*124
гр. ***, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110141844 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от “ТС против Ж.
К. З. - К. и В. С. К. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца сумите както следва: главница
от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на 5663,86 BGN - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 12.07.2024 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2022г. до 11.06.2024 г. в
размер на 857,17 BGN, главница от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. в размер на
41,13 BGN - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със
законна лихва от 12.07.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
16.07.2021 г. до 11.06.2024 г, в размер на 9,44 BGN.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по
силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди,
че ответниците ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ж. К. З. депозира писмен отговор,
чрез нейния процесуален представител с който оспорва предявените искове.
Ответницата заявява, че предявения иск е недопустим и неоснователен. Счита
иска за недопустим, тъй като съдържа противоречия между неверни,
недоказуеми твърдения на ищеца и исканията към съда, както и поради
формиране на иск към неизвестен, засегнат от ищеца субект. Също така счита
предявения иск за неоснователен, тъй като няма договорни отношения с
ищеца и подписвани документи за заявка и съгласие за извършване и ползване
1
на негова услуга. Твърди, че не е получавала негови съобщения, фактури и
други документи. Поддържа, че разликите във фактурите за електроенергия
през зимния сезон и през летни месеци, без отопляване на апартамента, е
доказателство за отопление на процесното жилище с електричество. Заявява,
че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват
потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната
станция топло вода от ищеца, в студени дни, е подгрята средно около 50 - 60
градуса по целзий и не може да затопли апартамента на ответницата за повече
от 17 градуса, като при тези по - ниски температури от норматива от 90
градуса, топлинната мощност на отоплителни тела е около два пъти по - малка
и фактурираният разход на топлинна енергия, при изчисление се завишава
двойно. Счита, че услугата дялово разпределение се извършва неоснователно
и недобросъвестно от ТС, като съгласно методиката за дялово разпределение,
т.6.2.1 от Наредба № Е-РД- 04-1 за топлоснабдяване, от дата 12.03.2020 г.,
количеството топлинна енергия се разпределя пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект. Посочва, че представеното от ищеца Приложение
№ 1 към протокол от 27.08.2002 г. за приети споразумителни протоколи между
ТС *** и потребители от ул. „*** е документ със сгрешено съдържание.
Твърди, че отопляемите кубатури на апартаменти на собственици, отбелязани
в приложението, са значително занижени спрямо проектните и действителни
стойности, а междувременно отопляемата кубатура на имота на ответника е
завишена с 12 %. Сочи, че характерно за нейния имот са неотопляемите му
под, таван, външни стени на север и запад, както и неотопляемо стълбище на
изток, поради което губи освен от топлина на отоплителната сградна
инсталация и тази от електрически уреди. Счита, че следва да се преизчислят
таксите за дялово разпределение. Моли съда да уважи частично оспорвания
иск, като присъди дължимата сума за дялово разпределение на сградна
инсталация, а на база изложените доводи за непотребена услуга на ищеца да
не уважава претенциите на ищеца за дължимост за отопление на жилището.
Счита, че не следва да се присъжда на ищеца мораторната лихва в размер на
857,17 лева.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от другия
ответник - В. С. К., които заявява, че оспорва частично предявения иск. Счита
иска за неоснователен поради неверните твърдения, че е негов клиент и
потребител на извършвани от него услуги за отопление на жилище на ул. „***,
част от което притежава. Заявява, че отоплителните тела в жилището на
ответника са негова собственост и са независими от общите вертикални
щрангове в сградата, тъй като се захранват с топла вода, а не от доставяна от
ищцовото дружество топлинна енергия, което изключва необходимостта от
монтиране на топломери. Твърди, че платените фактури за ел. енергия през
месеци от зимния сезон и летни месеци са доказателство за отопление с ток.
Изтъква, че изпълняваните от ищцовото дружество услуги не удовлетворяват
потребностите му от топлинна енергия, тъй като подаваната в абонатната
станция топла вода от ищеца, в студени дни, е подгрята около 60 градуса, а в
по хладните дни и под 50 градуса, при което жилището се затопля до 17
градуса, като се има предвид, че при тези температури, а не при нормативните
2
90 градуса, подаваната от ищцовото дружество вода осигурява около два пъти
по - малка топлинна мощност на отоплителните тела. Счита, че изчисленията
за потребена топлинна енергия са двойно завишени и съответно
фактурираните цени на услугите са около два пъти по - високи. Счита, че
услугата дялово разпределение се извършва неоснователно и недобросъвестно
от ТС, като съгласно методиката за дялово разпределение, т.6.2.1 от Наредба
№ Е-РД-04-1 за топлоснабдяване, от дата 12.03.2020 г., количеството топлинна
енергия се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект. Посочва, че представеното от ищеца Приложение № 1 към протокол
от 27.08.2002 г. за приети споразумителни протоколи между ТС *** и
потребители от ул. „*** е документ със сгрешено съдържание. Твърди, че
отопляемите кубатури на апартаменти на собственици, отбелязани в
приложението, са значително занижени спрямо проектните и действителни
стойности, а междувременно отопляемата кубатура на имота на ответника е
завишена с 12 %.
В срока за отговор са предявени насрещен иско с правно основание чл.
59 ЗЗД за сумата от 3780,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на
негов имот в период от м.09.2021 г. до м.09.2024 г. Ответникът В. С. К. / ищец
по иска/ твърди, че претенцията за обезщетение за ползване от ищеца по
първоначалния иск на негов имот вписан в нотариалния му акт като мазе *.
Поддържа, че помещението се ползва за сервитут за пренос на топлинна
енергия, чрез доставка на топла и отвеждане на охладена вода. Сочи, че
решение за монтаж на абонатна станция в общо помещение на жилищната
кооперация е взето от домсъвета през 1988 г., а искът е за ползване на неговия
имот (мазе *) за пренос на топлинна енергия като част от стопанската дейност
на ответника по насрещния иск. Заявява, че не е търсено неговото съгласие,
както и че не е бил уведомяван за мястото за присъединяване на магистрален
топлопровод на ищцовото дружество към абонатната станция на жилищната
кооперация. Посочва, че ищцовото дружество е имало възможността да
присъедини уличния си топлопровод директно към абонатната станция,
вместо да ползва сервитут за пренос в частен имот, без разрешен от него
достъп до имота и без заплащане обезщетение за ползвания сервитут. Счита,
че чрез ограничаване на правото му на собственост, ответника (ищец по
първоначалната искова молба) се обогатява при реализиране на по - голяма
печалба в стопанската си дейност, а за сметка на обогатяването на ответника,
ищецът обеднява поради невъзможност да експлоатира газово отоплителна
инсталация, предвидена за монтаж през 2019 г., с което е пропуснал ползи в
размер на 5500,00 лева от снижени енергийни разходи. Заявява, че ако към
пропуснатите ползи се прибави и сумата от неоснователния първоначален иск,
то общите пропуснати ползи на ищеца по насрещния иск надхвърлят сумата
от 12 000 лева.
Моли съда за частично отхвърляне на иска след преизчисляване на
главницата, като на ищеца бъде присъдено дължимото за битова топла вода и
за дялово разпределение на сградната инсталация.
Моли съда да отхвърли иска за сумата в размер на 857,17 лева
мораторна лихва, както и претенциите относно заплащане на разходите му в
3
хода на делото.
Моли съда да уважи претенциите по насрещния иск, като му бъде
присъдена сумата от 3 780 лева, които ответникът да заплати за ползване на
имота през последните три години. Прави искане претенциите в двата иска да
се удовлетворят чрез прихващане на дължимите от двете страни суми.
В изпълнение на Разпореждане № 133050 от 19.09.2024 г., насрещния
ищец е депозирал уточнителна молба от 07.10.2024 г. с вх. № ***, с която
заявява, че мазе * в жилищната кооперация на ул. * *, *** е имот с негова
идеална част и идеална част на неговата съпруга. Твърди, че искът му, в
размер на 3 780 лева се отнася за обезщетяване на нарушеното негово и на
съпругата му имотно право за ползване на цялото мазе, което означава, че
претенциите му са, за ползване от ответника на целия имот за извършената от
него в рамките на периода от м. 09 на 2021 г. до м. 09 на 2024 г. стопанска
дейност, общо 3780 лева, от които 1890 лева за обезщетение за идеална част
на неговата съпруга и 1890 лева за обезщетение за ползване на неговата
идеална част от помещението.
В срока за отговор “ТС заявява, че така предявения иск е недопустим и
производството следва да бъде прекратено в частта, в която претенцията на
ищеца - В. К. съвпада с Решение № 103/23.07.2024 г. по гр.д. № 72/2023 г. по
описа на Районен съд - К, водено между същите страни на същото основание.
Изтъква, че с Решение № 103/23.07.2024 г. по описа на Районен съд - К е
отхвърлен като неоснователен предявения от В. С. К. срещу ТС *** иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3780 лева,
представляваща обезщетение за ползване на имота му находящ се в гр. ***, ул.
„***, ***, ведно с прилежащото към него зимнично помещение,
представляващо мазе * за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Посочва, че
в настоящия исков процес отново се излагат твърдения, ТС *** му дължи
сумата в размер на 3780 лева, но този път се сочи различен период, а именно
от м.09 2021 г. до м.09 2024 г., но твърди, че настоящия период се съдържа и в
предходно предявения.
Счита, че е налице процесуална пречка за възникване право на иск за
ищеца, по отношение на неговите претенции, за които вече има постановен
съдебен акт.
Моли съда да прекрати като недопустим насрещния иск на В. С. К., за
заплащане на сумата от 3780 лева, представляваща обезщетение за ползване
на имота му, находящ се в гр. ***, ул. „***, ведно с прилежащото към него
зимнично помещение, представляващо мазе * за периода от 15.06.2020 г. до
15.06.2023 г., като приеме за процесуално допустима претенцията му само за
периода от 16.06.2023 г. до м.09.2024 г., т.е. за периода, който е извън обхвата
на Решение № 103/23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 72/2023 г. по описа на
Районен съд - К.
Също така намира исковата претенция за неосноватлена и недоказана.
Заявява, че ищецът не е представил доказателства, че в процесното мазе има
енергиен обект, като за основателността на иска насрещния ищец е
необходимо да докаже неговото наличие в зимничното му помещение. Сочи,
4
че ако се приеме, че в мазето на насрещния ищец е разположен енергийният
обект, то счита, че в настоящия казус е налице валидно правно основание за
ползване на процесното зимнично помещение от страна на ТС ***. Изтъква,
че правото на сервитут по отношение на топлопреносните съоръжения е
закрепено в разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от действащия ЗЕ и на чл. 59, ал. 4 от
Закона за енергетиката и енергийната ефективност, действал в рамките на
периода 1999 г. - 2004 г., които по идентичен начин установяват право на
енергийните предприятия/операторите на преносни и разпределителни мрежи
да ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на съоръжения,
свързани с доставката на топлинна енергия, като в същия смисъл е и
разпоредбата, действала по времето на изграждането и присъединяването на
сградата на ул. „*** към топлопреносната мрежа през 1988 г., а именно чл.
160, ал. 5 от ППЗТСУ.
Заявява, че доколкото не се изисква особена форма за постигнатото
съгласие между собствениците и не са налице данни нито за изразено
несъгласие, нито за извършено отчуждаване, следва да се приеме за
установено, че съгласие действително е било постигнато и абонатната станция
е законосъобразно изградена, като в този смисъл са и документите за
въвеждане в експлоатация на отоплителната система в сградата на ул. „***,
един от които подписан от ищеца ВК, в качеството му на председател на
управителния съвет на етажната собственост. За пълнота заявява, че видно от
наличната административна преписка в дружеството, от момента на
изграждане на отоплителната инсталация и присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа през 1988 г., не са постъпвали жалби, оплаквания или
протести, според които съоръженията да са били монтирани неправомерно
или в помещение, което не е предназначено за тази цел. Счита, че правото на
ползване на зимничното помещение е възникнало на валидно правно
основание, като същото произтича директно от действащия към съответния
момент нормативен акт, без да е необходимо сключването на изричен договор
за учредяване правото на ползване. Изтъква, че съгласно чл., 60, ал. 2, т. 1 от
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност, действал в
периода след отмяната на ППЗТСУ, за съществуващите към онзи момент
енергийни обекти сервитутното право възниква по силата на закона, без да е
необходимо предприемане на допълнителни действия по учредяването му,
като действащият ЗЕ влага същия смисъл в § 26 от Предходните и
заключителните си разпоредби.
Твърди, че ако в процесното мазе има енергиен обект, то към момента на
завеждане на насрещния иск, ТС *** ползва процесното зимнично помещение
безвъзмездно на валидно правно основание, поради което счита, че
обезщетения не са дължими, а предявения иск по чл. 59 от ЗЗД е
неоснователен.
Моли съда да прекрати като недопустимо производството по насрещния
иск, за заплащане на сумата от 3780 лева представляваща обезщетение за
ползване на имота му находящ се в гр. ***, ул. „***, ***, ведно с прилежащото
към него зимнично помещение, представляващо * за периода от 15.06.2020 г.
до 15.06.2023 г., като отхвърли като неоснователен и недоказан по основание
5
и размер иска на същото правно основание за периода от 16.06.2023 г. до м.9.
2024 г. Претендира и възнаграждение за процесуално представителство,
определено по реда на чл. 23 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С уточнителна молба, ищецът по насрещния иск уточнява, размера на
предявената претенция по насрещния иск като същата моли да се счита за
предявена в размер на 1200 лв. и за периода 09.2021г. до 09.2024г. за
неправомерно ползване на 1/2-ра ид.ч. част от мазе *.
Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с определение
от 03.02.2025 г.
Третото лице помагач – ТС изразява становище за основателност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетата по делото Заповед № 413/6.05.1981 г. относно отстъпено право
на строеж върху държавна земя, се установява, че Председателя на ***
нарежда ответниците Ж. К. З. – К. и В. С. К. да получат в дял и придобият
правото на собственост върху процесния апартамент * няходящ се в сградата
на „****“, на улица „***, м. „* в гр. ***,
Представен е и Нотариален акт за собственост върху държавно място от
ЖСК „****“, м. „*“, гр. *** *, том XXVI, дело № 4218/1988 г.,, се установява,
че ответниците по делото придобиват собствеността върху Апартамент *
находящ се на трети и четвърти етаж, вход *, в сградата на ЖСК „****“, на
улица * **** в гр. ***.
От представения по делото Списък на членовете кооператори на ЖСК
„****“, м. „***“., се установява, че ответниците Ж. К. и В. К. са отбелязани
като собственици на апартамент *.
Представено е и удостоверение за идентичност, от което се установява, че
Апартамент * находящ се в сградата на ЖСК „****“, на ул. * 16, м. „***“ в гр.
***, е идентичен с мезонет, регистриран в базата данни на ищцовото
дружество на ул. „***, вх. ***, заменен след актуализация на софтуера с
инсталация ***.
В този смисъл, в качеството си на титуляри на правото на собственост към
6
процесния период, ответниците са и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да
закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТС при спазване нормативната уредба. Посочва се, че
за процесния период ответниците не са осигурили достъп на фирмата за ДР за
проверка и отчет в имота. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Установява се,
че общата сума за процесния период за изразходваната топлинна енергия,
изчислена в изравнителните сметки, изготвени от *** е в размер на 5676,11
лева.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При кредитиране заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за
сумата от 5676,11 лв.
С оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът следва
да уважи предявената претенция за стойността на незаплатената топлинна
7
енергия до пълния й размер – 5663,86 лева, която следва да се разпредели
между ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части. Сумата
5663,86 лева следва да бъде разпределена между ответниците, съобразно
притежаваните от тях квоти, като Ж. К. З. - К. дължи сума в размер на 2831,93
лв., а В. С. К. дължи сума в размер на 2831,93 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л. 35). По делото се установява, че за исковия период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 41,13 лв., поради което и
искът се явява изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците
квоти следва да заплатят на ищеца следните суми: Ж. К. З. - К. дължи сума в
размер на 20,56 лв., а В. С. К. дължи сума в размер на 20,56 лв.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на ТС *** от 2016 г., публикувани
през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент
за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на ТС *** тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид датите, на които са изготвени общите фактури за
отчетните периоди 2021/2022 г. и 2022/2023 г., мораторната лихва се полага за
периода от 15.09.2021 г. до 23.06.2023г., която служебно изчислена възлиза в
размер на 1228,57 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък
размер, съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до
пълния й размер – 857,17 лева, която следва да се разпредели между
ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални части. Съобразно
8
притежаваните от ответниците квоти следва да заплатят на ищеца следните
суми: Ж. К. З. - К. дължи сума в размер на 428,58 лв., а В. С. К. дължи сума в
размер на 428,58 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се зашити. За уважаване на исковата
претенция по чл. 59 от ЗЗД е необходимо доказване на няколко кумулативни
предпоставки: обогатяване /увеличаване на имуществото/ на ответника,
обедняване /намаляване на имуществото/ на ищеца, връзка между
обогатяването и обедняването, липса на правно основание за обогатяването и
обедняването и липса на друга възможност за правна защита на обеднелия.
В случая е безспорно, че в сградата, в която се намира процесния
недвижим имот е налице изградена абонатна станция, ведно с всички
съоръжения имащи за цел да осъществяват преноса на топлинна енергия.
Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката /ДВ бр. 107/2003 г. /, аналогична на § 1, т. 17 от ДР на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (отм.), абонатна станция,
представлява енергиен обект.
Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Закона за енергетиката, "Енергиен обект" е
обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством
него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с
определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или
съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и
съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен
газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично
достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един
поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW,
без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и
монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата
инфраструктура.
В този смисъл, тръбните съоръжения, преминаващи през имотите на в една
сграда, имащи за цел пренос на топлинна енергия, представляват част от
абонатната станция и като едно цяло се определя като топлопреносно
9
съоръжение.
Правото на сервитут по отношение на топлопреносните съоръжения е
закрепено в разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от действащия понастоящем Закон за
енергетиката и на чл. 59, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.), действал в периода 1999-2004 г., които по идентичен начин
установяват право на енергийните предприятия/операторите на преносни и
разпределителни мрежи да ползват безвъзмездно части от сгради за
монтиране на съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия.
Доколкото не се изисква особена форма за постигнатото съгласие между
собствениците и не са налице данни нито за изразено несъгласие, нито за
извършено отчуждаване, следва да се приеме за установено, че съгласие
действително е постигнато и абонатната станция е законосъобразно изградена
С оглед изложеното, съдът приема, че правото на ползване на процесното
зимнично помещение е възникнало на валидно правно основание, като
същото произтича директно от действащия към съответния момент
нормативен акт, без да е необходимо сключването на изричен договор за
учредяване правото на ползване. Съгласно чл. 60, ал. 2, т. I от отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност, действал в периода след отмяната
на ППЗТСУ, за съществуващите енергийни обекти сервитутното право
възниква по силата на закона, без да е необходимо предприемане на
допълнителни действия по учредяването му. Действащият понастоящем Закон
за енергетиката влага същия смисъл в § 26 от Преходните и заключителните
си разпоредби.
Изложеното налага извода, че през процесния период ответникът "ТС ***
***" *** е ползвал процесните съоръжения, като част от абонатната станция,
безвъзмездно на валидно правно основание, поради което не дължи
претендираното обезщетение. Наред с горното съдът намира, че ищецът не
доказа наличието на пропусната полза, доколкото възможността за
увеличаване на имуществото му чрез получаване на наемна цена следва да е
сигурна, а не предполагаема. Предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
се явява неоснователен и недоказан, поради което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете.
Ответниците следва да заплатят на ищеца сторените от него разноски в
исковото произвдство, съобразно уважената част от исковете в размер на
661,91 лв., (662,86 лв. общо извършени разноски, при уважена част от
исковете в размер на 99,86 %), представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Разноските следва
да бъдат разпределение между ответниците, съобразно притежаваните от тях
идеални части в съсобствеността, а именно Ж. К. З. - К. дължи сума в размер
на 330,95 лв., а В. С. К. дължи също сумата в размер на 330,95 лв.
По отношение на разпределението на разноските свързани с предявения
насрещен иск, предвид изхода на делото, ищеца по насрещния иск следва да
10
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същите до
приключване на устните състезания не са представили доказателства да са
сторили такива, не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. К. З. – К., живуща в гр. ***, ***, да заплати на ТС ***, ЕИК
***, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ , сумата от 2831,93
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент *
находящ се в в гр. ***, ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от
428,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
11.06.2024г., както и сумата от 20,56 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 4,72
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, да заплати на ТС ***, ЕИК ***, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 2831,93 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент * находящ
се в в гр. ***, ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от
428,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
11.06.2024г., както и сумата от 20,56 лв., представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024г. до
плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 4,72
лв., представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 11.06.2024.
ОСЪЖДА Ж. К. З. – К., живуща в гр. ***, ***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „ТС ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ***, сумата от 330,95 лв. - разноски в исковото производство
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „ТС ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***,
сумата от 330,95 лв. - разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, да заплати на „ТС ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, сумата от 100,00 лева разноски
11
разноски в исковото производство по предявения насрещен иск.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач по
главните искове на страната на ищеца ТС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12