Присъда по дело №2659/2023 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 8
Дата: 5 февруари 2024 г. (в сила от 21 февруари 2024 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20233630202659
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Шумен, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
СъдебниД.П.Й.

заседатели:К.И.И.
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20233630202659 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Н. С. А., род. на ********г. в гр. Варна, живущ в ********,
български гражданин, с начално образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН
********** за
ВИНОВЕН в това, че за периода от 30.08.2023г. до 06.09.2023г. в гр. Шумен, в
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение, както следва:
- у Г.Й.А. от гр. Шумен, че по разпореждане на собственика на търговския обект, тя
следва да му предаде наличните от оборота пари в магазина, за да закупи стока, като с това
причинил на „Шумен 99“ ЕООД гр. Шумен с управител М.Б.М., имотна вреда в размер на 1
640 лева и
– у Е.М.Ш. от с. Средковец, че по разпореждане на собственика на търговския обект,
тя следва да му даде наличните от оборота пари в магазина, за да закупи стока, като с това
причинил на „К. 2012“ ЕООД гр. Шумен с управител Д.Н.Й. имотна вреда в размер на 1 800
лева или всичко на обща стойност 3 440 лева, поради което и на основание чл.211 НК във
връзка с чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ НК
във връзка чл.58а, ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на Четири години “лишаване от свобода” при първоначален „строг“
1
режим на изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА Н. С. А. от ********, с ЕГН ********** да заплати на „Шумен-99“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от М.Б.М. сумата от 1 640 /хиляда шестстотин и
четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от
деянието по чл.211 от НК във връзка чл.209, ал.1 НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 30.08.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 464
/четиристотин шестдесет и четири/ лева, представляваща направените от граждански ищец,
разноски.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси осъжда Н. С. А. от ********, с
ЕГН ********** да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 65,60 /шестдесет и пет лв. и шестдесет ст./ лева и 5/пет/ лева за издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. С. А. от ********, с ЕГН ********** да заплати на „К. 2012 “ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.Н.Й. сумата от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от деянието по чл.211 от
НК във връзка чл.209, ал.1 НК.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси осъжда Н. С. А. от ********, с
ЕГН ********** да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 72 /седемдесет и два/ лева и 5/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.112 от НПК приложеното по делото веществено доказателство –
компактдиск, съдържащ записи от видеокамери остава по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
ШОС.
Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 2659/2023г. по описа на ШРС: Подсъдимият Н.С.А. е
предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.211 от НК във връзка с чл.209, ал.1 от
НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за това, че за периода
от 30.08.2023г. до 06.09.2023г. в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение, както следва:
- у Г.Й.А. от гр. Шумен, че по разпореждане на собственика на търговския обект, тя
следва да му предаде наличните от оборота пари в магазина, за да закупи стока, като с това
причинил на „Шумен 99“ ЕООД гр. Шумен с управител М.Б.М., имотна вреда в размер на 1
640 лева и
– у Е.М.Ш. от ********, че по разпореждане на собственика на търговския обект, тя
следва да му даде наличните от оборота пари в магазина, за да закупи стока, като с това
причинил на „К. 2012“ ЕООД гр. Шумен с управител Д.Н.Й. имотна вреда в размер на 1 800
лева или всичко на обща стойност 3 440 лева.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия А. наказание в средния, предвиден
размер, което след редукция по чл58а от НК да е в размер на четири години “лишаване от
свобода” при първоначален строг режим на изтърпяване. Предлага на съда да уважи изцяло
предявените граждански искове от ощетените юридически лица като основателни. По
отношение на приложеното по делото веществено доказателство – CD, предлага на съда да
остане по делото.
В правнорелевантния момент ощетеното юридическо лице „Шумен 99“ ЕООД гр.
Шумен, с повереник адвокат А.М. от АК Шумен, предяви граждански иск срещу
подсъдимия Н.С.А., който съда след изслушване на страните прие за съвместно разглеждане
в наказателното производство в размера на причинената с деянието, имуществена вреда,
ведно със законната лихва от датата на деянието – 30.08.2023г. до окончателното изплащане.
Моли за присъждане и на заплатено адвокатско възнаграждение.
Преди началото на съдебното следствие ощетеното юридическо лице „К. 2012“
ЕООД гр. Шумен, представлявано от Д.Н.Й., предяви граждански иск срещу подсъдимия
Н.С.А., който съда след изслушване на страните прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство в размера на причинената с деянието, имуществена вреда.
Подсъдимият Н.С.А. се признава за виновен в извършването на деянието, посочено в
обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които
не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство, доказателства бе даден ход на делото по реда на
Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2. Служебният защитник на подсъдимия моли съда да вземе
предвид самопризнанието на подзащитния му и съдействието му за разкриване на
обективната истина да му наложи наказание под средния предвиден срок на „лишаване от
свобода“, което да редуцира с 1/3. По отношение на приетите за съвместно разглеждане,
граждански искове, защитникът счита същите за основателни в пълния им размер. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от „Шумен 99“
ЕООД и моли съда да го редуцира до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В последната си дума подс. Н. А.
изказва съжаление.
След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поединично и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.С.А. живеел в ********, област Варна. На 30.08.2023г., около
11:00ч., подс. Н. А. пристигнал от ********, обл. Варна в гр. Шумен, като пътувал с л.а.
„Мерцедес“, с per. № А76 38НК, който не бил негова собственост, а на трето лице. Паркирал
1
автомобила в района на кооперативния пазар в град Шумен и посетил една от игралните
зали, намиращи се наблизо. След като проиграл парите си, решил да си набави такива,
посредством извършване на измама. После отишъл в магазин за продажба на вино, намиращ
се в гр. Шумен, на **************, в близост до кооперативния пазар в града. Магазинът се
стопанисвал от „Шумен 99“ ЕООД - гр. Шумен, с управител свид. М.Б.М.. Фактически,
обаче, за извършване на някои от дейностите в дружеството, свид. М. разчитала на помощта
на баща си - свид. Б.М.А., който й съдействал, когато било необходимо. След като влязъл в
магазина, подсъдимият отишъл при свид. Г.Й.А., работеща като продавач в търговския
обект. Казал й, че е разговарял с шефа й, т.е. свид.Б. А. и че се уговорили с него, свид.А. да
му даде сумата от 1 773 лв. от оборота, за да закупи стока, която да остави впоследствие в
магазина. Подсъдимият знаел, че това не отговаряло на истината, но го заявил пред свид.А.
за да я въведе в заблуждение за тези обстоятелства и по този начин да я мотивира, да му
предаде наличните пари от оборота в магазина. Свид. А. му отговорила, че в момента шефа
й - свид. А. отсъствал и трябвало да разговаря с него за това. Подсъдимият й казал, че той
ще проведе разговор със свид. А. по мобилния си телефон, след което се изтеглил встрани,
по- далеч от свид. А., за да не може тя да чуе, дали провежда разговор с някое лице и какво
точно говори. След това подс. Н. А. извадил мобилния си телефон и имитирал пред
свидетелката А., че провеждал разговор с някое лице, а в действителност не провеждал
такъв. След като „приключил“ разговора по телефона, подсъдимият Н. А. отишъл до свид.
А. и й казал, че е разговарял със собственика на магазина, като същият му е заявил, че тя
трябвало да му даде предварително сумата от 1773лв., за да закупи стока за магазина. Свид.
А. му повярвала, след което преброила парите, които била събрала до момента от оборота в
магазина и установила, че са 1640 лева. Казала на подсъдимия, че не разполагала със сумата
от 1773 лева, а можела да му даде само 1640лв. Подсъдимият й заявил, че ще вземе тези
1640лв., а допълнително ще се обади на собственика на търговския обект, след като докара
стоката, за да му заплати остатъка от сумата до размера на 1773 лева. След това свид. А.
дала на подсъдимия сумата от 1640лв. След като взел парите, подсъдимият А. напуснал
търговския обект. Впоследствие изхарчил тези пари в игрална зала в гр. Шумен. След обяд
на същия ден - 30.08.2023г., в магазина дошъл свид. Б. А., баща на свид. М.Б.М. и след като
разговарял със свид. А. узнал за извършеното от подс. Н. А., престъпление. Свидетелят А.
подал сигнал за това в РУ на МВР - Шумен.
След извършване на деянието по предходния пункт, на 06.09.2023г., сутринта, подс.
А. отново пристигнал от ******** в гр. Шумен, като пътувал със същия л.а. „Мерцедес“,
посочен по-горе. След това решил да си набави парични средства посредством измама. В
изпълнение на намисленото, около 08,50ч.-09,00ч. на същия ден отишъл до павилион за
продажба на цигари и алкохол, намиращ се в гр. Шумен, на пл. К.. Павилионът се
стопанисвал от „К. 2012“ ЕООД - гр.Шумен, с управител свид. Д.Н.Й.. След това се срещнал
със свид. Е.М.Ш., която работела като продавач в павилиона. Заявил на свид. Ш., че
трябвало да се срещне с „шефа й“, т.е. с управителя на дружеството - свид. Й.. Тя му
отговорила, че в момента той отсъствал, след което подсъдимият й казал, че ще му се обади
по телефона и се изтеглил настрани от свид. Ш., за да не чува тя разговора. После извадил
мобилния си телефон и имитирал, че провежда разговор с някое лице. След няколко минути
отишъл при свид. Ш. и й казал, че е разговарял с шефа й, като се разбрали, свидетелката Ш.
да му даде сумата от 2300 лева от оборота в търговския обект, за да закупи стока, въпреки че
това не отговаряло на истината. Свид. Ш. повярвала на подсъдимия А., след което му дала
сумата от 1800лв., които била събрала до този момент като оборот и му казала, че нямала
2
повече пари. Подсъдимият взел тези 1800 от свидетелката, прибрал ги в себе си и си
тръгнал. След това отишъл в една от игралните зали в гр.Шумен и ги изхарчил там. Около
обяд на същия ден — 06.09.2023г., в павилиона отишъл свид. Д.Н.Й., управител на „К.
2012“ ЕООД гр. Шумен и след като разговарял със свид. Ш., узнал за извършеното деяние.
После свид. Й. съобщил в РУ на МВР - Шумен за извършеното престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Н. А., което напълно се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От така установеното фактическо положение съдът прие, че с деянието си
подсъдимият Н. А. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъпление по чл.211 от НК във връзка с чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от
НК във връзка с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните
условия за упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не
се намира в състояние на невменяемост;
- От обективна страна – с цел да набави за себе си имотна облага, умишлено
възбудил и поддържал у продавачките – свид. Г. А. и Е. Ш. заблуждение, че по
разпореждане на собственика следва да му предадат наличните от оборота пари в магазина и
с това причинил имотна вреда на „Шумен 99“ ЕООД в размер на 1 640 лева и на „К. 2012“
ЕООД в размер на 1 800 лева.
- От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, с цел да набави за себе си имотна облага, умишлено възбудил и поддържал
заблуждение у продавачките в търговските обекти на „Шумен 99“ ЕООД и „К. 2012“ ЕООД,
че по разпореждане на собствениците трябва да му предадат наличните в обекта, пари от
оборота, като е съзнавал противообществения характер на деянието и е целял настъпването
на обществено опасните последици.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив, предвид осъждането му по НОХД № 356/2018г. по описа на
PC - Провадия с определение, влязло в законна сила на 25.09.2018г., с което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца за престъпление
по чл.211, НК във вр. с чл.209, ал.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“ от НК, поради което квалификацията на деянието е по чл.211 от НК във връзка с чл.29,
ал.1, б.“а“ от НК;
Налице е квалификацията по чл.26, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил
две деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също престъпление през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
При определяне на наказанието на подсъдимият Н.С.А., съдът прецени: Степента на
обществена опасност на деянието – умишлено възбудил и поддържал заблуждение у
продавачките в двата търговски обекта с единствената цел за набавяне на имотна облага за
себе си - обуславящо висока степен на обществена опасност. Степента на обществена
опасност на дееца от данните за личността му – с начално образование, разведен, работещ,
осъждан многократно, т. е. налице са лоши данни, от което съдът прави своя извод за
високата обществена опасност на дееца. За да определи наказанието, съдът констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
3
- смегчаващите вината обстоятелства - самопризнание;
- отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания, извън това обуславящо
квалификацията на деянието по чл.29 от НК.
Съдът счита, че наказание около средния размер на предвиденото “лишаване от
свобода”, а именно 6 години е справедливо и съответстващо на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението. Съгласно задължителната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК и приложението на чл.58а от НК така определения размер следва да
бъде намален с 1/3 /една трета/, поради което съда наложи наказание „лишаване от свобода“
за срок от Четири години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието.
Така определеното наказание, съдът намира, че ще изпълни личната си и генерална
превенция и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на
законите, както от страна на осъдения, така и и от останалите членове на обществото.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от
ощетеното юридическо лице „Шумен 99“ ЕООД гр. Шумен, съдът намери същия за напълно
основателен и доказан. При обсъждане на гражданският иск съдът прецени обстоятелството,
че се претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние –
измама, имуществени вреди. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от
ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Н.С.А., в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Съдът счита че е справедливо така приетия
граждански иск да бъде уважен изцяло. Лихва върху предявеният граждански иск от датата
на деянието е поискана, поради което съдът присъди такава, считано от 30.08.2023г. до
окончателното изплащане. Съдът възложи на подс. Н. С. да заплати на ощетеното
юридическо лице „Шумен 99“ ЕООД гр. Шумен и направените деловодни разноски – като
намали претендирания адвокатски хонорар от 1 000 лева 464 лева, предвид направеното
възражение за прекомерност от защитника на подсъдимия.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 65,60 /шестдесет и пет лв. и шестдесет ст./ лева.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното
юридическо лице „К. 2012“ ЕООД гр. Шумен, съдът намери същия за напълно основателен
и доказан. При обсъждане на гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се
претендира гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние –
измама, имуществени вреди. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от
ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Н.С.А., в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Съдът счита че е справедливо така приетия
граждански иск да бъде уважен изцяло. При предявяване на гражданския иск, лихва от
датата на деянието не е поискана, поради което съдът не присъди такава.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 72 /седемдесет и два/ лева.
На основание чл.112 от НПК съдът постанови приложеното по делото веществено
доказателство – компактдиск, съдържащ записи от видеокамери да остане по делото.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.

4

РАЙОНЕНСЪДИЯ:

5
Съобщи за изтекли лични данни