№ 223
гр. Перник, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200103 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г, № 0014993 на ОД на МВР
Перник, с който на АЛ. АС. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на
чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането (КЗ).
Жалбоподателят АЛ. АС. Г., по изложени в жалбата доводи от неговия
пълномощник – адв. Г.Б. от ПАК, релевира оплаквания за материална и
процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, като моли същият да
бъде отменен. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което от
адв. Б. е депозирано допълнително писмено становище, регистрирано с №
4093 от 01.03.2022г., с което поддържа и допълва изложените в жалбата
съображения за отмяна на обжалвания ЕФ. Иска присъждане на направени
разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Перник–редовно
призован, не изпраща представител за съдебно заседание. В придружителното
писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
1
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От фактическа страна:
На 18.02.2020г. в 19:06 часа с автоматизирано техническо средство
TWIN CAM с № SD2D0020 в общ. Перник, път І-6, в района на км 86+300,
пътен възел Църква е установено и заснето моторно превозно средство с рег.
№ ********, за което към този момент не е имало задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че
цитирания автомобил е собственост на АЛ. АС. Г., ЕГН **********. В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е
издаден срещу лицето процесния ЕФ, с който му е наложено
административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева)
за нарушаване на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.1, вр.
чл. 461, т.1 от КЗ.
По доказателствата:
От приложената справка за собственост на моторно превозно средство
с рег. № ******** се доказва, че същото е собственост на АЛ. АС. Г., ЕГН
**********. По делото е приобщен като доказателство протокол по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и сиситеми за контрол на
правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който е
съставен във връзка с използване на автоматизирано техническо средство с №
SD2D0020 на 18.02.2020г. От приложеното по административната преписка
писмо с рег. № 20-00-14-2 от 27.02.2019г. на Българския институт по
метрология се установява, че на пътна радарна система с № SD2D0020 е
извършена проверка през м.февруари 2019г., както и че периодичността на
проверката е една година. Кредитираният протокол за проверка № 07-С-
ИСИС/14.02.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер”
на Главна дирекция „Мерки и измерителни уреди” на Българския институт по
метрология установява, че съответствието на радарна система с № SD2D0020
с одобрения тип е било извършено на 14.02.2019г. От справката на
Гаранционен фонд е видно, че към дата 18.02.2020г. за моторно превозно
средство с рег. № ******** не е била налице действаща застраховка „ГО” на
автомобилистите.
От правна страна:
Според чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение.
Съгласно чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налата глоба или имуществена санкция по чл. 638, ал.1 от КЗ.
Съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ повелява, че когато с
2
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за
движението по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати
глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от
Закона за движението по пътищата не се прилага.
Съгласно чл. 165, ал.3 от ЗДвП, приложима по силата на чл. 647, ал.3
от КЗ, условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и система за контрол на правилата за движение се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдържанието на горепосочените разпоредби водят до извод, че за да
бъде издаден ЕФ по реда на чл. 638, ал.4 от КЗ е необходимо наказаният
субект да е собственик на процесното моторно превозно средство, за същото
да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, да е установено управление на процесното моторно
превозно средство по пътната мрежа в страната, независимо кой е неговия
водач и управлението да е установено с автоматизирано техническо средство
и система за контрол на правилата за движение при спазване на определените
в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. условия и ред за използването му.
В настоящия случай съдът констатира, че наказващият орган не е
доказал годността на използваното автоматизирано техническо средство,
съобразно разпоредбите на чл. 4, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., тъй като от представеното по делото писмо с рег. № 20-00-14-2
от 27.02.2019г. на Български институт по метрология се установява, че на
пътна радарна система с № SD2D0020 е извършена проверка през м.февруари
2019г., като периодичността на нейното извършване е една година.
Кредитираният протокол за проверка № 07-С-ИСИС от 14.02.2019 г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измерителни уреди” на Българския институт по метрология установява, че
съответствието на радарната система с одобрения тип е било извършено на
14.02.2019г., т.е. нарушението е констатирано извън едногодишния срок на
валидност. При това положение основателен е изложеният довод в жалбата
за съмнение в техническата изправност на процесното автоматизирано
техническо средство, с което е извършено заснемането на автомобила,
собственост на жалбоподателя. В процесния случай точността на заснемането
не е гарантирана, поради което и достоверността на възпроизведените данни
не може да бъде приета за безспорна.
Предвид изложеното съдът прие, че неустановяването, че твърдяното
нарушение е заснето с технически изправно към датата на извършването му
автоматизирано техническо средство води до незаконосъобразност на
издадения ЕФ, тъй като това е станало при опорочена процедура по заснемане
на нарушението, при която са били нарушени ясните, подробни и
императивно въведени условия в чл. 4, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015г.
Съдебният състав намира за основателно и направеното възражение,
че в ЕФ липсва надлежно словесно описание на нарушението, като
задължителен реквизит съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП, което е довело да
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Не е спорно, че фактът на управление на моторното превозно средство
следва да намери описание в обжалвания документ, което в случая не е
сторено. По същество във фиша не е описано нито едно действие, което се
твърди да е извършено с автомобила, който е собственост на жалбоподателя.
По този начин санкционираното лице е поставено в положение да предполага
за какво свое поведение е наказано, предвид липсата на изложени твърдения
за съставомерни обстоятелства при описание на нарушението. Недопустимо е
от посочената правна квалификация на деянието да се правят изводи за
фактите на извършеното нарушение. Касае се за съществено процесуално
нарушение, което не може да бъде санирано от събраните по делото
доказателства. Следва да се има предвид, че законодателят много ясно е
разграничил нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е
довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане
валидността на предходната полица за застраховка „ГО” на автомобилистите.
За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали
автомобилът се управлява или не, тъй като съставът на нарушението се
реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза
неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо
заснемането на превозното средство в движение, като това се осъществи по
общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателно постановление. Съвсем различен е
съставът на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, което е довършено, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, като единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил
възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3
от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством
автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение,
че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие
на задължение за това. В този случай собственика носи обективна
отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с
управлението на МПС, без задължителната застраховка.
Предвид направената по-горе констатация относно отразената
формулировка при описание на нарушението в ЕФ, която води до неяснота на
предявеното административнонаказателно обвинение, тъй като не са отразени
обективни признаци на деянието води до съществено процесуално
нарушение, тъй като наказващият орган е ограничил в съществена степен и
правото на защита на жалбоподателя, което е следващо, самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
4
За пълнота на решението съдът отбелязва, че е неоснователно
направено възражение в жалбата, че твърдяното нарушение е установено чрез
заснемане с автоматизирано средство за измерване на скорост, тъй като както
в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., така и в
обжалвания ЕФ категорично е индивидуализиран номера на техническото
средство - SD2D0020, който е относим за пътна радарна система, т.е не е
било необходимо след заснемането да се извършва проучване и да се
установява нарушението, поради което и е бил неприложим общия ред за
санкциониране. Съдебният състав акцентира, че по делото е приложена
извадка от паметта на процесното автоматизирано техническо средство -
„Справка по критерии mOffice” с данните за заснетите моторни превозни
средства без сключена задължителна застраховка „ГО”, която съдържа
информация за локация, снимка и номер на процесното моторно превозно
средство, като самата системата е работила по заложен критерий
„застраховка”, който е маркиран с удивителен знак, т.е. тази проверка е била
направена към момента на заснемането. По принцип няма и никакво
значение дали същата е била извършена само тогава или след това, или и в
двата момента, тъй като процесното нарушение е установено в момента на
заснемането с пътната радарна система, поради което и голословни са
доводите, изложени в жалбата, че нарушението не е било установено при
липсата на контролен орган.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, който има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата
на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л. 29 договор за правна защита и
съдействие от 10.01.2022г. се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат Г.Б. от ПАК обжалването на процесния ЕФ, както и процесуално
представителство и защита в производството пред Районен съд Перник.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е
заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело №
6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, като е съобразен с чл. 18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което и неоснователно е
възражението на АНО за прекомерност, с оглед на което същото следва да се
възложи в тежест на последния.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.2 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г, № 0014993 на ОД на МВР Перник,
с който на АЛ. АС. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на
5
чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от
Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на АЛ. АС. Г., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6