Решение по дело №3234/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 541
Дата: 21 април 2024 г.
Съдия: Надежда Маринова Александрова
Дело: 20224520103234
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Русе, 21.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20224520103234 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с процесуалноправно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК и
материално правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП ЕООД против
Д. Г. Д..
Ищецът твърди, че на 31.01.2021 г. между него и ответника Д. Г. Д. в качеството на
законен представител на А.З.В. като „Персонаж“ бил сключен договор за предоставяне на
обучение и участие в риалити шоу. Договорът бил сключен в изискуема писмена формата.
Агенцията следвало да предостави на Персонажа обучение в 5 модула, като
продължителността на всеки модул бил два месеца, организирани 4 посещения на месец с
продължителност от 60 до 90 минути всяко. Място на провеждане на обучението било
посочено – гр. Русе, СОУ Йордан Йовков в залата училището, като ползването на залата
ставало въз основа на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.02.2021 г. със
спортен клуб по Муай Тай „Торус“, стопанистващ обекта.
Със собствени кадри по силата на Договор за сътрудничество и съвместна дейност от
15.12.2020 г. с ЛИ ЕООД осигурило квалифицирани преподаватели, които да водят
заниманията – М.Д. П., Ц.Ц., Л.П. и Н.Б..
Предвид усложнената епидемиологична обстановка в страната, ищецът след
консултация на обучаващите с техните родители, взел решение за намаляване риска за
здравето, като обученията вместо всяка седмица, да се провеждат през една седмица с
посочените часове и дни от уикенда, в продължение а общо 20 посещения, всяко с
продължителност от 120 до 180 минути.
1
Ответницата трябвало да заплати на ищеца такса от 1020 лева за участие в риалити
формата „Младите модели на България“/„Изиграй го“ и проведения курс на обучение, като
й била предоставена възможност да заплати еднократна такса или на 12 равни вноски от по
85 лева за срок от 12 месеца след подписване на договора, като ответницата избрала втория
начин на плащане. Тя заплатила капаро в размер на 10 лева, което се приспаднало от
първата й вноска.
Съгласно чл. 7, т. 4 от договора, той можел да бъде прекратен едностранно от
Персонажа или от законният му представител при подаване на двумесечно писмено
предизвестие. В този случай съгласно чл. 8, т. 2 от договора при едностранно прекратяване
на този договор, той дължал на агенцията всички месечни вноски до изтичане на срока на
предизвестието.
На 15.07.2021 г. било получено предизвестие за прекратяване на договора от страна
на ответницата. На 09.08.2021 г. ищецът уведомил ответница посредством Покана за
доброволно изпълнение, че счита договора за прекратен, считано от 15.07.2021 г., като я
кани да заплати дължимата сума доброволно по посочена банкова сметка.
Ищцата била заплатила единствено сумата 340 лева, представляваща от първа до
четвърта поред вноски, като всяка от тях със закъснение, въпреки уговорката, че сумите се
заплащат от първо до пето число на съответния месец. Тя не заплатила оставащите дължими
вноски за юни и юли 2021 год. в размер на 170 лева, а уведомлението за прекратяване на
договора е изпратено на 15.07.2021 год.
За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. дело № 1062/2022 г. по описа на РРС.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 553/23.02.2022 г.
било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата 170 лева – дължими месечни
вноски по Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу, сключен на
31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и 125 лева – разноски за производството, но тъй като
ответницата подала възражение в срок, било образувано настоящото производство.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата 170 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски в заповедното и исковото
производство.
В отговора ответникът прави възражение и счита предявения иск за неоснователен.
Не го признава, като твърди, че в т.7.5 от Договора за предоставяне на обучение и участие в
риалити шоу от 31.01.2021 година е посочено, че при настъпване на пълна обективна
невъзможност за изпълнение, за което засегнатата страна е длъжна да уведоми другата
страна в срок от 5 календарни дни от настъпване на невъзможността, е основание за
неговото прекратяване.
Заявява, че в края на м. май 2021 година детето й А. се разболяло, за което незабавно
2
уведомила Агенцията по телефона. Тъй като здравословното състояние на детето се
влошило, се наложило да влезе с детето за спешно лечение в УМБАЛ Канев. След
изписването от болничното заведение, незабавно предприела действия по писменото
уведомяване на Агенцията на основание чл. 7.5 от Договора поради обективната
невъзможност на детето да продължи обучение, тъй като му предстоял период на
възстановяване след боледуването, както и поради предписание от лекарите, че може да
представлява заплаха от зараза за околните деца.
В този смисъл не счита, че не е изпълнила задължението си по смисъла на чл. 7.5 от
Договора за уведомяване на Агенцията относно настъпването на обстоятелството за пълна
обективна невъзможност. Твърди, че никъде в договора не е посочено, че това уведомяване
следва да е писмено, а и предвид влошеното здравословно състояние на детето и престоя в
болнично заведение, нямала възможност за писмено уведомяване на Агенцията.
Твърдението, че е прекратила едностранно договора, поради което дължи месечните
вноски, дължими до изтичането на срока му счита за неоснователно поради това не дължа
вноските от 170 лева за м. май и юни 2021 година.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли като неоснователен
предявения от ищеца Девил Синема Груп ЕООД- гр. Стара Загора, ЕИК: ********* иск с
правно основание чл. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК за сумата от
170.00 лв. и законна лихва за забава. Моли да й се присъдят разноските по делото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск, по който ищецът цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми в размер на 170.00 лева по Договор за предоставяне на
обучение и участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 23.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 553/23.02.2022 г по ч.гр.д. № 1062/2022 год.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, по която длъжникът е подал възражение. Разгледан по същество, същият
се явява неоснователен.
