Определение по дело №316/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 31.01.2020г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело № 316 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С.С.Д. срещу Решение № 5638 от 11.12.2019г. по гр.д. № 19139/2018г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ е отхвърлен предявения от въззивника срещу Военно формирование 36940 – Варна, с адрес в гр. Варна, п.к. 9003, част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, гр. София, 1000, ул. "Дякон Игнатий" № 3 иск за осъждане на ответника да му заплати сумата над 10 931.68 лева до пълния предявен размер на иска от 19 193 лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд  – некомпенсиран с почивка за прослужено удължено служебно време след положени 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от 01.01.2016г.-31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 21.12.2018г. до окончателно плащане на задължението.

 

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и за постановяване при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Съдържа доводи, че неправилно след формиран правен извод за доказаност на иска по основание с оглед приложимата нормативна уредба в отношенията между страните, ВРС е определил размера на дължимото обезщетение, изчислен на база разликата между фактическата продължителност на отработеното служебно време в размер на 2720 часа и нормативно установената продължителност за процесния период в размер на 1360 часа. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Наредба № Н-18/2012г. нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при петдневна работна седмица. В раздел 5 от същата Наредба са разграничение два вида почивки – при увеличаване на нормалната дневна продължителност на служебното време и при носене на дежурства. За носенето на дежурства, ръководителят на съответната структура или командир на ВФ издава писмена заповед за носене на дежурство, с която определя времето на дежурство и почивка след дежурство, както и времето и реда на ползване на почивката /чл. 19 и чл. 26 от Наредбата/. Когато е отложено ползването на почивката по чл. 10 и чл. 19 по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни задачи след носене на дежурства, при прекратяване на служебното правоотношение се дължи обезщетение за положен извънреден труд през некомпенсираните почивки. Това обезщетение се дължи за некомпенсираните почивки за календарните дни, през които е следвало да бъдат ползвани, а не само за часовете служебно време над нормалната продължителност на служебното време. Това е така, защото в случая не се касае за положен извънреден труд над нормалната продължителност на служебното време, а за полагане на извънреден труд през дните, които са нормативно определени за почивка, след полагане на дежурства. Ето защо счита, че се дължи обезщетение в пълен размер за всички дни, през които въззивникът не е ползвал полагащите му се почивки след дежурство, а е работил на пълен работен ден, посочени в допълнителното заключение на вещото лице, а не само за разликата между фактически отработените часове над нормативно установеното нормално работно време. Моли поради изложеното да се отмени решението в обжалваната му част, а предявеният иск бъде уважен в пълния му предявен размер.

 

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на жалбата от ВФ 36940 Варна.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2020г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                 

                                                                                           2.