МОТИВИ
към присъда № 83/21.10.2015г. по
НОХД № 1954/2015г. по описа на
Окръжен съд гр. Пловдив
Производството по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, с който срещу
подсъдимия М.Г.М. е повдигнато обвинение за това, че:
На 17.10.2015 г. в гр. П, обл.
Пловдив е предложил и дал подкуп - дал дар - пари, една банкнота с номинал
20(двадесет) лева с № **** и една
банкнота с номинал 10 (десет) лева с № **** на полицейски органи, осъществяващи
контрол на пътното движение - младши инспектор Т.В.В., младши автоконтрольор,
група „Охранителна полиция" на РУ гр. П., младши инспектор Г.С.П., полицай
„ООР", група „Охранителна полиция" на РУ гр. П. и младши инспектор Г.П.К.,
полицай „ООР" в група „Охранителна полиция" на РУ гр. П., за да не
извършат действия по служба - да съставят Акт за установяване на
административно нарушение по Закона за застраховането, за това, че: управлява
МПС - лек автомобил „Опел" марка „Вектра" с per.
№ СВ 1015 АВ, собственост на А.С.В., ЕГН: ********** ***, по ул. „***" в
гр. П., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и
да не изпълнят задълженията си по чл.31 ал.1 т.1 от ЗМВР и по чл.165 ал.2 т.1
от ЗДвП - престъпление по чл.304а пр.1 и 3 вр. чл.304 ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 21.10.2015г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с
обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и предлага на подсъдимия да се
наложи наказание лишаване от свобода. Представителят на държавното обвинение
моли, предвид разпоредбата на чл. 58 А от НК, това наказание да бъде редуцирано
с една трета и да се отложи изтърпяването му. Претендира се налагане и на
наказанието ГЛОБА.
Адв. Д., защитник на подсъдимия моли да бъде наложено
наказание пробация в подходящ размер, поради доводи, подробно развити в съдебно
заседание.
Подсъдимият М.М.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
заяви, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, посочи, че няма какво да добави към
пледоарията на защитника си. В последната си дума поиска от съда минимално
наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
всички допустими и относими доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Г.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, основно образование, неработещ, не женен,
осъждан, ЕГН: **********.
Подс. М.М. е осъждан с присъда
по НОХД № 81/2014 г. по описа на Районен съд Гълъбово за престъпление по чл.216
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като му е определено наказание „Пробация",
изтърпяна на 21.02.2015 г. Присъдата е в сила от 29.07.2014 г.
На 17.10.2015 г. свидетелите
мл. инспектор Т.В.В., мл. автоконтрольор, група „Охранителна полиция" при
РУ гр. П., мл. инспектор Г.С.П., полицай „ООР", група „Охранителна
полиция" при РУ гр.П. и мл. инспектор Г.П.К., полицай „ООР" в група
„Охранителна полиция"на РУ гр. П. били на работа нощна смяна в посочените
си длъжностни качества от 20,00 часа до 08,00 часа на 18.10.2015 г. Около 21,45
часа на посочената дата - 17.10.2015 г.свидетелите се намирали на установъчен пункт
на ул. „***" в гр. П., обл. Пловдивска до газстанция „***", където
осъществявали контрол по безопасност на движението. Около 22,10 часа посочените
свидетели спряли за проверка лек автомобил марка „Опел" модел Вектра с per.
СВ 1015 АВ, управляван от подс. М.Г.М. и собственост на А.С.В. от гр. С., ул. „***"
№ ** вх.**. При извършената проверка на документите на водача и на автомобила
полицейските служители установили, че обвиняемия управлява МПС без сключена
актуална застраховка „Гражданска отговорност", като липсвал и залепен
валиден стикер за такава на предното стъкло на автомобила. Така в изпълнение на
своите правомощия по чл.31 ал.1 т.1 от Закона за МВР - при осъществяването на
административно наказателната дейност да съставят актове за установяване на
административни нарушения и по чл.165 ал.2 т.1 от Закона за движение по
пътищата - да извършват проверка на документите на водачите на МПС, свидетелите
пристъпили към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение.
За целта свид. К. изготвил доклад за проверени лица и превозни средства, а
свид. Т.В. се отправил към служебният автомобил, за да започне да пише акта.
Още по пътя към автомобила обвиняемият го последвал и отправил към него
репликата: „Не бързай да пишеш акт, ще се разберем". Въпреки това свид. Т.В.
влязъл в служебния автомобил и седнал на предна дясна седалка при отворена
предна врата на автомобила, където в присъствието на св. К. и П. започнал да
съставя акт за установяване на нарушението. Тогава подс. М. му заявил: „Не пиши
акт, много пари е, аз ще си платя на място, изчакай малко". След това
подс. М. хвърлил в скута на свид. В. върху папката с актовете бял лист сгънат
на две, в който се намирали две банкноти от 20 с № *** и 10 лв. с № ***. Свид.
