Решение по дело №686/2018 на Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ    

 

№ 187

 

гр. Троян,  23.05.2019 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

          Троянски районен съд,  втори  състав, в публичното  заседание на двадесет и трети  април, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                     Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 686 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

 

Предявена е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, общ. Красно село, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от Георги Х. Беловски, чрез пълномощник юриск. Георги Чавдаров, с правно основание чл.422 от ГПК.  

Твърди се, че на 30.03.2018 г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3029284 срещу П.Х.К. за сумата от 333.01 лева, от които 257.74 лева - главница за месец юли 2014 г. – месец април 2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г., № *********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и 40.53 лева - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на 34.74 лева, от които 29.09 лева - главница за периода месец юли 2014 г. – месец април 2017 г. и 5.65 лева - лихва за периода 16.09.2015 г. - 19.03.2018 г., като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.                                                                                                                                  

Излага се, че с определение, постановено по ч.гр. дело №481/2018 г. по описа на PC Троян, искането е уважено и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В  законоустановения срок ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на ищцовото дружество, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.             

Съобщението е получено от ищеца на 02.07.2018 г. и в законоустановения срок по чл.415, ал. 1 от ГПК, „Топлофикация София” ЕАД е предявявала иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу П.Х.К. за топлоснабден имот - апартамент 32, находящ се гр. С.***, за периода месец юли 2014 г. – месец април 2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г., № *********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017г.                                                                                                        

Излага се, че П.Х.К. в качеството си на ползвател на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190. от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г /Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003 г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2004 г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005 г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005 г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006 г., изм. ДВ. бр.65 от 11 Август 2006 г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006 г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 2007 г., изм. ДВ. бр.55 от 6 Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007 г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008 г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Ноември 2008 г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009 г., изм. ДВ. бр.41 от 2 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009 г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009 г., изм. ДВ. бр.10З от 29 Декември 2009 г., изм. ДВ. бр.54 от 16 Юли 2010 г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010 г., изм. ДВ. бр.35 от 3 Май 2011 г., изм. ДВ. бр.47 от 21 Юни 2011 г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.54 от 17 Юли 2012 г., изм. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 20 от 28.02.2013 г., в сила от 28.02.2013 г., бр. 23 от 8.03.2013 г., в сила от 8.03.2013 г., изм. и доп., бр. 59 от 5.07.2013 г., в сила от 5.07.2013 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г./ "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.                                                       

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.                                                                                                      

Излага се, че ответникът, видно от приложеното извлечение от сметки за аб. № 280812 е използвал доставяната от дружеството ни топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си.        Ищецът моли, съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на П.Х.К., че дължи на „Топлофикация София" ЕАД сума в общ размер на от 333.01 лева, от които 257.74 лева - главница за месец юли 2014 г. –месец април 2017 г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2015 г., № *********/31.07.2016 г., № **********/31.07.2017 г. и 40.53 лева - законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., както и сума за предоставена услуга дялово разпределение в общ размер на 34.74 лева, от които 29.09 лева - главница за периода месец юли 2014 г. – месец април 2017 г. и 5.65 лева - лихва за периода 16.09.2015 г. - 19.03.2018 г., ведно със законна лихва от 30.03.2018 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.                                                                                                 

Претендира се заплащане на направените по настоящото дело разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 от ГПК, както и направените такива в заповедното производство.         

Ангажирани са доказателства. Направени са доказателствени искания.                                 

В съдебно заседание, не се явява представител и не се представлява.  

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК, ответникът П.Х.К. е депозирал молба вх.№5840 от 30.10.2018 г., имаща характер на отговор на исковата молба, в която излага аргументи за неоснователност на претенцията. Ангажирал е писмени доказателства.                                                                                                                        

В съдебно заседание поддържа становище, че не е титуляр на задължението, тъй като никога не е бил собственик на процесния апартамент. Отделно от изложеното, във връзка с твърдението на ищцовото дружество, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота, ответника твърди, че радиаторите в имота са свалени през 2006 г. и същите са запечатани. В подкрепа на твърдението си ангажира доказателства.                                                   

Оспорва представения от ищеца като доказателство протокол  от 29.07.2002г., с приложен към него списък на всички собственици, с аргумент, че от съдържанието на същия  не може да се установи за апартамент №32 присъствал ли е собственик или ползвател на проведеното общо събрание.  По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол” ООД, ЕИК *********, извършващо дялово разпределение на топлина енергия.       Не се явява представител в с.з.                   

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното от фактическа страна:   

Видно от приложеното   частно гр. дело №  481/2018 г. на ТРС, вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените срокове и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че исковете са допустими.                   

От приетия по делото, като доказателство нотариален акт  от 01.08.1995г. (л. 15)  се установява, че собственик на процесния самостоятелен обект  е Х. П. К., като продавачът П.Х.К. си е запазил правото пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава имота.                                                                                      

Установява се, че на 29.07.2002г. е проведено Общо събрание на собствениците на в гр. С. 1510, на което е взето решение лицето П. П. Д. да подпише договор с Топлоконтрол“ООД за индивидуално  отчитане и разпределяне на топлинна енертгия и да представлява собствениците по време на  изпълнението на договора./л.19-20/, като на л.17-18 е представен и Договор №138 от 20.09.2002г.            По делото са приети като писмени доказателства изисканите и представени от третото лице помагач - заверено копие от талон за главен отчет на абонат ***, заверен препис от изравнителни справки за 2014-2015 г., 2015-2016 г. и 2016-2017 г., заверен препис от документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните справки на ЕС                    

От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес ***се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в абонатната станция /АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца "Топлофикация София" ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал", с който се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Вещото лице е констатирало, че етажната собственост  на *** е сключила договор за услугата Дялово разпределение на топлинна енергия от 2002 година с фирма Топлоконтрол ООД, като в сградата не се  ползва топла вода. За процесния период от 01.10.2014-30.04.2017 г. , Фирмата за ДР е правила проверка в имота по време на отчетите и за процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. По отношение на топлинната енергия отдадена от сградна инсталация, експерта е констатирал, че:“…Процесният имот с адрес *** , с абонатен номер ***, има отопляем обем по проект 109 мЗ, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда , предаден от председателя на домсъвета на ищеца „Топлофикация София" ЕАД. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяване (НТ). За периода от 1.10.2014 г. до 30.04.2017 г. количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61 т. 6.1.1 от Наредба № 16-334. То зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация - т.е. от общата инсталирана мощност за отопление на сградата и денградуси за всеки отчетен период. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградат…“. Установява се, че  фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка съдържа: ТЕ за отопление включваща само топлинна енергия (ТЕ) отдадена от сградна инсталация. ТЕ за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела), ТЕ за общи части и ТЕ за загряване на топла вода не се начислява. Вещото лице е отразило, че изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.                                                                                                                 

По отношение на изравнителните сметки на ответника, изготвени от Топлоконтрол ООД, експерта е констатирал, че за процесния период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, е в размер на 257,74 лева, като експерта е категоричен, че „…Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба….“.                                           

В проведеното на 01.04.2019г. открито с.з. експерта категорично заявява, че в сградата, в която се намира процесния обект не са начислявани  общи разходи са за отопление на стълбите. „…Начислена е единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и за процесния период за процесния имот има единствено такава начислявана, т.е. енергия отдадена от сградната инсталация. Тъй като радиаторите са затапени и не се начисля топлинна енергия от радиаторите…“.                                                               

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че дължимите суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация са в размер на 257,74 лева,  сумата за предоставена услуга за дялово разпределение – в размер на 29.09 лева, а лихви за забава върху сумите за ТЕ и сумите за дялово разпределяне за периода от 07.2014 г. до 04.2017 г., в  общ размер на 46,18 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По делото се оспорва пасивната легитимация на ответника, с твърдението на същия, че собственик на процесния обект е  неговия син. Настоящия състав счита, че ответникът П.Х.К. е пасивно легитимиран, тъй като от приложения по делото нот.акт от 01.08.1995г. е видно, че същия е бил продавач по сделката и си е запазил правото пожизнено и безвъзмездно да ползва и обитава имота. Не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че се е отказал от това право, т.е. той е титуляр на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост.                                Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к "Дневник" на 14.01.2008 г. в сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 /чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиента изпадне в забава т.е след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

                   В настоящия казус, сградата - етажна собственост, в която се намира имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./.                                                                                                     

                   Претенцията на ищеца е по отношение на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Съдът счита същата за основателна, поради следните съображения:                                               В ТР 2/2016 от 25.05. 2017 г. на ОСГК на ВКС  се приема, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл.153 ал.6 ЗЕ). Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже  заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В този смисъл потребител се явява отделния етажен собственик, а не етажната собственост, като решението за прекратяване на топлоснабдяването се взема с мнозинство от етажните собственици, като се дава превес на интересите на мнозинството, а не на отделния собственик. Така потребителите на топлинна енергия за стопански нужди остават задължени да заплатят стойността на тази, отдадена от сградната инсталация. От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че размерът на задължението за заплащане на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода отмесец юли 2014г. до месец април 2017г. е в размер на 257.74 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018г. /датата на подаване на заявлението пред СРС/ до окончателното изплащане на вземането.                                                                                  

                   С оглед уважаване на главното задължение, съдът намира за основателна и акцесорната претенция по реда на чл.86 от ЗЗД за заплащане на  сумата от 46.18 лева, за периода от 07.2014 г. до 04.2017 г.

По отговорността за разноски:

            С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.                                 

Ищецът претендира и е представил доказателтсва за направени разноски в заповедното и настоящото исково производство. В заповедното производство са направени разноски в общ размер от 75.00лв.-  държавна такса 25.00 лв. и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство са направени разноски в размер на 100.00 лева ДТ и 800 лв.- депозити за вещи лица. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за представителство по настоящето исково производство в размер от 100.00 лв. От така изложеното следва, че общият размер на разноските на ищеца в исковото и заповедното производство е 1075.00лв.

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Х.К.,***, ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.  София, ул. Ястребец № 23Б   сумата от 286.83 /двеста осемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща главница за неизплатено парично задължение за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1510, област С.***, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 46.18 /четиридесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 16.09.2015 г. до 19.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 481 по описа за 2018 г. на РС- Троян.

ОСЪЖДА П.Х.К.,***, ЕГН ********** да заплати на  „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.  София, ул. Ястребец № 23Б   сторените по делото разноски в размер на 1075.00 /хиляда седемдесет и пет лева/ разноски по делото, съобразно  уважената  искова претенция.                                                                                

Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на страната на ищеца  „Топлоконтрол“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: