О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .......
11.05.2020г.,
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното
от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 1891 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Р.Н.Д., чрез пълномощник, срещу определение № 1458 от
08.11.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление вх.
№ 73945/08.11.2019г. на Служба по вписванията - София, с което е отказано вписване
на договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите рег. №
33959/04.11.1997г. на ІІ нотариус при Нотариална служба на Софийски районен
съд. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно. За да
постанови отказа си съдията по вписванията приел, че към заявлението не е
приложена изискваната от чл. 264, ал. 1 ДОПК декларация от прехвърлителя за
липса на задължения. Съдията по вписванията не съобразил, че се иска вписване
на договор за продажба на наследство, сключен и нотариално заверен през 1997г.,
а ДОПК бил в сила от 01.01.2006г., т.е. към момента на сключване на договора
нямал действие и липсвало изрично законово изискване прехвърлителят да
представи декларация за липса на задължения. Такава декларация не можела да
бъде представена и понастоящем, тъй като продавачът на наследството Н.Д.Х.починал
на 10.03.2007г. Следвало да се вземе предвид, че съдържанието на декларацията
по чл. 264, ал. 1 ДОПК изисквало изявление на прехвърлителя за липса на
задължения към годината, в която се осъществява разпореждането, като това
законово изискване било от 01.01.2006г. и не се отнасяло за прехвърлени
наследствени права преди тази дата. Съдията по вписванията посочил още, че
местонахождението на недвижимия имот, определящо местната компетентност, следва
да е недвусмислено указано и не следва съдията да прави изводи относно местната
си компетентност от приложените към подлежащия на вписване акт скица и данъчна
оценка. В случая към заявлението били приложени освен схема на самостоятелен
обект в сграда, издадена от СГКК и удостоверение за данъчна оценка на СО –
ДПАМДТ – отдел ОП „Красна поляна“, още и нотариален акт № 178 по нот.д. №
28466/1993г. на нотариус при СРС и удостоверение за наследници на В.Б.И., от
които било видно, че в наследството се включва недвижим имот, находящ се в гр.
София, което местонахождение определяло и местната компетентност на съдията по
вписванията. Поради това моли съда да отмени атакуваното определение и вместо
това съдът да постанови да бъде извършено исканото вписване.
Частната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, подало молба за вписване и
получило отказ, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна.
Със
заявление вх. № 73945/08.11.2019г. до СВ - София Р.Н.Д., ЕГН **********, чрез
пълномощник е поискала вписване на договор за продажба на наследство, с
нотариална заверка на подписите рег. № 33959/04.11.1997г. на нотариус при
Нотариална служба при Софийски районен съд. В заявлението са описани и към него
са приложени договорът за продажба на наследство - в оригинал и в нотариално
заверен препис, и в нотариално заверени преписи: удостоверение за наследници №
1424/1997г. на СО – район „Красна поляна“; удостоверение за данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 ДОПК от 27.05.2019г., издадена от СО – ДПАМДТ – отдел ОП „Красна
поляна“, видно от което за имота няма непогасени задължения; схема №
15-451318/23.05.2019г. за самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.1108.67.1.28, издадена от АГКК – София; нотариален акт № 178 по нот.д. №
28466/1993г. на І нотариус при СРС; удостоверение за наследници №
1424/27.10.1997г., издадено от СО – район „Красна поляна“, относно наследниците
на В.Б.И.; препис-извлечение от акт за смърт № 268/12.03.2007г., видно от който
прехвърлителят по договора за продажба на наследство е починал на 10.03.2007г.
Приложено е и платежно нареждане за внесена държавна такса за вписването в размер
на 43.50 лв.
За да
постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че искането за вписване
е неоснователно, тъй като според чл. 264, ал. 1 ДОПК при прехвърляне на
наследствени права върху недвижими имоти се представя писмена декларация от
прехвърлителя за липса на задължения, а такава в случая не е представена.
Допълнително е посочил, че местонахождението на недвижимия имот, определящо
местната компетентност на съдията по вписванията, следва да бъде недвусмислено указано,
съдията не следва да прави изводи относно компетентността си от приложените към
подлежащия на вписване акт скица на имот и данъчна оценка. Поради това и на
основание чл. 264, ал. 1 ДОПК и чл. 32а ПВ отказал вписване по заявлението.
Настоящият
въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен.
Вписванията,
отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се
извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално произвдство,
съгласно чл. 569, т. 5 ГПК. Като охранително производство, за него
важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни
производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са
установени особени правила. Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице
условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира
доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
Вписването
има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. В чл. 112, б. „б“ ЗС и чл. 4, б. „б“ ПВ е предвидено вписване на
договорите, с които се прехвърля наследство (чл. 212 ЗЗД), като съгласно по-висшия по степен нормативен акт
– ЗС, такова вписване се извършва, когато в наследството има недвижими имоти.
Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 212, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща противопоставимост на
този договор на трети лица само ако е бил вписан.
Договорът
за продажба на наследство е двустранен възмезден договор,
с който продавачът прехвърля на купувача наследствените си права и задължения,
т.е. цялата съвкупност на наследството, като в съдържанието му не следва да се
описват недвижимите имоти, които се включват в него. При удостоверяването на подписите
на страните продавачът удостоверява само качеството си на наследник на лицето,
чието наследство продава. За действителността му се изисква писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните - чл. 212 ЗЗД.
За
да се иска вписване на договор за продажба на наследство,
с оглед възможността същият да се противопостави на трети лица в случаите, в
които в наследството има недвижими имоти, следва молителят да удостовери това
обстоятелство - включените в наследството недвижими имоти, за да се обоснове
вписването на този договор, съгласно закона - чл. 112, б. „б“ ЗС. Установяването на това обстоятелство е в
тежест на молителя, тъй като той има интерес от вписването на такъв договор с
цел оповестяването му, а и с оглед определяне на местната подсъдност по чл. 10, ал. 3 ПВ.
В
настоящия случай от описаните в заявлението приложения по недвусмислен начин
следва, че в продаденото наследство е включен недвижим имот в гр. София, с
което е определена и местната компетентност на съдията по вписванията.
Обстоятелството, че включеният в наследството имот се намира в гр. София, е
установен несъмнено и с приложените към заявлението документи. Ето защо
неправилно с атакуваното определение е прието от молителя да не е указано
местонахождението на включения в наследството недвижим имот.
Съдията
по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт
само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава
пределите на неговите правомощия. По смисъла на чл. 32а ПВ, съдията по
вписванията следва да извърши проверка дали е представен подлежащ на вписване
акт по смисъла на чл. 4 и дали този акт отговаря на изискванията на чл. 6 от
правилника (дали е съставен в предвидената от закона и Правилника форма и има
ли необходимото съдържание). Изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно - прехвърляне
на вещни права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За
представяне на декларацията по образец (ал. 3) съдията по вписванията следи
служебно, с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на
прехвърлителя. Съдържанието на декларацията изисква изявление на прехвърлителя
за липса на задължения към годината, в която се осъществява разпореждането.
В
случая към заявлението не е представена декларация от прехвърлителя. Противно
на поддържаното в частната жалба, представяне на декларация за липса на задължения
на прехвърлителя към държавата се е изисквало и към датата на договора за
продажба на наследство – чл. 78 от Закона за събиране на държавните вземания
(обн. ДВ бр. 26/26.03.1996г.,
отм. ДВ бр. 12/13.02.2009г., в редакция към ДВ бр. 51/27.06.1997г.). Н.Д.Х.се е
разпоредил с наследството си, оставено му от В.Б.И., с договора за продажба на
наследство с нотариална заверка на подписите на 04.11.1997г., като за
извършване на заверката на подписите пред нотариуса е била представена и
декларация по чл. 78, ал. 1 ЗСДВ (отм.). При заявеното от купувача искане за
вписване на договора след повече от 20 години, декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения на прехвърлителя към 1997г. не може да
бъда представена, тъй като прехвърлителят е починал през 2007 година,
видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт. Поради това, и тъй като
в случая не е налице хипотеза на прехвърляне на вещни права, а само на даване
гласност на настъпило вече преди повече от 20 години прехвърляне, настоящият
състав намира, че нова декларация не следва, а и няма как да бъде представена.
В
рамките на извършената по реда на чл. 533 ГПК служебна проверка съдът взе предвид, че в договора за
продажба на наследство е посочена дата на сключване 04.12.1997г., а
нотариалната заверка на подписите на страните по договора е от по-ранна дата –
04.11.1997г. Доколкото обаче нотариалното удостоверяване на подпис, освен че
доказва, че документът изхожда от лицето, чиито подпис нотариусът е удостоверил,
едновременно удостоверява и датата на подписването (т.е. доказва, че към датата
на полагане на подписа документът е съществувал), то следва да се приеме, че подлежащият
на вписване акт отговаря и на изискването на чл. 6, ал. 1, т. 2 ПВ.
По
изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а
преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
1458 от 08.11.2019г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по
заявление вх. № 73945/08.11.2019г. на Служба по вписванията - София, с което е
отказано вписване на договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите рег. №
33959/04.11.1997г. на ІІ нотариус при Нотариална служба на Софийски районен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ на
основание чл. 4, б. „б“ от Правилника за вписванията договор за продажба на наследство, с нотариална заверка на подписите рег. №
33959/04.11.1997г. на ІІ нотариус при Нотариална служба на Софийски районен съд, по заявление вх. № 73945/08.11.2019г. на Служба по вписванията - София, подадено от Р.Н.Д., ЕГН **********.
ВРЪЩА преписката
на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото вписване по заявление вх. № 73945/08.11.2019г. на Служба по вписванията - София, подадено от Р.Н.Д., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.