РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Перник, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело
№ 20211700100594 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. Б. С., ЕГН **********, ***, чрез адвокат М. Н.-Т. от ***, съдебен адрес: ***
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”Джеймс Баучер", №87, за осъждане на ответника да заплати на ищцата :
- сумата от 65000,00 (шестдесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, в следствие на претърпяно ПТП на ***, ведно
със законната лихва от датата на подаване на претенцията до застрахователя - 06.04.2021
година до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 5 490,44 (пет хиляди четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и
четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, в следствие на претърпяното ПТП, считано от 06.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата;
Претендира и направените разноски в производството, включително и на осн.чл. 493,
ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането претендира разноски по доброволно предявяване на
претенцията пред застрахователя в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адвокат М. Н.-
Т. от ***, ведно с ДДС, за което се представя удостоверение за регистрация по ДДС.
С исковата молба се твърди, че на *** в ***, лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. №
***, управляван от водача Е. К. С., при движение по ул. „***“ с посока на движението от кв.
„***“ към кв. „***“ на кръстовище я блъска по пешеходната пътека, тип „Зебра“. Твърди, че
1
ПТП е настъпило поради неправомерните действия на водача на лекия автомобил, който не
съобразил поведението си с правилата, установени в Закона за движение по пътищата. В
резултат на настъпилото ПТП, ищцата била закарана от медицински екип в МБАЛ „***“ с
оплаквания за болки в левия долен крайник, невъзможност за стъпване, деформация в
областта и отток. На следващия ден С. постъпила в „Първа клиника по ортопедия и
травматология“ към УМБАЛСМ „***“, където след извършени прегледи е установено
счупване на глезена. Извършена е оперативна интервенция. Причинената травма, в
следствие на претърпяното ПТП довела до трайно затрудняване на движението на същия.
През първите месеци С. не можела да се обслужва самостоятелно. Всичко това довело до
изостряне на неврологичния й статус и повишаване на артериалното и кръвно налягане.
Твърди, че процесния инцидент повлиял негативно на ежедневието и на емоционалното
състояние на ищцата. Получената травма довела до зависимост от чужда помощ и
невъзможност за свободно движение. Тя се чувствала безпомощна и безполезна. В исковата
молба се поддържа, че следствие на настъпилото ПТП ищцата получила физически и
психически травми.
В продължение твърди, че телесните увреждания, причинените болки и страдания в
следствие на претърпения инцидент са пряко причинени и са в резултат на виновно
противоправно поведение на водача на лекия автомобил Е. С.
Отбелязва, че е депозирано искане на осн. чл. 429, ал. 1 от Кодекса за
застраховането до застрахователното дружество, но към момента на подаване на исковата
молба, същото не се е произнесло, въпреки изтичане на законоустановения срок.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ********* е подал
писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.Я.Д., с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Сочи, че претенцията на ищцата е допустима, но
неоснователна. Излага, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО на автомобилистите, сключено между него и
собственика на процесното МПС.
Ответникът оспорва обаче твърдения в исковата молба механизъм на процесното
ПТП, като твърди че същият не е установен с представените към исковата молба
доказателства. Поддържа още, че исковата претенция е прекомерна и завишена.
С отговора на исковата молба се сочи, че от представените по делото медицински
документи не се установяват категорично всички твърдените от ищцата травматични
увреждания.
Ответникът е направил и възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата в размер на 50%, тъй като тя не пресичала на обозначеното за това място и е
преминавала на червен светофар, като се е поставила в повишен и неоправдан риск.
Оспорва се от ответника и че е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП.
Твърди се, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изложено е, че в случая
автомобилът е преминавал със съобразена скорост на зелен светофар.
Претендират се направените по делото разноски, съгл.представен списък по
2
чл.80 от ГПК в общ размер на 3260,00 лева (2760,00 лева с ДДС – платен адвокатски
хонорар, 250 лева –за САТЕ и 250 лева – за СМЕ).
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните твърдени с
исковата молба обстоятелства: наличието на действаща по отношение на лек автомобил
„Нисан Микра“ с рег. № ***, към датата на ПТП валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № ***, с валидност от *** до ***; настъпилото
застрахователно събитие, описано в исковата молба – ПТП по дата, място и обстановка.
Спорно между страните и подлежащо на изясняване и доказване са фактите и
обстоятелствата относно: вината на водачът на лекия автомобил, наличие на евентуално
съпричиняване от страна на пострадалата или настъпване на случайно събитие, механизма
на настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка със уврежданията за ищцата,
описани в исковата молба и оспорени в отговора, приложените и описани епикризи по
делото.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена след запознаване с медицинската
документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата ищца е получила описаните в исковата молба травматични
увреждания: трималеоларно счупване на лява глезенна става, фрактури на телата на Тх5,
Тхб, Тх7, Тх8, Тх10, Tx11, Тх12 и ЛЗ, Л5, контузия на лява лакътна става, контузия на
гръдния кош. Претърпените телесни увреждания се намират в причинна връзка с процесното
ПТП.
Триглезенното счупване в областта на левия долен крайник е довело до трайно
затруднение на движенията му за срок, повече от тридесет дни. Множествените счупвания
на телата на гръдни и на поясни прешлени са причинили на ищцата трайно затруднение на
движенията на снагата за период от време, по-голям от един месец. Контузиите в областта
на ляв лакът и в областта на лява гръдна половина са причинили на пострадалата болка и
страдание.
В резултат на получените увреждания и проведеното лечение ищцата е търпяла болки
и страдания за период около десет месеца, като през първите три същите са били с по -
голям интензитет. С оглед тежестта на травмата на лявата глезенна става провеждането на
оперативно лечение е било правилно и необходимо, след което ищцата е носила 45 дни
гипсова имобилизация на лявата глезенна става и тогава не е могла да стъпва на левия си
крак. Ищцата е трябвало да приема обезболяващи медикаменти за намаляване на
интензитета на болките, както и антитромботични медикаменти за предотвратяване на
тромбоемболични усложнения.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в резултат на получените от ПТП
травми, пострадалата ще куца доживот и ще получава чести отоци на глезена, съпроводени с
болезнени усещания. Фрактурите на гръбначните прешлени са причинени също от
процесното ПТП и няма да може да се възстановят функционално и физиологично, което
също ще допринася за чести физически страдания от страна на ищцата.
3
При анализ на приложените по делото финансови документи експертът установява,
че направените разходи свързани с проведеното лечение на ищцата в резултат на
получените увреждания от процесното ПТП, с изключение на фактура № ***, ведно с
касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***" ЕАД, на стойност от 130.00 лева за
издадени копия на документите, съдържащи се в историята на заболяването на ищцата
представлява разход за административна услуга от УМБАЛСМ „***" ЕАД за нуждите за
настоящото производство.
Според заключението на САТЕ, на *** в тъмната част от денонощието, но при
добра надлъжна видимост водача и собственик на процесния автомобил марка NISSAN,
модел MICRA, per № *** - Е. К. С., движейки се по ул. „***“ в дясна лента със скорост от 50
км/ч, посока от кв. *** към центъра на град ***, навлязъл в регулирано посредством
светофарна уредба кръстовище с улица, намираща се между бензиностанция *** и ПГЕМП
„***”. При преминаването през кръстовището водача забелязал движеща се от дясно на ляво
по посока на движението му пешеходка. Предприемайки маневра в ляво и намалявайки
скоростта водача на процесното МПС се опитало да избегне сблъсъка, но на разстояние от
около 2,5 м. - 3,0 м. от десния край на пътното платно върху пешеходната пътека, при
скорост на МПС под 50 км/ч (около 42 км/ч.) сблъсък между процесното МПС – дясно
огледало и пешеходката – в областта на ляв лакът, лява половина на гръдния кош и ляв крак
на пешеходката, като тялото й описало сложна траектория напред и в дясно (по посока
движение на МПС) със завъртане и паднала на дясна страна.
По делото остава неизяснено и недоказано кой от двамата участници в ПТП е
преминал на червен или зелен светлинен сигнал от светофарната уредба, като всеки един от
тях твърди, че той е преминал правомерно през кръстовището и пешеходната пътека.
Според показанията на свидетеля Е. К. С. – водач на лекия автомобил „Нисан
Микра“, на посочените дата и място в исковата молба, той преминал през кръстовището на
зелен или жълт светофар (но не и на червен) с автомобила със скорост около 40-50 км/час на
пешеходната пътека, но тъй като погледнал на ляво, било тъмно и бил уморен, не успял
своевременно да възприеме наближаващата от дясно пешеходка, като с дясното огледало на
автомобила я ударил, тя паднала, изкривила си левия крак, уплашила се, той я пренесъл до
тротоара, оказал й първа помощ, изчакал полиция и бърза помощ.
От показанията на свидетелите А.М.Н. и В.З.Ч. (бивша снаха и съседка на ищцата)
става ясно, че на посочените дата и място в исковата молба пострадалата отишла да закупи
цигари на сина си, след което настъпило ПТП. Тя се обадила на сина си, който незабавно се
отзовал, тя била в шок, настанили я в болнично заведение, където й оперирали левия крак,
който бил счупен, болели я и кръст, прешлени. След около десетина дни била изписана от
болницата, след което около три месеца се възстановявала в къщи, на шести етаж, без
асансьор, като за нея се грижели сина й и св.Ч.. Свидетелите установяват, че дълго след
произшествието пострадалата била на легло и подлога, като освен наета жена да се грижи за
нея и да й дава лекарства, тя също я посещавала през няколко дни. Пострадалата била много
зле, не можела дълго време да се възстанови и да ходи самостоятелно, изпитвала постоянен
стрес и уплах, изпитвала силни физически болки и душевни страдания. Синът й също се
грижел за нея постоянно. Същата не могла да се възстанови напълно, като още накуцвала с
левия крак и глезенът й се подувал.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
4
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената от ищцата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ответника от 06.04.2021 година, по която няма данни до изтичане на
срока по чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят да се е произнесъл като определи и изплати или
откаже да изплати обезщетение.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП
5
са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Нисан Микра“, управляван от
Е. С. и че в резултат на настъпилото ПТП ищцата получила подробно описаните в СМЕ и
САТЕ травматични увреждания, които се намират в причинно-следствената връзка с
реализираното ПТП.
В тази насока съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни,
обективни и обосновани, поради което приема за доказано, че следва да се изключи наличие
на съпричиняване от страна на пешеходеца или настъпване на случайно събитие, за
настъпилия вредоносен резултат и получените травматични увреждания от ищцата, поради
което предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но частично по размер.
За да изключи наличие на съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка,
съдът счита, че при липса на категорично установяване по настоящото гражданско дело,
както и по наказателното относно факта на какъв светлинен сигнал е бил включен светофара
в момента на удара, като съобрази показанията на водача на лекия автомобил, дадени пред
настоящия съдебен състав, че непосредствено преди настъпване на инцидента, уредбата е
преминавала от зелен към жълт сигнал, както и изхода по пр.пр.№ 691/2021 година, на
Районна прокуратура Перник, приключило с постановление за прекратяване на
наказателното производство, в конкретния случай изключителна вина за настъпилото ПТП
носи водача на лекия автомобил, тъй като той действително е следвало да намали скоростта
на МПС преди приближаване на пешеходната пътека и да възприеме своевременно
навлизането на пешеходката на обозначеното за преминаване място, но не го е сторил.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания вследствие нанесени на ищцата травматични увреждания – трималеоларно
счупване на лява глезенна става, фрактури на телата на Тх5, Тхб, Тх7, Тх8, Тх10, Tx11, Тх12
и ЛЗ, Л5, контузия на лява лакътна става и контузия на гръдния кош, като травматичния
ефект е намалял след около година, но първите три месеца болките и страданията били
изключително остри и интензивни, като и към момента не са напълно отшумели и ще
продължат и занапред да затормозяват физическото здраве и психическия комфорт на
ищцата. Налице е пряка причинно следствена връзка между телесните увреждания на
ищцата и настъпилото ПТП.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 50000,00
6
(петдесет хиляди) лева. Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен за
разликата до пълния му предявен размер от 65000,00 (шестдесет и пет хиляди) лева.
Причинените имуществени вреди на ищцата се явяват безспорно доказани по
основание и размер, видно от представените медицински и разходни документи, които са
сторени във връзка с нейното лечение и възстановяване, с изключение на сумата по фактура
№ ***, ведно с касов бон № ***, издадени от УМБАЛСМ „***" ЕАД, на стойност от 130.00
лева, за която се установи, че не е относима към сторените медицински разходи, поради
което съдът следва да ги уважи частично за сумата от 5360,44 (пет хиляди триста и
шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, като отхвърли иска за
горницата над тази сума до претендирания пълен размер от 5 490,44 (пет хиляди
четиристотин и деветдесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, поради
недоказаност. В тази насока, на осн.чл. 493, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането се явява
доказана по основание и размер и имуществената претенция за сторени от ищцата разноски
по доброволно предявяване на претенцията пред застрахователя в размер на 350,00 (триста
и петдесет) лева.
С оглед изхода на спора и предвид уважаване на главните искови претенции до
горепосочените размери, върху сумите от 50000,00 лева (неимуществени вреди) и 5710,44
лева (имуществени вреди) съдът, на осн. чл.409 от КЗ следва да присъди и законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на изтичане на
тримесечния срок от предявяване на поканата до застрахователя - 06.07.2021 година до
окончателното й заплащане, като отхвърли акцесорната претенция за лихви частично – за
периода от 06.04.2021 година до 05.07.2021 година, включително.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение на съда, на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен
от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото
и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважения размер на исковете, в общ размер на сумата от
2228,00 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 708,00 лева –
възнаграждения на вещи лица (от общо определени и платени 900,00 лева – бюджетни),
съразмерно с уважената част от исковите претенции.
За пълнота следва да се изясни, че в случая за експертизи са били платени 900 лева от
бюджетните на съда (2 х 250 лева за СМЕ и САТЕ и 400 лева за нова САТЕ) и 500 лева от
ответника (2 х 250 лева за СМЕ и САТЕ), като 250 лева от тези на ответника са изплатени
на вещо лице И. Я. по САТЕ и 400 лева от бюджетните на съда на вещо лице С. Д. – по
новата САТЕ, а на вещото лице по СМЕ – 250 от бюджетните на съда и 250 от ответника.
В хода на производството по делото ищецът не е направил съдебно- деловодни
разноски за такси и експертизи, поради което такива не следва да му се присъждат.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищеца и
адвокат М. Н.-Т. от ***, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 6128,00 (шест хиляди сто двадесет и осем)
7
лева с ДДС (минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 при уважен интерес от 55710,00 лева
възлиза на сумата от 5107,00 лева без ДДС), като осъди ответника да я заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска. Върху горната сума следва да се присъди и заплащане на ДДС към
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая е удостоверено, че адвокат М. Н.-Т. от ***
е регистрирана по ЗДДС.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат, регистриран по ДДС, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника общата сума
от 697,00 (590,00 лева с ДДС - за един адвокат и 107,00 лева– за експертизи), съразмерно с
отхвърлената част от исковете, при сторени от ответника разноски от 2760 лева с ДДС – за
един адвокат и 500,00 лева – депозити за вещи лица. В случая платеният адвокатски хонорар
от 2760,00 лева с ДДС се явява под минималния от 4307,00 лева, без ДДС, съгл.чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1, поради което не се явява прекомерен, но съдът следва да го редуцира до
сумата от 590,00 лева с ДДС, съобразно отхвърлената част от исковете спрямо първоначално
претендирания общ размер, който би се присъдил изцяло само в случай на пълно отхвърляне
на исковите претенции.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ Застрахователно дружество „Бул Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец",
бул."Джеймс Ваучер" № 87 да заплати на Р. Б. С., ЕГН **********, *** сумите от: 50000,00
(петдесет хиляди) лева - за причинени й неимуществени вреди – болки и страдания, както
и в размер на 5710,44 (пет хиляди седемстотин и десет лева и четиридесет и четири
стотинки) лева, за разноски по доброволно предявяване на претенцията пред
застрахователя и причинени й имуществени вреди – разходи за лечение, причинени и
настъпили вследствие на ПТП, претърпяно ПТП на ***дина, ведно със законната лихва
върху сумите по главниците, считано от датата на изтичане на тримесечния срок от
предявяване на поканата до застрахователя - 06.07.2021 година, до окончателното им
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени вреди В ЧАСТТА МУ
за разликата до пълния му предявен размер от 65000,00 (шестдесет и пет хиляди) лева и за
имуществени В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния предявен размер от 5840,44 лева пет
хиляди осемстотин и четиридесет) лева, както и в частта за претендираните лихви върху
главниците за имуществени и неимуществени вреди – за периода от 06.04.2021 година до
05.07.2021 година, включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК
********* да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд общата сума от 2936,00 (две
хиляди деветстотин тридесет и шест) лева, съставляващи дължима за производството по
делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда за експертизи.
8
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК
********* да заплати на адвокат М. Н.-Т. от *** адвокатска колегия сумата от 6128,00
(шест хиляди сто двадесет и осем) лева с ДДС, съставляваща определено от съда по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК Р. Б. С. да заплати на Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК ********* сумата от 697,00 (шестстотин деветдесет и
седем) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9