Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 08.07.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 09.06.2009г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 46 по
описа за 2009г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с пр. осн. чл. 99 ал. 1 СК.
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Ищецът Р.Ц.А. xxx твърди в исковата молба, че
с ответницата сключили граждански брак на 21.02.1988г., от който имат едно дете-
Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx. От сключване на брака до лятото на 2005 г. живели в
гр. Монтана, в жилището на родителите му на адрес ж. к. xxxx .
Същото те му прехвърлили по време на брака, като си запазили правото на
ползване. С ответницата живеят разделени от лятото на 2005г., поради създадена
извънбрачна връзка от нея, което прекъснало всякакви физически и духовни
контакти помежду им. Счита, че в бракът им е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, съществува само формално и за това се обръща към съда с искане да
бъде постановено решение, с което се допусне развод на посоченото основание, по
изключителна вина на ответницата.
Относно упражняване на родителските права над малолетното
им дете Ф. заявява искане да бъдат предоставени на майката- ответницата, а той
да има право да вижда и взема детето през почивните дни- всяка събота и неделя,
през зимната ваканция, както и един месец през лятото. Съгласен е да заплаща на
ответницата за издръжка на детето месечно по 50 лв, считано от датата на
завеждане на исковата молба. Претендира да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище. По реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК е поискал изменение в
петитума на исковата молба относно упражняване на родителските права, като е
заявил претенция да му бъдат възложени на него, а на ответницата- да бъде
определен режим на лични контакти с детето и да заплаща месечна издръжка за
същото в размер по 80 лв, считано от влизане на решението в сила, ведно със
законната лихва. Исканото изменение е допуснато в първо съдебно заседание.
Ответникът- Н.Н.А. xxx не оспорва иска за
развод, но настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака счита, че е
по вина на ищеца. Твърди в подадения писмен отговор, че ищецът я е принудил да
напусне семейното им жилище и се установи при родителите си, тъй като е имал
безотговорно отношение към семейството и отглеждане на малолетното им дете. Обвинява
същият, че живее в семейния им дом с друга жена, която я възпрепятствала в
опитите й да се разберат и постигнат споразумение с ищеца. Заявява претенция
родителските права по отношение на малолетното им дете Ф. да й бъдат
предоставени за упражняване, като на ищеца се определи съответен режим на лични
контакти- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8 до 18 часа, а
през лятото да взема детето по един месец. Бащата да заплаща за издръжка на
детето по 80 лв месечно, считано една година назад от завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане. Претендира да
й бъде предоставено ползването на семейното жилище, което е СИО. Заявява искане
за присъждане на деловодните разноски.
Д”СП”-Монтана представя своето становище по
случая в социален доклад, изготвен от началника на О”ЗД”.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл. 235 ГПК приема
следното:
Безспорно е между страните и от събраните
доказателства се установява, че сключили граждански брак с акт № 0035 от 21.02.1988г.,
в гр. Монтана, от който имат едно дете- Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx. Живели заедно
до лятото на 2005г. в семейното си жилище на адрес гр. Монтана ж. к. xxxx , от
когато датира фактическата им раздяла. Ответницата с детето го напуснала и се
установили при родителите й, в същия град, а ищецът останал в това жилище, придобито
с нотариален акт за покупко- продажба през 2001 г. със запазено право на
ползване от страна на прехвърлителите- неговите родители.
От показанията на свидетелката Д.Ц.А. се
установява, че ответницата създала извънбрачна връзка през 1990 год. със шефа
на заведение в Югославия, където двете отишли да работят като сервитьорки. През
1991 год. създала друга такава връзка- с лицето К. Л., което се установява и от
показанията на свидетеля М.Н., негова бивша съпруга. Били семейни приятели от 1991
до 1998г., но интимните им отношения се отразили на семейството на свид. Н., довели
до раздялата и развода им /за който успели да постигнат взаимно съгласие
независимо от обстоятелствата/. По- късно по думите на свид. Д. Ц. ответницата
създала извънбрачна връзка с П. К.- софиянец, който се нанесъл да живее в дома
им. Свидетелката – сестра на ищеца, живяла със семейството му в едно жилище от
1990г. до 1998г. Когато ищецът през 1998г. научил за изневярата на съпругата си,
тя му обещала, че ще се изнесе от дома им, но фактически продължили “под един
покрив” да съжителстват до окончателната си раздяла през лятото на 2005г. Свид.
