№ 65077
гр. С., 28.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110100075 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу Д. К. Ц., за следните суми:
- сумата в размер на 413,13 лева - главница по Договор за паричен заем №
605392 от 13.12.2021 г.;
- сумата в размер на 20,79 лева - възнаградителна лихва за периода от
13.12.2021 г. до 13.05.2022 г.;
- сумата в размер на 112,08 лева - договорна неустойка при непредоставяне на
обезпечение за периода от 13.12.2021 г. до 13.05.2022 г.;
- сумата в размер на 36,40 лева - законна лихва за забава за периода от
01.06.2022 г. до 01.12.2022 г.;
- сумата в размер на 54,60 лева - еднократна неустойка за забава за периода от
12.07.2022 г. до изплащане на задължението;
- сумата в размер на 120,00 лева - разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането за периода от 21.02.2022 г. до 01.12.2022 г.
- законна лихва за периода от подаване на заявлението - 03.01.2023 г., до
изплащане на задължението.
На първо място, заявлението следва да бъде отхвърлено за претенцията
за договорна неустойка в размер на 112,08 лева. В заявлението е посочено, че
съгласно уговореното в чл. 7 от договора между заявителя и длъжника, вр. чл.
37, ал. 3 и 4 от Общите условия се дължи неустойка за непредоставяне в
тридневен срок, считано от усвояване на заемната сума, на обезпечение по
начина и реда, посочен в Общите условия. Следва да се посочи, че
1
неустойката е разписана в чл. 6.1. от договора, а не както е посочил
заявителят. Съдът счита, че подобна уговорка е нищожна. Функцията на
неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
(чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). При договора за заем основното задължение на
заемателя е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Клаузата за неустойка, уговорена по посочения
начин, би въвела възникването на неустоечно задължение от неизпълнение не
на главното задължение, а на едно съпътстващо такова, каквото се явява
непредоставяне на предвиденото обезпечение. С оглед на размера (и предвид
съотношението му към размера на заетата сума) и начина на уговарянето
неустойка би излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което същата би се явила нищожна поради
противоречието й с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД).
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК предвижда, че съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или когато е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). Предвид това по отношение на представения договор за
кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и
разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат вземанията за:
неустойка за забава в размер на 54,60 лева, начислена еднократно за периода
от от 12.07.2022 г. до изплащане на задължението, и разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането в размер на 120,00 лева за периода от от
21.02.2022 г. до 01.12.2022 г., са в противоречие с правилата на ЗПК.
Клаузите за заявените вземания са неравноправни и имат за цел единствено
да заобикалят императивните разпоредби на чл.10а и чл. 33 от ЗПК.
Нито в договора за кредит, нито в представените Общи условия, се
установява да е била уговорена неустойка за забава в размер на 54,60 лева.
Касае се за вземане по т. 3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от
ФИРМА от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството
заеми - потребителски кредити. Подобна уговорка се явява противоречаща на
нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава потребителят
дължи само законна лихва.
Претендираната сума за разходи за събиране на вземането поради
забава на плащането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на чл.
10а от ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а действията по
неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не са такива.
Съдът счита, че същата се претендира и в противоречи с чл. 33, ал. 1 и 2 от
ЗПК. Заплащането на посочените такси възиква като задължение при
2
забавено изпълнение, наред със задължението за обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, "всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна", поради което съдът счита, че не се дължи и тази
сума.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 15,53 лева до сумата от 25,00 лева,
както и за сумата над 31,06 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА, ЕИК ************* срещу Д. К. Ц., ЕГН
**********, за следните суми: сумата в размер на 112,08 лева - договорна
неустойка за периода от 13.12.2021 г. до 13.05.2022 г., сумата в размер на
54,60 лева - еднократна неустойка за забава за периода от 12.07.2022 г. до
изплащане на задължението, сумата в размер на 120,00 лева - разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.02.2022 г.
до 01.12.2022 г., както и в частта относно разноските, а именно за сумата над
15,53 лева до сумата от 25,00 лева - държавна такса, както и за сумата над
31,06 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3