№ 31
гр. , 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100559
по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ и се провежда по реда на АПК.
Производството е образувано по жалба на Н. ИВ. Н., ЕГН: **********, Д. ИВ. Д.,
ЕГН: ********** и Й. СТ. Г., ЕГН: ********** срещу отказ на кмета на община А., С.
област, формулиран в уведомително писмо №**/*********г., да издаде заповед за изземване
на земеделски имот на основание чл.34 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите навеждат твърдения, че и тримата са наследници на Й. Н. Г., ЕГН:
**********, починал на **********г. Сочат, че с Решение № ***/********г., постановено
от Поземлена комисия- с.А., в качеството им на наследници на Й. Н. Г., им е възстановено
правото на собственост върху овцеферма от 5.4999 дка, пета категория, находяща се в
землището на с.А., местността „Я.“, съставляваща имот № ******* по картата на землището,
който пък имот съгласно кадастралната карта и регистри на селото е с идентификатор
************. Твърдят, че са собственици по приращение и на построените в поземления
имот 3 бр. сгради. Твърдят, че преди няколко години в техния имот се настанили лица, които
ползват 3 дка от имота и 3-те сгради, наМ.ащи се в него, без наличието на правно основание
за това. В тази връзка подали жалба до РП-Пирдоп, по която е образувана прокурорска
преписка, но с постановление от 14.01.2021г. РП-Пирдоп приела, че не е компетентна да се
произнесе по искането и изпратила преписката на кмета на община А. за издаване на
заповед за изземване на земеделския имот на основание чл.34 ЗСПЗЗ. На 26.01.2021г.
получили уведомително писмо изх. № **/*********г., с което кметът на община А. отказва
да издаде заповед за изземване на описания земеделски имот, излагайки мотиви, че има
1
други лица, които заявяват свои права върху имота, поради което е налице спор за
собственост, който следва да се разреши по съдебен ред. Заявяват, че не са доволни от отказа
на кмета на община А. да издаде заповед за изземване на земеделския имот на основание
чл.34 ЗСПЗЗ, поради което го обжалват. Сочат, че отказът, наречен „уведомително писмо“
не отговаря на изискванията на АПК за индивидуални административни актове по чл.59,
ал.2 АПК. При извършване на отказа били допуснати и процесуални нарушения, доколкото
кметът на община А. не им издал копие от преписката, каквото те поискали. Допуснати
били и нарушения на материалния закон, тъй като са били налице и трите кумулативни
предпоставки на чл.34 ЗСПЗЗ за издаване на заповедта за изземване, въпреки което такава
заповед не била издадена. Поради това жалбоподателите считат, че издаденият от кмета на
община А. отказ, материализиран в уведомително писмо с изх. № **/*********г., е
незаконосъобразен и се иска от съда да го отмени и да задължи кмета на община А. в
определен от съда срок да издаде заповед на основание чл.34 ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Кмета на община А., с който той
заявява, че жалбата е недопустима, а по същество- изцяло неоснователна и недоказана.
Недопустима била, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт и
липсва годен предмет на обжалване. Изрично заявява, че „уведомителното писмо“ не е отказ
за издаване на заповед, нито в него е формулиран такъв, нито представлява индивидуален
административен акт по АПК, следователно няма как да бъде обжалван като неотговарящ на
изискванията на чл.59 АПК. Ответникът в лицето на кмета на община А. е посочил, че едва
след наличие на постановено, влязло в сила съдебно решение, разрешаващо спора за
материални права, кметът би могъл да упражни правомощията си по чл.34 ЗСПЗЗ като
издаде заповед, респ. постанови отказ да издаде заповед. Сочи се, че в конкретния случай не
е налице хипотезата на чл.34 ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба изисква кметът да издаде
заповед за изземване на имота от лица, които го ползват без правно основание и да го
предостави на тези лица, които имат правно основание да го ползват, като в случая обаче и
двете групи лица заявяват права на собственост и представят документи, които биха могли
да са годно правно основание за притежаване право на собственост, респ. за ползване на
имота, поради което в случая е налице спор за собственост. Кметът на общината обаче не
разполагал с правораздавателни функции да реши спор за собственост и основателността на
претенциите, следователно не може да издаде Заповед за изземване на имота от която и да е
страна, а страните следвало да сезират компетентния български съд. С оглед на изложеното
се иска от съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, алтернативно- да я
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Другите двамата ответници- Ц. ИВ. К. и Н. АЛ. К. не са депозирали писмени
становища по жалбата.
В проведеното съдебно заседание по разглеждане на делото, в което ход му е даден,
жалбоподателите се явяват лично и се представляват от пълномощника си адв. С.В. от САК,
която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на съдебен акт, по силата на
който да се отмени като незаконосъобразен отказът, материализиран в уведомително писмо
2
с изх. № **/*********г. на кмета на община А., да издаде, на основание чл.34 ЗСПЗЗ,
заповед за изземване на земеделски имот, който е подробно описан в жалбата, като вместо
отменения отказ да бъде задължен кметът на община А. в определен от съда срок да издаде
заповед на основание чл.34 ЗСПЗЗ. Адв.В. моли съда да има предвид подробните й
съображения, изложени в писмени бележки. Претендира от името на доверителите си
разноски по списък. С представените писмени бележки адв.В. отново акцентира на
мотивираните в жалбата основания за незаконосъобразност на обжалвания административен
акт.
В съдебното заседание Кметът на община А.- ответник по жалба, не изпраща
представител, но депозира становище чрез упълномощения адв.Ч.П. от САК, с което
заявява, че поддържа изцяло всички твърдения в подадения отговор. Сочи, че от
предпоставките на чл.34 ЗСПЗЗ, които жалбоподателите твърдят че са били налице,
всъщност третата предпоставка- имотът да се ползва от друго лице без правно основание,
всъщност не е била налице, тъй като фактическите ползватели на имота претендират да са го
придобили по давност. Отново се подчертава, че кметът на общината няма
правораздавателни функции и не може да преценява вместо съда кой е действителният
собственик, а страните следва да сезират компетентния български съд, който да реши спора
по същество. Сочи, че издаденото от него уведомително писмо не е индивидуален
административен акт, затова и е нормално да не отговаря на изискването на чл.59 АПК за
реквизити. Сочи се, че едва след наличие на влязло в сила съдебно решение, разрешаващо
спора за собственост, кметът би могъл да упражни правомощията си по чл.34 ЗСПЗЗ. Сочи
се, че кметът действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна
самостоятелност, следователно е извън неговата преценка за кое точно от поисканото да
издаде заповед за изземване. Сочи се още, че само и единствено земеделски земи могат да са
предмет на изземване по чл.34 ЗСПЗЗ, като се цитира дефиницията за „земеделски земи“,
дадена с чл.2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че в конкретния случай имотът, за който се иска издаване на
заповед за изземване, не попада в характеристиката на понятието „земеделска земя“, тъй
като имотът е в границите на урбанизирана територия и е застроен, а това дали са спазени
нормативните изисквания при построяване на сградите не може да се установява в
производство по чл.34 ЗСПЗЗ. От всичко изложено било ясно, че нямало как да се издаде
исканата заповед от страна на кмета.
В съдебното заседание по разглеждане на делото се явява и ответникът Н. АЛ. К.,
който бива представляван от адв. Х.Н. от САК, който оспорва жалбата. В хода по същество
на делото моли съда да потвърди оспорения отказ на кмета на община А. да издаде заповед,
с която да се изземе въпросният имот. Адв.Н. счита този отказ за правилен и
законосъобразен. Сочи, че на първо място, за да бъде издадена такава заповед, е необходимо
лицето-заявител да се легитиМ.а като собственик или ползвател на вещно право на ползване
върху поземления имот, който иска да му бъде предаден. Това в конкретния случай не било
налице, тъй като титулът за собственост, който са представили жалбоподателите,
представлявал нищожен административен акт, издаден от некомпетентен орган, при липсата
3
на необходимата за това форма. Сочи се, че тъй като се касае за бивш стопански двор, редът
за придобиване на този стопански двор не бил чрез възстановяване на собствеността по реда
на чл.14 ЗСПЗЗ, а чрез покупко-продажба от ликвидационен съвет. Тъй като тази форма не
била спазена, органът, издал акта, бил некомпетентен и същият акт бил нищожен, поради
което на това основание, макар и непосочено от кмета, неговия отказ бил законосъобразен.
Счита, че съдът е длъжен да прогласи нищожността на административния акт- решение, от
което жалбоподателите черпят правата си. Адв. Н. заявява, че ако все пак съдът приеме, че
този акт установява някакви права на жалбоподателите, то отказът на кмета отново е
правилен, тъй като представлявания от него Н.К. също притежава права на собственост и
претендира, че притежава такива, които е придобил по давност и това правилно е зачетено
от кмета при неговия отказ да издаде исканата заповед за изземване на земеделски имот.
Адв.Н. моли съда да потвърди оспорения отказ и да присъди на доверителя му направените
по делото разноски. Ответникът К. чрез адв.Н. депозира и писмени бележки, с които заявява,
че поддържа всичко заявено до момента. Моли съда служебно да извърши проверка на
Решение № ***/********г. на Поземлена комисия- гр.Пирдоп, от което жалбоподателите
твърдят, че черпят права, и да го прогласи за нищожно с всички произтичащи от това
последици. Посочват се пороците, които се счита, че правят този акт нищожен, а ако съдът
все пак се произнесе по съществото на спора- да потвърди обжалвания отказ на кмета на
община А..
Ответникът Ценислав И. К. не се явява в съдебното заседание, в което е разгледано
делото, не се представлява и не взема становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представената по делото прокурорска преписка № ***/****г. по описа на
Районна прокуратура-Пирдоп, същата е образувана по жалба на Н. ИВ. Н., Д. ИВ. Д. и Й.
СТ. Г.- жалбоподатели и по настоящото дело. В жалбата до Районна прокуратура- Пирдоп
трите лица са се пожалили, че преди няколко години в техния имот- овцеферма в с.А.,
възстановена им като наследници на Й. Н. Г., без наличието на правно основание за това, са
се настанили лица, които ползват имота им – 3 дка от земята и 3-те сгради, които лица не
само ползват имота без правно основание, но и получават субсидии и евросредства по
различни програми, а освен това единият- Ц.К., е регистрирал животновъден обект, без да
има с тях договор за наем или аренда, а другият- Н.К., е подал без правно основание
заявление до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за нанасяне в кадастралната
карта в техния имот на 3 броя стопански сгради, както и да бъде записан като собственик на
сградите. Посочено е в жалбата, че са налице няколко закононарушения, а жалбоподателите
искат Прокуратурата да извърши нужните проверки, да се прецени налице ли са
престъпления и да се предприемат необходимите действия, за да бъдат прекратени
действията, с които Н.К. и Ц.К. нарушават правото им на собственост, правилата за
получаване на държавни субсидии и средства от еврофондове.
Към жалбата до Прокуратурата са били приложени писмени доказателства, едно от
4
които е Решение № ***/********г. на Поземлена комисия- с.А., с което се възстановява в
стари реални граници право на собственост на наследниците на Й. Н. Г., върху няколко
имота, сред които имот № ******* по картата на землището на с.А., представляващ
овцеферма от 5.499 дка, пета категория, в местност „Я.“, заедно със скица на имота.
Представено е и удостоверение за наследници на Й. Н. Г., от което е видно, че сред
наследниците на лицето са жалбоподателите- Н. ИВ. Н., Д. ИВ. Д. и Й. СТ. Г., които са
братовчеди.
Към жалбата е било приложено и уведомление от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър /АГКК/, с което тримата жалбоподатели и останалите наследници
на Й. Н. Г., биват уведомени, че Н. АЛ. К. е подал заявление вх. № **********/********г.
до Служба по геодезия, картография и кадастър С. област, придружено с проект за
изменение на кадастралната карта и регистър за поземлен имот с идентификатор
**********, като изменението се изразявало в нанасяне на 3 броя стопански сгради, на
основание представен проект и удостоверение изх. № 2/*********г. на нотариус Евгения
Павлова. Представена е и обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралната
карта, внесен от Н.К..
Цитираното в писмото на АГКК удостоверение № 2/*********г. на нотариус Евгения
Павлова също фигурира по преписката и от него е видно, че в нотариалната кантора на този
нотариус са постъпили документи за издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка, за признаване правото на собственост на Н. АЛ. К. върху следния недвижим имот:
сгради- овчарник, сеновал и къща за пастири, построени в поземлен имот с идентификатор
********** по кадастралната карта и регистри на с.А., местност „Я.“, община А., с начин на
трайно ползване: за животновъдна ферма.
Представена е скица на поземлен имот № *******-********г., издадена от Служба по
геодезия, картография и кадастър- С. област за поземлен имот с идентификатор **********,
в местност „Я.“, площ 5498 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: за животновъдна ферма; категория на земята: 5, номер по предходен
план: *******; при съседи: ************, ************, *************, ************.
Според представената скица на имота към 2018г. в кадастралната карта не е имало нанесени
сгради в този имот.
Снети са от служители на Районно управление-Пирдоп обяснения от всички лица,
имащи отношение към заявения пред Прокуратурата и впоследствие пред кмета на община
А. и настоящия съд спор. Според обясненията на Д. ИВ. Д., Н. ИВ. Н. и Й. СТ. Г., те са
наследници на Й. Н. Г.- техен дядо и по-точно на овцеферма в местността „Г. Я.“, а Д. ИВ.
Д. е упълномощен от всички наследници да ги представлява и да се разпорежда с имота. В
обясненията си Ц. ИВ. К. е посочил, че е наследник на баба си Мария И.а И.а и е наследил
имот, наМ.ащ се в землището на с.А., местност „Г. Я.“, в който има построени 3 сгради, в
едната от които отглежда овце. Заявява, че не е наясно на какво правно основание се
използва имотът. В своите обяснения Н. АЛ. К. пък заявява, че през 1990-1991 г. е създадено
първото частно сборно стадо на овчарник „Г. Я.“ с. А., създадено от Д.Н.Т., като през 1993г.
5
той и неговият баща били поканени да се присъединят към стадото и през същата година се
взело решение да бъде закупен овчарникът с дяловите капитали от ТКЗС с.А., като
протоколът същата година бил съставен в присъствието на всички членове на
ликвидационната комисия. Н.К. е посочил още в обясненията си, че от 1991г. до момента
овчарникът не е оставал без животни и се поддържа от правоимащите лица, тъй като са
собственици на сградите и на прилежащата земя към тях по давност. Към обяснението си
Н.К. е приложим също писмени документи- списък на правоимащите лица, влезли с дяловия
си капитал за закупуване на Нов Овчарник „Г. Я.“, протокол за дялово участие на
правоимащи лица, квитанция за закупуване на овчарник, удостоверения за наследници на
Нено К. Ненов и на неговия син А.Н. К., както и други документи, някои от които, описани
по-горе.
Пр.пр. № ***/****г., чието съдържание бе цитирано до тук, е приключила с
Постановление от 14.01.2021г. на Прокурор А.А. при РП-Пирдоп за изпращане на
преписката по компетентност. Постановено е изпращане на материалите по преписката на
кмета на община А., като е посочено, че същият следва да изпълни правомощията си по
чл.34 ЗСПЗЗ. Това е направено, тъй като прокуратурата е счела, че от установената
фактическа обстановка, не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а е
налице гражданско-правен спор, касаещ земеделски имоти с възстановено право на
собственост, а в чл.34 ЗСПЗЗ бил указан редът за решаване на спор между страните в
случаите, в които даден имот се ползва без правно основание.
Във връзка с горното и изпратената по компетентност в община А. преписка, кметът
на община А. е изготвил „Уведомително писмо“ и с изх. № **/*********г. го е изпратил до
Районна прокуратура- Пирдоп, с копие до Н. ИВ. Н., Д. ИВ. Д. и Й. СТ. Г.. В писмото е
посочено, че цитираният в прокурорското постановление чл.34 ЗСПЗЗ установява следното
задължение: „По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание,
земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета
на общината по местонахождание на имотите от лицата, които ги ползват без правно
основание и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно
основание“, но в конкретния случай не е налице хипотезата на цитираната разпоредба, тъй
като и двете групи страни по казуса претендират право на собственост, като представят
документи, на които основават претенциите си. Посочено е още в „уведомителното писмо“,
че в случая е налице спор за собственост, който не попада в хипотезата на чл.34 ЗСПЗЗ,
както и че кметът на общината не притежава правораздавателни функции, за да разреши
спор за собственост, както и че страните по спора следва да сезират съответния български
съд, който е компетентен да разгледа и реши спора по същество.
Н. ИВ. Н., Д. ИВ. Д. и Й. СТ. Г. са подали с вх. №№ 47 и 48/02.02.2021г. 2 бр.
„молби“, като с едната са поискали да им бъде издадено копие от преписката, по която са
получили Уведомително писмо изх.№**/*********г. по описа на община А., а с другата
молба са заявили, че на 26.01.2021г. са получили Уведомително писмо изх. №
**/*********г. по описа на община А. и считат, че полученото писмо не отговаря на
6
изискванията на чл.59, ал.2, т.2 АПК- наименование на административния акт, както и на
чл.59, ал.2, т.7 АПК- пред кой орган и в какъв срок отказът може да се обжалва и се иска да
се допълни уведомителното писмо.
От община А. е изготвен отговор на горните две молби с изх. № 34/10.02.2021г.,
подписан от кмета на община А., в който е посочено, че изпратеното от община А. писмо не
е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и като такъв не следва да
отговаря на изискванията, посочени от лицата, тъй като не е отказ, а писмо с уведомителна
цел, с което е дадена информация по какъв ред и кой е компетентния орган да реши техния
спор за собственост, тъй като кметът не е компетентен в тази област.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, от легитиМ.ани лица
/участници в производство по чл.34 ЗСПЗЗ/, предвид че „Уведомителното писмо“ /което е
обжалвано/ е издадено на 26.01.2021г. и на същата дата е връчено на заинтересованите лица,
а жалбата подадена на 08.02.2021г., поради това е процесуално допустима що се отнася до
срока за обжалване.
Основно становище на кмета на община А. е, че жалбата е недопустима, тъй като
липсва Индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване, тъй като
„Уведомителното писмо“ не представлявало отказ, а писмо с уведомителна цел. Това
становище не може да бъде възприето по две причини. На първо място, в случая според
съда е налице отказ /макар и непряк/ да се издаде заповед по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, при която да
се изземе имот – овцеферма, 5,499 дка, пета категория, в местност „Я.“, имот №******* по
плана на землището на с.А., понастоящем имот с идентификатор ********** по
кадастралната карта и регистри на с.А., одобрени със Заповед № **********/21.06.2016г. на
изпълнителния директор на АГКК. Това е така, тъй като е без значение обстоятелството, че
атакувания акт на кмета на община А. не съдържа наименованието „заповед“ и е
обективиран в писмо. Характерът на даден акт не зависи от наименованието и формата, в
която същият е издаден, а от неговото съдържание. В настоящия случай е налице
произнасяне от компетентния орган на власт - кмета на община А., което е по същество по
искането - последното не е уважено, като отказът е и мотивиран. С атакуваното писмо се
осуетява правото на възстановените собственици да се ползват от административната
защита по чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ, за да упражнят в пълен обем правото си на собственост, т. е. с
него непосредствено се засягат правата и законните интереси на жалбоподателите, поради
което жалбата е допустима /така и Решение №8144 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. №
16141/2009.г, докладчик съдията Г.К./. На второ място, първият състав на РС-Пирдоп е
възприел довода на кмета на община А. за недопустимост на жалбата и е оставил без
разглеждане жалбата със свое определение №56/23.03.2021г. по адм.д. №126/2021г., което е
било обжалвано и съответно- отменено с Определение № 938/21.09.2021г. по ч.к.адм.д.
№859/2021г. по описа на Административен съд София област. С това определение са дадени
7
задължителни за настоящия съд указания, според които жалбата следва да се разгледа, тъй
като е допустима. Предвид това, настоящият съд, не може да се отклони от дадените му от
по-горестоящия съд указания и отново да остави без разглеждане жалбата. Съдът може и
следва да се произнесе по жалбата и да извърши проверка за законосъобразност на
оспорения акт.
По законосъобразността на оспорения акт:
Проверката за законосъобразност на оспорения административен акт включва
инвокираните в жалбата оплаквания, както и останалите основания по чл.146 АПК,
доколкото такава обвързаност съществува при действието на чл.168 АПК.
На първо място, следва да се прецени компетентността на административния орган,
издал уведомителното писмо, съдържащо в себе си отказ от издаване на заповед по чл.34
ЗСПЗЗ, което е и първото основание за оспорване по чл.146, т.1 АПК. Актът е издаден от
кмета на общината по местонахождение на имота- в случая от кмета на община А., както
предвижда чл.34 ЗСПЗЗ, следователно е издаден от компетентен орган.
На второ място, на основание чл.146, т.2 АПК, следва да се прецени дали
обжалваният административен акт е постановен в изискуемата форма. Съдът наМ.а, че
изискването за форма на акта е спазено. Административнопроцесуалният кодекс е въвел
писмената форма като законово изискване за валидност на индивидуалния административен
акт. Поради това всеки акт, който е постановен във форма, различна от писмената, извън
случаите на чл.59, ал.3 АПК и чл.58, ал.1 АПК, ще бъде нищожен /Решение № 6319 от
01.06.2015 г. по адм. д. № 174/2015 на Върховния административен съд/. В настоящия
случай писмената форма е спазена.
Самостоятелно основание за оспорване на един административен акт и за отмяната
му е това по чл.146, т.3 АПК- съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Такива нарушения се твърдят с жалбата, а именно: нарушения на чл.59, ал.2 АПК,
тъй като не е посочено наименованието на индивидуалния административен акт, както и не
са посочени фактически и правни основания за издаване на отказа. В частта „реквизити на
индивидуалния административен акт“ съдът не открива съществени нарушения, доколкото
наименованието на акта не е определящо за един административен акт, а както вече бе
посочено- определящо е съдържанието. Мотивирането на административните актове е
условие за тяхната законосъобразност. Това изискване е залегнало в общия
административнопроцесуален ред - чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 АПК. Неизлагането на мотиви
съставлява самостоятелно отменително основание по чл.146, т.2 АПК, като практиката на
ВАС в тази насока е константна / Решение № 12379 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 5761/ 2015
на Върховния административен съд/. В този случай обаче не може да се счете, че липсват
мотиви в акта и заинтересованите лица не биха могли да разберат причините за
постановения отказ. Напротив- посочено е ясно и разбираемо, че според кмета на община А.
съществуващият между две групи лица спор за собственост не попада в хипотезата на чл.34
ЗСПЗЗ, а той самият не притежава правораздавателни функции. Тази мотивировка е напълно
8
достатъчна, за да се обезпечи законосъобразността на акта. Липсват в действителност два от
реквизитите на индивидуалния административен акт, изброени в чл.59, ал.2 АПК, а именно:
тези по т.5- разпоредителна част и т.7- пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът.
Липсата им обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като разпоредителната част
е изводима от записаното в акта. От съдържанието на акта, макар административният орган
да оспорва това, се установява, че той не издава заповед за изземване на процесния имот,
следователно отказва да издаде такава. Срокът и органът, пред който актът се обжалва пък
са законоустановени и доколкото жалбоподателите са се възползвали от правото си на
обжалване и то в срок, следователно са се ориентирали правилно в разпоредбите на АПК и
правата им не са били накърнени по недопустим начин.
Твърдение за допуснато процесуално нарушение се прави от жалбоподателите и
заради това, че не им било предоставено копие от преписката, въпреки че такова е поискано.
Това според съда не представлява основание да се счете за незаконосъобразен
индивидуалният административен акт, тъй като искането за представяне на копие от
преписката е направено след издаване на административния акт и няма как да засегне
неговата законосъобразност.
На следващо място стои преценката на основанието по чл.146, т.5 АПК- дали
съществува противоречие на административния акт с материалноправна разпоредба.
Основен довод на жалбоподателите е именно този- за нарушение на материалния закон, тъй
като са били налице и трите кумулативни предпоставки на чл.34 ЗСПЗЗ за издаване на
заповедта за изземване, въпреки което такава заповед не била издадена.