К. С. в показанията си говори, че е виждал ответницата в нощни заведения в гр. Монтана
и че има връзка с мъж на име С. /негов съсед по жилищен блок в града/.
Ангажираните от ответницата свидетели- Д.Т., Д.Д.
и Н.Н. депозират показания относно това, че я познават като майка, която се
грижи за детето си лично и с помощта на своите родители. Необходимите средства
за издръжка на детето се осигуряват от нея, вкл. и за извънучилищните форми на
занимания- обучение по английски и танцов състав. Работи в собствен салон за
фризьорски и козметични услуги, в гр. Монтана. След раздялата й с ищеца са го
виждали с друга жена- приятелка, с която живее.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели, независимо от близката родствена връзка на част от тях със
страните. Те взаимно не се опровергават и оборват, а всяка група допълва общата
картина на семейния живот на страните.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът приема, че в брака на страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. Това му състояние се обективира от влошените
взаимоотношения между ищцата и ответника през един продължителен период от
време, както и от установената фактическа раздяла от лятото на 2005г. Данните
по делото сочат, че между тях не съществува взаимно уважение и подкрепа, обща
грижа за отглеждане и възпитание на детето и за семейството като цяло. Поведението
им обективира извода за неизпълнение от тяхна страна на задължения, каквито
Законът и добрите нрави изискват от съпрузите. Това е довело на практика до
онзи дисбаланс в брачните отношения между страните, при който съществуването на
семейството е станало само една ненужна формалност. То е причина за състоянието
на брака и за настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла
на чл. 99 ал. 1 СК. За това следва да бъде допуснат искания развод по вина на
двамата.
Между страните има спор относно упражняване на
родителските права /след изменение на първоначално заявения петитум в исковата
молба/. Доказателствата по делото дават основание да се приеме, че ищцата е по-
подходящият родител и че притежава онези качества, които са от значение при
оценяване възможностите й за упражняване на родителските права по отношение на
детето от брака- Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx. Тя се е грижила непосредствено и
непрекъснато за същото и разполага с необходимия капацитет за отглеждане и
възпитанието му за напред, подпомагана от своите родители. Вината й за развода
не следва да даде отпечатък върху родителските й качества, още повече като се
като се вземе предвид правилното развитие на детето. За това говорят писмените
доказателства в процеса. Ф. е била редовна ученичка по английски език през
последните две години в “Училища Европа”-Монтана, за което майка й е заплатила
сумата 1189 лв. Детето е класирано за регионален кръг на олимпиада по английски,
проведена с ученици от цяла България и е заела 6-то място. Похвални думи за
него са изредени както от това училище, така и от четвърто основно, в което е
редовна ученичка с отличен успех от началния курс /л. 11-л. 13 от делото/. Детето
участва и в Школа по народни танци, като с представителна танцова формация
“Северняци” е пътувало в чужбина два пъти през 2008г., на лични разноски на
участниците. Не може да се пренебрегне и природната даденост на жената за
отглеждане на дете, както и пола на същото, а в случая- привързаността му към
ответницата и заявеното от него желание да остане занапред при майка си, като
осъществява срещи и с баща си /данни от Социален доклад на л. 51/. По
изложените съображения родителските права следва да бъдат предоставени на майката,
а на бащата се определи режим на лични контакти- да вижда и взема детето всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 8, 00 часа до 18, 00 часа, както и един
месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Детето от брака на страните- Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx
е на 12 години. Данните за доходите на родителите му са следните: ищцата работи
като фризьор и има деклариран месечен доход в размер на 220 лв- 240 лв т. е. минималната
работна заплата за страната, видно от годишната й данъчна декларация за 2008г. по
чл. 50 от ЗДДФЛ. Ответникът работи в МВР и за периода от 08.2008г. до 04.2009г.
има средно месечно брутно трудово възнаграждение по 940 лв /л. 41/. Той дължи
издръжка за малолетното си дете съгл. чл. 82 СК. Като се съобразят доходите на
родителите, възрастта на детето, пазарната конюктура в страната и нормативно
определената рамка на парични средства за издръжка на дете от родител- ПМС №
38/85 г., съдът намира че месечно необходимата такава е в размер на сумата
130лв. От нея бащата следва да участва с квота в размер на 70.00лв, което няма
да го затрудни и в собствената му издръжка, още повече като се отчете и това, че
същият няма други алиментни задължения. Следва да се отчете и факта, че ответницата
полага непосредствени грижи за детето и е с по- ниски доходи от ищеца. Посоченият
размер на издръжка бащата дължи от 08.04.2009г. т. е. от завеждане на дадения
от ответницата писмен отговор, в който заявява претенция за плащане на издръжка
за детето. Искането й за присъждане на издръжката за минало време- една година
назад съдът намира за основателно предвид дадената законова възможност в чл. 87 СК, но не от завеждане на исковата молба, а от постъпване на писмения й отговор
и в размер на сумата 50 лв месечно. В останалата част до предявения размер от
80 лв искът за издръжка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Доказателствата
по делото не подкрепят твърденията на бащата на детето след фактическата му раздяла
с майката да е участвал в издръжката с необходимите средства.
Между страните има спор относно ползване на
семейното жилище, намиращо се на адрес гр. Монтана, ж. к. xxxx . Както
по-горе е отбелязано те са го придобили по време на брака си, с нотариален акт
за покупко- продажба през 2001 г., със запазено право на ползване от страна на
прехвърлителите- родители на ищеца Р.Ц./л. 19/. След фактическата раздяла на
страните и до сега в това жилище е останал ищецът. Страните не са заявили
желание да го ползват общо след развода. Съдът намира, че семейното жилище може
да се предостави за съвместно ползване на бившите съпрузи по изключение, когато
има взаимно съгласие между тях, когато самото жилище го позволява като
пространство и разпределение на помещенията и когато отношенията между
съпрузите са търпими и спокойни. В случая е установено, че тези условия не са
налице. Ето защо съдът съобразява законовите критерии между които на първо
място е интересът на детето и упражняване на родителските права, предоставено
на майката- ответницата Н. Н.. От значение е и настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи, както и че от
събраните доказателства не се установи те да притежават други жилища, които да
задоволяват жилищните им нужди. При това положение семейното жилище следва да
бъде предоставено за ползване на съпругата Н.Н..
Ответницата не е изразила претенция след
развода да продължи да носи придобитото от брака фамилното име- А., с оглед на
което по аргумент за противното съдът приема, че тя ще носи предбрачното си
фамилно име „Н.”.
Страните нямат претенции за издръжка по между
си след развода.
При очертания изход от делото ищецът следва да
заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата 91.20 лв- държавна такса съобразно
размера на издръжката и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, а ответницата- сумата 25.00лв-държ. такса за развода, 15.00лв-
държавна такса за промяна на фамилното име и 3.00лв-държ. такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Заявеното искане от пълномощника на
ответницата за присъждане на направените от нея разноски по делото съдът не
следва да уважи, с оглед приетото вина за развода да имат двете страни.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Р.Ц.А.
xxx8, ЕГН xxxxxxxxxx и Н.Н.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен с акт № 0035 от 21.02.1988г.
в гр. Монтана, поради настъпило в същия дълбоко и непоправимо разстройство.
Вина за разстройството на брака имат двамата
съпрузи.
Предоставя упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на малолетното дете от брака- Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx, на
майката- Н.Н.А. и отхвърля същата претенция на ищеца Р.Ц.А..
Бащата- Р.Ц.А. има право на лични отношения с
детето от брака- Ф. Р. Ц., като го вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 8.00 ч. до 18.00 часа, както и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Осъжда Р.Ц.А. да заплаща на Н.Н.А. /адрес и
ЕГН по-горе/ като майка и законен представител на детето им Ф. Р. Ц., ЕГН xxxxxxxxxx,
месечна ИЗДРЪЖКА в размер на сумата 50 лв, считано от 08.04.2008г. до 08.04.2009г.,
а от последната дата да й заплаща по 70 лв месечна издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на причини, даващи
основание за изменение или прекратяването й.
Отхвърля претенциите за издръжка на
малолетното дете над уважения размер, като неоснователни.
Предоставя ползването на СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, намиращо
се в гр. Монтана, ж. к. xxxx на Н.Н.А.,
считано от влизане на решението в сила.
Отхвърля иска на Р.Ц.А. за предоставяне
ползването на семейното жилище, като неоснователен.
След развода съпругата Н.Н.А. ще носи
предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ – Н..
Съпрузите не си дължат издръжка след развода.
Осъжда Р.Ц.А. да заплати по сметка на Районен
съд-Монтана сумата 91.20 лв- държавна такса съобразно размера на издръжката и 3.00лв-държ.
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда Н.Н.А. да заплати по сметка на Районен
съд-Монтана сумата 25.00лв-държ. такса за развода, 15.00лв- държавна такса за
промяна на фамилното име и 3.00лв-държ. такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: