№ 89
гр. С.З., 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20215501001234 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което З. „Д.Ж.З.“ АД е
осъдено да заплати на Д. ЯНК. М. сумата от 1 755, 50 лв. главница от
неплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал.
3 КЗ, за причинени му виновно имуществени вреди при ПТП на 27.10.2019 г.
в с. Б., от застрахованото трето лице Е. Г. Г. по сключен със застрахователна
полица №BG/30/119000503378/13.02.2019г. договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите и законна лихва
върху тази главница от 14.11.2019г. до изплащането й, както и сумата от 1
292.18 лв. за разноски по делото.
Въззивникът З. „Д.Ж.З.“ АД излага съображения за незаконосъобразност
и неправилност на постановеното решение. Развити са съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени
решението на РС и да се постанови друго, с което да се присъди дължимото
застрахователно обезщетение предвид изготвената пред РС съдебно-
техническа експертиза, като се вземе предвид размера на обезщетението за
1
увредената външна врата от 309, 50 лв. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Д. ЯНК. М. моли съдът да осъди З. „Д.Ж.З.“ АД да заплати
сумата от 1 755, 50 лв. за обезщетение на причинените му от застрахованата
Е. Г. Г. при ПТП на 27.10.2019 г. горепосочени имуществени вреди и законна
лихва върху тази сума от увреждането на 27.10.2019 г. до изплащането й,
както и сторените по делото разноски.
Ответникът „З. Д.Ж.З.“ АД заема становище за допустимост, но
неоснователност на исковете, които моли съда да отхвърли и му присъди
сторените по делото разноски, като излага подробни възражения и доводи.
От представения по делото протокол за ПТП № 1710472/27.10.2019 г., и
разпитаните свидетели Е. Г. и И.И. и заключението на назначената по делото
съдебно - техническа експертиза се установява, че на 27.10.2019 г. в 9 часа в
с. Б., свидетелката Г. паркирала управлявания от нея л.а. „Опел Астра" с рег.
№***, собственост на съпруга й Д.И.Г., пред работното й място - магазин
„Маринела“ в същото село и без да вземе мерки същият автомобил да не
може да се приведе в движение или потегли сам, като включи на първа или
задна предавка или задейства ръчната му спирачка, напуснала автомобила и
влязла в магазина. Впоследствие паркираният от нея автомобил потеглил на
заден ход на изток по ул. „9-ти септември“, описал дъговидна траектория,
пресякъл косо същата ул. „9-ти септември“ и ударил със задната си дясна част
порталната врата на собствения на ищеца автосервиз на същата улица. В
2
резултат на този удар е била увредена порталната врата, а автомобилът
продължил движението си косо назад и се ударил в ролетната врата на
сервизното хале, където спрял. Вследствие на настъпилото ПТП, на
порталната и ролетна врата на сервиза на ищеца били причинени
имуществени вреди, подробно посочени в т. 2 и 6-7 от съдебно –
техническата експертиза (л. 171-172 и 174-175). Пазарната им стойност към
момента на причиняване на вредите е общо 1 755, 50 лв., видно от данните по
делото.
За настъпилото ПТП на свидетелка Е. Г. е съставен АУАН от
27.10.2019 г. и издадено въз основа на него на 09.12.2019 г. наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 96 ЗДвП й е наложено на
основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100
лева, като постановлението е влязло в сила на 21.01.2020 г.
Не е спорно, че л.а. „Опел Астра" с рег. № *** е имал към датата на
застрахователното събитие валидно сключена задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при З. „Д.Ж.З.“ АД по застрахователна полица
№ВG/30/119000503378, със срок на валидност от 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г.
Ищецът подал до ответното дружество уведомление за настъпилото
ПТП и искане да му бъде изплатено от последния обезщетение за
причинените му при същото имуществени вреди, към което е приложил,
освен протокола за ПТП и всички останали поискани му от ответника
документи, а на 06.11.2019 г. и банковата си сметка. За причинените му при
това ПТП имуществени вреди, служители на ответника съставили на
30.10.2019 г. опис на увреденото имущество и констативен протокол.
Видно от представените по делото две писма от 26.11.2019 г. и от
03.01.2020 г., ответникът е отказал да плати на ищеца застрахователно
обезщетение, тъй като уврежданията, за които претендирал такова, не
кореспондирали с механизма и динамиката на твърдяното ПТП,
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
3
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 27.10.2019 г., по силата на
което „З.Д.Ж.З." АД е поел задължение да обезщети увредените при
използването на л.а. „Опел Астра" с рег. №*** съгласно полица
ВG/30/119000503378, със срок на валидност от 15.02.2019 г. до 14.02.2020 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „З.
Д.Ж.З.“ АД, като претенцията му не е удовлетворена. Поради това съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно нормата на чл. 96 от ЗДвП, водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да
се приведе в движение или да потегли само. В настоящия случай от
представените доказателства се установява, че Е. Г. е нарушила
горепосочената разпоредба, тъй като паркирайки процесното МПС пред
посочения магазин в с. Б., не е взела мерки то да не може да се приведе в
4
движение и потегли само, като не е включила първа или задна предавка и не е
задействала ръчната му спирачка, вследствие на което е настъпило
процесното ПТП и съответно и претендираните имуществени вреди. С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „Опел
Астра" с рег. № ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е
оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана. По делото е безспорно
установено, че вследствие на процесното ПТП на ищеца са причинени
имуществени вреди, чиято стойност е 1 755, 50 лв.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ, или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В настоящия случай процесното ПТП е настъпило на 27.10.2019 г., а
ищецът е заявил писмена претенция пред ответното дружество на 29.10.2019
г., няма данни същият да е изисквал на ищеца допълнителни доказателства,
извън представените от същия на 29.10.2019 г. Следователно, срокът от 15
работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ за ответния застраховател, за да
определи и изплати на ищеца застрахователно обезщетение от 1755.50 лева, е
започнал да тече на 29.10.2019 г. и е изтекъл на 19.11.2019 г. /вторник/, а не
както е посочил първоинстанционния съд, че срокът е изтекъл на 13.11 2019
г., тъй като срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ се брои в работни, а не в
календарни дни. Поради това, законната лихва следва да се присъди от
5
20.11.2019 г. до окончателно изплащане на сумата от 1 755, 50 лв.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която З. Д.Ж.З.“ АД е осъдено
да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху сумата от 1 755, 50 лв. от
14.11.2019 г. до изплащането й, като вместо него постанови друго, с което да
осъди З. Д.Ж.З.“ АД да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху
присъдената с решението главница в размер на 1 755, 50 лв. от 20.11.2019 г.
до окончателното й изплащане.
В останалата обжалвана част решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото, З. „Д.Ж.З.“ АД следва да заплати на Д. ЯНК.
М. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в частта, с която З. Д.Ж.З.“
АД е осъдено да заплати на Д. ЯНК. М. законна лихва върху сумата от 1 755,
50 лв. от 14.11.2019 г. до изплащането й, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.*** да заплати на Д. ЯНК. М., с ЕГН **********, с адрес с.
Б., Община и Област С.З., ул. *** законна лихва върху присъдената с
решението главница в размер на 1 755,50 лв. от 20.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. Д.Ж.З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.*** да заплати на Д. ЯНК. М., с ЕГН **********, с адрес с.
Б., Община и Област С.З., ул. *** направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. /триста и шейсет
лв./
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260358/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№481/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в останалата обжалвана
част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7