Съдът счита, че отказът за издаване на заповед за изземване на процесния имот,
обективиран в писмо изх. №**/*********г. на кмета на община А., е законосъобразно
направен, в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с
възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по
местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се
предоставят на собствениците им. От текста следва, че за да бъде издадена такава заповед
по реда на предвиденото в закона бързо административно производство, е необходимо да се
установи наличието на няколко кумулативни условия - направено искане до компетентния
административен орган от лица с възстановено право на собственост върху земеделски
имот, ползване на същия този имот от трети лица и това ползване да е без правно
основание. В разглеждания случай последната законоустановена предпоставка не е налице,
както правилно е посочено в становището на кмета на община А..
От събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот е
земеделски такъв с възстановено право на на собственост по реда на ЗСПЗЗ в лицето на
наследниците на Й. Н. Г., трима от които са и жалбоподателите Н.Н., Д.Д. и Й.Г., видно от
удостоверението за наследници, приложено към преписката. Безспорно по делото е
наличието и на втората предпоставка, а именно, че лицата Ц.К. и Н.К. ползват същия имот -
предмет на индивидуалния административен акт, доколкото същите не само не отричат този
9
факт - че понастоящем владеят именно този имот, а напротив- твърдят изрично, че не са
преставали да владеят имота от 1990г., което е видно от дадените от тях пред РУ-Пирдоп
обяснения, както и от становището на Н.К., направено пред настоящия съд. Не е налице
обаче, както се каза, третата предпоставка, а именно - ползване на имота без правно
основание или по-точно казано- административният орган в лицето на кмета на община А.
не е бил в състояние да прецени дали тази предпоставка е налице, тъй като върху същия
имот две групи лица заявяват свои собствени права. Жалбоподателите се легитиМ.ат като
собственици на възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, а ответниците Н.К. и Ц.К. заявяват
собственически претенции на основание давностно владение и са представили
доказателства за инициирана процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за
собственост. Макар такъв нотариален акт да не е представен в крайна сметка, собствеността
продължава да е спорна. Относно идентичността на имота, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на
наследниците на Й.Г., и имота, за който като собственици се припознават Н.К. и Ц.К., не се
спори и това именно е имотът, предмет на атакувания отказ. След като обаче посочените две
групи лица заявяват самостоятелни права върху него, облекчената административна
процедура за изземване е неприложима, въпреки че има лица с възстановено право на
собственост върху земеделския имот и изпратена по компетентност от Районна
прокуратура-Пирдоп преписка с указания за изпълнение на процедурата по чл.34 ЗСПЗЗ,
което замества направено искане до компетентния съгласно чл.34 ЗСПЗЗ административен
орган. Заповед за изземване не може да бъде издадена, тъй като предвиденото в ЗСПЗЗ
бързо административно производство за изземване на имоти от лица, които ги ползват без
правно основание, е приложимо само при безспорни факти, а случаят не е такъв.
Процедурата, уредена в чл. 34 ЗСПЗЗ, е по своята същност бърза административна
интервенция в защита правата на собственост върху земеделските земи, неправомерно
накърнени от други лица. При липсата на безспорност на правата административната
интервенция, предвидена като изключение от общия принцип за защита правото на
собственост по исков ред, не може да бъде проведена / така Решение №7738 от 02.06.2011 г.
на ВАС по адм.д. № 15383/2010г., докладчик съдията Г.К./. Както се посочи, производството
по чл.34 ЗСПЗЗ е бърз административен способ за защита при безспорност на фактите които
представляват и материалните предпоставки на търсената защита по реда на чл.34 ЗСПЗЗ
/така Решение №5457 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15377/2010г, докладчик съдията
Г.Г./. В случай на заявено самостоятелно основание от друго лице/лица, какъвто е и
настоящият, и след като всяко от лицата декларира себе си като собственик на имота, е
налице спор за материално право и прилагането на тази опростена процедура е
недопустимо, като в тази насока съдебната практика е еднозначна. Регламентираното в
чл.34, ал.1 ЗСПЗЗ административно производство следва да се проведе само при безспорно
установени фактически положения, при несъмнено установяване на титуляра на правото на
собственост върху конкретния имот и на факта на ползването му от трето лице без
основание. При спор за собственост, липса на идентичност на имотите по актове за
собственост и на място, при спор за граници между два съседни имота и т.н.,
административният орган следва да откаже да се произнесе със заповед по чл.34 ЗСПЗЗ, тъй
10
като по този начин ще се стигне до заобикаляне на закона - използване на
административното производство за решаване спор за собственост, респ. за граници.
Собственически претенции не могат да се разглеждат нито от кмета на общината в
производство по чл.34 ЗСПЗЗ, нито от съда в съдебното административно производство,
което се развива по реда на АПК. В настоящото производство няма място за обсъждане на
развитите от страните доводи по отношение на собствеността, тъй като предмет на
производството е единствено законосъобразността на отказа за издаване на заповед за
изземване на земеделски имот. Засегнатите лица осъществяват правата си по общия исков
ред и възникналият спор за материално право се разрешава в гражданското
съдопроизводство. В административното производство не подлежи на разглеждане въпросът
за валидността на актовете, с които се легитиМ.ат страните /каквото изрично искане е
направено от ответника Н.К./, който въпрос може да се обсъжда и оспорва само в спорно
исково производство. Поради това и твърденията на ответника Н.К. за нищожост на
Решение № ***/********г. на Поземлена комисия- гр.Пирдоп, не могат да бъдат обсъждани
в рамките на настоящия процес и да се прогласява нищожност на това решение, тъй като
тези твърдения са част от спора за материалното право на собственост, който следва да бъде
разрешен по общия исков ред в отделен процес.
Несъответствие с целта на закона на обжалвания административен акт не се
констатира.
Поради всичко изложено отказът на Кмета на община А. да издаде исканата заповед
за изземване на процесния имот по реда на чл.34 ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.
№**/*********г., е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл.143, ал.3 АПК, ответниците имат право на разноски. Такива са
поискали за присъждане кметът на община А. и Н.К.. Видно от договора за правна защита и
съдействие между кмета на община А. и пълномощника адв.Ч.П., заплатеното на последния
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв., като същото следва да бъде присъдено на
този ответник. Размерът на това възнаграждение не е прекомерен, а и възражение за
прекомерност е наведено единствено относно възнаграждението, което претендира другия
ответник- Н.К.. Последният, видно от договора за правна помощ с адв.С.И., който е сключен
преди адвокатът да бъде лишен от адвокатски права, е заплатил адвокатско възнаграждение
от 1000 лв. Адвокатското представителство за този ответник е било завършено от друг
адвокат- адв.Х.Н.. Същото в действителност е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, като без значение за съда е от услугите на колко адвокати се е ползвал
ответникът, особено щом единият е бил лишен от адвокатски права в хода на процеса и
следва да бъде намалено до минимума от 500 лв., предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Съдът
11
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н. ИВ. Н., ЕГН: **********, Д. ИВ. Д.,
ЕГН: ********** и Й. СТ. Г., ЕГН: ********** срещу отказа на Кмета на Община А.,
обективиран в писмо изх.№ 39/26.10.2021 г. да издаде заповед по чл.34 ал.1 ЗСПЗЗ за
изземване на земеделски имот с идентификатор **********, в местност „Я.“, площ 5498
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
животновъдна ферма; категория на земята: 5, номер по предходен план: *******; при
съседи: ************, ************, *************, ************ от лицата Н. АЛ. К.,
ЕГН:********** и Ц. ИВ. К., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН: **********, адрес: с. А., ул. „С.“ №2, Д. ИВ. Д., ЕГН:
**********, адрес: с.А., ул. „Б.“ №7 и Й. СТ. Г., ЕГН: **********, адрес: с.А., ул. „М.“ №5
ДА ЗАПЛАТЯТ на община А., ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: с.А., пл.
„С.“ №1, сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ за направените разноски по делото за
заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Н., ЕГН: **********, адрес: с. А., ул. „С.“ №2, Д. ИВ. Д., ЕГН:
**********, адрес: с.А., ул. „Б.“ №7 и Й. СТ. Г., ЕГН: **********, адрес: с.А., ул. „М.“ №5
ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. АЛ. К., ЕГН: **********, адрес: с.А., ул. „Л.“ №7, сумата от 500.00
лв. /петстотин лева/ за направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Администативен съд- София
област в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
12