№ 86
гр. Плевен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430201190 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна
инфраструктура" с който на „****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от С.И.Д., на основание чл. 187а, ал. 2, т.3,
във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят „**** чрез представляващият го Изпълнителен
директор С.И.Д. обжалва цитирания по- горе електронен фиш, като моли
съда да го отмени. В жалбата си сочи, че последният е незаконосъобразен и
необоснован, поради следните съображения:
Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 01.04.2021 г., в
12:26 часа, на І-3, в община Долни Дъбник, с автоматизирано техническо
средство е било заснето управление на товарен автомобил *** собственост на
„**** с ЕИК ****, за който собственикът не е платил задължителната такса по
чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Сочи се, че така описаното в електронния
фиш не отговоря на действителното правно положение. Твърди се, че
процесното МПС се е движело на 01.04.2021г. и е преминавало и през други
електронни системи за наблюдение на АПИ за събиране на пътни такси, като
същите не са отчитали неплатени такси. Навеждат се доводи, че техническото
1
устройство, което е заснело нарушението към деня на извършването, не е било
изправно. Твърди се, че на процесния ден са заплатени всички дължими такси
за движението на товарен автомобил „МАН ТГХ - влекач, per. ***,
собственост на „**** с ЕИК ****. С оглед на така изложените доводи се моли
за отмяна на издадения Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
серия № **********, издаден от Агенция Пътна инфраструктура гр.София е
който на представляваното *** „**** гр.***, за извършено нарушение на
чл.102, ал. 2, от Закона за движение по пътищата и на основани чл.187а
ал.2,т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в
размер на 2500,00 лева.
Изложените по-горе факти и подробни писмени доводи се поддържат в
съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството - адв.Г. Г..
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован се
представлява от Стела Иванова, която оспорва жалбата като неоснователна и
моли съда да потвърди атакувания електронен фиш като издаден при спазване
на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми,
като излага доводи в тази насока. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, както и се претендират разноски за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от нарушителя и това е направено в
срок, а разгледана по съществото, същата е основателна.
На 01.04.2021 г., в 12:26 часа, било установено нарушение №
BFB13С7СВ2770А8СЕ05301F1160А686F, с ППС *** с технически допустима
максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с
ремарке с общ брой оси 5. с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.
Нарушението е било установено с устройство № 40221,
представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата, намиращо се на път І-3 км 100+471.
Собственикът, на когото било регистрирано процесното ППС било
2
дружеството жалбоподател „**** гр.***
С оглед направените констатации, бил съставен Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата
срещу „**** гр.*** за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал. 3б от ЗДвП му била наложена имуществена
санкция в размер на 2500,00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените по
административната преписка писмени доказателства, които съдът изцяло
кредитира, като служещи за установяване на обективната истина - Жалба е вх.
№ 53-00-3436/16.05.2023г. - оригинал - 2 стр. с приложени към нея;
електронен фиш № № ********** - заверено копие; създаден доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП - заверена извадка;
справка за собственост на МПС - заверена извадка; статично изображение във
вид на снимков материал на пътно превозно средство с per. *** - 2 бр. снимки;
известие за доставяне ИД PS 1618 ООU91ВО- заверено копие; плик с номер на
пратка RPS 5800 01PVZ1 F заверено копие на пълномощно с изх. № П-
382/14.12.2022 г., както и от заключенията на вещите лице по назначените
съдебно – технически експертизи.
Съдът кредитира заключението на вещото лице К. Т. по назначената по
делото съдебно -техническа експертиза, прието и неоспорено от страните в
съдено заседание, от което се установява, че нарушение № ********** е
констатирано на дата 01.04.2021 г. в 12:26 часа с причина „Няма валидна
маршрутна карта или валидна Тол декларация за преминаването" от рамка в
Област Плевен, Община Долни Дъбник, Долни Дъбник, по път I-3 км.
100+471, намаляващ километър. Доказателствените записи в електронната
система сочат, че причината за нарушението е изключено или неправилно
включено бордово устройство.На процесната дата не са били изпращани тол
декларации за процесното ППС от 10:35:55 часа до 10:42:22 часа. За
процесната дата към ДСИ АД от собственика на процесното ППС са били
заплатени ТОЛ такси в размер на 0, 63 ст., които са преведени към Агенция
„Пътна инфраструктура“ в съответно определените от АПИ срокове. Според
доказателствените записи в системата, на дата 27.02.2021 г. по данни на
„ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА" бордовото устройство модел
531001 № 03053888260039 е било с разредена батерия или неправилно
свързано, поради което не е проследено движението на процесния автомобил
Технически е възможно при подаването на данни от бордовото
устройство монтирано на ППС *** към устройство №40221 на дата 01.04.2021
г. да е имало прекъсване на GNSS и GPRS връзка както и нарушена
синхронизация при обмен на данните със сървърите, записващи техническите
логове, в системата за мониторинг, но такава информация все още не е
потвърдена от доставчици на мобилната комуникация-А1 и Виваком.
3
След извършена проверка на отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура", Национално тол управление (НТУ) се установи,
че НТУ не разполага с информация за техническа неизправност на АТТС
40221 от първоначалната му инсталация до 01.04.2021 г. включително.
Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално
признаците от обективна страна на състав на административно нарушение,
установен в чл. 102, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство.
Въпреки това, като на основание чл. 179, ал. 3б във вр. чл. 187а, ал. 1 ЗП
на жалбоподателя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2
500 лв. е допуснато неправилно приложение на материалния закон.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на
съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По
аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и
в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в
този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т. 68, С-537/16, т. 56).
Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на
нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на
нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО
свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция,
както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на
националния съдия.
Във връзка с направеното възражение в касационната жалба относно
противоречие на наложеното наказание с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година и дело С-61/2023
г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение №
113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково,
съдът е спрял производството по КАД № 528/2023 г. до произнасяне на СЕС.
С Решение на съда от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. СЕС е приел, че чл. 9а
от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
4
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за
освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане
на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.
187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща
административно наказание "Имуществена санкция" във фиксиран размер от
2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от
законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо
тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса.
Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,
доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е
предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за
всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от
21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният
пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за
съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано,
размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл. 9а от
Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от
законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество.
Ето защо касационната жалба е основателна, а обжалваният ЕФ е
незаконосъобразен и следва да бъдат отменен само на това основание, без да
бъдат коментирани другите наведени в касационната жалба доводи.
При този изход на делото и своевременно направено искане за
присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН в полза на
„**** следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 700 пред
районен съд. По делото е представен списък на разноски и доказателства за
плащането им, от който е видно че жалбоподателят е заплатил сумата 700
5
лева, за адвокат в производството пред РС Плевен.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съобразно нормата на чл. 18, ал. 2вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. минимално възнаграждение за един адвокат по делото се
определя съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата- при
интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.
или в размер на 550 лв.
Претендираните разноски следва да се присъдят в цялост. На първо
място заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, въпреки
възражението на жалбоподателя, като същият е в размер близък до
предвидения минимум в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заплатеният в близък до минималния размер хонорар отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от адвоката
работа.
По делото са проведени осем съдебни заседания, като пълномощника
на жалбоподателя се е явил всяко едно от тях. С оглед изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника поради което възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. С оглед
изложеното, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно и на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски в посочения по- горе размер, а именно по 700 лв. за
процесуално представителство пред РС Плевен.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № ********** на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Агенция "Пътна
инфраструктура" с който на „****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** представлявано от С.И.Д., на основание чл. 187а, ал. 2, т.3,
във вр.с чл. 179, ал. 3б от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА „Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати в
полза на „****, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****
представлявано от С.И.Д. направените разноски в размер на 700 лева в
производството пред РС Плевен и Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7