При разглеждане на такъв иск, съобразно дадените указания при разпределяне на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че спорното право е възникнало, а
ответникът следва да доказва фактите, които го погасяват, изключват или унищожават.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай ищецът не доказа своето
вземане срещу ответника Д. Г. Д..
По делото е представен Договор за предоставяне на обучение и участие в риалити
шоу, сключен на 31.01.2021 год. между Девил Синема Груп ЕООД и Д. Г. Д. като майка и
законен представител на малолетното към този момент дете А.З.В., ЕГН **********
/персонаж/, по силата на който дружеството се задължило да предостави на последния
обучение в пет модула, всеки с продължителност от два месеца – чл.1.2 срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 1 020 лева еднократно или на 12 месечни вноски от по 85 лева
всяка– чл. 4.1.
Изрично е посочено в титулната част, че законният представител на детето обявява и
гарантира, че е напълно в правомощията си да действа и подписва от името и за сметка на
3
персонажа, с цел поемане на задълженията по него в съответствие с разпоредбата на чл. 36,
ал. 2 от ЗЗД – последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват
направо за представлявания. Въз основа на тези уговорки и тълкувайки клаузите на целия
договор на основание чл. 20 от ЗЗД, съдът приема, че страни по договора са ищцовото
дружество и малолетното дете А., а ответникът има само качеството на негов законен
представител. Следователно съобразно разпоредбата на чл. 21 от ЗЗД договорът има
действие, респективно породил е права и задължения само за страните по него, а не и за
техните представители по закон – управителят на ищцовото дружество и майката- ответник
по делото. Липсва уговорка, според която някой от двамата да отговаря солидарно за
задълженията, поети от името и за сметка на представляваните от тях лица.
В чл. 8. 2, вр. с чл. 7, т. 4 от процесния договор, на който основава претенцията си
ищецът е предвидено, че при едностранното му прекратяване от персонажа, последният
дължи на дружеството месечните вноски за срока на предизвестието /2 по 85 лева/. Дори да
се приеме, че в случая е налице сочената хипотеза, то задължението за заплащане на сумата
от 170 лева би възникнало пряко за страната по договора – персонажа, а не за законния му
представител – неговата майка /ответник по делото/.
При това положение, следва да се приеме, че Д. Д. не разполага с пасивна
материалноправна легитимация по така предявения срещу нея иск и не дължи в лично
качество претендираната сума на Девил Синема Груп ЕООД.
Дори и да се приеме, че искът е предявен срещу надлежен ответник, той би бил
неоснователен и поради настъпила обективна невъзможност детето да бъде обучавано. В
периода 18.06.- 23.06.2021 год. детето е прието на лечение в Инфекциозно отделение на
УМБАЛ КАНЕВ АД- Русе с диагноза Гама- херпес- вирусна мононуклеоза. Безспорно
отделението е с ограничен достъп и не е имало никаква възможност за уведомяване на
ищцовото дружество. Видно от приетото по делото уведомление от д- р Лилия Г. до ДГ
Пинокио детето е следвало да няма контакти с други деца и да не посещава детското
заведение в периода от 24.06.2021 год. до 24.09.2021 год. Майката на детето е уведомила
представителите на дружеството, с които родителите са контактували- М. П. и Л.С. чрез
съобщение в приложението Вайбър, където е била обичайната кореспонденция, както
посочи свидетелят Д. К. Т.. Това тя е сторила още, когато с детето са били в болничното
отделение. Впоследствие е уведомила дружеството и по електронна поща на 15.07.2021 год.
въз основа на изложеното съдът приема, че договорът е бил прекратен на основание чл. 7, т.
5 от него поради настъпила обективна невъзможност за изпълнение от страна на детето,
предвид влошеното му здравословно състояние.
Искът е неоснователен и поради неизпълнение от страна на ищеца да проведе
планираното и уговорено обучение. Не се представиха доказателства дружеството да е
уведомило конкретния персонаж за изменения график, удължения период на изпълнение,
променената продължителност и промененото място на провеждане на обученията.
На следващо място- по делото се претендира обезщетение за едностранно
прекратяване на договора в уговорения двумесечен срок и размер- вноските за срока на
предизвестието. Такова плащане обаче е предвидено при прекратяване с предизвестие, без
да е налице обективна невъзможност за изпълнение на договора. В случая се касае за такава
невъзможност и в чл. 7, т. 5 от договора не е предвидена санкция, ако уведомлението не е
направено в 5- дневен срок от настъпване на невъзможността. В този случай- на обективна
невъзможност не е предвидено и писмено уведомяване.
Гореизложеното мотивира съда да отхвърли предявения иск, като на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК присъди на ответника направените от него разноски. В случая се
претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева и на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 112, ет. 3,
офис 1, представлявано от Х.П.Х.- управител, пълномощник: адвокат П. Ж. П. от АК- Стара
Загора против Д. Г. Д., ЕГН ********** от гр. Русе, бул. Цар Освободител № 109, вх. 1, ет.
1, ап. 3, представлявана от адвокат К. Х. от АК- Русе иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 170 лева, ведно със законната лихва, считано от
23.02.2022 г. до окончателното й изплащане по Договор за предоставяне на обучение и
участие в риалити шоу, сключен на 31.01.2021 год., за която по ч.гр.д. № 1062/2022 год. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 553/23.02.2022 год.
ОСЪЖДА ДЕВИЛ СИНЕМА ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики № 112, ет. 3, офис 1, представлявано
от Х.П.Х.- управител да заплати на адвокат К. Д. Х. от АК- Русе сумата 400.00 лева,
представляваща адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5