МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N 687/2017год. по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. Л.К.А., ЕГН: **********, в това, че
на 10.02.2016г.,
в гр. Русе, без съгласието на притежателите на изключителните права - ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия и NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon - САЩ върху
търговските марки за клас 25 по Международната класификация на стоките и
услугите, използвал в търговската си дейност, като предлагал за продажба и
съхранявал с цел предлагането на стоките с този знак за продажба, по смисъла на
чл.13,ал.2,т.2 от Закона за марките и географските означения: „Предлагането на стоките с този знак за
продажба или пускането им на пазара или съхраняването им с тези цели”, без
правно основание марка „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“,регистрирани
от Adidas AG, DE, Herzogenaurach – Германия -
512 чифта обувки, носещи марки „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“- обект на
това изключително право на стойност- 81 920.00
лв. и марка „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“ регистрирани
от NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon - САЩ - 450
чифта обувки, носещи марки „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“, обект на
това изключително право на стойност 71 100.00лв, с което е причинил значителни вредни
последици на носителите на тези права Adidas AG, DE, Herzogenaurach – Германия- в
размер на 81 920.00
лв. и NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ в
размер на 71 100.00лв, в
общ размер на 153 020.00 лв. –
престъпление по чл.172б, ал.2, пр. 2,
вр. ал. 1 НК
Прокурорът
поддържа повдигнатото
обвинение. Пледира за приложението на чл.58 А, ал.4, вр. чл.55 от НК.
Подсъдимият изцяло признават
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на
чл.371ал.1, т.2 НПК. Защитникът му пледира наказание при условята на чл.55 от НК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Л.К.А. е роден на ***г***, български гражданин, със
средно образование, женен, работи като
продавач-консултант в „Денислава 86“,ЕООД гр.Русе, неосъждан,
ЕГН **********.
Подс.А. бил
собственик на ЕТ„Кайо-Кадриш Мехмедова-Л.А.-***. В това си качество на 01.04.2015г.
подс.А. сключил два договора за наем с „Общински пазари“ЕООД, гр.Русе, с които
наел търговски обекти 311Г и 312 Г- магазини
за промишлени стоки, намиращи се в „Централен общински пазар“ гр.Русе. В тях продавал
спортни стоки. На 15.09.2015г. сключил трети договор за наем с „Общински
пазари“ЕООД, гр.Русе, за търговски обект 17-03-магазин за хранителни и
нехранителни стоки, намиращ се в „Централен общински пазар“ гр.Русе, в който
също продавал спортни стоки.
На
10.02.2016г. сутринта, в гр.Русе, подс.А. се срещнал с неустановено в хода на
разследването лице, което предлагало за продажба спортни стоки носещи марки ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“ , NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“. От него
подс.А. закупил на ниски цени 512 чифта
обувки, марки „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“, на които
реалната стойност била 81 920.00 лв. , регистрирани от ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия и 450
чифта обувки, носещи марки „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“, на които
реалната стойност била 71 100.00лв,
регистрирани от NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon - САЩ .
Продавачът на
стоката неиздал фактура на подс.А.. Стоката занесъл в търговски обекти -311Г, 312
Г и 17-03, като част от нея изложил за продажба, а останалата съхранявал в
складово помещение към магазините.
На
10.02.2016год. в „Централен общински пазар“ гр.Русе полицейски служители от
ОД“МВР“ гр.Русе извършвали проверка на лица продаващи стоки носещи марки „ADIDAS“, „NIKE“. При
извършената проверка в обектите, стопанисвани от подс.А., полицейските
служители установили закупените от последния стоки: - 512 чифта обувки, носещи марки
„ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“ , регистрирани
от ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия и
- 450 чифта
обувки, носещи марки „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“, регистрирани
от NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ.
За произхода
на тези стоки подс.А. не представил нужните документи за произход. Стоките
предал доброволно на полицейските органи. Била уведомена Районна прокуратура –
Русе и започнало настоящото досъдебно производство. В хода на последното била назначената и изготвена
патентно-техническа експертиза, която
установила следното:
В Патентно ведомство на Р
България била регистрирана словна марка „Аdidas”, с
регистрови номера 00012670 и 00003972, и
комбинирана марка „ADIDAS Equipment“, с регистров
номер 00021183.
Във Ведомство на Европейския съюз за
интелектулана собственост (EUIPO) били
регистрирана образна марка „Аdidas”, с регистров номер ********* и словна марка „Аdidas,” с регистров
номер:*********.
В Международната организация за интелектулана
собственост била регистрирана
комбинирана марка „Аdidas”, с регистров
номер №589156 и образни марки „Аdidas”, с
регистрови номера №469145 ; №391692 . В
списъка на държавите, в които е защитена марката била посочена Р България.
Притежател на правата на интелектуална
собственост върху посочените марки била Adidas AG, DE, Herzogenaurach – Германия. Юридически
представител на тази компания на
територията на РБългария било дружеството „Арсис консултинг”ЕООД-гр.София.
Предадените стоки
– 512 чифта обувки били с поставени горепосочените словни, образни, комбинирани
марки „ADIDAS” и „ADIDAS Equipment“. Тези стоки попадали в клас 25 от
международната Ницска класификация на стоките и услугите, за които се
регистрират марките/МКСУ/-облекло, обувки, шапки и други принадлежности за
глава.
Знаците „ADIDAS” и „ADIDAS Equipment“,
поставени върху стоките предмет на
експертизата били сходни и
идентични на търговските марки от този вид стоки, защитени на
територията на Р България. Според експертизата съществувало сходство между
стоките, закупени от подс.А. и стоките, за които били регистрирани тези марки. Поради
идентичността на знаците, поставени върху стоките, предадени от подсъдимия с
регистрираните на територията на РБългария марки, съществувала вероятност от
объркване на потребителите.
Било
установено, че в Патентното ведомство нямало вписани лицензионни договори за
преотстъпване правото върху марките „ADIDAS” и „ADIDAS Equipment“ на подс.А.
на територията на РБългария.
В Патентно
ведомство на Р България била регистрирана словна марка „NIKE“, с регистров
номера 00012063; комбинирана марка „NIKE“ с регистров
номера 00024739; словна марка „NIKE AIR“, с регистров
номер 00063293 и комбинирани марки „NIKE AIR“, с регистрови номера 00063295 и 00063180.
Във Ведомство
на Европейския съюз за интелектулана собственост (EUIPO) били
регистрирана словни марки „NIKE“, с
регистрови номера ********* и *********;
комбинирана марка „NIKE“, с регистров номер *********, комбинирана марка „NIKE AIR“, с регистров
номер *********, словна марка „AIR MAX“, с регистров номер *********, словна марка „AIR JORDAN“, с регистров номер *********, словна
марка „MERCURIAL“, с регистров
номер *********; Притежател на правата
на интелектуална собственост върху тези
марки била NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ, а юридически
представител на тази компания на
територията на РБългария било отново дружеството „Арсис
консултинг”ЕООД-гр.София.
Всички стоки – 450 чифта
обувки били с поставени горепосочените
словни, образни, комбинирани марки „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“. Тези стоки
попадали в клас 25 от международната Ницска класификация на стоките и услугите,
за които се регистрират марките/МКСУ/-облекло, обувки, шапки и други
принадлежности за глава.
Знаците „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“,
поставени върху стоките предмет на делото и експертизата били сходни
и идентични на търговските марки
от този вид стоки, защитени на територията на Р България. Съществувало сходство
между стоките закупени от подс.А. и стоките, за които били регистрирани тези
марки. Поради идентичността на знаците, поставени върху стоките, с
регистрираните на територията на РБългария марки, съществувала вероятност от
объркване на потребителите.
В Патентно ведомство нямало вписани
лицензионни договори за преотстъпване правото
върху марките „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“ на подс.А. на
територията на РБългария.
Авторството на подсъдимия в извършване
на деянието и начинът на осъществяването му е безспорно установено. В тази
насока е самопризнанието на
подс.а., чрез което
заявява че не оспорват фактите, изложени в
обстоятелствена част на обвинителния акт, които съдът кредитира, тъй като те са подкрепени и от
събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Признаците на извършеното престъпление се доказват с
разпита на св.Зл. К., който в показанията си обосновава факта на извършеното престъпление,
времето, начинът и предмета на посегателство. Същият извършил предварителна
проверка по случая и бил очевидец на деянието на подсъдимия и предмета на
престъплението. Показанията на св.С.,
продавач в един от обектите на подсъдимия, не съдържат относими към
престъплението доказателства. С показанията на св.С., представител на „Арсис
консултинг”ЕООД-гр.София, се доказва, че проверката в обектите на подсъдимия
започнала по техен сигнал, а с тези на св.К. К., факта че в момента на
установяване на престъплението подс.А. бил на него, факт който пряко го уличава
в авторство. Протоколът за оглед на местопроизшествие констатира извършеното престъпление, онагледено с
приложения към него снимков материал. С протоколът за доброволно предаване се
установява, че вещите предмет на престъплението били в държане на подс.А., факт който пряко го уличава в авторство. Протоколът за доброволно
предаване представлява писмено доказателство, което следва да бъде съставено
когато едно лице предаде вещ от значение за изхода на наказателното
производство.
От заключението на вещото
лице, изготвило назначената по делото патентно -правна експертиза се
установява, че съществува сходство между изобразените върху веществените
доказателства знаци и регистрираните марки ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“, „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“. И идентичност между самите
веществени доказателства носещи знаци на ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“, „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“и стоките, за които регистрираните
марки са получили закрила. Сходството и идентичността може да предизвика
объркване на потребителите, което включва и възможността за свързване на
изобраз Съдът кредитира експертизите като обективни, компетентни и
безпристрастни.
Деянието
е извършено и от субект, годен да понесе наказателна отговорност по смисъла на
чл. 172б НК. Вярно е, че в случая търговската дейност се е извършвала от ЕТ, но
релевантен за определяне
на субекта на престъплението по чл. 172б от НК е въпросът кой е извършил
конкретни действия, довели до неправомерното използване на
търговската марка. По
делото се установява, че това е физическото лице – подс.А..
Съдът намира, че с така
анализираните доказателства и доказателствени средства, разгледани поотделно и
в тяхната взаимовръзка и последователност, по безспорен начин се
установява авторството, начина на
извършване на деянието и предмета на деянието.
Предвид
гореизложеното и направеният анализ на доказателствата съдът намира, че с деянието си подсъдимият Л.К.А. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.172б, ал.2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК, тъй като на 10.02.2016г., в гр. Русе, без
съгласието на притежателите на изключителните права - ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия и NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon - САЩ върху търговските марки за
клас 25 по Международната класификация на стоките и услугите, използвал в
търговската си дейност, като предлагал за продажба и съхранявал с цел
предлагането на стоките с този знак за продажба, по смисъла на чл.13,ал.2,т.2
от Закона за марките и географските означения: „Предлагането на
стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара или съхраняването им
с тези цели”, без
правно основание марка „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“,регистрирани от Adidas AG, DE, Herzogenaurach – Германия - 512 чифта
обувки, носещи марки „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“- обект на това изключително право
на стойност- 81 920.00 лв. и
марка „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“ регистрирани от NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon - САЩ - 450 чифта обувки, носещи марки
„NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“, обект на това изключително право
на стойност 71 100.00лв, с което е
причинил значителни вредни последици на носителите на тези права Adidas AG, DE, Herzogenaurach – Германия- в размер на 81 920.00
лв. и NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ в размер на 71 100.00лв,
в общ размер на 153 020.00 лв.,
От
обективна страна елементите на състава на престъплението са налице, както следва: Подс.А. без съгласието на притежателя на изключителното право използвал в
търговската си дейност стоки с марки - ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“,„NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL, 962 чифта
спортни обувки, обект на това изключително право, без правно основание и
създавайки възможност за объркване на потребителите при наличие на сходство и
идентичност, чрез свързване на знаците върху стоките с марките, с което от
обективна страна осъществил състава на чл. 172б,
ал. 1 от НК. Подс.А. нямал отстъпено право на
ползване чрез лицензия върху марките „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“, „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“ на
територията на РБългария и използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13,ал.2,т.2
от Закона за марките и географските означения. Съдът отбелязва, че непосредственият
обект на закрила на престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи упражняване правата на притежателя на
изключителното право върху регистрирана търговска марка, свързано с основната й
функция- да указва на произход, защитава и правото на потребителите като краен
ползвател, да идентифицира произхода на марковата стока и различат същата, без
възможност за объркване, от стоки с друг произход, а като краен резултат
осигуряването на възможност за нормално развитие на гражданскоправните
взаимоотношения. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал.1 от НК се състои в
използването в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на
марка, без съгласието на притежателя на това право. Съгласно чл. 9, ал.1 от ЗМГО марката е
знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и
може да бъде представен графично.
Съдът отбелязва, че "Използване в търговска
дейност" е предлагането на стоките с този знак за продажба - чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО. Законът не
свързва "използването в търговската дейност" с конкретния начин на
предлагане за продажба (фактическо, чрез реклама и др.), още по-малко с
определените от дееца продажни цени. Тези обстоятелства нямат значение за
разглеждания обективен признак. В контекста на коментирания престъпен състав
търговската дейност означава фактическа такава, а не непременно регламентирана
и/или осъществявана от търговец по смисъла на Търговския
закон.
Съставът по чл. 172б, ал. 1 НК инкриминира не всяко
предлагане на стоки с този знак за продажба, а само онова, което нарушава
правото на притежателя. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО правото на марка включва
правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на
трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който -
поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или
сходството на стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 13,
ал. 1, т. 2). За разлика от идентичността (еднакъв, тъждествен), сходството
(близък, без да е еднакъв, подобие, непълно съответствие) се характеризира с
известни отлики между графичното изображение на знака върху стоките, предмет на
изследване и графичното изображение на знака, регистриран като търговска марка,
респ. между стоката, предмет на изследване и стоката, за която е регистрирана
търговската марка - обичайно явно незначителни и незабележими за неспециалист в
тази област. Независимо от това дали изображението е идентично или сходно на
знака, регистриран като търговска марка по чл. 10 ЗМГО, поставеният от трето лице знак
върху стоките, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана
съответната търговска марка, без съгласието на притежателя, представлява копие
или имитация на тази марка, фалшификат и очертава стоката като неоригинална,
каквато е тази предадена доброволно от подсъдимия.
Съгласно раздел III т. 1
от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, квалифицираният състав на чл.
172б, ал. 2, пр. 2 от НК включва
настъпване на значителни вредни последици. Престъплението води до отрицателно
изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване
на изключителното право върху марка, като се засяга постигнатият търговски
статус и репутацията на притежателя на изключителното право и когато това му
право е накърнено в правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни
изменения, които имат имуществено измерение. В тълкувателното решение е посочен
и начинът, по който се изчисляват настъпилите вреди - в рамките на равностойността
по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни на
стоките, предмет на престъплението. За изясняване на този въпрос на досъдебното
производство била назначена съдебно-оценителна експертиза, която дала
заключение, че по пазарна оценка инкриминираните вещи са на обща стойност 153
020 лв., поради което съдът приема че вредите са законосъобразно установени.
От субективна
страна престъплението е извършено виновно – при пряк умисъл. Действията на
подс.А. сочат, че последният съзнавал общественоопасния характер и
противоправността на деянието, предвиждайки неговите общественоопасни последици
и искал тяхното настъпване. Знаел, че няма отстъпено право на ползване чрез лицензия върху марките „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment“, „NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“ на
територията на Р България, нямал разрешение на притежателите на изключителното
право върху търговските марки за клас 25 по Международната класификация на
стоките и услугите: за марките на ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия и NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ и въпреки
това използвал в търговската си дейност като предлагал за продажба и
съхранявала, с цел предлагането на стоките с този знак за продажба – 512 чифта
обувки, всички носещи марка „ADIDAS“, „ADIDAS Equipment, регистрирани
от ADIDAS AG, DE, Herzogenaurach – Германия-
обект на това изключително право и 450 чифта обувки, носещи марка
„NIKE“, „NIKE AIR“, „AIR MAX“, „AIR JORDAN“, „MERCURIAL“,регистрирани
от NIKE INNOVATE C.V., US, Oregon – САЩ.
Предвид изложеното, съдът признава
подс. Л.К.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и му налага
наказание при условията на чл.373 ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55 ал.1,
т.1 от НК, като по-благоприятен за дееца, предвид наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, съобразявайки че и най-лекото, предвидено в чл.172б, ал.2 от НК наказание от 5 година лишаване
от свобода се оказва несъразмерно тежко за процесното деяние и деец, поради
което следва да се определи и наложи наказание под предвидения минимум – лишаване
от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. Наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът изведе от: чистото съдебно минало, полагането
на обществено полезен труд, направеното самопризнание и оказаното съдействие на
досъдебното производство; добри характеристични данни; отегчаващи: не се
установиха. Съдът счита, че изтърпяването на определеното му наказание лишаване
от свобода, следва на основание чл.66,ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок, като подходящ размер за него приема минималнопредвидения -
ТРИ ГОДИНИ, като съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат в
достатъчна степен спрямо подс.А. и без неговото ефективно изтърпяване. Що се касае до кумулативно предвиденото наказание глоба,
съдът в унисон с направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде
определено под предвидения минимум, прие, че на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не следва да се налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба”, след като съобрази и имущественото
състояние на лицето, както и невисоките доходи, които реализира по трудово
правоотношение.
С оглед изричната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 НК във
връзка с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК с присъдата веществените доказателства,
предмет на деянието, бяха отнети в полза на Държавата, като същите след
влизането на присъдата в сила следва да бъдат унищожени.
Подсъдимият
следва да заплати направените по делото разноски: 966.60лв. по сметка на ОДМВР
– гр.Русе.
Причини за извършване
на престъплението: неуважение правото на търговска марка.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................