Решение по дело №12543/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              01.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12543 по описа за  2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.08.2020г., гр.д.849/19г., СРС, 66 с-в отхвърля предявените от К.М.В. срещу „К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 282 от 05.11.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 06.11.2018 г., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата 10 318.56 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода 06.12.2018г. – 06.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане, осъжда „К.Б.“ ЕООД да заплати на К.М.В. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата      10 318.56 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода 08.03.2017 г. – 08.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата и на адв. А.Н.Ж.САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата 839.55 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно представителство, а ищцата да заплати на ответника сумата 839.55 лв. - разноски.

Срещу решението в отхвърлителната част постъпва въззивна жалба от ищцата К.М.В.. Счита, че работодателят не може произволно във времето да упражни правото си по чл.328, ал.1, т.10 КТ, щом като отдавна знае за придобитото от ищцата право на пенсия.                       С разбърканото връчване от работодателя на документи за възстановяване на работа и прекратяване на трудовия договор, се нарушават съответните процедури за заемане на предишната длъжност и за уволнението, като е нарушено правото за защита на ищцата пред работодателя и е налице злоупотреба с работодателска власт. Не е спазено изискването за предварителна закрила по чл.333 КТ, предвид влошеното здравословно състояние на ищцата. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ответникът по исковете  „К.Б.“ ЕООД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

С влязло в сила решение № 411127/20.05.2018г., гр.д.24352/17г.,  СРС се отменя заповед № 107/20.02.2017г., с която настоящият ответник  „К.Б.“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение със сегашната ищца К.М.В., заемаща длъжност „технически сътрудник”, на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, като с решението ищцата е възстановена на същата заемана длъжност.

С процесната заповед № 282/05.11.2018г., считано от 06.11.2018г. отново се прекратява трудовото правоотношение между страните, но на различно основание - чл.328, ал.1 т.10 КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Издадено е предизвестие № 281/05.11.2018г. за прекратяване на правоотношението на същото правно основание

С разпореждане от м.01.2019г. на ТП-НОИ-София град, считано от 22.11.2016г., по заявление от същата дата на ищцата, й се отпуска срочна пенсия в намален размер по облекчения ред на чл.68а, ал.1 КСО, при навършена възраст 60г. и 2м. и осигурителен стаж към III категория труд от 36г., 11м. и 12 дни, до навършване на изискуемата възраст от 61г., при пожизнено изплащане на намаления размер. Тогава ищцата е отговаряла на специалните изисквания за ранно пенсиониране по чл.68а, ал.1 (в сила от 01.01.2016г.) за лицата с изискуем осигурителен стаж по чл.68, ал.2 КСО, които могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 КСО, към която норма препраща специалния чл.10а КТ по повод уволнение, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер.

Процесната заповед е издадена и връчена по време, когато вече ищцата има навършени 62 години и 2 месеца и отговаря на общите изисквания за придобито право на пълна пенсия за изслужено време и възраст по чл.68, ал.1 КСО. Разпоредбата в приложимата редакция  (в сила от 01.01.2016г.) предвижда право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при навършване на 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете, като от 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година. Затова именно чл.328, ал.1, т.10 КТ при общия случай на придобито право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст при действащо трудово правоотношение, намира приложение към момента на неговото прекратяване.

Не е изпълнен фактическият състав на никоя от останалите специални норми на чл.328, ал.1, т.10б и т.10в КТ (в сила от 01.01.2016г.)  за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия или след като му е отпусната такава в намален размер. В случая, правоотношението между страните възниква още през 2010г., не се счита за прекратено, нито възниква ново, а е възстановено по силата на конститутивния ефект на решението за отмяна на предишното уволнение и ищцата единствено е възстановена на същата длъжност.

Решението поражда задължение за работодателя по чл.345, ал.1 КТ да уреди последствията от възстановеното правоотношение, стига работникът или служителят да се яви поне веднъж лично при него за заемане на длъжността, за да се възстанови трудовото правоотношение. Допускането до работа се състои в предоставянето на реална възможност и условия за пълноценно упражняване на трудовите функции по длъжността, на която служителят е възстановен. В случая, ищцата упражнява правото си, като заявява ясна готовност да се яви на работа чрез подаденото до ответника заявление вх. № 14/05.11.2018г. за възстановяване на длъжност. Не се установява ответникът да не допуска ищцата до работа след нейното първоначално явяване по смисъла чл.225, ал.3 КТ. На следващия ден 06.11.2018г. в 17.10 часа, лично са й връчени допълнително споразумение от 05.11.2018г. към трудов договор № 100/24.03.2010г., длъжностна характеристика за длъжността „технически сътрудник”, заповедта и предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Признание на ищцата за получаване на документацията в този момент е инкорпорирано в исковата молба и въззивната жалба. Очевидно се касае за предоставяне на пълната документация анблок, а не в поредност. По едно и също време ищцата реално разполага с посочените документи и има възможност да се запознае с обективираната в тях информация, в каквато последователност желае. Твърдяното, а и недоказано, от ищцата обстоятелство, че с новите допълнително споразумение и длъжностна характеристика се променяло работното място и работното време, не рефлектира спрямо законността на встъпването, осъществено именно на предишната длъжност. Затова във връзка с връчването на книжата не се налага извод за нарушени процедури за встъпване на възстановената длъжност и за процесното прекратяване на трудовото правоотношение, нито за ограничено право на защита пред работодателя или за негова злоупотреба с власт в тази насока.

Фактът, че работодателят отдавна е знаел, че ищцата има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това прекратява трудовото правоотношение едва с процесната заповед, също не е израз на злоупотреба с право. Изцяло в рамките на работодателските правомощия е преценката дали и кога по собствена инициатива да се упражни потестативното право за прекратяване на трудов договор с работник или служител, отговарящ на някое от изискванията за пенсиониране, при това без значение доколко насрещната страна по правоотношението желае това.

Нормата на чл.328, ал.1, т.10 КТ не попада в предметния обхват на чл.333 КТ относно правото на особена предварителна закрила (решение № 1299/22.06.2005г., гр.д.832/03г., ВКС, III г.о.). Преди уволнение на трудоустроен работник или служител или на боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, съгласно чл.333, ал.1 и 2 КТ се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда и мнение на трудово-експертна лекарска комисия, само в изчерпателно изброените случаи по чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6, какъвто не е настоящия.

Отделно, ищцата не доказва към момента на уволнението да има предписание за трудоустрояване или да страда от болест по списъка към чл.1, ал.1, т.1 - т.6 от Наредба № 5/1998г., както следва: исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, професионално заболяване, психично заболяване или захарна болест, за която да е декларирала пред работодателя след отправено й изрично искане. ЕР № 0268/017/26.01.2017г. на ЛКК при V МБАЛ-София се издава за оправдаване на отпуск по болест през периода 03.01.2017г. – 25.01.2017г., при водеща диагноза световъртеж от централен произход. Посочено е, че на 06.11.2002г. с ЕР на ТЕЛК е определена 72 % ТНР, но само за срок от 3 години. Единствено през неговото времетраене са били предвидени противопоказания за тежък физически труд, височини и движещи се термични промени. В този смисъл, ЕР на ТЕЛК не е актуално по време на уволнението, когато ищцата не се счита за трудоустроена съгласно чл.317, ал.1 вр. чл.314 КТ или страдаща от болести по Наредбата.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на акта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва да се отхвърли като неоснователен. Неоснователни са и исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.225, ал.1 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и за обезщетение поради оставане без работа за 6 месеца.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете.

Решението в останалата част, с която е уважен искът, като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира разноски за 2 400 лв. – платено по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат. Основателно е възражението за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.1, т.1, предл.2 и ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от 1 500 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.08.2020г., гр.д.849/19г., СРС, 66 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените от К.М.В. срещу „К.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на заповед № 282 от 05.11.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 1 т. 10 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 06.11.2018 г., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата                     10 318.56 лв. - обезщетение за оставане без работа през периода 06.12.2018г. – 06.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното плащане.       

ОСЪЖДА К.М.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, *** сумата 1 500 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от 01.02.2021г.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.