В. попитал обвиняемия, който очевидно предложил и предоставил сумата за подкуп
с посоченото си поведение, какво е това, на което обвиняемият отговорил, че дава
парите на тримата полицаи да се почерпят, вместо неплатената вноска. Очевидното
намерение и желание на подс. М. било чрез предоставянето на посочената сума да
бъдат мотивирани тримата полицейски служители да не изпълнят задълженията си по
цитираните по-горе нормативни разпоредби по констатиране и санкциониране на
допуснатото от обвиняемият нарушение. Полицейските служители отказали да вземат
посочената сума и тя изпадала в краката на свид. В. - на пода на патрулния
автомобил, от където били иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, а
извършителят бил задържан.
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Т.В.,
Г. К. и Г. П., както и от обясненията на подсъдимия; в писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум,
акт за установяване на нарушение, копия от длъжностни характеристики,
характеристична справка, справка за съдимост , както и във веществените
доказателства 2бр. банкноти.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници
установяват по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и признати от подсъдимия. Показанията на свидетелите - преки
очевидци на стореното, съпоставени с обективните данни в протоколите за оглед,
еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно
релевантните за решаване на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От
тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянията, предмет на обвинението.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Така установеното мотивира съда да
заключи, че с деянието си от обективна страна подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304а пр. ІІІ във вр. с чл. 304 ал. 1 във вр.
с чл. 18 ал. 1 пр. ІІ от НК, за това че на 17.10.2015 г. в гр. П. е направил
опит да даде подкуп – дар – пари една банкнота с номинал 20 /двадесет/ лева с №
*** и една банкнота с номинал 10 /десет/ лева с № *** на полицейски органи,
осъществяващи контрол на пътното движение – младши инспектор Т.В.В., младши
автоконтрольор, група „Охранителна полиция” на РУ гр. П., младши инспектор Г.С.П.,
полицай „ООР” група „Охранителна полиция” на РУ П. и млади инспектор Г.П.К.,
полицай „ООР” в група „Охранителна полиция” на РУ гр. П., за да не извършат
действия по служба – да съставят акт за установяване на административно
нарушение по Закона за застраховането, за това че управлява МПС – лек автомобил
„Опел” марка „Вектра” с рег. № СВ 1015 АВ, собственост на А.С.В. с ЕГН **********,
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и да не изпълнят
задълженията си по чл. 31 ал. 1 т. 1 от ЗМВР и по чл. 165 ал.2 т. 1 от ЗДвП,
като макар изпълнителното деяние да е довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца обществено опасни последици, като на основание чл. 304
от НПК го ПРИЗНА за НЕВИНЕН в това да е „предложил” подкуп, поради което го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл. 304а пр. І от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА
СТРАНА – в настоящия случай чрез
предоставянето на посочената сума на инкриминираната дата и място, с цел да
бъдат мотивирани тримата полицейски служители да не изпълнят задълженията си по
цитираните нормативни разпоредби по констатиране и санкциониране на допуснатото
от подсъдимия нарушение, същият е осъществил престъпният състав на
престъплението по чл. 304а пр. ІІІ във вр. с чл. 304 ал. 1 във
вр. с чл. 18 ал. 1 пр. ІІ от НК. Полицейските служители отказали да вземат
посочената сума и тя изпадала в краката на свид. Василев - на пода на патрулния
автомобил, от където били иззети с протокол за оглед на местопроизшествие.
Съгласно Решение № 134 от 7.03.2013 г. на ВКС по н. д.
№ 239/2013 г., III н. о., НК формите на изпълнителното деяние на активния
подкуп могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от
своя страна съответстват на формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп
/чл. 301 от НК/ - приемане на предложение или обещание за дар или приемане на
дар. Докато първите форми "предлагане" и "обещаване" на
даване на дар могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с недомлъвки или с
конклудентни действия, то даването на дар изисква извършването на конкретни фактически
действия, посредством които даващият дара го предоставя във фактическа власт на
получаващия. По този начин "предлагането" и "обещаването"
на дар по естеството си са фази в развитието на едно и също престъпно
посегателство, при което самостоятелното им съществуване и наказване има смисъл
само тогава, когато деецът не е пристъпил към "даване" на дар.
Пълното осъществяване на подкупа предполага
две насрещни прояви-даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/,
които обаче са две самостоятелни престъпления. За да е налице пълното
осъществяване на подкупа с оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия
го, е необходимо двете страни по него - даващият и получаващият, да са
постигнали насрещно съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията,
за които се дава, респективно - получава подкупа. Когато обаче е налице
осъществяване само на едната насрещна проява - даване на подкуп, без да е
осъществена другата - получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и
се противопоставя на това, е очевидно, че не би могло да е налице насрещно
съгласуване на волите на двете страни за характера и естеството на бъдещото
действие или бездействие на подкупвания. В този случай не е налице предлагане
на подкуп, доколкото активната страна вече е предприела действия по
фактическото разпореждане с предмета на подкупа в желанието си да мотивира
другата /пасивната/ страна към определено действие или бездействие. Щом като
даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята
фактическа власт върху предмета в стремеж той да премине във фактическа власт
на длъжностното лице, ще е налице формата на изпълнителното деяние
"даване" на подкуп, което остава недовършено в случаите, в които не е
установена такава власт от длъжностното лице. Когато даващият подкупа е
направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във
фактическата власт на получаващия, е налице довършен опит, тъй като даващият
вече няма фактическа власт върху него, но и този, за когото е предназначен подкупа
не го е получил или не желае да го получи. В настоящия случай подсъдимият е
извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние по чл. 304, ал.
1 вр. чл. 18 ал.1 от НК – "даване" на подкуп, като е оставил
двадесетлевовата банкнота и десетлевова банкнота на пода на полицейския
автомобил.
Съвкупността от факти, които подсъдимият е
признал, сочи както на действия по даване на подкупа, така и на съответната
негова волева насоченост - да подкупи длъжностните лица с цел да ги мотивира
във връзка с поведението им по служба /в случая да проявят бездействие/. Ако
тази волева насоченост на подсъдимия беше срещнала ответната такава на
полицейските служители, то активният подкуп би бил довършен, като би било
налице и друго престъпление - пасивен подкуп. В случая активният подкуп не е
успял, поради което и не би могло да се изисква постигане на съгласие между
даващият го и този, за когото е предназначен, за бъдещето действие или
бездействие по служба. При опит към "даване на подкуп" е достатъчно
даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо средство на
длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена. Тези изводи не са
в противоречие с указанията, съдържащи се в ПП на ВС № 8/1981 г. - т. 14,
доколкото в него е обсъдена хипотеза на "даден" подкуп, т. е. -
довършено престъпление по чл. 304 от НК, а не опит към даване на подкуп.
/Такова е и съдържанието на Р-489/1970 г. II н. о., на което защитата се
позовава/. Те са в съответствие и с указанията, съдържащи се т. 2 от това постановление.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА - Деянието е извършено
умишлено – умисълът е възникнал у дееца инцидентно – в момента на осъществяване
на проверка от органите на властта, като тя ясно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял именно избягване на
административнонаказателната отговорност за извършеното от него адм.нарушение.
С
оглед на това, че настоящото производство се разви по Глава ХХVІІ от НПК и
по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл. 371, т.2 от НПК, то в този случай,
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 58а от НК, т.е. да приложи чл. 58а, ал.1 от НК,
като редуцира с една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание
лишаване от свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл. 55
от НК, да приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени невисоката степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец, изразеното искрено съжаление за стореното, сравнително
ниската степен на обществена опасност на конкретното деяние, сравнена с тази от
престъпленията от същия вид – от една страна, предвид стойността на
материалната облага, предмет на престъплението.
Съдебният състав взе предвид и
обстоятелството, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият чрез
цялостното си поведение е съдействал за установяване на обективната истина.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът прецени предишното осъждане на подсъдимия.
В случая не са налице и
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. М. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и
определи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца и петнадесет
дни. Съобразявайки императивното правило на чл. 373, ал.2 от НПК съдът приложи
нормата на чл. 58а от НК и намали размера на така определеното наказание
"Лишаване от свобода" с 1/3 като наложи на подсъдимия за срок от ТРИ
МЕСЕЦА.
Съдът определи и наложи на подсъдимия и
кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА в размер на 500лв. Размерът на наказанието
"Глоба" съдът съобрази от една страна с тежестта на предвидените
санкции по този текст от НК, трудовата незаетост и тежко социално положение на
подсъдимия.
За постигане на целите по чл. 36 от НК, а и
като съобрази обсъдените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
прецени, че не е нужно ефективното изтърпяване на наказанието "Лишаване от
свобода", поради което съдът отложи това наказание по реда на чл. 66, ал.1
от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето
през което подсъдимия М.Г.М. е бил задържан, считано от 17.10.2015 г. до
21.10.2015 г.
На основание чл. 307а от НК, СЪДЪТ
постанови веществените доказателства - една банкнота с номинал 20 /двадесет/
лева с № *** и едва банкнота с номинал 10 /десет/ лева с № **** да се отнемат в
полза на държавата след влизане на присъдата в законна сила, а веществените
доказателства – 1 бр. полица и застраховка „Гражданска отговорност” с № *** с
дата на сключване 22.06.2016 г. и 1 бр. квитанция № *** г. да се върнат на А.С.В.
с ЕГН **********, след влизане на присъдата в законна сила.
Причина
за извършване на престъплението - незачитане на установения ред за дейност на
държавните органи поради стремеж да се избегне отговорност.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: