№ 43
гр. Габрово , 23.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
СъдебниГрета Димитрова
заседатели:Найденова
Детелина Петрова
Иванова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20214210200334 по описа за 2021 година
При участието на прокурор М.И. и съдебен секретар Виолина Т.а
Производството по делото е по реда на чл. 270 от НПК.
Чрез молба с Вх. № 261178 от 13.04.2021 г. адвокат В.П. от АК Габрово –
упълномощен договорен защитник на подсъдимия В. И. И., е направила искане за отмяна
или за изменение в „Подписка” на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, наложена
на посоченото лице. От страна на същата се твърди, че тази мярка е загубила смисъла, който
законодателя е вложил в нея, тъй като тя няма за цел предварително изпълнение на
наказанието във връзка с присъда, която е била отменена на 06.04.2021 г., а единствено
обвиняемият да не се укрие, да не пречи на разследването или да извърши друго
престъпление. Едновременно с това излага, че И. е баща на дете на година и половина, което
страда от хидроцефалия и епилепсия. Майката (съпругата на В.) боледува от шизофрения и
епилепсия, и се намира на поддържаща медикаментозна терапия. Детето получава гърчове и
често изпада в животозастрашаващи състояния, във връзка с което грижите за него са
предоставени на бабата и дядото на И., които са на над седемдесетгодишна възраст.
Искането за промяна на мярката за неотклонение се поддържа и от подсъдимия В.И..
Представителя на Районна прокуратура - Габрово изразява становище за
неоснователност на искането за отмяна и изменение на взетата мярка за неотклонение
поради липса на основания за това.
След като взе предвид приложените по делото материали, които имат значение за
предмета на провежданото производство по чл. 270 от НПК, съдът намери за установено
1
следното от фактическа страна:
НОХД № 653/2019 г. на РС Габрово е образувано въз основа на материалите по ДП №
1752 ЗМ-198/2019 г. на РУ Габрово и обвинителен акт (Вх. № 4963/26.06.2019 г.), внесен от
прокурор при РП Габрово, чрез който срещу В.И. е предявено обвинение за престъпление с
квалификация по чл. 131а във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК. В
рамките на разследването по досъдебното производство и тези на периода за неговото
първоначално 72 часово задържане по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК (с начало от 11,15 часа на
29.05.2019 г. и край 11,15 часа на 01.06.2019 г. - постановление от 29.05.2019 г. на прокурор
при РП Габрово, приложено на л. 61 от ДП), въз основа на внесено искане от РП Габрово
чрез Определение № 284 от 30.05.2019 г. по ЧНД № 556 за 2019 г. на Районен съд - Габрово,
потвърдено с Определение № 44 от 05.06.2019 г. по ВЧНД № 60/2019 г. на Окръжен съд
Габрово, спрямо И. е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". От материалите
по делото е видно, че тя е останала непроменена не само до края на производството по
НОХД № 653/2019 г. на Районен съд - Габрово, но и на това по ВНОХД № 24/2020 г. на
Окръжен съд Габрово, независимо от трикратно направените (на 28.10.2019 г. и 09.12.2019
г. – пред първоинстанционния съд, и на 20.05.2020 година пред въззивната инстанция)
искания за нейното изменение в по-лека такава.
С Присъда № 79/10.02.2020 г. по НОХД № 653/2019 г., състав на Районен съд
Габрово е признал подсъдимия В.И. за виновен в извършването на престъплението по
предявеното му обвинение, за което му е наложил наказание в размер на „Пет години
лишаване от свобода” при „Първоначален строг режим” за неговото изтърпяване. В съгласие
с предвиденото в чл. 59, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от НК, при изпълнението на последното е
приспаднал периода за предварителното задържане на И. във връзка с мярката за
неотклонение „Задържане под стража” и този за неговото задържане по реда на чл. 64, ал. 2
от НПК въз основа на издаденото на 29.05.2019 г. постановление на прокурор при РП
Габрово, със зачитане на един от тях за един ден лишаване от свобода. Чрез присъдата съдът
се е произнесъл по приет за съвместно разглеждане граждански иск, както и по въпроси,
свързани с дължимата държавна такса по повод на него, направените разноски и
приложеното веществено доказателство по делото.
Издадената присъда от първоинстанционния съд е обжалвана от подсъдимия и
неговия защитник по въззивен ред. Тя е влязла в законна сила на 25.06.2020 година, след
като е била потвърдена чрез Решение № 29 от същата дата, постановено по ВНОХД №
24/2020 г. на Окръжен съд Габрово. Макар и да не посочва конкретна дата, представеното по
дело писмо от РП Габрово с Изх. № ЗД № 294/2019 г. от 07.07.2020 г., изготвено от Затвора
в гр. Ловеч, води до заключение, че наказанието по нея не би могло приведено в изпълнение
по-рано от 25.06.2020 година – датата за нейното влизане в сила.
С Решение № 35 от 06.04.2021 година по КНД № 46/2021 г. на Апелативен съд –
Велико Търново, състав на същия съд е възобновил производството по ВНОХД № 24/2020 г.
2
на Окръжен съд Габрово, като е отменил (съгласно чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК) постановеното по него Решение № 29 от 25.06.2020 г. и потвърдената чрез
последното Присъда № 79 от 10.02.2020 г. по НОХД № 653/2019 г. на РС Габрово, и е
върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд. Въз основа на това е
образувано и производството по настоящото НОХД № 334/2021 г. на Районен съд Габрово,
което с Разпореждане № 318 от 14.04.2021 г. на определения по него докладчик е насрочено
за разглеждане в разпоредително заседание съобразно процедурата, предвидена в Глава XIX
от НПК, 14,00 часа на 18.05.2021 година.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Чрез отмяната на постановените съдебни актове по ВНОХД № 24/2020 г. на ОС
Габрово и НОХД № 653/2019 г. на ГРС наказателното производство, водено за
престъплението по предявеното обвинение с обвинителния акт, се явява възобновено според
предвиденото в Глава XXXIII от НПК. С оглед на изложеното и след като делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а това обвинение е
основано на материали по приложеното ДП № 1752 ЗМ-198/2019 г. на РУ - Габрово,
въпроса за наличието или липсата на мярка за неотклонение следва да се преценява
съобразно тези, които се съдържат в него. По това досъдебно производство на подсъдимия
И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, и доколкото наложилия
последната съдебен акт е влязъл в законна сила и тя не е била променена в течение на
производствата по делата на Районен и Окръжен съд - Габрово, същата продължава да
съществува и към момента като мярка по настоящото дело.
Основанията за вземане на въпросната мярка за неотклонение са посочени в чл. 63,
ал. 1 от НК. Същата се предпоставя от изисквания за: обосновано предположение за
извършване на престъпление от страна на обвиняемият, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и основано на доказателствата по делото
заключение, че е налице реална опасност същият да се укрие или да извърши ново
престъпление.
Всички доказателствени материали и данните в тях, които са мотивирали
обоснованото предположение по досъдебното производство за авторството на
престъплението по предявеното обвинение, подлежат на проверка в рамките на съдебното
следствие. Доколкото последното не само че не е приключило, но и все още не е открито
към днешна дата, то това обосновано предположение не може да се счита за отпаднало към
настоящия момент, още повече и с оглед на възможността за събиране на други
доказателства, свързани с него. Основанията, които имат значение за второто условие за
вземане на мярка за неотклонение по чл. 64 от НПК, също са налице, тъй като заключението
за реалната опасност от извършване на ново престъпление се базира на данните за съдебното
минало на подс. В.И. към инкриминираната дата, които се съдържат в приложената справка
3
за съдимост. Те сочат, че до тази дата той е бил осъждан с осем влезли в законна сила
присъди за различни умишлени престъпления от общ характер, в т.ч. и тежки по смисъла на
закона, както и че престъплението, за което е предаден на съд по настоящото дело, е
осъществено в срока за реабилитация, започнал да тече след изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода” по последната от тях, каквото (с установен минимум от пет и
максимум от петнадесет година) е предвидено и за престъплението по това дело.
След налагане на мярката за неотклонение е настъпило събитие – като раждане на
дете (копие от удостоверение на л. 85 от НОХД № 653/2019 г.) на подсъдимия В. И., което и
неговите здравословни проблеми (материали, приложени на л. 16-22 от ВНОХД № 24/2020
г.) са обсъждани при предходните искания за промяна на взетата мярка за неотклонение.
Налице са и доказателства, подкрепящи основателността на останалите твърдения, свързани
със здравословното състояние и заболявания на майката, които установяват както самите
заболявания, така и факта, че към момента тя не полага грижи за детето, което е настанено за
отглеждане при бабата и дядото на подсъдимия В.И..
Съпоставката между данните в приложените по делото писмени материали
установява, че към днешна дата периода за предварително задържане на подс. В.И. във
връзка с взетата мярка за неотклонение (считано от 29.05.2019 г. до 25.06.2020 г. и от
07.04.2021 г. до момента) възлиза на „Една година, два месеца и дванадесет дни”, което дава
основание за неговото определяне като значителен по време. Периода, изминал между
25.06.2020 г. и 06.04.2021 г. включително не би могъл да се причислява към него, тъй като
през същия И. е бил задържан във връзка с изпълнение на наказание „Лишаване от свобода”
по влязла в законна сила присъда, която по-късно е била отменена от Апелативен съд –
Велико Търново.
Като отчете изложените обстоятелства, съдът прие, че искането за промяна на взетата
мярка за неотклонение следва да се уважи. На първо място продължаването на
предварителното задържане на подс. В.И. не би способствало за законосъобразното
провеждане на наказателното производство от аспект на изискването за разумен срок
относно неговото времетраене при актуалния стадий, в който това производство се намира
към настоящия момент и неизвестната дата, на която то ще приключи. На второ място то не
отговаря и на опасността за извършване на ново престъпление от него, която (макар да
съществува и към настоящия момент) може да се счита за намалена в значителна степен не
само поради продължителния период на предварителното задържане, но и заради
ангажираността на същият на плоскостта на грижите, които ще полага във връзка с
отглеждането и лечението на детето. Може да се твърди, че изложените обстоятелства
положително ще допринесат за поддържане на ниска опасност от извършване на ново
престъпление, в това число и с оглед на факта, че преустановяването на задържането би
допринесло до улесняване на самите грижи, които (заради това, че майката не живее заедно
с детото при неговите прабаба и прадядо) към момента се изпълняват единствено от тях.
При естеството на посочените обстоятелства целите по чл. 57 от НПК биха могли да бъдат
4
постигнати и чрез една по-лека мярка зе неотклонение, което също предполага нейната
промяна.
След като взе предвид изложеното до момента, съдът прие, че съществуващата мярка
за неотклонение не следва да се изменя в домашен арест. При предвидените в чл. 62, ал. 1 от
НПК изисквания той би създал пречки пред възможността за своевременно оказване на
необходимите грижи, които следва да се полагат във връзка с лечението на детето заради
нуждата от издаване на разрешение при всеки един отделен случай, в който поради тази
причина на И. ще се наложи да напусне адреса, на който следва да изтърпява домашния
арест или да работи, за да доставя средства, необходими за неговата издръжка. Мярката за
неотклонение не би могла да се измени и в подписка, след като естеството на свързаното с
нея задължение за него (да не напуска местоживеенето си без разрешение на съда) не
създава достатъчно гаранции по отношение на опасността да извърши ново престъпление,
която продължава да съществува с оглед на данните за съдебното му минало. От аспект на
това и обстоятелствата, свързани със съответното престъпление по предявеното против него
обвинение, намери, че на същият следва да се определи втората по тежест мярка от
посочените в чл. 58 от НПК, а именно – „Парична гаранция” в лицето на една достатъчно
голяма по стойност сума – от 4000 лева, ориентирана над петкратния размер на
съществуващата към момента минимална работна заплата за страната, която (предвид
тежестта на негативните последици, свързани с нейното евентуално отнемане в полза на
държавата), които биха възникнали при настъпване на някое от визираните основания по чл.
66, ал. 1 от НПК, се явява годна да постигне целите по чл. 57 от НПК. Отразената в
декларацията на л. 56 от досъдебното производство липса на притежавано имущество и
получавани доходи от И. не е пречка за налагане на подобна мярка, доколкото паричната
гаранция може да бъде внесена не само от него, но и от страна на друго лице, съобразно
изрично предвиденото в чл. 61, ал. 4 от НПК.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА мярката за неотклонение, наложена на В. И. И., ЕГН ********** с
Определение № 284 от 30.05.2019 година по ЧНД № 556/2019 г. на Районен съд
Габрово, от „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на сумата от 4000
(четири хиляди) лева.
На основание чл. 61, ал. 4 от НПК ОПРЕДЕЛЯ 15 (петнадесет) дневен срок,
считано от днес, за внасяне на паричната гаранция по сметка на Районен съд - Габрово
от страна на подсъдимия или от друго лице.
След внасяне на определената сума и удостоверяването на посоченото
обстоятелство с приложен писмен документ, подсъдимия В. И. И., ЕГН **********, да
5
бъде освободен. Съдът да се уведоми за датата, на която ще се извърши това.
Определението подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд - Габрово
по реда на Глава XXII-ра от НПК, в 7 (седем) дневен срок, считано от днес
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
6