактите му с него. Видно от социалните доклади на
служителите при ДСП – Оборище, изготвени след инкриминирания период детето има
съхранено положително отношение към биологичния си баща. Констатираното
противоречие в обясненията на подсъдимата, че от една страна не желае да
предаде детето, защото се опасява от негативното влияние на баща му, но от
друга страна е искала да го предаде, но е имало обективни пречки да не го
стори, сочи на изградена защитна позиция. Въззивната инстанция се солидализира
изцяло с този извод, че зад тази защитна позиция и в съвкупност с действията на
подсъдимата – отказът да предаде детето М.Б. на баща му стои нежелание за
съобразяване с постаовения съдебен акт.
Относно
изричното искане на подсъдимата, направено в съдебно заседание пред въззивния
съд, по делото да бъде приобщено и взето предвид Психологично експертно
изследване от З.М., детски клиничен психолог, въззивната инстанция намира, че
от една страна процесният документ не попада в предмета на доказване по чл. 102
от НПК и в този смисъл е неотносим. От друга страна, чл. 127 НПК изрично урежда
кои са видовете писмени доказателствени средства. Експертизата е един от
способите за доказване в наказателното производство. Тя обаче следва да бъде
назначена по реда на чл. 144 и сл. от НПК.
На базата на възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно е приел от правна страна, че подсъдимата В.Ф. В. - Т. от обективна и
субективна страна е осъществила състава
на престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че обект на това престъпление са обществените отношения,
свързани с нормалното осъществяване на родителските права и задължения в
интерес на детето, както и правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано
по начин, който да му осигури нормално физическо, умствено и социално развитие.
От обективна страна по несъмнен начин се
установи от събраните по делото доказателства, че В.В.
не е изпълнила влязлото в сила съдебно решение, като не е предала детето М.Б.
на неговия баща в съответствие с определения режим на лични контакти. Всяко от
четирите деяния поотделно е осъществило състава на едно и също престъпление –
по чл. 182, ал. 2 от НК, извършени са през непродължителен период от време – в
рамките на около месец и половина, реализирани са при еднородна обстановка –
при отказ на подсъдимата да предостави детето на баща му, в дома ѝ, в
определените от съда ден и час. Налице е и еднородност на вината при извършване
на всички четири описани деяния, като последващите деяния са се явили от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл, въззивният съд се солидаризира, че деянията на подсъдимата
са извършени от обективна и субективна страна при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на подсъдимата
на всяка една от четирите дати е във формата на неизпълнение на съдебно
решение. Това е формално престъпление. Правилно районният съд е отбелязал ,че
неизпълнението на съдебното решение може да се осъществи чрез непредаване на
детето или във фактическо недопускане на правоимащия
да осъществява лични контакти.
Правилен е извода на контролирания съд,
че на всяка една от посочените по делото дати не е била налице основателна
причина за непредаване на детето на неговия баща съгласно утвърдения режим.
Правилен е също извода, че влошеното
здравословно състояние на подсъдимата към 29.09.2018 г. не е представлявало
уважителна причина за непредаване на детето на неговия баща. Освен това
твърдението М.Б. да е бил болен към онзи момент не се подкрепя от наличните по
делото доказателства.
От
показанията на свидетелите Т. и Н. е изведено обстоятелството, че планираното
извършване на ремонт на детската градина, посещавана от М.Б. не е представлявало
задължителна извънкласна дейност. Затова и правилен е изводът на първата
инстанция, че това обстоятелство не представлява основание да не се предаде
детето на неговия баща в съответствие с определения режим на лични отношения.
Въззивната
инстанция също намира за правилен извода на първата инстанция, относно
здравословното състояние на М.Б. към 27.10.2018 г. и 10.11.2018 г.
Установеното, че детето не е посещавало детска градина по медицински причини
единствено за периода 24.10.2018 г до 26.10.2018 г., който не обхваща периода,
в който е следвало да се осъществят срещите установени по споразумението между него и баща му. Предвид
това, към 27.10.2018 г. за М.Б. не е било налице състояние, което прави
несъвместим престоят му на друго място, освен в дома му. Действително, за да се
възприеме противното би следвало състоянието на детето да е такова, което би
наложило оказването на медицинска помощ и хоспитализация, но такива данни по
делото не са налице.
Освен
това, въззивната инстанция застава зад извода на контролирания съд, че тъй като
самата подсъдима признава, че не е предала детето на частния тъжител на
процесните дати и не твърди, че това се дължи на отказ, страх или нежелание за
контакт с бащата от страна на М.Б., по този начин не е изпълнила съдебното
решение постановено от гражданския съд във връзка с установения режим на лични
отношения. Това действително свидетелства за формалното желание на Т. да спазва
постановения режим на лични контакти. От докладите на СДП –Оборище са налице
индиции, че неизпълнението на съдебното решение не е изолиран случай. От същите
става видно, че подсъдимата не е оказала съдействие за провеждане на срещи чрез
медиатор. Въззивният съд е съгласен, че тези действия, макар и да не са в
обхвата на инкриминирания период, са косвена индиция на трайно нежелание за
спазване на постановения режим на лични контакти, което е в противовес със
заявеното от подсъдимата в нейните обяснения.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вина- пряк умисъл, като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала
е настъпването на общественоопасните последици и е целяла настъпването им. Това
е така, защото в съзнанието на подсъдимата са били формирали представи, че е
налице влязло в сила решение относно режима на лични контакти на частния
тъжител с детето им М.Б., както и е съзнавала, че не изпълнява същото на всяка
една от инкриминираните дати с цел настъпване на общественоопасните последици
от деянията си.
Ето
защо правилен е и крайния правен извод на районният съд, че с оглед на така
събраните доказателства обвинението за престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр.
чл. 26, ал. 1 НК е доказано по несъмнен начин.
При
формирания извод за виновността на подсъдимата Т. в
извършване на
инкриминираното деяние, въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и по отношение приложението на чл.
78, ал. 1 от НК спрямо подсъдимата и индивидуализацията на
административното наказание. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимата,
предвиденото наказание за престъплението и липсата на осъждания или предходни приложения на чл. 78а,
ал. 1 от НК същата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да бъде наложено административно наказание. Извършвайки собствен анализ относно обстоятелствата по индивидуализация на
отговорността на подс. Т., настоящият съдебен състав, намира че наложеното от
контролираната инстанция административното наказание „глоба“ размер на 1000
лева е правилно индивидуализирано, като няма основание за неговото изменение.
След
обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 от НПК, служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания налагащи неговото изменение или отмяна.
Предвид
това въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционната присъда следва да се потвърди изцяло като правилна, обоснована
и законосъобразна.
Мотивиран
от тези съображения и на основание чл.338, вр.чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд, НО, XІV въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.11.2020
година по н.ч.х.д. №7126/2019 г. на Софийски районен съд, НО, 23-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………. 2………………