Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1283 14.06.2018 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9620/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по
делото е образувано по исковата молба на С.А.Ч., ЕГН ********** *** против И.С.С.,
ЕГН ********** *** и Г.С.Г., ЕГН ********** *** за постановяване на решение, с
което се допусне на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване от ищеца на
909.75/11307 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ******, с площ от
11003 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на
трайно ползване-ниско застрояване /10м./ с адрес на имота ******, при съседи:
07079.671.268, 07079.671.509, 07079.671.266, 07079.671.265, 07079.671.264 и
07079.671.263, представляващ УПИ I-222 в кв.153 по плана на ****, при условията
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № ***, том
IV, дело № ***/16.10.2017г. за сумата от 10500 лева.
Твърди се, че имотът е
съсобствен на наследниците на З. А., като правото на собственост е възстановено
през 1997г. От 2013г. имотът е в регулация. На 24.10.2017г. съсобственикът И.С.
без съгласието на останалите съсобственици е продал собствените си идеални
части на Г.Г. за сумата от 10500 лева. Според чл.33, ал.1 ЗС С. е бил длъжен да
предложи на ищеца да изкупи неговите идеални части, което обаче не е сторено. С
тези мотиви се моли искът да се уважи и да се допусне изкупуване в полза на
ищеца.
Искът е по чл.33, ал.2 ЗС.
Ответникът Г.Г. е представил
отговор, с който оспорва иска. Заявява, че към момента на продажбата на
процесните идеални части той вече е бил придобил с дарение 10 кв.м. ид.ч. от
имота, поради което е станал част от кръга съсобственици. Всеки един
съсобственик може свободно да се разпорежда с притежаваните от него идеални
части в полза на друг съсобственик. Ето защо за ищеца не възниква правото по
чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на имота. Моли се искът да се отхвърли.
Ответникът И.С. е представил
отговор, с който оспорва иска. Заявява, че към момента на продажбата на
процесните идеални части той вече е бил дарил 10 кв.м. ид.ч. от имота на Г.Г.,
поради което Г. е станал част от кръга съсобственици. Всеки един съсобственик
може свободно да се разпорежда с притежаваните от него идеални части в полза на
друг съсобственик. Ето защо за ищеца не възниква правото по чл.33, ал.2 ЗС за
изкупуване на имота. Моли се искът да се отхвърли.
При преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Според чл.33, ал.1 ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно ал.2 ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.
В случая няма спор, а и се установява от писмените доказателства, че С.Ч.
и И.С. са съсобственици на процесния имот. Правата им произтичат от решение № 10286/18.09.1997г., с което е възстановено правото
на собственост на наследниците на З. С. А. в стари реални граници на нива от
14.334 дка, находяща се в землището на село М. р., в местността на К..
Посочените две лица са наследници на З.А., т.е. с решението на ПК процесният
имот е възстановен в техния патримониум /заедно с редица други наследници/. Със
заповед на кмета на общината по чл.16, ал.5 ЗУТ, всички наследници са обявени
за собственици на имота – УПИ I-222 в кв.153.
Данните сочат, че с нот.акт № ***/24.10.2017г., том IV, рег. № 13770, дело № ***/16.10.2017г.
съсобственикът И.С.С. е продал на Г.С.Г. 909.75/11037 кв.м. от процесния имот с
идентификатор ****. Няма доказателства С. преди продажбата да е предложил на
другия съсобственик Ч. да изкупи дела му в имота според чл.33, ал.1 ЗС. В
случая обаче такова предложение за изкупуване не е било необходимо да бъде
отправено. Това е така, доколкото с нот.акт № 175/24.10.2017г., том IV, рег. № 13766, дело № 539/24.10.2017г. И.С. вече е бил дарил на Г.Г. 10
кв.м. ид.ч. от притежаваните от него 919.75 кв.м. от имот с идентификатор ****.
Дарението е станало същия ден /24.10.2017г./, когато е извършена и продажбата,
но я предхожда – нотариалният акт за дарението е с номер № ***, а този за продажбата е с номер № 176. Следователно първо ответникът С. е дарил 10
кв.м. на ответника Г., а след това му е продал и останалите 909.75 кв.м.ид.ч.
С извършване на дарението, ответникът Г. е станал съсобственик на имота,
като вече при продажбата ответникът С., доколкото продава на съсобственик, не е
бил длъжен да предлага имота на останалите съсобственици, сред които е и
ищецът. Г., след извършеното дарение, вече е бил съсобственик на имота и С. е
можел да му продаде останалата част от дела си, без спазване на чл.33, ал.1
ЗС.
Според Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК когато с договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал.1, предл. второ ЗЗД. ВКС прие, че в случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по чл. 33 ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат. Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а, за да могат да сторят това, сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част от вещта. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното, външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.
Конкретният случай е именно
такъв. Съсобственикът първо е дарил малка част от дела си в имота на третото
лице, а веднага след това е продал на това трето лице останалата част от дела
си. Така купувачът е станал съсобственик на имота, без продавачът да е длъжен
да предлага своите идеални части на някой от другите съсобственици. С дарението
и последвалата го продажба няма заобикаляне на закона, т.е. тези сделки са
действителни, а не нищожни.
Също с Тълкувателното решение се
прие, че като основание за осъществяване на правото по чл.
33, ал. 2 ЗС заинтересованите лица могат да сочат различни основания за
нищожност на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска
за изкупуване или като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване.
Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то
или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или
на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението
прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността
лице. В случая ищецът поддържа тезата, че дарението е относително симулативна
сделка, тъй като е целяла единствено да направи ответника Г. собственик, като
се преодолее забраната по чл.33, ал.1 ЗС, т.е. твърди се явно, че дарението
всъщност прикрива продажба. В тази връзка е заявено, че И.С. е длъжник към
кредитни институции и няма логика лице, което има дългове, да прави дарение.
БРС намира, че този довод не води непременно до извод, че дарението е
симулативна сделка, тъй като няма пречка лице, което е длъжник, да сключва
договор за дарение, дори с лица, които не са му близки роднини. Обстоятелството, че сделките - дарение и
продажба са извършени в един и същи ден и една след друга също не е достатъчно
при липса на други доказателства за приемане симулативност на първата сделка.
Не са представени доказателства,
които да установяват, че дарението е симулативно и прикрива продажба. Ето защо
БРС е обвързан да приеме, че дарението е действителен договор. Според
цитираното ТР, няма пречка съсобственикът да дари част от дела си на трето
лице, а след това да му продаде останалия си дял. Ефектът на дарението е, че
третото лице става съсобственик, поради което може да му се прехвърлят
останалите идеални части с продажба, без да се спазва условието на чл.33, ал.1
ЗС.
По тези съображения БРС намира,
че в полза на ищеца не е възникнало правото по чл.33, ал.2 ЗС да иска
изкупуване на продадените идеални части от имота. Искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да
заплати на всеки от ответниците разноски от по 830 лева за адвокатски хонорар.
Възражението за прекомерност на хонорара е неоснователно, тъй като предвид
цената на иска – 15966 лева, платеното възнаграждение от 830 лева е в минимален
размер и не може да се намалява.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.Ч., ЕГН ********** *** против И.С.С.,
ЕГН ********** *** и Г.С.Г., ЕГН ********** *** за допускане на основание
чл.33, ал.2 ЗС изкупуването от ищеца на 909.75/11307 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ****, с площ от 11003 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /10м./ с
адрес на имота ****, при съседи: 07079.671.268, 07079.671.509, 07079.671.266,
07079.671.265, 07079.671.264 и 07079.671.263, представляващ УПИ I-222 в кв.153
по плана на ****, при условията на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нот.акт № 176, том IV,
дело № 540/16.10.2017г. за сумата от 10500 лева.
ОСЪЖДА
С.А.Ч., ЕГН ********** *** да
заплати на И.С.С., ЕГН **********
*** сумата от 830 лева /осемстотин и
тридесет лева/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.А.Ч., ЕГН ********** *** да
заплати на Г.С.Г., ЕГН **********
*** сумата от 830 лева /осемстотин и
тридесет лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА