РЕШЕНИЕ
№
гр.София,08.07.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на първи юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 334 по описа за 2017 г.
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Предявен е иск от Н.Р.С., чрез своята майка и законен представител Р.С.С. срещу
„Застрахователно дружество Е.” АД, за сумата от 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания на
ищцата, причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на
20.10.2015 г., около 12.20 ч. на път ВП-81, Ломско
шосе в гр. София, по вина на П.М.М., водач на лек автомобил марка „Рено” модел „Еспейс“ с peг. № ********, като пътник в автомобила. Ищцата излага, че при
управление на лекия автомобил, водачът му се е движил по ВП - 81
от гр. Монтана (посока гр. София), като при движение с несъобразена скорост с
пътните условия - мокър път, навлиза в десен завой, губи управление над
автомобила, навлиза в насрещна пътна лента, като се удря в крайпътно дърво и се
преобръща в отводнителен канал. В резултат на пътния инцидент е пострадала
ищцата, като пътник на задна седалка в автомобила. Оказана й е спешна
медицинска в УМБАЛСМ „ Н.И. Пирогов“ ЕАД, където е приета в противошокова зала
със силни болки в корема. Поставена й е диагноза: Conguasatio et rupture lienis. Haemoperitoneum
500 ml.,
като на 20.10.2015 г. е извършена
операция, като слезката й е отстранена.
Във връзка с настъпилото събитие е
образувано досъдебно производство № 186/2015 г. по описа на РУП - Костинброд,
което е прекратено с Постановление от 18.01.2016 г. Относно лек автомобил
„Рено” модел „Еспейс“, с peг. № ********,
З. „Е.и.“ АД е издало полица по застраховка „Гражданска отговорност”, под №
07115000855309 със срок на валидност от 22.03.2015 г. до 21.03.2016 г. По повод
настъпилото пътнотранспортно произшествие в Застрахователно дружество Е.” АД е
образувана щета № **********/20.01.2016 г., по която с писмо с изх. №
295/3/28.04.2016 г. е определено и изплатено обезщетение за претърпените от нея
болки и страдания в размер на 30 000 лв., което ищцата счита, че не е
достатъчен да репарира вредите й.
Ответникът „Застрахователно дружество Е.” АД
сочи, че на ищцата е определено обезщетение в размер на 30 000 лв., което
е изплатено от дружеството, по посочената банкова сметка. ***, че искът е
предявен в изключително завишен размер, като макар и квалифицирана като тежка
по своя характер причинената телесна повреда не се характеризира с ограничения
от физически, битов или социален характер за пострадалата. Релевира възражение
за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в действия на нейните
родители, като сочи че пострадалото дело е пътувало в лекия автомобил без да се
използува система за обезопасяване на деца по смисъла на чл. 137в, вр. чл. 137
б от ЗДвП, което е довело до свободно движение на тялото в купето, респективно
до изпадане от автомобила.
Третото лице - помагач П.М.М., не взима
становище по исковата молба.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка „Гражданска отговорност”.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
към датата на деликта за процесния автомобил е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователното
дружество – ответник, както и че на ищцата е заплатена доброволно сума в размер
на 30 000 лв.
От
заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява следния механизъм на пътнотранспортно
произшествие:
На 20.10.2015 г. около 12,20
ч. в светлата част на денонощието по път II 81, извън населено място, км. 17, в
посока от гр. Монтана към гр. София, със скорост 63,34 км/ч, се движи лек
автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс” с peг. №********,
управляван от П.М.. Фабрично,
автомобилът е оборудван със шест места за пътници, които са оборудвани с
обезопасителни колани. Едното място е вдясно на водача, три места има на
средния ред седалки и две места има на третия (заден) ред от две седалки. Като
пътници в лекия автомобил пътуват: на мястото вдясно на водача пътува Т.К.М.на
38 години; на заден ред седалки пътуват Р.С.С. на 38 години и Н.Р.С. на 6
години.
Времето на 20.10.2015 г. около
12,20 ч. е през есенния сезон, светлата част на денонощието, вали дъжд. За
направление на огледа е приета посоката от гр. Монтана към гр. София и всички
измервания при огледа на местопроизшествието са извършени в тази посока. За
ориентир на огледа е приет десният край на бетонна подпорна стена гледано с
лице към нея, разположена отляво на платното за движение. На около 330 м. след
ориентира е кръстовище наляво за Белидие хан и надясно за с. Богьовци. Път II
81 в района на произшествието е с платно за движение, предназначено за движение
в две срещуположни посоки с обща ширина 7,80 м, разделено на две пътни ленти с
„единична прекъсната линия“ M 3 по ЗДвП, прав участък с низходящ наклон по
посока на огледа около 2%. От двете страни на платното за движение има
обособени затревени банкетни площи с ширина около 1,50 м, отляво следва канавка
и възходящ скат, обрасъл с растителност. Платното за движение е покрито с мокър
асфалт. След изминаване на десен завой, чиято критична скорост за движение на
автомобилите без странично плъзгане е 137,9 км/ч, и на около 100 м след края му,
движейки се вече по праволинеен път, лекият автомобил изгубва странична
устойчивост и се насочва наляво. Водачът му се опитва да избегне
пътнотранспортно произшествие, като задейства спирачната уредба с максимална
интензивност, за което свидетелства оставената спирачна следа с дължина 7,4 м.,
но не успява. Лекият автомобил напуска платното за движение отляво, преминава
през левия банкет и пропада в канавката след банкета. Там, влизайки надолу в
канавката, автомобилът изгубва своята странична устойчивост срещу преобръщане и
се преобръща наляво към склона. При движение през канавката е получен удар в
джантата на задното ляво ходово колело и разхерметизиране на гумата му. След
това, автомобилът под действие на силите на инерцията се придвижва нагоре по
склона и след това се връща обратно и надясно, като преминавайки през
затревения банкет и преобръщайки се надясно, се установява преобърнат по таван,
с ходови колела нагоре, в мястото на платното за движение, където е намерен при
огледа на местопроизшествието.
Въз
основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че водачът на лекия
автомобил, е нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
От
заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, се установява,
че при постъпване в противошокова зала на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, на Н.
Райкова С. са извършени образни изследвания, като е проведена и консултация с
неврохирург. Ултразвуковото изследване установява минимално количество СПТ (най-вероятно изляла се кръв),
около черния дроб и слезката, и по - голямо количество в малкия таз.
Рентгеновите снимки не показват увреждания на гръдните органи, сърцето и
черепните кости. На КТ се установява руптура на долен полюс на слезката с голям
хематом и голямо количество СПТ в коремната кухина. Интраоперативно е установен
хемоперитонеум – около 500 мл. тъмна кръв; слезката е намерена конквасирана (разкъсана) с
трансхилусна руптура, като долният полюс е висял в коремната кухина. Това не е
позволило извършване на органо - съхраняваща операция и е наложило извършване
на спленектомия – премахване на слезката. Допълнително е установено наличие на хематом (кръвоизлив) в ретроперитонеалното пространство и в областта на опашката на панкреаса, които не са изисквали допълнителни хирургични манипулации. Не са установени други травматични увреждания.
Следоперативно, следвайки приетия в Клиниката по детска хирургия протокол за поведение при закрита коремна травма, пациентката постъпва в реанимационно отделение за мониториране и интензивни грижи. При подобряване на състоянието й, възстановяването на детето продължава в отделението по детска коремна хирургия. Не са описани усложнения от лечението, налагащи допълнителни мероприятия или медикаментозно лечение. Болничният престой е стандартен за подобни заболявания - детето е изписано на 8-ми следоперативен ден, както е посочено в епикризата, клинично здраво. В дадените при изписването препоръки, освен извършване на необходимите ваксинации с цел профилактика на бъдещи инфекциозни заболявания, не е предписано друго лечение. Указани са срокове за контролни прегледи в клиниката по детска хирургия, с цел проследяване на състоянието на пострадалата. Няма представена писмена документация дали те са проведени.
Предвид
гореизложеното, доколкото по делото се установяват противоправно и виновно
поведение на водача на лекия автомобил „Рено“, от което ищцата е получила телесно увреждане, причинило й
болки и страдания, съдът приема, че в настоящото производство са доказани
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и
отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от
съда в съответствие с установения дефинитивно в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. При
определянето на обезщетението съдът съобрази вида и степента на увреждането, а
именно загуба на далака и детската възраст на пострадалата, която занапред ще
живее с последствията от липсата на посочения орган. В тази връзка, следва да
се има предвид, че слезката (далакът) има важна функция като кръвотворен орган, а също и като
орган участващ в регулирането на имунната хомеостаза посредством способността
си да осъществява връзка между неспецифичния и адаптивен (специфичен) имунитет
и защита срещу инфекции. Слезката е част от така наречената
ретикуло-ендотелиална система, която включва редица органи - костен мозък,
лимфна система, черен дроб, отговорни както за клетъчния, така и за хуморалния
имунитет. След премахване на слезката не настъпва промяна в кръвния ред, тъй
като нейната функция се поема от другите органи на ретикуло-ендотелиалната
система. Според медицинската експертиза, в настоящия случай това се потвърждава
от направените контролни изследвания на левкоцитен и тромбоцитен брой - които
са нормални. При оперативно отстраняване на травматично увредена слезка
съществува обаче риск от развитие на пост-спленектомичен синдром, който по
данни от световната медицинска литература се среща в 1-5% от децата след
спленектомия. Изявява се в по-лесно развитие на различни инфекции, протичащи
остро, фудроянтно, със склонност към развитие на сепсис или септикоемии. След
спленектомия (особено при деца) задължително се провежда имунизация с ваксини
срещу Хемофилус инфлуенце, пневмококи и менингококи. Реимунизации се
препоръчват на всеки пет години или според нивото на съответните антитела. С
цел профилактика на инфекциите се препоръчват перорални антибиотици -
пеницилин, амоксицилин, еригромицин.
Предвид изложеното
и
като
взе
предвид
възрастта
на
ищцата
(6 г.),
както и социално- икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че
сумата от 120 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищцата, в резултат на непозволеното увреждане. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетеля Габриел Трифонов Костадинов, брат на ищцата,
който сочи, че след инцидента, ищцата е спазвала диети, не може да се храни
нормално, има страх да се качва в кола. Ограничена е от много игри - тичане,
скачане, и не може да общува много с деца, защото след като си играе повече от
час, два, започва да я боли. В момента се оплаква от болки, на мястото на
операцията.
Относно възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно заключението на
медицинската експертиза, в приложената епикриза е посочено че пострадалото дете
е било „пасажер на задната седалка, без колан.“ С оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, вида и интензитета на получените телесни повреди,
пострадалото дете не е било обезопасено, което е довело до свободното движение
на тялото му в купето на автомобила и с голяма вероятност изпадането му извън
него. Наличието на обезопасяване в детско столче или с предпазен колан би намалило тежестта на вътрекоремните наранявания. Съгласно
заключението на автотехническата експертиза, към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие Н.Р.С. не е била поставена в детско столче, с поставен обезопасителен колан, не е била и само с поставен обезопасителен колан.
Съобразявайки
заключението на медицинската експертиза, а именно, обстоятелството, че
използването на детско столче би намалило тежестта на вътрекоремните наранявания, в която насока са и данните от
автотехническата експертиза, съдът намира възражението за съпричиняване за
основателно и определя размера му на 1/3.
Следователно,
определеното обезщетение, следва да бъде намалено на 80 000 лв., като от
същото следва да бъде приспадната платената от застрахователя сума в размер на
30 000 лв., т.е. дължимото обезщетение е в размер на 50 000 лв.,
ведно със законна лихва от датата на деликта – 20.10.2015 г. до окончателното
изплащане на главницата, по аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Искът, до пълния
предявен размер от 120 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно
разноските:
На
основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, съобразно уважената
част от иска, на адв. К.Д. следва да бъде заплатено възнаграждение за безплатна
правна помощ, в размер на 1637, 50 лв.
С оглед частичното
отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника разноски за настоящото производство в общ размер на 275 лв., от които: 175 лв. – депозити
за вещи лица и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК, съобразно уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2000
лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество Е.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“, бул. „********, да заплати
на Н.Р.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.С.С.,
ЕГН **********,***, чрез адв. В.У., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сума
в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 20.10.2015 г., в около 12.20
ч. на път II 81, км. 17, в посока от гр. Монтана към гр. София, по вина на П.М.М., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек
автомобил марка „Рено” модел „Еспейс“ с peг. № ********, към посочената
дата е застрахована при ответника, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 50 000
лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество Е.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Искър“, бул. „*********** да
заплати на адв. К.А.Д.,***, основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 1637,50 лв., възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА Н.Р.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Р.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. В.У., да заплати на „Застрахователно
Дружество Е.“ АД с ЕИК **********, на основание чл.78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК и
съразмерно на отхвърлената част от иска, разноски за настоящото производство в
общ размер на 275 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно Дружество Е.“ АД, ЕИК ************, да
заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски градски съд
държавна такса по делото в размер на 2000
лв.
Решението е
постановено при участието на П.М.М., ЕГН **********,***, трето лице - помагач
на страната на ответника.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: