Решение по дело №1106/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 391
Дата: 20 ноември 2024 г. (в сила от 20 ноември 2024 г.)
Съдия: Татяна Грозданова
Дело: 20241000601106
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова

Вера Чочкова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601106 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.
Образувано е по жалба на А. Д. от САК, срещу определение на СГС, НО,
3-ти състав от 28.05.2024 година по НОХД 975/2018 година, с което след
влизане в сила на определение № 91/09.05.2018 година, постановено в
протеклото преди това производство по чл. 384 НПК, с което Т. Н. М. е
признат за виновен по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК
и наказан с една години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален
„Строг“ режим, СГС е активирал на основание чл. 70, ал. 7 НК неизтърпяната
част от 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни от
наложеното на М. по НОХД 4187/2007 година на СГС наказание от 12
(дванадесет) години лишаване от свобода, от което е бил условно предсрочно
освободен с влязло в сила на 04.04.2014 година определение по НЧД
1280/2014 година на СГС.
1
Според защитника, от влизането на определението за условно
предсрочно освобождаване до датата на постановяване на обжалваното
определение е изтекъл срок по-голям от десет години и по отношение на това
наказание е изтекла изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК.
Иска се отмяната на обжалваното определение от 28.05.2024 година като
неправилно и незаконосъобразно и САС да постанови съдебен акт, с който да
отмени привеждането в изпълнение на остатъка от наложеното на М.
наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД 4187/2007 година на СГС, НО, 28-
ми състав в размер на 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и
осем) дни.
В съдебното заседание защитникът на осъденото лице поддържа
жалбата и изложените в нея съображения и моли обжалваното определение да
бъде отменено.
Осъденият М., редовно призован, не се явява и по отношение на него
производството е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.
Прокурорът от САП дава становище за неоснователност на жалбата.
Сочи, че определеният изпитателен срок е започнал да тече от 04.04.2014
година, след влизане в сила на протоколното определение по ЧНД №
1280/2014 година и е следвало да изтече на 01.09.2018 година. Деянието, което
обосновава изтърпяване отделно на неизтърпяната част от наказанието, е
извършено преди този краен срок - на 03.10.2017 година. Моли
определението да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на
страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 186/15.12.2008 година, постановена по НОХД № 4187/2007
година на Софийски градски съд и влязла в сила на 06.04.2012 година, на Т. Н.
М. е наложено на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от 12
(дванадесет) години лишаване от свобода за извършени на 02.02.2007 година
престъпления по чл. 115 НК и по чл. 339, ал. 1 НК.
2
С определение от 27.03.2014 година по НЧД № 1280/2014 година на
СГС, влязло в сила на 04.04.2018 година, осъденият Т. М. е условно
предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част на наказанието по
НОХД № 4187/2007 година в размер 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28
(двадесет и осем) дни, с каквато продължителност е бил определен на
основание чл. 70, ал. 6 НК и изпитателният му срок. Този срок е започнал да
тече от 27.03.2014 година, а не от 04.04.2018 година, както сочи прокурора в
пледоарията си, тъй като М. е освободен от затвора на датата, на която е
постановено определението по НЧД 1280/2014 година. При това положение за
него изпитателният срок по чл. 70, ал. 6 НК е следвало да изтече на 24.08.2018
година.
С определение № 91/09.05.2018 година, постановено по НОХД №
975/2018 година, влязло в сила на 09.05.2018 година, на Т. М. е наложено
наказание от 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК,
извършено на 03.10.2017 година, което наказание е изтърпял на 23.01.2019
година.
Тъй като въпросът за наказателната отговорност на Т. М. за
престъплението по чл. 354а НК е бил решен по реда на чл. 384 НПК – със
споразумение, в което въпросът за активиране на неизтърпяната част от
присъдата по НОХД № 4187/2007 година на Софийски градски съд, не е било
част от одобреното споразумение, съдът е следвало служебно или по искане на
прокурора да се произнесе допълнително по този въпрос по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 3 НПК. По необясними причини се констатира бездействие както на
съда, така и на прокуратурата, да инициират такова производство. Това се е
случило почти шест години по-късно – на 25.04.2024 година, когато СГП е
внесла предложение по чл. 306, ал. 1, т. 3, вр. чл. 70, ал. 7 НК, което е
приключило с обжалваното сега определение.
Постановеният от СГП съдебен акт е правилен. Престъплението по чл.
354а НК, за което е одобрено споразумението по НОХД № 975/2018 година, е
извършено на 03.10.2017 година, когато М. се е намирал в изпитателния срок
на условното предсрочно освобождаване. Нормата на чл. 70, ал. 7 НК е
императивна и приложението й не зависи от това дали последващата присъда
за престъплението, извършено в изпитателния срок, е постановена преди или
3
след неговото изтичане. Този срок започва да тече от датата, в която
съдебният акт, с който е съдът е наложил наказание за извършено умишлено
престъпление в изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 НК, е влязъл в сила. След
като неизтърпяната част от наказанието, наложено на М. по НОХД №
4187/2007 година на СГС превишава 4 (четири) години, изпълнението на
остатъка от това наказание ще стане невъзможно с изтичането на срока по чл.
82, ал. 1, т. 3 НК от десет години. Одобреното споразумение по НОХД
975/2018 година е влязло в сила на 09.05.2018 година и изпълнението на
неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 4187/2007 година ще стане
невъзможно поради изтичането на срока по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК след
09.05.2028 година. Производството пред първата инстанция обаче, е
започнало и приключило далеч преди настъпването на тази дата.
По изложените съображения, жалбата срещу обжалваното определение
е неоснователна и то следва да бъде потвърдено като правилно.
Ето защо и на основание чл. и на основание чл. 338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 3-ти състав от 28.05.2024
година, постановено по НОХД 975/2018 година, с което на основание чл. 306,
ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 70, ал. 7 НК е приведен в изпълнение остатъкът от
наложеното на Т. Н. М. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД
№4187/2007 година на СГС, НО, 28-състав в размер на неизтърпяната част от
4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни, от което е бил
условно предсрочно освободен с влязло в сила на 04.04.2014 година
определение по НЧД 1280/2014 година на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5