№ 1576
гр. С, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110151724 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от АЛ. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап.,
чрез адв. С.Ц., със съдебен адрес гр.С, бул.„П Е” №, ет.1, насочени срещу „С а“ ЕАД, ЕИК,
със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Ж“ №, представлявано от изпълнителния
директор С Й М, и В. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. Д №, вх., ет. 5, ап., за
осъждане на последните да заплатят на ищцата сумата от 20 000.00 лв. лева, представляваща
претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП на 22.12.2017г., виновно причинено от
ответника А., който като водач на автобус, марка „МАН“, модел „Л“, с peг.№, при
управлението му, движейки се по бул.„С“, с посока на движение от ул.„З“ към ул.„О“, в
района на кръстовището с бул.„М“ е нарушил правилата за движение по пътищата и не е
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо неговата посока на
движение, пешеходка, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.09.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото, както и сумата от 7511.71 лв., представляваща
законна лихва за периода от датата на увреждането - 22.12.2017 г., до подаването на
исковата молба - 03.09.2021 г.
Исковете са предявени като главни срещу „С а“ ЕАД и в условията на
евентуалност срещу В. АТ. АТ..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че нa 22.12.2017 г. ищцата е претърпяла инцидент при
пътнотранспортно произшествие, което е предизвикано от ответника В. АТ. АТ., при
упражняване на трудовите си задължения, като шофьор на „С а“ ЕАД, ЕИК. Уточнява се, че
на посочената дата ответникът като водач на автобус марка „МАН“, модел „Л“, с peг.№, при
управлението му, движейки се по бул.„С“, с посока на движение от ул.„З“ към ул.„О“, в
района на кръстовището с бул.„М“ е нарушил правилата за движение по пътищата и не е
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо неговата посока на
движение ищца, при което по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно: „лезия на колатералната връзка на лявата лакътна
кост в лакътната става, авулзио /изтръгване, откъсване/ на парче от раменната кост в
долната част, фрактура на коронидния израстък на лакътната кост, което е причинило на
ищцата трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
1
Отбелязва се, че ответникът В. АТ. АТ. се е признал за виновен за действията си и е
сключил споразумение по чл. 382 НПК, одобрено от съда и обективирано в протокол от
съдебно заседание, състояло се на 14.01.2021 г. по НОХД № 424/2021 г., по описа на CPC,
НО, III състав.
По отношение на причинените на ищцата увреждания се съобщава, че след
преминаването на първоначалния шок от инцидента, тя е отишла в училище, за да присъства
в учебен час, но поради силни болки в лявата ръка, в областта на лакътя, се е обадила на
майка си, която я е придружила до УМБАЛСМ “Н.И.П“ ЕАД, където е прегледана и
диагностицирана с „лезия на колатералната връзка на лакътната кост в лакътната става,
авулзио, а ръката й е обездвижена. Според ищцата, имобилизацията й е снета на 18.01.2017
г., но е насочена за физиолечение, което е продължило до 19.02.2018 г. Сочи се, че
възстановяването на ищцата е продължило и след така посочената дата, като дори и към
настоящия момент лявата й ръка не е напълно излекувана.
Аргументира се становище, че вследствие на претърпяното пътнотранспортно
произшествие, ищцата е претърпяла болки и страдания, изразяващи се във физическа болка,
притеснение относно зарастване на счупването (при липса на парче от раменната кост) на
лявата ръка и относно възможността за връщане към предишния начин на живот и
двигателна активност, неудобство при упражняване на ежедневните си задължения,
отсъствие от училище, водещо до допълнителна ангажираност при усвояване на учебния
материал, посещение при лекари във връзка с контролни прегледи. Според ищцата,
причинените й болки и страдания не приключват с махането на гипса или с приключването
на рехабилитацията, а страхът от пресичането на улица сама, съществува и към настоящия
момент.
Ищцата обосновава отговорността на ответника „С а“ ЕАД по реда на чл.49 от ГПК,
а именно като възложител на работа на прекия делинквент, който е причинил увреждането
именно при и по повод извършване на възложените му дейности.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли този иск, от съда се иска да осъди
ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В срока за отговора, единствено ответникът В.А. е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове.
Ответникът поддържа становище, че в исковата молба е предадена невярна, едностранна
фактическа обстановка за пътно транспортното произшествие, като са посочени само
обстоятелствата, които определят вината на ответника за настъпилите вреди. Според
ответника от значение е и наличието на причинна връзка между нарушаването на правилата
за движение и от страна на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат. Ответникът
твърди, че в тази насока са установени редица факти в наказателното дело, като в
назначените там експертизи е дадено заключение, че причина за настъпване на
произшествието са субективните действия на пешеходката, която е предприела пресичане,
когато автобусът е преминал през пешеходната пътека и се е намирал вече пред нея. С оглед
на това се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата и 90 %
за неговото настъпване се дължи именно на нея. Сочи се, че ищцата е проявила небрежност,
лекомислие, безотговорност за собственото си здраве и е допринесла за увреждането си, тъй
като не е съобразила пресичането си с разстоянието и скоростта на движение на
приближаващия автобус управляван от ответника. Ответникът се позовава на текст от ЗДвП
– чл.113, който задължава пътниците преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
Ответникът признава, че към момента на произшествието е бил служител на „С а"
ЕАД.
По изложените в отговора на исковата молба съображения от съда се иска да
2
отхвърли предявения иск срещу В.А., като му присъди направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 вр. 45 от ЗЗД /главен/ и чл.45 от
ЗЗД /евентуален/, като се иска присъждане на обезщетение за претърпени от престъпление
неимуществени вреди.
За да бъдат уважени галвните искове срещу „С а“ ЕАД, и да бъде ангажирана
деликтната отговорност на този ответник, в тежест на ищеца е да докаже по несъмнен и
безспорен начин кумулативното наличие на предпоставките по чл.45 от ЗЗД във вр с чл.49
от ЗЗД, а именно – възлагане на работа, вреда, причинена при или по повод изпълнението на
възложената работа, виновно противоправно поведение на ответника, възникналите вреди за
ищеца, техния размер и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и вредите.
Противоправно поведение по смисъла на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на
извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се
вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на
друго лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна
забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за
извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато
не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или
въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
В случая със споразумението, сключено по нохд № 424/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 3 състав, което на основание чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в
сила присъда, ползваща се от своя страна със задължителната на основание чл. 300 ГПК за
гражданския съд сила, са доказани по делото деянието, извършено от ответника В. АТ. АТ.,
противоправността му /осъществяващо състав на престъпление/ и вината. С оглед на това
съдът приема, че на 22.12.2017г., ответникът А., като водач на автобус, марка „МАН“, модел
„Л“, с peг.№, при управлението му, движейки се по бул.„С“, с посока на движение от ул.„З“
към ул.„О“, в района на кръстовището с бул.„М“ е нарушил правилата за движение по
пътищата и не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо
неговата посока на движение, пешеходка, а именно ищцата А Т Д..
От събраните в хода на производството писмени доказателства по беспорен начин се
установява, а и страните не спорят, че ответникът А. към момента на деликта е бил
служител на „С а“ ЕАД, което дружество му е възложило управлението на процесния
автобус по линия 305 на градския траспорт. В този смисъл налице е възлагане, съобразно
предвиденото в чл.49 от ЗЗД.
По отношение причинените на ищцата вреди следва да се отбележи, че в
споразумението като такива са описани увреждане на здравето, което има медико-
биологичните характеристики на средна телесна повреда, изразяващо се в лезия на
колатералната връзка на лакътната кост в лакътната става, авулзио /изтръгване, откъсване/
на парче от раменната кост в долната част, фрактура на коронидния израстък на лакътната
кост“, което е причинило на Д. трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни.
3
От събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Оля Александрова А, Р. СВ. ИЛ. и ИЛ. СВ. ИЛ., се установяват конкретно
претърпените от ищцата болки, страдания и битови неудобства. Всички разпитани
свидетели са категорични, че след инцидента ищцата е отишла на училище, след което се е
обадила на своята майка и последната я е завела в П. Първоначално, според И.И., ищцата не
е изпитвала болка, но по-късно такава се е появиля в областта на лакътя. При посещението в
центъра за спешна медицинска помощ, св.А твърди, че лекарите са гипсирали левия лакът
на дъщеря й, сложили са й шина, като са установили и счупена костица в раменната кост,
която не подлежи на лечение. Самото възстановяване от травмата св.А определя на около 3
месеца, от които 20 дни с гипс и два месеца и повече – раздвижване. През това време
ищцата е изпитвала неудобство при спане, имала е и известни трудности в училище,
свързани с носенето на ученическата й раница. Приничените на ищцата увреждания са
довели и до освобождаването й от часовете по физическо възпитание и спрот за срок от 6
месеца. Освен това св.А съобщава и за причинена на ищцата психическа травма, която е
свързана със страх от преминаване на мястото на инцидента.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели като пълни –
описващи в конкретика процесния случай и състоянието на ищцата, и безпротиворечиви.
При определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди,
законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий справедливостта. Според възприетото в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този критерий не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, Такива
могат да бъдат характерът на причинената вреда, обстоятелствата и начинът на извършване
на противоправното поведение, което я е предизвикало и др.
В случая ангажираните доказателства относно физическото, емоционалното и
психическото състояние на ищцата А.Д. след инцидента са доста пестеливи. Установи се
единствено битово неудобство при спане и пренасяне на ученическата раница, както и страх
от пресичане на мястото на инцидента. Така посочените от свидетелите неудобства обаче се
намират в причинно-следствена връзка с процесното престъпление, извършено от ответника
и следва да бъдат отчетени от съда при определяне размера на дължимото обезщетение.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорността на делинквента
се ограничава до вредите, които се явяват пряка и непосредствена последица от деликта.
Съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния редултат, т.е. които са адекватно следствие от
увреждането, а непосредствените вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Установените със събраните гласни доказателства по
делото вреди са именно такива, като за репарирането им справедливият размер на
обезщетението е 10 000.00 лв. За разликата до пълния предявен размер искът следва да се
отхвърли.
Върху така определено обезщетение се дължи и лихва от подаване на исковата
молба– 03.09.2021 г., както и за периода преди това – от настъпване на събитието на
22.12.2017 г. Последната, определена със специализиран изчислителен модул, справка от
който е приложена по делото, възлиза на 3755.56 лв. За ралзитата до пълния предявен
размер от 7511.71 лв. искът за лихва следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода по главния иск, съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск срещу В. АТ. АТ. и наведените от последния възражения.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. От страна на ищцата са заплатени държавна такса от 800.00 лв. и адвокатски
хонарар от 1 440.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от тези суми в полза на
ищцата следва да се присъдят 1120.00 лв., като сумата се постави в тежест на ответника „С
а“ ЕАД. Последният пък е заплатил адвокатско възнаграждение от 1632.00лв., срещу което е
4
направено от ищеца възражение за прекомерност. Съдът констатира, че минималният размер
на адвокатското възнаграждение, определен съобразно цената на исковете и предвиденото в
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, е 1356.00 лв. Релевантни за преценка възражението за
прекомерност са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и обема
процесуални действия, извършени от ответника. Последните пък се ограничават до
проучване на делото 1 седмица преди съдебното заседание и представителство на „С а“
ЕАД в това единствено съдебно заседание. С оглед на това съдът намира, че заплатеното от
този ответник адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер
от 1356.00 лв., а съобразно изхода на делото, от тази сума да се присъдят 678.00 лв.
От страна на ответника В.А. също се претендират разноски. Съдбената практика
приема, че независимо, че искът срещу същия не е разгледан, той има право на разноски в
хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК /в тази насока Определение № 230/28.03.2013 г.,
постановено т.д.№ 1487/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 82/19.02.2009 г.,
постановено по ч.т.д.№ 60/2009 г. по описа на ВКС, І т.о./. От данните по делото се
установяват извършени разходи за адвокатско възнаграждение от 300.00 лв. и за
възнаграждения на свидетели от 100.00 лв., които следва да бъдат поставени изцяло в
тежест на ищцата.
След запознаване с данните по делото обаче съдът констатира, че по същото не е
внесена в пълен размер дължимата държавна такса. В случая са предявени два обективно и
субективно съединени искове, а именно за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и за обезщетение за забавеното му плащане, за които се дължи
отделна държавна такса. Видно от приложеното л.27 от делото платежно нареждане, ищцата
е внесла държавна такса от 800.00 лв., който размер съответства на цената на иска за
главница. Освен това обаче тя дължи и 300.47 лв. по иска за обезщетение за забава, които
следва да бъдат събрани по реда на чл.77 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С а“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Ж“ №,
представлявано от изпълнителния директор С Й М, да заплати на АЛ. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап., сумата от 10 000.00 лв. лева,
представляваща претърпени от нея неимуществени вреди от ПТП на 22.12.2017г., виновно
причинено от В. АТ. АТ., ЕГН **********, който като водач на автобус, марка „МАН“,
модел „Л“, с peг.№, при управлението му, движейки се по бул.„С“, с посока на движение от
ул.„З“ към ул.„О“, в района на кръстовището с бул.„М“ е нарушил правилата за движение
по пътищата и не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо
неговата посока на движение, пешеходка – ищцата А.Д., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 03.09.2021 г., до окончателното плащане на дължимото, както и
сумата от 3755.56 лв., представляваща законна лихва за периода от датата на увреждането -
22.12.2017 г., до подаването на исковата молба - 03.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20 000.00 лв. и на
иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен от
7511.71 лв.
ОСЪЖДА „С а“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Ж“ №,
представлявано от изпълнителния директор С Й М, да заплати на АЛ. Т. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап., сумата от 1120.00 лв., представляваща
направени от ищцата разноски, съобразно изхода на делото.
5
ОСЪЖДА АЛ. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап., да
заплати на „С а“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Ж“ №,
представлявано от изпълнителния директор С Й М, сумата от 678.00 лв., представляваща
направени от ответника разноски, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА АЛ. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап., да
заплати на В. АТ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к. Д №, вх., ет. 5, ап., сумата от
400.00 лв., представляваща направени от ответника разноски, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА АЛ. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, кв. „С” №, вх., ет.1, ап., да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300.47 лв., представляваща дължима,
но невнесена държавна такса по делото, както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „ОЗК Застраховане“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6