№ 6907
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Н
при участието на секретаря С.Д.К
като разгледа докладваното от И.Ц.Н Гражданско дело № 20231110132518 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. П. С., с която срещу
В. С. С. са предявени евентуално обективно съединени осъдителни искове, а
именно:
1. по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
върне на ищеца движима вещ – метално тръбно строително скеле, а в случай,
че вещта не се намира у ответника
2. по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5374 лева, представляваща паричната равностойност на процесната
движима вещ.
Ищецът заявява в исковата молба, че на 07.06.2002 г. дал на заем
безвъзмездно за послужване процесната движима вещ на бащата на
ответника. Той следвало да му върне вещта след като си свърши работа. На
26.01.2004 г. бащата на ответника починал. След неговата смърт ответникът
също поискал от ищеца да ползва вещта и той се съгласил. Твърди, че в
началото на 2022 г. ищецът поискал собствената си вещ, но ответникът
отказал да му я върне. Поради това моли съда да осъди ответника да му
предаде вещта или паричната й равностойност.
На ответника е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от
ГПК той се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор. В
отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва баща му да е получавал процесната вещ. Счита, че дори да
е бил сключен договор, то той е прекратен със смърта на баща му. Намира, че
искът е погасен по давност и моли съда да го отхвърли.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
1
следните фактически и правни изводи:
1/ По иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД:
Според чл. 243, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за
временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. Съгласно чл. 249,
ал. 1 от ЗЗД с изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е
длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и
преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай
или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата.
Следователно за уважаването на иска следва да се установи: 1/ наличие
на валиден договор за заем за послужване, по който ищецът е заемодател, а
ответникът е заемател; 2/ заемателят се е задължил да върне вещта след
ползването;
По делото е представен протокол от 07.06.2003 г., от който е видно, че на
посочената дата на С.С. е предадено тръбно скеле, състоящо се от 46 бр. тръби
по 5 м., 32 бр. тръби по 4 м., 31 бр. тръби по 3 м., 17 бр. тръби по 2 м., 59 бр.
тръби по 1,5 м., 9 бр. тръби по 1 м., 313 бр. жабки, 60 бр. удължители, 7 бр.
стъпки и 3 бр. талпи 4м./25 см./5см. В протокола не са посочени имената на
лицето, което е предало вещите. От заключението на вещото лице по СГЕ се
установява, че подписът в протокола срещу „приел“ е положен от С.В.С., но
срещу „предал“ подписът не е положен от ищеца. Според показанията на
свидетелката С.а обаче през 2003 г. вещите са били предадени именно от
ищеца Й. С. на С.С.. Свидетелката посочва още, че през 2004 г. след смъртта
на баща си ответникът се обадил на ищеца за да поиска и той да ползва
процесното скеле. Според свидетелката през 2022 г. ищецът поискал от
ответника да му върне скелето, но той му заявил, че го е дал на негов приятел.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като тя е съпруга на
ищеца и в известна степен е заинтересована от изхода на делото. Показанията
й се опровергават от заключението на вещото лице по СГЕ и от показанията
на свидетеля П.И.С. – син на ищеца, който заявява, че свидетелката се е
запознала с ищеца едва през 2018 г., а не през 2003 г. и следователно няма как
да дава достоверни сведения за този период.
В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за
заем за послужване е неформален, но реален договор и че за валидното
възникване на договорното правоотношение следва да е налице освен
съгласие на страните, но и вещта реално да е предадена на заемателя. От
представените по делото доказателства не се установява ищецът като
заемодател да е предал процесната вещ, нито на ответника, нито на неговия
баща. Както стана ясно протокол за предаване на вещта е бил съставен и
подписан от бащата на ответника в графа приел, но в този протокол не е
посочено, че именно ищецът е предал вещта. Същият не е подписал и
протокола. Не се установява вещта да е била предадена и не ответника.
2
Следователно въпреки разпределената доказателствена тежест ищецът не
установи, че веща предмет на договора е била предадена от него на ответника.
Ето защо не се установява по делото сключването на договора за заем за
послужване.
Не е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск за
осъждане на ответника да върне на ищеца движима вещ – метално тръбно
строително скеле и същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
2/ По иска с правно основание по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД ако подлежащата на връщане вещ погине
след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е
узнал, че я държи без основание, той дължи действителната и стойност или
получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е
погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата,
той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
Следователно за да бъде уважен предявеният иск следва да бъдат установени
следните материално-правни предпоставки: 1/ ищецът е предал процесната
вещ на ответника; 2/ вещта е погинала или отчуждена; 3/ размерът на
действителната стойност на вещта.
По делото не се установи, че ищецът е предал вещта на ответника.
Следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на иска за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5374 лева,
представляваща паричната равностойност на процесната движима вещ и
същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 1300 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора
ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
кв. Б., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, съдебен адрес гр. София, пл. „П“ 3, ет. *, офис
**, чрез адв. Л. и Ш., против В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, евентуално обективно съединени
осъдителни искове, а именно:
1. по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
3
върне на ищеца движима вещ – метално тръбно строително скеле;
2. по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5374 лева, представляваща паричната равностойност на процесната
движима вещ;
ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. Б., бл. *, вх.
*, ет. *, ап. *, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от
1300 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4