РЕШЕНИЕ
гр. София,
………….. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15-ти въззивен състав в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ТАЛЕВА
Мл. с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на
секретаря Весела Венева и прокурора Кирил Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №
1767 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 19.10.2018 г. по НОХД №17395/2016 г.,
СРС, НО, 111 състав е признал подсъдимия Н.З.Х. за виновен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК, за което
му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, чието
изпълнение е отложил по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години, като е
възложил на подсъдимия и направените по делото разноски на ДП и СП.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба от упълномощения защитник на подсъдимия - адв.Г., в която се твърди, че
присъдата е неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Счита, че
по делото не са събрани преки, а само косвени доказателства относно авторството
на деянието от страна на подс.Х.. Твърди, че това дори не са косвени
доказателства, а се касае само за предположения на свидетеля С. за съмнително
поведение на подсъдимия, които съдът е кредитирал. Сочи, че ще изложи допълнителни
съображения след запознаване с мотивите по делото, каквито така и не бяха
депозирани.
Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или вещи лица или
събирането на нови писмени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Н.Х. се явява лично.
Представлява се и от адвокат Г., която поддържа подадената жалба. Обосновава
тезата, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата.
Релевира, че са събрани само косвени доказателства, като нито един от
свидетелите не е видял подс. Х. в
близост до извършваното инкриминирано деяние, съответно – да вземе участие в
улесняване на изпълнителното деяние. Твърди, че подзащитният й Х. не е бягал, а
просто, след като е изгубил баща си от поглед, се е насочил към метрото, за да
се прибере. При задържането му не е намерено абсолютно нищо, освен документи на
трето лице, които нямат никакво отношение към делото. Моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена и подс. Х. да бъде оправдан. Посочва, че, ако съдът
прецени, че е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с
превратното тълкуване на доказателствата, то да върне делото за ново
разглеждане на друг състав на СРС. Паралелно посочва факти, свързани с
личността на подс. Х. – същият е дългогодишно трудово ангажиран, а и се грижи
за баща си, който е с усложнено здравословно състояние и слепота.
Представителят на държавното обвинение посочва, че от наличните по делото
доказателства по категоричен начин се установява участието на подс. Х. в ролята
на помагач – улеснил е изпълнителното деяния на кражбата чрез отклоняване
вниманието на лицата, пазаруващи на пазара. Прави кратък анализ на
доказателствената съвкупност, като счита, че първоинстанционният съд напълно
обосновано и правилно е признал подсъдимия Х. за виновен, с оглед на което моли
съдът да потвърди така постановената присъда.
На основание чл. 333, ал. 2 от НПК е дадена последна дума на подсъдимия Х.,
който заявява, че няма нищо общо с кражбата и моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от
страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по
общия ред.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
като районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите
фактически и правни изводи. В хода на
проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно
значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното
деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от
чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените
източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени
средства: показанията на свидетелите К.Д.(л.222-223 от СП),вкл. приобщените по
реда на чл.281, ал.5 от НПК (л.8 от ДП); С.Д.-Г. (л.223 от СП), вкл.
приобщените по реда на чл.281, ал.5 от НПК ( л.9 от ДП), Л.Д.(л.223 – 224 от
СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.5 (л.12 от ДП), Д.А.(л.225 от СП), И.С.
(л.224-225 от СП) и В. П. (л.225 от СП); от писмените доказателствени средства:
протоколи за разпознаване (л.23 и л.27 от ДП); протокол за оглед на веществени
доказателства (л.37 от ДП); писмените доказателства: справка за съдимост за
подс.Х. (л.6 – 7 от СП) и протокол за доброволно предаване (л.36 от ДП), както
и от заключенията на изготвената в хода на делото съдебно-оценителна експертиза
(л.121-122 от ДП), справка от ГД „ИН” с per. № И-9850 от
31.07.2017г (л.51 от СП) както и всички останали представени, приети и
приложени по делото доказателства.
Пред настоящата
съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и
доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни
изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Възприетите от първия съд
факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав
и преповтаряне в тази насока не се налага. Анализът на същата сочи на следното:
Подсъдимият Н. З. Х. е роден на ***г***,
, с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, трудово ангажиран, реабилитиран, с постоянен адрес ***4 и настоящ
адрес ***.
На 23.06.2015г. З. Н.Х. и подсъдимият Н.З.Х. се
намирали на пазара, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“. Около 13:30 часа
на същата дата З. Х. и Н.Х. (подсъдим) се спрели на сергията, на която
свидетелят И.С. продавал зеленчуци. Двамата застанали в непосредствена близост
до К. Д., която пазарувала от съседната сергия. Свидетелката Д. била с малкото
си дете, което било в детска количка. Свидетелят И.С. бил забелязал подсъдимия Н.Х.
и св. З. Х. и по-рано през деня на пазара, като му направило впечатление, че
двамата обикалят между гражданите и оглеждат хората и багажа им. Подсъдимият Н.Х. започнал на
висок глас да задава въпроси на свидетеля И.С., свързани с продаваната от
последния стока, като по този начин се опитвал да привлече вниманието на
намиращите се в близост до сергията граждани, като бил застанал по начин, че
закривал видимостта на св. И.С. към детската количка на св. К. Д.. През това
време З. Х. умишлено се бутнал в бебешката количка, взел от джоба на количката
намиращия се там мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Фейм Уайт“ на стойност
115 (сто и петнадесет) лева и го прибрал. След отнемането на вещта З. Х.
потупал по гърба подсъдимия Н.Х., като го подканил да тръгнат и двамата се
отправили към близката метростанция с бърз ход. Тези действия били забелязани
от свидетеля И.С., който веднага попитал св. Д. дали й липсва нещо, като тогава
тя установила липсата на мобилния си телефон. И.С. незабавно тръгнал след
подсъдимия Н.Х. и З. Х.. Успял да догони първия и го завел при колегите си от
пазара. Там свидетелят С. обяснил какво се е случило и помолил колегите си
- свидетелите Л.Д.и Д.А.да го пазят,
докато той догони и другото лице - З. Х.. През това време свидетелите Л.Д.и Д.А.извикали
полиция и на място пристигнали полицейски служители от 07 РУ-СДВР. Преди
пристигането на полицейските служители Н.Х. извадил от дрехите си и захвърлил
на земята, под една от сергиите, намиращи се в него вещи, за които по-късно
било установено че са 1 брой лична карта на името на С.А.Д.-Г. с № *********,
банкова карта на „Фи Банк“ № 5304361020797880, банкова карта на „Фи Банк“ с №
4880030420627063 и картонче с IBAN ***. Тези действия на подсъдимия Х.
били възприети от свидетелите Д. и А.. Впоследствие било установено, че
гореописаните вещи са собственост на С.Д.-Г., която в същия ден била на пазара
в ж.к. „Младост 1“ и там изчезнали документите й.
Въпреки усилията си, свидетелят С. не успял да задържи
и другото лице, което успяло да избяга в метрото с отнетия телефон.
На 23.06.2015г. пострадалата К.Д.подала сигнал до
началника на 07 РУ-СДВР за установяване на лицето, което е отнело от владението
й мобилен апарат марка „Самсунг Галакси Фейм Уайт“.
Със споразумение по НОХД № 17395 по описа за 2016г. на
СРС, НО, 107-и състав, влязло в сила на 05.04.2017г., З. Н.Х. е признат за
виновен за това, че на 23.06.2015г. около 13:30 часа в гр. София на пазара в
ж.к. „Младост 1“, е отнел чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефонен апарат
марка „Самсунг Галакси Фейм Уайт“ на стойност 115 (сто и петнадесет) лева от
владението на собственика К. Н.Д.без нейно съгласие с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
източници, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на
други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Настоящият
съдебен състав изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената
съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста.
Не
могат да бъдат споделени доводите на защита за необоснованост на съдебния акт
на контролирания съд и за едностранчиво тълкуване на доказателствената маса
досежно инкриминираното деяние и участието на подс. Х. в него. Възприетите от контролираната инстанция
фактически констатации за авторството на деянието и начина на извършването му
не са произволни, лишени от доказателствена основа и направени при превратно
тълкуване на доказателствата. Основните факти, предмет на доказване в процеса,
са установени с процесуално допустими средства. Свидетелите са разпитани от
първоинстанционния съд при съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК.
Независимо един от друг всички свидетели подробно са посочили
личните си възприятия относно стеклите се обстоятелства. Първоинстанционният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията
от показанията на свидетелите С., Д., А., Д. и П.. В мотивите към присъдата не
се установява тенденциозна избирателност при позоваване на гласните
доказателства. Подобни съмнения се разсейват напълно от обстоятелствената
съпоставка между различните гласни доказателствени средства. Решаващо значение
е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните от
писмените доказателствени източници и заключения на експерта М. от извършената
съдебно-оценителна експертиза, чрез които е установено точно поведението и
действията на подсъдимия през инкриминирания в обвинителния акт период. Право
на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да
постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при
допускането, събирането и проверката им.
Мотивите на присъдата се базират на подробните, правдиви и
взаимно допълващи се показания на свидетелите С., Д., Д., А., П. и Д.. Едно от основните
доказателствени средства по делото се явяват показанията именно на свидетеля И.С.
– същият се явява пряк очевидец на участието на подсъдимия Х. в инкриминираното
деяние и ролята, която е изпълнявал – а именно – на помагач, като разсейва
вниманието на намиращите се в непосредствена близост на пазара в ж.к „Младост
1“ хора – продавачи и клиенти, говорейки на висок глас, разпитващ за
предлаганата продукция продавачите и закриващ пряката видимост към детската
количка, от която е отнета инкриминираната вещ. Показанията на св. С. са
логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно темпоралната
линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия Х. деяние.
Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме подсъдимия и неговия
съучастник, както и поведението му преди, по време и непосредствено след
осъществяване на посегателството. Свидетелят С. подробно описва всички факти, които
непосредствено е възприел през процесния ден и място, касаещи присъствието на
подсъдимия и неговия съучастник – първо ги е забелязал как се мотаят около
сергиите, наблюдавайки преминаващите хора, а после – възприел е поведението на
подс. Х. по разсейване на околните, докато баща му – З. Х. е отнемал чуждата
движима вещ – мобилен телефон – от детската количка на св. Д.. В тази си част
показанията на С. се намират в унисон и с тези на св.Д., която също заявява, че
е усетила как някой се е блъснал в количката. Свидетелят С. е възприел и
потупването по рамото от страна на З. Х. на подс. Х., веднага след което
подсъдимият е преустановил разговора със С. и с бързи крачки, заедно с баща си
– З. Х., се е насочил към метрото – индиция за предварителното уговаряне между Н.
и З. Хранови за начина на осъществяване на деянието и ролята, която всеки от
тях ще поеме. На следващо място, показанията на св. С. намират подкрепа и в протоколите за
разпознаване на лица и предмети, извършени от св. А. и св. С.. Посочените процесуално-следствени
действия са осъществени по реда и правилата на НПК, като същите са закрепени по
надлежния ред в изготвения протокол.
Обстоятелството,
че инкриминираното деяние се е случило на оживено място – пазара на ж.к.
Младост 1, не е попречило на св.С. да види двамата мъже, разхождащи се около
сергиите, както и да възприеме действията на подс. Х. по улесняване на
кражбата. Правилно контролираният съд е заключил, че показанията на св. С. се
подкрепят и от тези на св. А. и Д. относно деня, мястото и поведението на
подсъдимия Х.. И тримата свидетели са видели подс. Х., като А. и Д. – продавачи
от съседните сергии са останали заедно с подс. Х. до идването на полицията. Изводите
на съда досежно виновността на подсъдимия и участието му в инкриминираното
деяние се потвърждават и от неговото поведение непосредствено след
осъществяване на деянието. Свидетелката
Д. е възприела изхвърлянето на чужди документи от страна на подсъдимия под
намиращите се в близост сергии - още едно обстоятелство, което, макар и
неотносимо към процесния случай, е поредната индиция за престъпната деятелност и
причастност на подс.Х. към инкриминираното деяние.
Свидетелските
показания на П. са намират в логическа корелация с останалата доказателствена
съвкупност – свидетелски показания, протоколи за разпознаване и протокол за
доброволно предаване Доколкото св. П. е орган на реда и няма каквото и да е
отношение с някоя от страните по делото, то същият се явява незаинтересован от
крайния му изход, а показанията му – обективно пресъздаващи факти и
обстоятелства от инкриминирания ден и място. От показанията му се установява,
че, пристигайки на местопроизшествието след подаден сигнал за задържано лице
след извършена кражба на пазара на ж.к Младост 1, св. П. заварва св.А., Д.
и С., ведно със задържания от тях подс. Х..
В наказателния процес косвените доказателства могат да бъдат поставени в
основата на осъдителна присъда, когато направеният въз основа на тях извод е
единствено възможният. В процесния случай престъпната деятелност на подс. Х. е
категорично доказана въз основа на всеобхватен анализ на цялата доказателствена
съвкупност. Всичките косвени доказателства са свързани с основния факт,
обсъдена е и съпоставена с всички останали, като преценени поотделно и в своята
съвкупност водят до единствено възможния извод за извършване на инкриминирането
деяние от страна на подс. Х., който краен извод не поражда никакви съмнения,
нито се опровергава от някое от доказателствата по делото. Поради това, анализираните от първостепенния
съд свидетелски показания, ведно с протоколите за разпознаване, представляват
достатъчно стабилна доказателствена опора, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите и виновността на подсъдимия.
Касателно другия пункт на защитата, че в подсъдимия Х. не е
намерено абсолютно нищо, освен лична карта на трето лице, която подсъдимият
по-рано бил намерил и изхвърлил, въззивният съд счита за неоснователни. Спрямо Х.
е повдигнато обвинение против собствеността, а именно- кражба, но не като
извършител на деянието, а като помагач. Тоест, от него не се очаква да е
участвал в изпълнителното деяние – отнемайки чуждата вещ. Неговата престъпна
деятелност се изразява именно в премахване на пречки, в настоящия случай –
отвличане на вниманието на околните чрез въвличането им в разговори, за да
съумее извършителят на деянието – З. Х., да отнеме чуждия телефон и да прекъсне
фактическата власт, която св. Д. е упражнявала върху същия.
Правилно
Районният съд е кредитирал и заключението на изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза. Същата е изготвена обективно и компетентно и
няма причина да не бъде кредитирана от съда. Същото се отнася и за изводите на
СРС относно кредитираните протоколи за разпознаване, които се явяват годно
писмено доказателствено средство досежно органа и реда, по който са извършени ,
както и обективираното в тях съдържание.
В заключение въззивният съд намира възраженията на
защитата срещу анализа направен от първостепенния съд на събраните по делото
гласни доказателства за напълно неоснователни.
При така
установената фактическа обстановка районният съд напълно обосновано от правна страна е приел, че подсъдимият Н.Х.
с действията си е осъществил обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК.
Непосредствен
обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия
за упражняване правото на собственост (включващо и правомощията владение или
държане) върху движими вещи.
В настоящия случай безспорно се
установява, че на инкриминираните място и време, в съучастие помежду си –
подсъдимият Н.Х.– като помагач, а лицето З. Х.– като извършител, са отнели
чужда движима вещ - мобилен телефон,
марка „Самсунг Галакси Фейм Лайт“, на стойност 115 лв. (сто и петнадесет лева)
от владението на св. Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвоят.
Описаната в обвинителния акт вещ е
чужда движима вещ по заложеното от законодателя определение в чл. 110 от ЗС, за
отнемането на която подсъдимите не са получили съгласие или разрешение за
вземането ѝ. Изпълнителното
деяние на престъплението "кражба" се характеризира с действия, които
първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния собственик и
второ - които са насочени към установяване на свое владение върху вещта.
Деянието е осъществено от подсъдимия Н.Х. и лицето З. Х. в съучастие помежду
им, по смисъла на чл. 20 от НК, като лицето З. Х. е осъществило елементите на
изпълнителното деяние на кражбата – отнел е от владението на св. Д. без нейното
съгласие чужда движима вещ – мобилен телефон Самсунг Галакси Фейм Лайт, а подс.
Н.Х. е действал като помагач, тъй като не е осъществявал пряко елемент от
изпълнителното деяние на престъплението. Престъпната деятелност на Н.Х. се
изрязява в стоене около детската количка, от която е взет мобилния телефон, разпитавайки
на висок глас св. С. за продаваната от последния стока, като по този начин
отмествал вниманието от извършителя на деянието към себе си. Там той е
разсейвал намиращите в непосредствена близост хора – вкл. св. Д. и св. С., с
цел да спомогне отнемането на вещта от страна на З. Х., и така да осуети
пряката видимост към извършваното
отнемане.
От субективна страна,
районният съд правилно е приел, че деянието е извършено при пряк умисъл и с
намерението на подсъдимия Х. да присвои инкриминираната вещ. И двамата
съучастници – подс. Н.Х. и лицето З. Х. са знаели, че предприемат действия по
отнемане на чужда вещ; съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и
са имали намерение да присвоят вещта, като са осъзнавали общественоопасния
характер на деянията си, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от тях и са искали настъпването на същите - да присвоят предмета на
престъплението. Подсъдимият Н.Х. и съучастникът му – З. Х. са действали при
наличие на общ престъпен умисъл, като съзнавали, че З. Х. осъществява
елементите от състава престъплението, а
подс. Н.Х. го улеснява, като стои пред детската количка, закривайки
видимостта към нея и разпитвайки продавача от намиращата се в непосредствена близост сергия, за да може
да ги разсее и по този начин да улесни извършването на кражбата.
Подс.
Н.Х. е действал при условията на съучастие по смисъла на чл.20, ал. 4, вр., ал. 1 от НК като
помагач, доколкото с поведението си е отстранявал спънки, с което е улеснил
извършването на престъплението и установяването на трайна фактическа власт
върху инкриминираната вещ.
По наказанието:
За престъплението
по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
до осем години. Настоящата инстанция намира, че определеното наказание от 1
(една) година „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената опасност на
дееца и деянието, като счита, че същото е правилно индивидуализирано. Правилно контролираният съд е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдебното минало на дееца
и ниската стойност на отнетата вещ, а като отегчаващи – извършването на
деянието при съучастие и разпределение на ролите, както и обстоятелството, че у
подс. Х. са открити вещи, принадлежащи на трето лице, което също е станало
обект на посегателство, и то на същия пазар, същия ден. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство настоящият съдебен състав счита и трудовата ангажираност на
подсъдимия. Правилна е преценката на районния съд, че никое от констатираните от него
смекчаващи отговорността обстоятелства не е изключително по характера си, нито
в количествено отношение те са многобройни по смисъла, вложен в това изискване
от чл.55,ал.1 от НК, за да е възможно наказанието на подсъдимия да бъде
определено под законоустановения минимум, както се настоява от страна на
защитата. От друга страна, дори, отчитайки трудовата заетост на подсъдимия Х.,
простият аритметичен сбор от смекчаващи обстоятелства сам по себе си не е
достатъчен за приложението на чл. 55,ал.1 от НК. Определяща е важността на тези
обстоятелства, с оглед на която и най-лекото, предвидено в закона наказание би
било несъразмерно тежко. Касае се за две кумулативно дадени предпоставки,
едновременното наличие на които е необходимо, за да се слезе под минимума на
предвиденото за съответното престъпление наказание или да се премине към друг,
но по-лек вид наказателна санкция.
Правилен е решаващият извод на
първостепенния съд за приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение
на неговия срок. Настоящата въззивна инстанция счита, че минималният
отлагателен срок, предвиден в закона е от естеството да укаже необходимото
поправително и превъзпитателно върху поведението на подсъдимия, въззивната инстанция
приема, че по този начин целите, визирани в чл.36 от НК ще бъдат постигнати.
Предвид крайния
изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимия Х..
При тези съображения и след
обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи допуснати процесуални
нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за неговото изменение.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд,
15-ти въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 19.10.2018г. по НОХД № 17395/2016г. по описа на СРС, НО, 111-ти
състав.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2 .