Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 02.12.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 305 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.32, ал.2 от ЗС – за разпределяне реално
ползване.
Постъпила
е искова молба от ищеца Ц.И.Г., ЕГН **********,***, починала в хода на делото и
заместена от наследника й по закон Е.В.Г., ЕГН **********, против В.Ц.Г., ЕГН ********** *** и И.Ц.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***.
Предявен е иск по чл.32, ал.2 от ЗС- за разпределяне начин на реално
ползване на общите части - приземен етаж и тавански помещения, в съсобствената
между страните двуетажна жилищна сграда-къща с административен адрес
гр.Велинград, ул.“Тодор Каблешков“ № 2 с
идентификатор 10450.502.2108.2, състояща се от два жилищни етажа, приземен етаж
и таван, със застроена площ от 80 кв.м. съобразно правата на страните в общите
части, а именно: 1/6 за ищцата-Ц.И.Г., 3/6 за В. Цв. Г.
и 2/6 за И. Цв. Г..
В искова молба се твърди, че ищцата Ц.И.Г. и първия ответник- В.Ц.Г. по
време на брака им на основание прехвърлителна сделка
обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за
гледане и издръжка вх.рег. № 494/18.07.2000г., акт 22, т. II. дело 544 на СВ
при РС Велинград, са придобили собствеността върху 2/Зид.част от първи жилищен
етаж с идентификатор 10450.502.2108.2.1, от двуетажна жилищна сграда-къща с
административен адрес гр.Велинград, ул.‘Тодор Каблешков“
№ 2 с идентификатор 10450.502.2108.2, състояща се от два редовни жилищни етажа
и общи части-приземен етаж и таван, със застроена площ от 80 кв.м., която
сграда съставлява западната половина на къща двойник. Бракът между ищцата и
първия ответник бил прекратен през 2016г., като след прекратяването му ищцата
се легитимирала като собственик на 1/З ид.част от
горния имот. Ответниците В.Ц.Г. и И.Ц.Г.
притежавали по дарение, съгласно нотариален акт 285/1975г. на РС Велинград,
Втория жилищен етаж от гореописаната сграда. Освен това притежавали и
останалата част от първия етаж при следните квоти: 3/6 за В.Ц.Г.-по наследство
от Цветан Г. Илиев и прехвърлителна сделка и 1/6 за И.Ц.Г.-по
наследство от Цветан Г. Илиев.
Ищецът
твърди също, че общите части на жилищната сграда съсобствена
на страните, а именно: приземен етаж и тавански помещения, към настоящия момент
се ползвали еднолично само от ответниците. Докато ищцата била в брак /до 2016г./
с първия ответник, ползвали общите части и ги подобрявали съвместно, но след
развода не се постигнало разбирателство за ползването и ищцата била лишена от
правото да ползва съобразно правата си част от приземния етаж и тавана. Ищцата
и ответниците не поддържали никакъв контакт и взаимоотношенията им били хладни.
За ищцата това било единственото жилище, което жилище трябвало да ползва с
бившия си съпруг, който й налагал правила без да се съобразява с притежаваната
от нея собственост, която включвала и права върху общите части на сградата-
приземен етаж и таван. Здравословното състояние на ищцата изисквало спокойствие
и сигурност, затова искала съдебна намеса за разрешаване на спора.
Настоява
се на това, че страните не могат да постигнат споразумение за начина на реално
ползване на имотите, като ответникът към настоящия момент не дава възможност на
ищеца да ги ползва съобразно правата си.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение с което да определите начина на реално ползване на
общите части - приземен етаж и тавански помещения, в съсобствената между
страните двуетажна жилищна сграда-къща с административен адрес: град Велинград,
ул.“Тодор Каблешков“ № 2 с идентификатор
10450.502.2108.2, състояща се от два жилищни етажа, приземен етаж и таван, със
застроена площ от 80 кв.м. съобразно правата на страните в общите части, а
именно: 1/6 за ищцата-Ц.И.Г., 3/6 за В. Цв. Г. и 2/6
за И. Цв. Г..
В определения срок по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от
ответника В.Г. с който уточнява следното: Ищцата Г. претендира, че
притежава 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор по
кадастралните регистри 10450.502.2108.2.1, находят се в гр.Велинград на
административен адрес: гр. Велинград,ул." Тодор Каблешков"
№ 2, ет.1. Тъй като законът определял, че всеки който притежава самостоятелен
етаж или част от такъв може да претендира и за ползване съответно процентно на
основното застрояване обща част, в случая тавана и приземния етаж- такъв иск
бил допустим.
В случая
обаче намира искът за неоснователен поради следното: от представените с
исковата молба доказателства не ставало ясно кой към момента на завеждане на
настоящето дело е собственик на 1/3 идеална част от първия редовен етаж с
описания по- горе идентификатор. Представен бил НА № 248/2000г. на Нотариус Г. Халачев, с
който ищцата ставала собственик на 1/3 ид. част от
самостоятелния обект в сградата, придобити по време на брака и с първия
ответник. Представено било и бракоразводно решение, от което не било видно дали
същото е влязло в сила в този му вид. Освен това, твърди, че Ц.Г. е прехвърлила
с дарение своята 1/3 ид.част от този етаж на сина си Е.В.Г.
през 2016г. с НА за дарение № 198/2016г. на Нотариус
С. Даскалов- район на действие - Районен съд Велинград и № 115, том III,
рег.834, дело 422 от 13.05.2016г. на Службата по вписвания при РС- Велинград. С
представеното по делото решение на съда,
без номер, по гр.д. № 902 по
описа на Велинградския районен съд за 2016 г., същия нотариален акт за дарение
бил отменен по чл.227,ал.1, б.в” от ЗЗД. От представеното по делото Решение без
№ на съда от 24 ноември 2016г. не можело да се разбере дали това решение е
влязло в законна сила и на коя дата, ако е влязло. Повдигал всички тези въпроси
пред съда, защото поглеждайки представената схема на самостоятелния обект в
сграда, предмет на това дело се виждало, че обекта с идентификатор
10450.502.2108.2.1 е записан в кадастралния регистър и кадастралните карти на
името на Е.В.Г. и баща му първия ответник В.Г.. Щом като дарението е отменено,
то би следвало това да бъде отразено и в кадастъра, там да е записано като
собственик ищцата, а не сина й Е.Г.. Никъде не ставало ясно от представените по
делото доказателства от ищцовата страна, че решението цитирано по-горе за
отмяна на дарението е влязло в сила. Ако това било така, би трябвало ищцата да
представи вписано в Службата по вписвания при Районен съд- Велинград Решение за
отмяна на нотариалния акт за дарение. Такова нещо нямало, защото в
представената схема от кадастъра на самостоятелния обект в сграда под №
15-1116234-07.12.2019г. бил вписан като собственик Е.Г. с уж отменения нот. Акт № 115,том III рег.834,дело 422 от 13.05.2016г. на
Службата по вписвания при РС- Велинград. Всички тези въпроси касаели активната
легитимация по настоящия иск. От представените по делото доказателства не
ставало ясно кой към днешна дата е истинския собственик на 1/3 - идеална част
от етажа. Ако е ищцата, би трябвало да представи надлежни документи за това-
решения на съда от което да е видно, че те са влезли в сила, вписано решение за
отмяна на нот. акт и съответно вписано по този начин
в кадастъра ,за да се разбере кой е собственик, дали ищцата или Е.Г.. Счита, че
за да е основателен иска по чл. 32,ал.2 от ЗС трябва да е уточнена
собствеността на самостоятелния обект в сградата, и то с годни доказателства.
От подадения по този начин иск това не личало, поради което оспорва активната
легитимация по иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор и от ответника И.Ц.Г.. В него излага следните съображения: Ищцата Г.
претендирала, че притежава 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор по кадастралните регистри 10450.502.2108.2.1, находящ
се в гр.Велинград на административен адрес: гр.Велинград, ул.”Тодор Каблешков” № 2, ет.1. Тъй като законът определял, че всеки
който притежава самостоятелен етаж или част от такъв може да претендира и за
ползване съответно процентно на основното застрояване обща част, в случая
тавана и приземния етаж- такъв иск намира за допустим.
По
същество на спора счита иска за неоснователен поради следното: От представените
с исковата молба доказателства не ставало ясно кой към момента на завеждане на
настоящето дело е собственик на 1/3 идеална част от първия редовен етаж с
описания по- горе идентификатор. Представен бил нот.
акт под № 248/2000г. на Нотариус Г. Халачев, с който ищцата ставала собственик
на 1/3 ид. част от самостоятелния обект в сградата,
придобити по време на брака и с първия ответник. Представено било и
бракоразводно решение, от което не било видно дали същото е влязло в сила в
този му вид. Ц.Г. прехвърлила с дарение своята 1/3- една трета ид.част от този етаж на сина си Е.В. Ганчив
през 2016 г. с НА за дарение под № 198 / 2016 г. на Нотариус С. Даскалов- район
на действие – ВлРС и № 115,том III,рег.834,дело 422
от 13.05.2016 г. на СВ при РС- Велинград. С представеното по делото решение на
съда без номер по гр.д. № 902 по описа на ВлРС за
2016 г. същия нотариален акт за дарение бил отменен по чл. 227,ал.1, „в"
от ЗЗД. От представеното по делото Решение без № на съда от 24.11.2016 година
не можело да се разбере дали това решение е влязло в законна сила и на коя
дата, ако е влязло. Повдига всички тези въпроси пред съда, защото според
представената схема на самостаятелния обект в сграда,
предмет на това дело се виждало, че обекта с идентификатор 10450.502.2108.2.1 е
записан в кадастралния регистър и кадастралните карти на името на Е.В.Г. и баща
му първия ответник В.Г.. Щом като дарението било отменено, то следвало това да
бъде отразено и в кадастъра, а там да е записано като собственик ищцата ,а не
сина й Е.Г.. Никъде не ставало ясно от представените по делото доказателства от
ищцовата страна, че решението цитирано по- горе за отмяна на дарението е влязло
в сила. Ако това било така, то трябвало ищцата да представи вписано в Службата
по вписвания при Районен съд- Велинград Решение за отмяна на нотариалния акт за
дарение. Такова нещо нямало, защото в представената схема от кадастъра на
самостоятелния обект в сграда под № 15-1116234-07.12.2019 г. бил вписан като
собственик Е.Г. с уж отменения нот. Акт № 115,том
III,рег.834,дело 422 от 13.05.2016г. на СВ. Всички тези въпроси касаели
активната легитимация по настоящия иск. Счита също така, че от представените по делото доказателства не
ставало ясно кой към днешна дата е истинския собственик на 1/3 - идеална част
от етажа. Ако това била ищцата, то трябвало да представи надлежни документи за
това- решения на съда от което да е видно, че те са влезли в сила, вписано
решение за отмяна на нот. акт и съответно вписано по
този начин в кадастъра, за да се разбере кой е собственик, дали ищцата или Е.Г..
Счита, че за да е основателен иска по чл. 32,ал.2 от ЗС трябва да е уточнена
собствеността на самостоятелния обект в сградата, и то с годни доказателства.
От подадения по този начин иск това не личало, поради което оспорва пред съда
активната легитимация по иска.
Съдът
е намерил за неоснователни възраженията
на ответника досежно липса на активна легитимация на ищеца, тъй като не било
ясно от доказателствата дали е носител
на правото на собственост, поради следното: Дали ищеца е собственик на ид.част от имотите е въпрос, на който може да се отговори
само с оглед доказателствата по делото. При което и това е по същество на спора,
а не по допустимост на искау поради което и ги е
оставил без уважение.
В
о.с.з. ищцовата страна, чрез пълномощника си адв.Калпазанова,
подържа иска за разпределяне ползването на общите част – призем
и таван при квоти в съсобствеността както е предявен, като искат разпределяне
на ползване да стане като се предостави такова в мазето, тъй като като собственик на първи етаж е по близо до него, с
подробни съображения в защита.
В
о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Христова, поддържат възраженията
си.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от страните
доводи, намира за установено следното:
Видно
от НА № 331/14.12.1968г./л.12/ Цветан Иванов Г. е закупил и е станал собственик
на имота: Дворно място с площ от 640 кв.м., представляващо УПИ V-1751 от кв.185
по плана на Велинград.
С НА за
дарение № 285/20.02.1975г. Цветан Иванов Г. е дарил на синовете си В. Цв. Г. и И. Цв. Г. следния имот:
Втори етаж от къща на 80 кв.м., без мястото, построена в дворно място УПИ
V-1751 от кв.185 по плана на Велинград.
Собственика
на този имот Цветан Иванов Г. е починал на 23.04.1997г. и е оставил за свои
наследници по закон: съпруга Милка Георгиева И. и двамата си сина – ответниците
В.Ц.Г. и И. Цв. Г., което се установява от
удостоверение за наследници № 4257/26.10.2016г.
По
делото няма данни за това кога е била построена жилищната сграда в дворно място
УПИ V-1751 от кв.185 по плана на Велинград, но определено това е станало в
периода след 1968г. и преди 1975г., когато е дарен втория етаж от нея. Няма и
данни за това от кога Цветан Иванов Г. и съпруга му Милка Георгиева И. са били
в граждански брак. До колкото обаче синовете им В. и И. Ганчеви са родени
съответно през 1947г. и 1952г., то следва да се приеме, че собствеността
върху имотите - дворно място, закупено
през 1968г. и построената в него къща са
придобити по време на брака им и са станали СИО.
Така в
резултата на наследяване по закон собствеността от останалата не дарена част, а
именно първия етаж от същата къща е наследена от наследниците по закон на Цветан Иванов Г. –съпруга и двама сина при
равни права за всеки от тях, съгласно чл.9 от ЗН, като ½ ид
част от нея, до колкото са били СИО е станала собственост на съпругата Милка, а
останалата ½ ид част или по 1/6 ид част е наследена от тримата наследници. Тоест след смъртта на Цв.Г.
собственици на първия етаж от къщата са станали
Милка Георгиева И.- на 4/6 ид. части от нея
и ответниците В. и И. Ганчеви на по 1/6 ид. част всеки.
От представения
НА № 248/18.07.2000г. за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, се установява, че с него собственика Милка Георгиева И. е прехвърлила
на сина си В.Ц.Г. собствените си 4/6 ид.части от
Първия етаж на двуетажна жилищна сграда – къща на 80 кв.м., съставляваща
западна половина от къща двойник, построена в дворно място УПИ V-3521
от кв.185 по плана на Велинград.
Видно от
представеното удостоверение за наследници на Цветан Иванов Г., неговата съпруга
Милка И. е починала на 08.01.2003г.
От
представеното съдебно решение № 22/29.01.2016г. се установява, че с него с
развод по реда на чл.49 от СК е прекратен бракът, сключен на 04.01.1970г. между
В.Ц.Г. и Цветана И.Г..
При тези
данни съдът намира, че изпълнението на задължението за гледане и издръжка,
поето с НА № 248/18.07.2000г. за
прехвърляне на имот от ответника В.Ц.Г. е изпълнявано от него и съпругата му – Ц.Г. по време на брака
им.
Не се
установява при развода си съпрузите В.Г. и Ц.Г., да са уреждали своите
взаимоотношения свързани с придобити по време на брака имоти. Независимо от
това съдът намира, че придобития по силата на НА № 248/18.07.2000г. за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане имот, а именно 4/6 ид.части от Първия етаж на двуетажна жилищна сграда – къща
на 80 кв.м., построена в дворно място УПИ V-3521 от кв.185 по плана на
Велинград, като е придобит по време на барака е станал СИО. А след
прекратяването им е преминал в обикновена съсобственост между съпрузите, като
всеки от тях е станал собственик на по
2/6 от него или по 1/3 ид.част.
Дй4ествителност
в съответствие с възраженията на ответниците се установява, че Ц.Г. е дарила
своята 1/3 ид. част от имота Първия етаж на двуетажна
жилищна сграда – къща на 80 кв.м., построена в дворно място УПИ V-3521 от
кв.185 по плана на Велинград на сина си Е.В.Г., а и същото се установява от НА
за дарение № 198/13.05.2016г.
Това
дарение, на осн. чл. 227, ал.1, б“в“ ЗЗД, е отменено от РС-Велинград, с негово
Решение № 310/ 24.11.2026г. постановено по гр.д. № 902/2016г. /виж л.72/ и е влязло в сила на
19.12.2016г.
С отмяна
на дарението от съда и влизане на решението за това в сила имота се е върнал в
патримониума на дарителя, в случая на Ц.Г..
В тази
връзка напълно неоснователни са възраженията на ответниците, че не било ясно
дали ищеца Ц.Г. е собственик на 1/3 ид. част от
Първия етаж на двуетажна жилищна сграда – къща на 80 кв.м., тъй като не било
ясно дали има влязло в сила съдебно решение за отмяна на дарението и от тук да
не налице активна процесуална легитимация за нея да предявява иск по чл.32,
ал.2 от ЗС. Точно обратното се установява по делото.
Въз
основа на горните доказателства и по изложените съображения, съдът намира за
установено по делото, че при предявяване на иска съсобственици на двуетажната
жилищна сграда къща на 80 кв.м., построена в дворно място УПИ V-3521 от кв.185 по плана
на Велинград са следните лица и при следните квоти в съсобствеността: На първия
етаж: Ц.Г. е собственик на 1/3 ид. част, В.Г. на 1/3 ид част по дарение и 1/6 ид част
по наследство /общо 4/6 ид.части/ и И.Г. на 1/6 ид част по наследство, а на Втория етаж В.Г. на 1/2 ид.част по дарение и И.Г. на 1/2 ид
част по дарение. До колкото и двата етажа са с площ от по 80 кв.м., то квотите
на съсобствениците в общите части на сградата са: Ц.Г. е била собственик на 1/6 ид. част, В.Г. на 3/6 ид. части и
И.Г. на 2/6 ид части от общите части на цялата
сграда.
Всъщност
страните и не спорят относно квотите им в съсобствеността на общите части на
сградата. Не спорят и по обстоятелството, че приземния етаж – мазе и тавана на
въпросната жилищна сграда са общи части и всеки от съсъбствениците
има право да ги ползва, съобразно квотите си в съсобствеността, които като
съсобственици в жилищната сграда и образуват събрание на съсобствениците, имащо
право да определи начина на реално ползване на съсобствената вещ –по смисъла на
чл.32, ал.2 от ЗС.
Разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява
съда при предявено искане на един от съсобствениците да администрира
взаимоотношенията им по повод ползването на обекта на съсобствеността. С
решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът
замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на
съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ. Начинът на ползване следва да е
съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните
взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно
служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г.
на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо,
задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.05.2013 г. по
гр. д. № 509 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК
приема, че при иск с правно основание
чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването
ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на
фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури
удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед
обслужването и поддръжката им.
По делото
е прието заключения по СТЕ изготвено от в.л.Б., с които са направени два варианта
на разпределяне ползването на общите части –призем и
таван от съсобствениците в сградата. Видно от констативно-съобразителна част на
ССЕ е, че приземния и таванския етаж са пригодени за обитаване. ЍВ приземния етаж има три стаи с площи 18,42 кв.м.,
10,45 кв.м. и мазе от 13,30кв.м., както и WC помещение- баня с тоалетна от
3,48кв.м. Площа за разпределяне е общо 45,65 кв.м. На
тавана има две помещения- стаи с площи
13,36 кв.м., 17,52 кв.м. и и WC помещение- баня с тоалетна от 4,72кв.м. А площа за разпределение на тавана е общо 35,60кв.м. Вариантите
се различават единствено по това, че в първия от тях /вариант А/ намиращите се WC помещения в призема и тавана са разпределени за ползване на някой от
съсобствениците, а във втория /вариант Б/ същите WC помещения са определени за
общо ползване. Според СТЕ и двата варианта отговарят на квотите на
съсобствениците в съсобствеността. А ответника иска разпределянето на
ползването да стане така, че да получи за ползване помещение в приземния етаж. Видно и от двата варианта на СТЕ с тях е
предвидено разпределение на ползването, така, че ответника да ползва стая от
приземния етаж.
Съдът
намира, че начина на реално ползване на процесните общи части – призем и таван следва да се разпредели по 2-ри вариант /вариант Б/, тъй като в него WC помещения находящи се в призема и тавана са
определени за общо ползване, а и за съсобствениците има определени отделни
помещения за ползване, при което той в най-голяма степен отговаря на изискването
да се осигури удобен начин на ползване
Ето
защо и съдът намира, че иска по чл.32, ал.2 от СК следва да бъде уважен, като
се разпредели ползването на обищите части – призем и таван на съсобствения
недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор 10450.502.2108.2, постоена в поземлен имот с идентификатор
10450.502.2108 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, с административен
адрес гр.Велинград, ул.„Тодор Каблешков“ №2, между
съсобствениците на първия и втория етаж от сградата– ищеца и ответниците, по Вариант
„Б“ на СТЕ.
До колкото искът е такъв с предмет чл.32, ал.2 от СК, то
и по този иск не се присъждат разноски на страните, а направените от тях такива
остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ползуването на общите части - приземен етаж и тавански помещения, в
съсобствената между страните двуетажна жилищна сграда-къща с идентификатор
10450.502.2108.2, състояща се от два жилищни етажа, приземен етаж и таван, със
застроена площ от 80 кв.м. в поземлен имот с идентификатор 10450.502.2108 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велинград, с административен
адрес гр.Велинград, ул.“Тодор Каблешков“ № 2, съобразно
вариант „Б“ на заключението на съдебно - техническа експертиза, изготвена от
в.л. С.Б., представляващ неразделна част от решението, както следва:
на Ц.И.Г., ЕГН ********** ***, починала в хода на делото и заместена от
наследника й по закон Е.В.Г., ЕГН ********** *** - разпределя
ползването на една стая -мазе в приземния етаж с площ от 13,30 кв.м. и оцветено
в жълто в скица, представляваща вариант „Б“ на заключението на назначената
съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. Б. (л.75 от делото);
на В.Ц.Г., ЕГН ********** *** - разпределя ползването на площ от общо 35,94
кв.м., включваща една стая в приземния етаж с площ от 18,42 кв.м., находяща се в югозападната част и една стая на тавана с
площ от 17,52 кв.м., находяща се в югоизточната част,
оцветени в зелено в скица, представляваща вариант „Б“ на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Л. В. (л.75
от делото);
на И.Ц.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** - разпределя ползването на площ от
общо 23,81 кв.м., включваща една стая в приземния етаж с площ от 10,45 кв.м., находяща се в северозападната част и една стая на тавана с
площ от 13,36 кв.м., находяща се в югоизточната част,
оцветени в синьо в скица, представляваща вариант „Б“ на заключението на
назначената съдебно - техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Л. В. (л.75
от делото);
Общо на страните Ц.И.Г., ЕГН ********** ***, починала в хода на делото и
заместена от наследника й по закон Е.В.Г., ЕГН **********, В.Ц.Г., ЕГН ********** и И.Ц.Г., ЕГН **********, се предоставя ползването на площ,
равняваща се на общо 8,20 кв. м., включваща едно WC помещение находящо
се в призимния етаж с площ 3,48 кв.м. и едно WC
помещение находящо се в таванския етаж с площ 4,72
кв.м., както и антерета/коридори на приземния и таванския
етаж, оцветени в розово в скица,
представляваща вариант „Б“ на заключението на назначената съдебно - техническа
експертиза, изготвена от в.л. Б. (л. 75 от делото);
Скица, представляваща вариант „Б“ на заключението на назначената съдебно -
техническа експертиза, към заключение вх.№ 261411 от 10.03.2021 г. на съдебно-
техническата експертиза, изпълнена от вещото лице Б., приподписана
от състава на съда е неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................