Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март две
хиляди двдесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 75 по описа за 2020 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
К.Т.П. е предявил срещу „Д“ АД обективно съединени
искове за плащане на сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина му Т.К.П., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното плащане. В исковата
молба и в уточняваща молба от 16.09.2020 г. се твърди следното: На 12.02.2019 г. на път II – 81, км. 16+300 водачът И.Й.Н.
при управление на л. а. „Фолксваген Голф“, движейки се по второстепенния път в
посока от гр. М. към гр. С., нарушила правилата за движение по пътищата,
управлявайки автомобила с несъобразена и превишена скорост, с което причинила
ПТП, удряйки влезлия в насрещната пътна лента л. а. „Ауди 80“, управляван от Т.К.П.,
който се движел в посока от гр. К. към гр. М. В резултат на ПТП починал водачът
на л. а. „Ауди“ Т.К.П. Относно управляваното от сочения като виновен водач МПС
имало договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с
ответника и действал към датата на ПТП. Ищецът търпял страдание поради смъртта
на сина си, тъй като между тях имало изградена силна емоционална връзка.
Подробни фактически твърдения относно интензитета на търпяното от ищеца
страдание са изложени в исковата молба. Ищецът предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение, но получил отказ, поради
което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Не оспорва твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва
механизма на ПТП, вината и противоправното поведение на сочения като виновен
водач и причинно-следствената връзка между поведението на сочения като виновен
водач и настъпилия вредоносен резултат. Навежда правно твърдение, че ПТП е
настъпило в резултат на виновното противоправно поведение на починалия водач, основано
на фактическото твърдение, че управляваният от него л. а. е навлязъл в лентата
за насрещно движение, на същото фактическо твърдение основава и възражение за
съпричиняване от страна на починалия водач, такова основава и на твърдение, че
водачът е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва наличието на
изключително близка емоционална връзка между ищеца и неговия баща, съответно
интензитета на търпяното страдание. Навежда и възражение за прекомерност на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор
страните допълват и поясняват първоначалните.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото препис-извлечение
от акт за смърт се установява, че Т.К.П. е починал на 12.02.2019 г.
Не се спори по делото относно
факта, че смъртта му е настъпила в резултат на описаното в исковата молба ПТП,
настъпило на посочената дата между посочените участници.
От представеното удостоверение
за родствени връзки се установява, че ищецът е баща на Т.К.П. /не се спори и
относно това обстоятелство/.
Не се спори по делото и относно
наличието на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно
управляваното от И.Й.Н. МПС, действал към датата на ПТП.
Не се спори също, а се
установява и от представената по делото молба-претенция, че на 30.05.2019 г. ищецът
е предявил застрахователната си претенция пред застрахователя.
От показанията на свидетелката
М. се установява следното: Починалият Т.К.П. имал свое семейство, с което живеел
на квартира в същия град, но съчетавал грижите за семейството си с грижите за баща
си, тъй като баща му живеел сам. Двамата си помагали в ежедневието, Т.К.П. оказвал
подкрепа на баща си за пазар, плащане на сметки, в домакинските дейности,
понякога преспивал и се хранел при него. Свидетелката съобщила на ищеца за
смъртта на сина му и той не искал да повярва за случилото се. Впоследствие, но
още преди погребението, започнал да изпада /според свидетелката/ в нервни
кризи, не бил в състояние да организира погребението, да контактува с близки и
роднини по този повод. Започнал да пуши повече, да плаче, да търси сина си и да
пита кога ще се прибере от работа. Към настоящия момент психическото му състояние
не било подобрено, а се влошило и физическото му състояние - вече имал
хипертония, лежал в болница, предстояла нова хоспитализация. Ежедневието му се
свеждало до работата му, когато е здрав, след което се прибирал вкъщи и не
излизал никъде освен сутрин за необходимия
пазар.
От показанията на свидетелката
Н. се установява следното: На посочената дата по обяд свидетелката пътувала от гр.
М. за гр. С., пътят бил чист, имало видимост, било слънчево. ПТП се случило на
отбивката за депото за отпадъци на гр. К. в платното, в което се движела свидетелката.
Тя се движела със скорост около 50 - 55 км./ч. и не видяла кога насрещно
движещият се автомобил навлязъл в нейната лента, тъй като от лявата ѝ страна
имало друга кола и едва когато се разминавали с тази кола, свидетелката
забелязала автомобила. Не опитала спасяваща маневра, за да избегне удара, само
задействала спирачната система на автомобила. Сблъсъкът бил в дясната част на
автомобила на свидетелката. Там пътният участък имал лек завой в посока ляво за
свидетелката, а за другия водач – дясно. След удара автомобилът на свидетелката
„тръгнал“ нанякъде и тя се уплашила, но не натиснала спирачки, а чакала да
спре. Ударът се случил за секунди от момента, в който свидетелката забелязала
насрещно движещия се автомобил.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на
вещите лица в о. с. з. се установява следното:
Относно причината за смъртта
на водача на л. а. „Ауди“ се установява следното: В резултат на ПТП Т.К.П.
получил следните травматични
увреждания: тежка съчетана травма на шия, гърди и корем, изразяваща се в счупване на първи шиен прешлен и разкъсване на връзките
между него и черепната основа, контузия на
продълговатия мозък, масивен кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки на малкия и по основата на главния мозък, травматично разкъсване на лявата сърдечна камера в периферията на ръбец
от преживян миокарден инфаркт, хемоторакс /кръв в гръдната
кухина/ в количество 800 мл., травматична руптура на черния дроб, счупване на ребра двустранно и на костите на дясната предмишница, разкъсно-контузна рана по кожата на
брадичката. Тежката съчетана травма, която е
несъвместима с живота, е причина за смъртта на Т.К.П., който починал на
място. Комплексната оценка на получените травматични увреждания,
тяхната морфология и анатомична локализация, съпоставени с данните от огледа на
местопроизшествието и деформациите по автомобила, налагат извод, че пострадалият
е бил без поставен обезопасителен колан, като констатираните увреждания
представляват типична воланна травма и не могат да бъдат получени от действието на колана. Ако
е бил с поставен обезопасителен колан, пострадалият не би получил в такава
тежест шийната и гръдна травми, т. е. неизползването на обезопасителен колан е
благоприятствало получаването на по-тежки травматични увреждания.
Относно пътната обстановка в
зоната на ПТП и механизма му се установява следното: Платното за движение в зоната на ПТП е двупосочно, с по
една лента за движение в противоположните посоки, като ПТП е възникнало в зоната на кръстовище, образувано между второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа и път, водещ към регионално депо за
твърди битови отпадъци на К., намиращо
се в прав участък между две хоризонтални криви – първата по отношение
посоката от гр. К. към гр. М. е дясна, а втората в противоположната посока е лека лява. Общата широчина на платното за движение в зоната на ПТП е 10
м., като дясната пътна лента е с широчина 4 м., а лявата - 6 м., разделени една от
друга посредством единична временна линия М1, която в участъка на кръстовището
е M3. Надлъжният профил на пътя на мястото на ПТП е с низходящ наклон в размер на 2.5 % по отношение посоката на движение на л. а. „Ауди 80“. В протокола за
оглед на ПТП не са описани действащи пътни знаци, поради което според
заключението към момента на ПТП не е имало такива, действащи
на мястото, това се възприема и от съда. Л. а. „Фолксваген Голф“, управляван от
Ивелина Неделчева, се движел в посока от гр. М. към гр. К. със скорост около 50 км./ч., л. а. „Ауди
80“, управляван от Т.К.П.,
се движел в посока от гр. К. към гр. М.
със скорост около 46 км./ч. Ударът настъпил около разделителната линия между
двете насрещни ленти, като автомобилите са се ударили в челните си десни части. След удара л. а. „Ауди
80” останал почти в мястото на удара, като вследствие силата и направлението на ударния импулс задната му част се повдигнала и завъртяла около вертикалната си ос в посока на
въртенето на часовниковата стрелка и след това се установила в мястото, описано в протокола за оглед на местопроизшествие. Това движение на автомобила може да се обясни с факта, че най-вероятно до момента на окончателното му установяване автомобилът е бил с натиснат спирачен педал. Л. а. „Фолксваген Голф” след удара започнал
ротационно движение около вертикалната си ос в посока на въртене на
часовниковата стрелка и в същото време транслационно движение в посока назад и
вляво по отношение първоначалната си посока и след като ротирал, се установил в мястото, описано в протокола за
оглед. Съобразно
горното според заключението се очертава следният механизъм на ПТП: На 12.02.2019 г. към 11.55 ч. - светлата част на денонощието - сухо асфалтово покритие, по второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа в зоната на километър 16+300, пред входа на регионално депо за
отпадъци
на гр. К. в посока от гр. М. към гр. К. в дясната си пътна лента със скорост около 50 км./ч. се движел л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № М4670ВС, управляван от И.Й.Н.
Пътният участък в зоната на ПТП бил двупосочен, с по
една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга
посредством единична непрекъсната линия М1, която в зоната пред входа към
депото за отпадъци била единична прекъсната линия M3. В същото време и условия на движение, но в обратна посока - от гр. К. към гр. М. със скорост около 46 км./ч. в дясната си пътна лента се движел л. а. „Ауди 80” с рег. № СО3466ВА, управляван
от Т.К.П. Според заключението, придвижвайки се по гореописания начин, в даден момент /вероятно почти едновременно/ и двата автомобила
навлезли в техните ленти за насрещно движение,
при което и двамата водачи забелязали това навлизане и реагирали за аварийно
спиране, но независимо от това удар между челните им десни части настъпил, като
към момента на удара и двата автомобила били навлезли в техните ленти за
насрещно движение частично - с част от дясната си странична габаритна
част. Съответно се приема, че от техническа гледна
точка причините за настъпване на ПТП са субективните
действия на двамата
водачи, които при движение по двупосочен път с по
една лента за движение във всяка
посока навлезли и се движели в лентата за
насрещно движение. Така приетото в заключението съдът не приема, за което съображенията
са изложени по-долу.
Представените по делото писмени доказателства
/констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и скица/ са
в подкрепа на изложените по-горе /но само посочените като приети за установени
от съда/ фактически обстоятелства.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а разгледани по същество – неоснователни по следните съображения:
По главния иск за плащане на
обезщетение за неимущетвени вреди:
При преценка на
основателността на всеки иск съдът винаги изхожда от изложените от ищеца фактически твърдения, които
отнася към събраните по делото доказателства и въз основа на тази съвкупна
преценка прави съответните правни изводи.
По настоящото дело се твърди,
че на 12.02.2019 г. на път II – 81, км. 16+300 водачът И.Й.Н. при управление на
л. а. „Фолксваген Голф“, движейки се по второстепенния път в посока от гр. М.
към гр. С., нарушила правилата за движение по пътищата, управлявайки автомобила
с несъобразена и превишена скорост, с което причинила ПТП, удряйки влезлия в
насрещната пътна лента л. а. „Ауди 80“, управляван от Тихомир Кръстанов Първанов,
който се движел в посока от гр. Костинброд към гр. Монтана. Т. е. в самата
искова молба ищецът твърди, че част от фактите, съставящи механизма на ПТП, е
навлизането на лекия автомобил, управляван от починалия водач /синът на ищеца/,
а фактическите твърдения на ищеца, които предполагат извод за противоправност
на поведението на сочения за виновен водач, се свеждат до твърдение за
управление на автомобила от този водач с несъобразена и превишена скорост. По
делото обаче не се установи водачът Неделчева да е управлявала автомобила си с
превишена скорост – напротив, установи се, че и двамата водачи са управлявали
автомобилите си с разрешена /съобразно приетото за липса на пътни знаци в
района на ПТП, указващи нещо различно от общото правило за максимална допустима
скорост извън населено място, която е 90 км./ч./ за този участък скорост /дори
да се приеме, че и двамата водачи са управлявали автомобилите си с по-висока от
допустимата за района скорост – с оглед доводите на ответника и предвид
повредите по автомобилите и настъпилите 2 смъртни случая - то данните са в
насока, че по-висока е била скоростта на лекия автомобил „Ауди 80“, а скоростта
на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ не е надвишавала 90 км./ч/. Съответно при
недоказаност на изложените от ищеца фактически твърдения, които би следвало да обосновават
извод за виновно противоправно поведение на сочения за виновен водач, искът е
неоснователен. Но за пълнота на мотивите следва да се изложи, че по делото не
се установи и друго /извън твърдяното от ищеца/ виновно противоправно поведение
на водача Н. или поне такова, което е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. В тази насока съдът не възприема част от приетото в
заключението, а именно, че в даден момент /вероятно почти едновременно, но
преди удара/ и двата автомобила навлезли в техните ленти за насрещно движение,
като към момента на удара и двата автомобила били навлезли в техните ленти за
насрещно движение частично - с част от дясната си странична габаритна част, тъй
като на практика това означава, че и двата автомобила почти изцяло са били в
насрещните си ленти, което не кореспондира с останалите установени със
заключението факти и с останалите данни по делото. Съответно съдът не споделя и
извода, направен в заключението, за причините за настъпване на ПТП от
техническа гледна точка. Съобразно приетите за установени факти, обсъдени
по-горе /вкл., че ударът е настъпил около, но не точно фиксирано на
разделителната линия/ съдът приема, че към момента на удара автомобилът,
управляван от починалия водач, е бил изцяло в насрещната лента /в която се е
движел автомобилът, управляван от свидетелката Неделчева/ и се е движел в нея
/независимо по каква причина и за каква маневра/ преди удара, след като в
нарушение на правилата за движение е пресякъл непрекъснатата линия М1 между
двете срещуположни ленти. Именно това противоправно поведение на починалия
водач е причина за настъпване на ПТП. Съдът намира, че по делото не се установи
по безспорен начин водачът Неделчева още преди удара да се е движела в
насрещната лента /от показанията ѝ се установява, че преди ПТП тя се е
разминала без колизия с друг насрещно движещ се автомобил, което предполага, че
се е намирала изцяло в своята лента за движение/. Не се установи обаче и да е
извършвала спасяваща маневра, отклонявайки автомобила си наляво /доколкото от
показанията ѝ се установява, че тя не е предприемала такава маневра/.
Съобразно горното съдът приема, че дори преди момента на удара автомобилът
ѝ да е бил навлязъл частично в насрещната лента и да се е движел по този
начин по неизяснена причина /а не към момента на удара да е отскочил или
приплъзнал се в резултат на удара или да е предприета спасителна маневра/, то
това не е в причинна връзка с вредоносния резултат, напротив – дори е довело до
по-благоприятен такъв, тъй като в случай, че автомобилът се е намирал изцяло в
своята лента, то ударът между двете превозни средства е щял да бъде изцяло
челен, фронтален, при което последиците от него са щели да бъдат още по-тежки.
Също така за пълнота на мотивите следва да се отбележи, че по делото се
установи и обстоятелството, че починалият водач е бил без поставен предпазен
колан. Това се установява не само от
заключението на вещите лица, но и от кореспондиращите му писмени доказателства
– протоколът за оглед на ПТП, в който е описано, че коланът на водача е омотан
около горната част на седалката, предназначена за подпиране на главата, минава
зад седалката и е закопчан в закопчалката. Същевременно се установи, че неизползването
на обезопасителен колан е благоприятствало получаването на по-тежки травматични
увреждания.
Съобразно всичко гореизложено
съдът намира, че макар неизяснен в детайли по категоричен начин, механизмът на
ПТП налага извод за наличие на виновно противоправно поведение в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат само у починалия водач, а това обуславя
крайния извод за неоснователност на иска, поради което съдът не следва да
обсъжда останалите насрещни доводи на страните /досежно наличието/липсата на
изключително близка емоционална връзка между ищеца и неговия баща, интензитета
на търпяното страдание и прекомерността на търсеното обезщетение/.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди:
С оглед изводите за неоснователност на главния иск за
плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло /поради което и съдът не коментира началния момент, от който
би било дължимо обезщетението за забава/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски за
производството по делото, не е направил разноски по същото, а и с оглед изхода
на делото не биха му се дължали такива, претендираното с представения по делото
списък по чл. 80 ГПК
адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. също не следва да се присъжда с оглед
изхода на делото.
Ответникът не претендера присъждане на разноски,
съответно такива не следва да му се присъждат въпреки изхода на делото
съобразно диспозитивното начало в процеса.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Т.П. с ЕГН , адрес: гр. С., ул.
„Петко Славийков“ № 6 срещу „Д“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „ Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от изпълнителните директори
Ж.К. и Б.И., обективно съединени искове за плащане на сумата от 150000 лв. /сто
и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
страдание поради смъртта на сина му Т.К.П., причинена в резултат на ПТП,
настъпило на 12.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от 30.05.2019 г. до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: