Р Е
Ш Е Н
И Е
No 101
гр. Ботевград, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на шести юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ С.
при участието на секретаря Радка Петкова, като разгледа докладваното от
съдия С. гражданско дело No 280 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2
и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие.
Молителката- М.М.И. ***, лично и като майка и законен представител на
малолетното дете Ц.С.Х., е сезирала съда с искане за издаване на заповед за
защита срещу С.Х.Х. ***, с когото са живеели на семейни начала от три години, и
от когото има дете - Ц.Х.. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо
нея и детето актове на домашно насилие както следва: на 17.02.2020 г., около 20.00 часа, в
дома им в гр. Ботевград ответникът се прибрал много дрогиран, искал й пари, и
след като тя му казала, че няма, я блъснал в гардероба, започнал да я бие, като
я удрял навсякъде. През това време молителката държала детето, а ответникът
удрял и него по главата, като то пищяло; на 20.02.2020 г. около 20.30 часа, в
близост до блока, където живеят родителите й и майка й има баничарница, а вуйчо
й има магазин, ответникът я пресрещнал и я завлякъл зад сградата, започнал да я
бие, а тя викала, след което припаднала и паднала на земята. Ответникът
продължил да я рита на земята, докато на мястото пристигнали майка й и вуйчо й,
които чули виковете й. Твърди, че се страхува за живота си и този на детето й.
Моли съда да издаде заповед за защита, с която да наложи следните мерки спрямо
ответника: 1. Да забрани на ответника да приближава пострадалите лица - М.М.И.
и малолетното дете Ц.С.Х., както и жилището, в което живеят, находящо се в гр.
Ботевград, ул. “Хан Аспарух” No 25, вх. Б, ет. 1, ап. 1, на по-малко от 100
метра.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата
й за защита от домашно насилие. Декларацията е подписана от молителката.
В съдебното заседание молителката, лично и чрез
пълномощника си адв. Ц.С. поддържа молбата.
Ответникът- С.Х.Х. ***, в съдебно заседание оспорва
молбата. Заявява, че не е извършил описаното в молбата домашно насилие.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Ботевград е
депозирала писмен социален доклад, в който е посочено съдът да се произнесе с
решение, което да е съобразено с интереса на малолетното дете Ц.С.Х.. В доклада
е отразено, че социалните взаимоотношения между семействата на родителите на
детето са негативни и емоционално неинтелигентни. Молителката М.И. изпитва
чувство на страх за живота си и здравето си и това на дъщеря си от агресивното
и арогантни поведение на ответника С.Х., проявяващо се в следствие на употреба
на наркотични вещества. Същият отрича да е употребявал физическа и вербална
агресия спрямо молителката и дъщеря им, както и да употребява наркотични
вещества. Съгласно изложеното в доклада, молителката е видимо емоционално
обвързана с дъщеря си, демонстрира добър родителски капацитет и се справя с
отговорностите си на майка. Детето е обект на постоянни и качествени грижи. От
страна на бащата С.Х. е заявено желание да участва в отглеждането и възпитанието
на детето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в
предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно
насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1
във вр. чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно
насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско
съжителство, и от което има дете. Тези обстоятелствата се установяват от
представените по делото удостоверение за раждане, видно от които страните са
родители на малолетното дете Ц.С.Х., родена на *** г., както и от събраните
гласни доказателства, от които се установява, че страните са живеели заедно на
съпружески начала, като тези обстоятелства не са спорни по делото.
От приложеното по делото заверено копие на Медицинско
свидетелство за пред съд от 24.02.2020 г. се установява, че при преглед на
молителката, извършен на посочената дата, преглеждащият я доктор е констатирал
наличие на леко изразен оток и палпиторна болезненост в областта на челото.
Зеници еднакви кръгли, реагиращи на светлина, негативна органична, неврологична
симптоматика. Като заключението е посочено следното: контузио капитис. Хематома
регио фронаталис Капитис.
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Чудомирка Тошкова Ч. – майка на молителя, и Валя
Стефанова Иванова, от които се установява, че страните по делото са живеели
заедно, като сега са разделени.
От показанията на свид. Ч. се установява, че на
20.02.2020 г. пред баничарницата й на ул. “Преслав” No 1 в гр. Ботевград молителката М.И. била с нея, като свидетелката отишла да
купи вафли и мляко за детето. Като се върнала и стигнала до блока, чула как М.
изпищяла. Тогава свид. Ч. изтичала и видяла как пред баничарницата ответникът С.
удря с глава М. в челото й, след което започнал да я удря с юмруци в главата. М.
паднала на земята. Тогава свид. Ч. го хванала и го издърпала. Свид. Ч. твърди,
че хората постоянно им казвали, че С. се дрогира. Сочи, че М. й казвала, че той
я карал да проституира, искал й пари за дрога.
От показанията на свид. Иванова се установява, че една
вечер излязла на терасата, за да простира, когато чула, че някой пищи. Видяла,
че леля й пищи, като пред блока й на ул. “Преслав” в гр. Ботевград С. ритал М., която била на земята, а след това я удрял с
юмруци в лицето. Според свидетеля Иванова тази случка била през май месец.
Излага, че братовчедка й й споделяла, че ответникът бие нея и детето.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки
близките им родствени отношения с
молителката, като приема същите за непосредствени, логични и непротиворечиви,
като същите кореспондират помежду си, а същевременно не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства. Макар показанията на свид. Иванова
да съдържат неточност относно времето на събитието, то последното не засяга
достоверността на показанията й относно случилото се и конкретно поведението на
страните и мястото, където се е развила случката.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от
закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в
т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено
от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, а
в т. 3 – от лице, от което пострадалото лице има дете. В случая безспорно е
установено, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство и имат
родено дете и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по
този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на
домашно насилие, които молителката твърди да са извършени от ответника, и
изразили се в това, че на 17.02.2020 г., около 20.00 часа, в дома им в гр.
Ботевград ответникът я блъснал в гардероба, започнал да я бие, като я удрял
навсякъде, удрял и детето им, която тя държала през това време, по главата; на
20.02.2020 г. около 20.30 часа, в близост до блока, където живеят родителите й в
гр. Ботевград, ответникът я пресрещнал и я завлякъл зад сградата, започнал да я
бие, след което припаднала и паднала на земята, а ответникът продължил да я
рита на земята.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно
администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК
доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това
производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от
ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това
доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за
защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл.
3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящият случай съдът намира, че изложеното от
молителката в молбата й за издаване на заповед за защита, и отразено в
декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не бе оборено от ответника в съдебното
производство. Същевременно, по делото се събраха писмени и гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Чудомирка Ч. и Валя
Стефанова, от които по категоричен начин се установява извършването от страна
на ответника на описаните от молителката негови действия на 20.02.2020 г. в гр.
Ботевград, в близост до блока на родителите на молителката в гр. Ботевград, ул.
“Преслав”, посочени и в декларацията на молителката, и които
действия съставляват акт на домашно насилие срещу нея. Така от показанията на
посочените свидетели несъмнено се установява извършеният на 20.02.2020 г. акт
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката, изразяващ се във
физическа насилие – нанесен й побой с удари и ритници, които действия
съставляват акт на физическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН. Съгласно представеното по делото на Медицинско свидетелство за пред
съд от 24.02.2020 г., то молителката е имала леко изразен оток и палпиторна
болезненост в областта на челото, като от показанията на свид. Ч. се
установява, че отокът й е причинен именно вследствие удар с глава от страна на
ответника на 20.02.2020 г. От представената от молителка декларация по чл. 9,
ал. 3 от ГПК, необорена със събрани в производството доказателства, се установява
и извършеното на 17.02.2020 г. от ответника домашно насилие спрямо молителката,
като на посочената дата, около 20.00 часа, в дома на страните в гр. Ботевград
ответникът, след като поискал пари на молителката и тя му казала, че няма, я
блъснал в гардероба, след което започнал да я бие, удряйки я навсякъде.
Посочените действия, извършени на 17.02.2020 г., са извършени в
присъствието на малолетното дете на страните Ц.Х., което по този начин и по
силата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН се явява пострадало от психическо и емоционално
насилие, извършено спрямо него от неговия баща. Наред с това спрямо същото е
осъществено и физическо насилие, изразяващо се в нанесени му случайни удари по
главата.
Предвид това съдът намира молбата за издаване на заповед
за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15,
ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно
насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита
по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед
естеството на извършения акт на домашно насилие и неговата тежест. Съдът
намира, че с оглед тежестта на извършеното домашно насилие, включващо и
физическо насилие, мярката по т. 3 на чл. 5 от ЗЗДН следва да бъде наложена за
срок от 12 месеца.
По отношение на малолетното дете на страните съдът
намира, че следва да бъде наложена единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, доколкото предвид характера на извършеното домашно насилие – насочеността
му към майката, косвена жертва на което е станало и детето, то съдът счита, че
не следва да бъде отнета възможността на бащата да осъществява лични контакти и
да общува с детето, тъй като последното не е в интерес на детето.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва
да се наложи глоба в размер на 200.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00
лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00
лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и на
молителката направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН съдът
Р Е Ш
И :
НАЛАГА на основание
чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗЗДН, на С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършени от него на 17.02.2020
г. и 20.02.2020 г. актове на домашно насилие спрямо М.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, и малолетното им дете Ц.С.Х., ЕГН **********, изразяващ се във
физическо и емоционално насилие, следните
мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя М.М.И.,
ЕГН **********, и малолетното дете Ц.С.Х., ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С.Х.Х., ЕГН
**********, да приближава М.М.И., ЕГН **********, жилището й, находящо се в гр.
Ботевград, ул. “Хан Аспарух” No 25, вх. Б, ет. 1, ап. 1, както и местата й за
социални контакти на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да
заплати на М.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 лв. /триста
лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН
да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като се посочат последиците при неизпълнението й по
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на
страните и на РУ на МВР – Ботевград.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение,
като обжалването не спира изпълнението.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :